МОТИВИ по НОХД №30185/2010 г. по описа на Районен
съд-Монтана
Подсъдимият И.А.В. е обвинен в това, че
за времето от 01.09.2009 г. до 17.11.2009 г. при
условията на продължавано престъпление отнел движими вещи от владението на различни
собственици, както следва: за времето от 01.09.2009 г. до 30.09.2009 г. в с. Л.,
обл. Монтана, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /изкъртил
прозорец на ритуална зала на Кметство с. Л./, отнел от владението на А.Д.Т. от
с. с. движими вещи собственост на Кметство с. Л. 2 бр. улични лампи в комплект
с осветително тяло на обща стойност 67 лв., без съгласието на ръководството и с
намерение противозаконно да ги присвои и за времето от 08.11.2009 г. до 17.11.2009
г. в с. Л., обл. Монтана, чрез разрушаването на преграда здраво направена за
защита на имот, /изкъртил резето и халката над него на входната врата на мазето
към къщата/, отнел от владението на Г.И.В. xxx движими вещи: 97 л. домашна
ракия; 5 бр. пластмасови туби с вместимост 20 л. ; 1 бр. пластмасова пръскачка
с вместимост 8 л. ; 1 бр. електродвигател с мощност 1, 1 кW/220 V; 1 бр. меден
котел с вместимост 70 л; 1 бр. меден котел с вместимост 80 л; 1 бр. пластмасов
бидон с вместимост 50 л, всичко на обща стойност 1 070 лв., без съгласието на
собственика и с намерението противозаконно да ги присвои, като общия размер на
двете изпълнителни деяния е на стойност 1 137 лв. – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 НК
вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК. В. е обвинен и в това, че към 20.11.2009 г. в с. Л., обл. Монтана, на ул. xxxx , придобил
и държал боеприпаси - 2 бр. ловни патрони 12 калибър, без да има надлежно
разрешение - престъпление по чл. 339 ал.
1 НК.
Представителят на обвинението заявява, че установената в
съдебно заседание фактическа обстановка съответства на тази, отразена в
обвинителния акт. Прави искане за изменение по на обвинението по първото деяние
– вместо първоначално предявеното по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 НК – “разрушил
преграда здраво направена за защита на имот, като счупил прозорец на Ритуална
зала” – по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 НК - “повредил преграда здраво направена за
защита на имот, като изкъртил прозорец на Ритуална зала”. Съдът с определение
от 15.09.2010 г. е допуснал това изменение. Предлага на съда да признае
подсъдимия В. за виновен и по двете обвинения и му наложи за първото деяние по
чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 и пр. 2 НК – наказание в размер на 2 години и 6 месеца
лишаване от свобода, като няма пречка изпълнението да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години и 6 месеца. По отношение на второто деяние по чл. 339
ал. 1 НК намира, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин, като с
оглед предмета на престъпление – 2 ловни патрона, наказанието следва да бъде в
размер от 2 години лишаване от свобода, с прилагане на чл. 66 ал. 1 НК за срок
от три години. На основание чл. 23 Нк съдът следва да определи общо наказание
до размер на по-тежкото, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години и шест
месеца. Следва да се върнат на пострадалия гр. ищец – вещите /ракия, туби и т. н.
/, на Кметство с. Л. – 1 бр. улична лампа, а на подсъдимия – останалите вещи, без
иззетата стоп-палка, която следва да се отнеме, тъй като цивилно лице не може
да притежава същата. По отношение на предявения от пострадалия Г.И.В. граждански иск, предлага на съда да възприеме
заключението на вещото лице Л.З..
По делото е постъпил граждански иск от Г.И.В. xxx, с който той претендира обезщетение за
причинени от деянието на подсъдимия В. имуществени вреди в размер на 1 070 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.11.2009 г. до
окончателното изплащане. Гр. ищец В. излага доводи, че никога не е помислял
дори, че кражбата на неговите вещи ще бъде извършена от сина на най-добрия му
приятел, вече покойник. Заявява в с. з., че подсъдимият следва да се „накаже
както е по закон, да ми се върне ракията, тъй като нямам 1 грам ракия за зло
или добро”.
