Р Е Ш Е Н И Е
№ 794/15.10.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стоян Пешев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 681 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е
образувано по исковата молба на К.А.С. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора
гр. Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от общо 15 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 16.11.2012 г. до 05.04.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че при престоя му в Затвора гр. Пазарджик и в
Софийски Централен Затвор, ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение, държан е в пренаселени килии, където са разполагали с под 3 кв. м.
чиста жилищна площ на човек, не му е осигурен санитарен възел и течаща топла и
студена вода, килиите са мръсни, с дървеници и хлебарки в тях. С горното са му
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес,
притеснения, психологически дискомфорт и т.н. Тези вреди са оценени на сумата
от 15 000 лева за периода от 16.11.2012 г. до 05.04.2018 г. Моли се да бъде
призован и след като докаже верността на изложеното, да бъде осъден ответникът
да му изплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Не се претендират
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът – К.А.С., редовно призован, се явява лично и с
адв. Г.М., пълномощник по делото. Моли се да се уважи изцяло предявеният иск.
Счита се, че се е доказало по несъмнен и категоричен начин, че е налице
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Моли се за заплащане на адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна помощ по чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по иска - ГД “Изпълнение
на наказанията” гр. София, редовно уведомена, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че
предявеният иск е основателен единствено по отношение на пребиваването в килии
701 и 404, което съобразно исковия период е изключително кратко като цялостен обем
на исковата претенция и за това се счита, че ако съдът уважи исковата претенция,
то следва съобразно чл. 52 от ЗЗО да се определи обезщетение, което да е
многократно по-малко от претендираното.
Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно представена по делото справка от Затвора гр. Пазарджик с вх. № 4140/29.06.2020
/лист 24/ лишеният от свобода К.А.С. *** наказание в размер на 1 година по НОХД
№ 1776/2003 на РС гр. Пазарджик в периода 16.11.2012 г. – 06.11.2013 г.
Лишеният от свобода е изтърпял в Затвора гр. София наказание в размер на 1
година лишаване от свобода по НОХД № 1810/2008 г. в периода 19.04.2008 г. -
16.03.2009 г.
С Определение № 793/11.06.2015 г. по НЧД № 617/2015 г. на Районен съд гр.
Пазарджик е определено по присъди по НОХД № 4611/2013 г. на Районен съд гр. Пловдив
и по НОХД № 2194/2009 г. на Районен съд гр. Пазарджик едно общо наказание в
размер на 8 г. лишаване от свобода. С Решение № 198/22/07.2016 г. по ЧНД №
226.2016 г. Пловдивският апелативен съд изменя извършеното увеличение с две
години на определеното по съвкупност наказание в размер на шест години лишаване
от свобода, като намалява увеличението на една година – общо наказание 7 години
лишаване от свобода.
К.А.С. *** на 19.11.2012 г. за изтърпяване на наказанията лишаване от
свобода.
Съгласно Заповед № Л-5542/18.09.2015 г. на ГД „ИН“ гр. София на 30.09.2015
г. е преведен за доизтърпяване на наказанията си в Затвора гр. София.
По молба на лишения от свобода със Заповед № Л-4972/09.12.2016 г. същият е
преведен обратно в Затвора гр. Пазарджик за доизтърпяване на наказанията си на
21.12.2016 г.
Със Заповед № ЗО-24/24.04.2017 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик
лишеният от свобода е настанен в Затворническо общежитие от открит тип „Средна
гора“. Там е упражнявал доброволен труд по хигиенизирането и благоустрояването
на района на общежитието. Работил е и на външни работни обекти.
Поради нарушаване на трудовата дисциплина два пъти е наказан с наказание
„изолиране в наказателна килия“, съответно за 5 и за 3 денонощия.
Съгласно представената справка от Затвора гр. Пазарджик информация за
престоя на К.С. в ЗООТ ”Средна гора“ не е налична, тъй като общежитието е
закрито през декември 2019 г.
За периода от 01.01.2018 г. до 02.01.2018 г. е изтърпявал присъда в Затвора
гр. Пазарджик, като е настанен в спално помещение № 705 с площ 37,94 кв.м. с
още 11 лишени от свобода. За периода 02.01.2018 г. до 09.01.2018 г. е
пребивавал с още 9 лишени от свобода.
На 09.01.2018 г. е преместен в спално
помещение № 701 с площ 28,1 кв.м., като е пребивавал с още 9 лишени от свобода.