Подсъдимият И.А.В. не се признава за виновен. В
с. з. от 15.09.2010 г. дава обяснения, че вещите намерени в дома му /с
протоколи за претърсване и изземване и тези, които той е предал доброволно/ са
негови и такива останали от неговия баща. Пластмасовите туби общо пет на брой
са лично негови, а изписаното с химикал на една от тях “паток” е сигурно
отбелязано по този начин от баща му. Не е влизал с взлом в Кметството на селото
и не е крал лампи, а въпросната лампа, иззета по надлежния ред е закупена от битака
в с. Б. преди време. Не се признава за виновен и по обвинението по чл. 339 ал. 1 НК – патроните не на негови и не знае как са попаднали в дома му, възможно е да
са на приятели на баща му ловджии, които са им идвали на гости преди години. Моли
съда да го признае за невинен и оправдае по повдигнатите обвинения, както и да
отхвърли предявения граждански иск изцяло като неоснователен – недоказан.
Защитникът на подсъдимия В.
– адв. Г. моли съда да постанови оправдателна присъда като излагат подробни
доводи за това. На първо място, прави искане да се изключат от доказателствения
материал – фотоалбум от 20.11.2009 г., тъй като същият е изготвен от анонимно
лице в противоречие с разпоредбите на чл. 126 и чл. 125 ал. 1 от НПК, не е
доказано обвинението за квалифицираната кражба на лампи от Кметство с. Л., тъй
като същите не са заприходени като стоково-материални ценности от вида на
краткотрайните такива. Прави възражение, че свидетелят А.Т., от чието владение
са отнети тези лампи е бил поемно лице и е “разпознал” една от лампите, след
като същата му е показано от разследващите полицаи, Ритуалната зала в
кметството е с витринни стъкла, а не с прозорци, както твърди обвинението и
няма данни за квалификацията по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 и 2 НК. Излага доводи
за недоказаност на кражбата на 97 литра ракия и вещите описани в обвинителния
акт, тъй като само казаните са с тегло непосилно за сам човек да ти пренесе на
разстояние от километър и половина, от дома на пострадалия до този на
подсъдимия. Последният категорично разпозна тубите, заяви, че баща му е
надписал “паток” на една от тях, а и защо му е на “казанджията” на селото да
краде ракия? По отношение на деянието по чл. 339 ал. 1 НК намира същото за
недоказано от обективна и субективна страна. Моли съда като съобрази всички
тези доводи и прецени доказателствата в съвкупност да оневини В. и отхвърли
предявения гр. иск изцяло като неоснователен – недоказан.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани
и приети са заключения по съдебно-оценъчна експертиза, съдебно-химична, дактилоскопна,
балистична експертизи на ДП. Назначени са повторна съдебно-оценъчна експертиза
- в. л. Л.З. /поискана от защитата/ и допълнителна съдебно-балистична - в. л. З.З.
/поискана от обвинението/.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата
на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият И.А.В. xxx
xxxx . Същият, видно от справка за
съдимост рег. №881/10.06.2010 г. на БС при РС-Монтана е неосъждан /реабилитаран
по право/.
В. живее на
семейни начала със Силвия Стефанова Петкова, от която има две малолетни деца – И.
и Стефани, видно от удостоверение за раждане серия МТ №000575/17.05.2002 г. /л.
92 от делото/ и удостоверение за раждане серия Р №000208/24.11.1997 г. /л. 93
от делото/. Подсъдимият работи и се занимава предимно със земеделие. Има
наследствена земя, която предоставя под аренда и така реализира доходи /видно
от представени договор за аренда от 19.09.2008 г., договори за наем на зем. земя
л. 94-л. 96 от делото/. Действително, видно от изготвена справка-характеристика
от помощник-оперативен работник /л. 57 от ДП №1428/2009 г. /, е отразено, че подсъдимият
се води на отчет “Криминален контингент” I-ва категория и се ползва с лошо име
в с. Л. и името му се свързва с извършени кражби от региона. Описаните в тази
справка ЗМ в РУП-Лом са прекратени от Районна прокуратура Лом, видно от
Постановление от 06.11.2008 г. /л. 89 от делото/.
Свидетелят А.Д.
xxx бил служител на Кметство с. Л. до 31.12.2009 г., когато се пенсионирал. Заеманата
от него длъжност била „озеленител”, но отговарял и за поддръжката на имуществото
на Кметството.