На 10.01.2018 г. е пребивавал с 10 други лишени от свобода, а от 11.01.2018 г. до
04.04.2018 г. са общо 12 лишени от свобода. Тогава е освободен от затвора.
Спалните помещения, в които е настанен С. разполагат с тоалетни помещения и
течаща вода, а коридорът е с общ санитарен възел, който е със свободен достъп и
течаща вода.
Осветеността на помещенията в тъмната част на денонощието се осъществява с
осветителни тела, а в светлата – от прозорци.
Лишеният от свобода е изтърпял наказание „изолиране в наказателна килия“ в периодите от 18.08.2017 г. до
23.08.2017 г. и от 23.08.2017 г. до 26.08.2017 г. Наказанията са изтърпени в 126-то
спално помещение с размер 6,7 кв.м.
Наказателните килии не са оборудвани с тоалетна и течаща вода.
В зоната за повишена сигурност има общ санитарен възел с отделни прегради,
с постоянно осигурена топла и студена течаща вода. Ползването на санитарен
възел е организирано с утвърдения вътрешен ред в затвора. В наказателните килии
има сигнални бутони и при сигнализиране лишените от свобода биха могли да
ползват санитарния възел.
По време на престоя си К.С. *** в следните специализирани групови програми:
Себеопознаване и адекватно регулиране на емоциите, Развитие на умения за овладяване
на гнева и асертивно поведение, Изкуствотерапия и Превенция на лишени от
свобода от самоувреждания.
По делото е представена Медицинска справка от Медицински център към Затвора
гр. Пазарджик за здравословното състояние на лишения от свобода К.А. С.., както
и здравния му картон.
По делото е представена справка от Затвора гр. София където според докладна
записка от ИСДВР 7-ма група на Затвора гр. София, К. С.. е настанен там на
05.10.2015 г. и пребивава там до 20.10.2015 г., когато е разпределен в ЗО
„Кремиковци“.
За този период е бил настанен в спално помещение № 15 с жилищна площ 17,27
кв. м. и капацитет 4-ма лишени от свобода, като според справката липсват данни
за числеността на лишените от свобода по спални помещения.
Във всяко помещение има санитарен възел, течаща топла и студена вода. Има
обща баня, до която лишените от свобода имат достъп целодневно.
Притокът на естествена светлина и въздух не е ограничен, тъй като всяко
спално помещение разполага със самостоятелен прозорец.
Администрацията на Затвора гр. София е осигурила за лишените от свобода
съответните препарати за почистване и хигиенизиране на помещенията. Всеки месец
на групите се дават сапуни, прах, белина и други почистващи препарати, като има
възможност да се закупят допълнително препарати от магазина на затвора.
Спалните помещения се почистват и хигиенизират от лишените от свобода,
които са настанени в тях. Те отговарят за поддържане на хигиената. Общите части
се почистват от лишени от свобода, които са назначени със заповед за работа.
Съгласно сключени договори с фирми, редовно се извършва дезинфекция и
дератизация на помещенията. При извършването им всички лишени от свобода следва
да допуснат до спалните си помещения служителите, които извършват третирането.
По делото е представена Справка за капацитета и настанените лишени от
свобода в 7-ма група на Затвора гр. София към 05.06.2017 г. като за спално
помещение № 15 жилищната площ е 17,27 кв. м, с капацитет 4 л. св. и настанени
към тази дата 6 л. св.
Приложена от Затвора гр. София е и докладна записка от ИСДВР ЗО
„Кремиковци“ към Затова гр. София, където К.С. е настанен от 20.10.2015 г. до
06.12.2016 г.
Съгласно Заповед на Началника на ЗОЗТ „Кремиковци“ К.С. е назначен за
„Санитар-Медицински център“.
Настанен е в обособено спално помещение с още един лишен от свобода с площ
14 кв. м. Осигурена е стандартна осветеност в посока изток. Същото разполага с
индивидуален санитарен възел, снабден със студена и топла вода.
Лишеният от свобода е освободен от работа и преместен в 8-ма група от
01.11.2016 г. Настанен е в 1-во спално помещение с площ 31 кв. м., заедно с още
6 лишени от свобода. Осигурена е стандартна осветеност в посока север. Има
обособено мокро помещение – баня и тоалетна, снабдено със студена и топла вода.