На дата 20.12.2006
г. Кметството закупило осветителни тела, различни видове, между които били и 18
бр. улични осветителни тела 36 W, за която покупко-продажба била издадена
данъчна фактура №**********/20.12.2006 г.
Два броя от
тези улични осветителни тела били пригодени за осветяване на изборните секции
по време на изборите провеждани в селото. Лично свидетелят И. поставил на две
от тях бял, дълъг 10 метра кабел, а щепселът бил черен на цвят. „Лампите бяха обли, стъкло отпред, отваря се отгоре... Сложих
по 10 метра кабел за осветяване на залите за гласуване в секциите. Едната в
съвета и едната в пенсионерския клуб. Двете лампи имаха кабел с по 10 метра с
щепсел за забождане и при всеки избори ги слагах да свети и да може да се
издирват по списъка хората зад девет човека. След като свършат изборите ги
прибирах и двете бяха с изправни по две лампички, те са пурички, дълги около 20
см. Отваря се капака и се слагат пурите и се затваря капака. Кабелът е бял на
цвят, щепселът от края е черен за забождане в контакта. ” /из показания на
свидетеля И., с. з. от 24.06.2010 г. /. Тези 2
бр. лампи заедно с други вещи били оставени на съхранение в Ритуалната зала на
кметството в с. Л..
За времето от
01 - 30.09.2009 г., свидетелят А.И. излязъл в годишен отпуск, като преди това
добре заключил Ритуалната зала и се уверил, че прозорците на същата били плътно
затворни. За по-голяма сигурност, А. дори бил заковал пирони от вътрешната
страна порозорците.
Свидетелят И.
се върнал на работа на дата 01.10.2009 г. и с изненада установил, че един от
прозорците на залата бил изкъртен и отворен, като от помещението липсвали двете
улични лампи. Не установил други липсващи вещи и съобщил за кражбата на кмета
на с. Л. – Н.А. Клеменски. Същият обаче не счел за нужно да уведомява полицията
за кражбата, с оглед ниската стойност на липсващите вещи.
Гражданският ищец Г.И.В. има постоянен адрес xxx, но и
наследствена на съпругата му къща, намираща се в с. Л., обл. Монтана.
През месец октомври 2009 г., гр. ищец В. събрал останалите
му от предходните години около 100 компота и тъй като годината била добра за
ябълковите дръвчета и имал много ябълки. Бил решил със събраните плодове и
компоти, общо около 250 кг. да посети казана на подсъдимия и да си свари ракия,
както правил и предходните години. В. знаел, че казанът на И. на “Я.” /подсъдимият
В./ е 250 литров и затова се ограничил до това количество материал за варене, като
дори изхвърлил част от него. Материалът за варене бил сложил в три пластмасови
бидона, от по 100 литра всеки и дотам с каруцата си му помогнал негов познат, когото
всички в селото наричали “С. ц.”. Разтоварили цялото количество плодове от
бидоните и на сутринта се уговорили с подсъдимия, че започват да пекат ракията.
На другата сутрин от къщата си В. взел 2 туби пластмасови
от по 20 литра – една бяла и една зелена, като върху зелената лично с химикалка
В. бил изписал надпис “паток”. По
принцип в нея сипвал “патокът”- ът от миналогодишното варене на ракия и така си
бил останал надписа, като първоначално бил вързал връвчица, за да я различава
от другите туби, но после решил да си я надпише. Решил да ползва именно тази
туба, като я измил добре преди това. Освен двете туби /зелена и бяла/ той взел
и една празна пластмасова бутилка от минерална вода - 10 литра. Други съдове в
дома на подсъдимия /при казана/ В. не носил. Не се установява по какъвто и да
било начин гр. ищец да е носил стъклени бутилки в дома на подсъдимия, за да
сипва сварената ракия. “Там на място в
къщата на И. не съм носил стъклени бутилки /говоря за такива от 5 и 7 литра, това
са бутилките, които едно време оплитаха като дамаджани/. Носих само туби. ”
/показания на гр. ищец, с. з. от 24.06.2010 г. /. Ракията в бутилката от мин. вода
била по-слаба –т. нар. паток.