На 29.11.2016 г. лишеният от свобода С. е преведен в Болницата при Затвора
гр. София, а в последствие от там е преведен в Затвора гр. Пазарджик.
По делото е приложена от Затвора гр. София докладна записка от ИСДВР 4-та
група на Затвора гр. София, където лишеният от свобода К.С. е пребивавал от
06.12.2016 г. до превода му в Затвора гр. Пазарджик на 28.12.2016 г.
По време на визирания период К.С. е настанен в СБАЛЛС – София на 06.12.2016
г. по повод здравословни проблеми. Бил е настанен в болнично помещение № 2 на
СБАЛЛС с площ 18,50 кв. м., с капацитет до 4 бр. лишени от свобода. Помещението
отговаря на всички изисквания като е оборудвано с 4 бр. легла, шкафчета, маса,
мивка, смесител с подвижна душ-слушалка с течаща топла и студена вода с
възможност за къпане в прилежащия санитарен възел. Болничното помещение
разполага с 2 бр. прозорци с достъп до пряка слънчева светлина и възможност за проветряване. Хигиената се
осигурява от лишените от свобода назначени на работа в СБАЛЛС отговарящи за
съответния етаж. Ежемесечно се получават сапуни за къпане и пране. Храненето се
осъществява в кухня със столова за л.св., лежащо болните се обслужват в болничните
стаи от болногледачи.
Приложена е докладна записка от ИСДВР 1-ва гр. с оглед сведения дали
лишеният от свобода е търпял наказание в наказателна килия, тъй като
наказателните килии са разположени на територията на 1-ва група.
Видно от справките лишеният от свобода С. не е търпял наказание в наказателна
килия нито на територията на Затвора гр. София, нито в ЗО „Кремиковци“.
По делото е приложен писмен отговор от ст. юрисконсулт Т.. Ч. – процесуален
представител на ГД „ИН“, като с допълнителна молба е представено писмо, копие
от амбулаторен журнал и копие на хранителни менюта за 2015 г. и 2016 г. относно
К.А.С. ***.
По делото е разпитан като свидетел Г.А.Г., чийто показания съдът възприема
като последователни, достоверни, непротиворечиви на събраните по делото писмени
доказателства. В отговор на поставените му въпроси свидетелят заявява пред
съда, че познава ищеца К.С. *** от април 2017 г. Били са заедно в един отряд
през 2017 г., а през 2018 г. няколко месеца са били заедно в една килия. Според
свидетеля условията са били плачевни, било е претъпкано. Заявява, че в килия
701 са били около 12 човека. Според него храната е била ужасна, нямало е вентилация,
всичко се е нуждаело от ремонт. В карцера нямало тоалетна и течаща вода.
По делото е разпитан като свидетел и А.С.К., чийто показания съдът
възприема като последователни, достоверни, непротиворечиви на събраните по
делото писмени доказателства. В отговор на поставените му въпроси свидетелят
заявява пред съда, че познава ищеца от 2017 г. където са били заедно в Затвора
гр. Пазарджик в 404 килия и в наказателна килия. Според свидетеля в 404 килия
са били заедно месец-два, а в наказателна килия – пет дни. В 404 килия са били
от 16 до 18 души. Там е било пълно с дървеници и хлебарки, няма слънчева
светлина, квадратурата е била около 36-38 квадрата. В наказателната килия по
нужда ходили в кофа, нямало течаща вода.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира
отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за
нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва
кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на
противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени
вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени
вреди изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност, страхове и
притеснения за здравето му и принуда да търпи и върши неща противни на волята
му.
Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Като видно от събраните доказателства по делото, няма нарушение на
посочената разпоредба. От предоставените справки по делото се установи, че всички спални помещения в
затвора имат достъп до чист въздух и естествена светлина през светлата част на
деня, а в тъмната изкуствено осветление. Оборудвани са с минимум обзавеждане на
спалните помещения.
Посочените помещения са разполагали със санитарен възел и течаща вода, тоест
ищецът е имал постоянен достъп до тях, както и до общия такъв, разположен на етажа.
Освен това, от разпита на допуснатите по делото свидетели безспорно се установява,
че помещенията в които ищецът е бил задържан са с изключително лоши хигиенни и битови
условия, но лишените от свобода са имали свободен достъп през цялото денонощия до
санитарен възел и течаща вода. Същите са имали възможност по всяко време на деня,
когато няма проверка да излязат в коридора, както и да ползват общия санитарен възел,
където имало и топла течаща вода. Следва да се отбележи, че хигиената в спалните
помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от
свобода, които се грижат за почистването.
От друга страна ищецът е пребивавал около 9 дни в наказателна килия, където
безспорно се установи, че няма санитарен възел и лишените от свобода ходят по нужда
в кофи.
Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който
относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната
площ се изключва единствено площта на санитарния възел, се стига до извода, че
лишеният от свобода през периода му на престой в Затвора гр. Пазарджик в
Затвора гр. София е живял в условия на пренаселеност. Площта, която може да
обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата в
размер на 4 кв. м. Така например в килия 705 с площ 37.94 кв.м. в периода от 01.01.2018
г. – 09.01.2018 г. /девет дни/ е пребивавал с 10-12 други лишени от свобода на
площ под 4 кв.м. В килия № 701 с площ – 28,1 кв.м. в периода от 09.01.2018 г. –
04.04.2018 г. /три месеца/ е пребивавал с 10 – 12 други лишени от свобода на
площ под и около 3 кв. м. В спално помещение № 15 с площ 17,27 кв.м. в периода
от 05.10.2015 г. – 20.10.2015 г. /петнадесет дни/ е пребивавал с 5 други лишени
от свобода на площ от 2,87 кв.м.
Доказаната пренаселеност в килиите, за период от около пет месеца, сама по
себе си е достатъчна, за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите
служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в
частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на
човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да
обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване
нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост
от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото
наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на
човек предполага.
Съдът намира за недоказана исковата претенция относно пренаселеност за
останалите периоди, а именно: В периода от 20.10.2015 г. до 01.11.2016 г.,
ищецът е бил настанен в спално помещение с площ 14 кв.м с още един лишен от
свобода, в периода 01.11.2016 г.до 06.12.2016 г. е бил настанен в спално
помещение № 1 с площ 31 кв. м. заедно с още 6 лишени от свобода, в болнично
помещение № 2 е настанен в периода 06.12.2016 г. до 28.12.2016 г. с площ 18,50
кв. м. задно с 3-ма лишени от свобода.
За тези периоди не се доказа от ищеца, че е живял в условията на
пренаселеност или при условия, унижаващи човешкото достойнство, принуждавайки
го да върши или да приеме действия против волята си, както и да осъществява
елементарни хигиенни и битови нужди. С оглед на това съдът намира, че за
посочените периоди искът не следва да бъде уважен.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, на търпене на вредите
– около четири месеца (времето, през което ищецът е бил поставен в условия,
унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът
следва да бъде уважен в размер на 250 лв., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба – 19.06.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, за целия период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в
останалата част същият следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията за присъждане в полза
на ищеца на заплатената ДТ в размер на 10 лв. По отношение претендираното от адв.
М., възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, следва да
се има предвид, че последната законова разпоредба задължава съдът да определи възнаграждение
на адвоката осъществил процесуално представителство, в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати, тогава когато
това е станало при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. По делото
се предоставя договор за правна защита и съдействие от 01.02.2020 г. сключен между ищеца и адв. М., като в същия липсва
уговорено възнаграждение, а е посочено, че се предоставя безплатна правна помощ
по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. По делото не се представят
доказателства, от които да може да се приеме, че осъщественото от адв. М. процесуално
представителство е станало при условията на т. 2 от чл. 38, предвид което не е изпълнена
нормата на посочения текст даваща му право да иска присъждане на адвокатско възнаграждение
по този ред.
С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да
заплати на К.А.С. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик обезщетение
за неимуществени вреди за периода от 05.10.2015 г. – 20.10.2015 г. и от
01.01.2018 г. – 04.04.2019 г. в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 19.06.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.А.С. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в
останалата част за сумата над 250 (двеста и петдесет) лева до предявения размер
от 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да
заплати на К.А.С. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик направените
по делото разноски в размер на 10 лева (десет).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/
Решение от 17.2.2021г. по
Административно дело 1367/2020 Административен съд - Пазарджик
РЕШЕНИЕ № 110 ОТ 17.02.2021 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК, Единидесети с.в по КАНД № 1367/2020 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
794/15.10.2020 г., постановено по АД № 681/2020 Г. на Административен съд
Пазарджик. Решението е окончателно.