След като сварили ракията, гр. ищец сложил ябълкови листа
за цвят в тубите и ги закарал с помощта на братовчед си до къщата. Бил решил да
приготви ракията и и да я закара на Монтана, за децата си. В мазето, където я
съхранявал имал и друга ракия от минали години – насипана в стъклени шишета от
5 и 7 литра /тип “дамаджани”, без да се оплетени/. Общо ракията, съхранявана в
мазето била 97 литра /50 литра нова ракия, сварена при подсъдимия и 47 литра
миналогодишна ракия/.
На 08.11.2009 г. преди
да тръгнат със съпругата му за гр. Монтана, гр. ищец заключил добре вратите на
къщата. Вратата на мазето заключил с два катинара, тъй като там държал освен
ракията, зимнина и работни инструменти.
На дата 17.11.2009
г., гр. ищец В. отново посетил имота си в с. Л. и опитвайки се да отключи катинара
на входната врата, същият останал в ръката му. В. бързо влязъл в двора и по
циментовата пътека стигнал до мазето. Видял, че вратата била отворена, а резето,
на което поставял единия катинар било разбито, като заварката на халката била
счупена. Влязъл вътре и видял, че всичко е в пълен безпорядък. На земята били
разхвърляни празни стъклени бутилки, в които преди имало ракия, липсвали тубите,
в които бил сипал новата ракия, липсвала цялата ракия съхранява от него /стара
и нова/. Липсвали още пръскачка пластмасова бяла на цвят с вместимост от 8
литра, електромотор з фуражомелка, два медни котела - с вместимост от 70 и от
80 литра и бидон вместимост 50 литра. В. забелязал, че за явно улеснение
ракията от стъклените бутилки е пресипвана в бидони и така изнасяна. С учудване
констатирал липсата на медните котли от 70 и 80 литра, които били много тежки и
обемни, и трудно можели да се изнесат от сам човек. Оставил всичко така, както
го е намерил и уведомил квета на с. Л. за станалата кражба. При огледа на
местопроизшествието, извършен на същата дата /17.11.2009 г. / била иззета
надлежно дактилоспопна следа от едната от стъклените бутилки от 3 литра, намерена
в мазето. Видно от заключението на вещото лице Е.И. експерт в НТЛ при ОД на
МВР-Монтана, при изследването се установява пълно съвпадение на намерената и
иззета дактилоскопна следа от стъклената бутилка и безименен пръст на ръка на
подсъдимия. Сравнението е с отпечатък на подсъдимия В., съхранявано в база
данни на система АФИС /AFIS/ - Автоматизираната
дактилоскопна идентификационна система /л. 36 – л. 40 от ДП/.
При огледа на
местопроизшествието, констатациите от който били надлежно обективирани в
протокол от същата дата /л. 10-11 от ДП/ бил изготвен и фотоалбум, приложени
към материалите по делото.
На 20.11.2009 г.
било извършено претърсване и изземване с предварително разрешение на съдия от
Районен съд гр. Монтана в дома на подсъдимия на ул. „А. xxx. При претърсването
в дървен скрин в стопанска постройка в същия имот били намерени и иззети две
пластмасови туби пълни с течност, едната от които зелена на цвят с надпис „паток”, а другата - бяла на цвят. От
бюфет, намиращ се до входното стълбище на къщата бил иззет EKOL Special 99”, калибър 9 мм с фабр. № XXXX , с вътрешна муфа в
цевта и празен пълнител. От същият шкаф бил иззети и два броя ловни патрони 12
калибър, както и полицейска стоп- плака, механичен печат с цифри бял на цвят с
черен държач. От мазето в къщата била иззета бяла пластмасова пръскачка с
вместимост 5 литра, З броя празни пластмасови туби с вместимост 20 литра -
едната бяла на цвят.
След
приключването на претърсването и изземването на 20.11.2009 г. и покана от
страна на полицаите, подсъдимият И.В. доброволно, с Протокол за доброволно
предаване от същата дата /л. 27 от ДП/, предал и други движими вещи, сред които
и една осветителна лампа в комплект с осветително тяло.
Видно от заключението
на експерта в НТЛ в ОД на МВР гр. Монтана - Е. П. К. след изследване в
лаборатория било установено, че течността в изеттите като веществени
доказателства туби е ябълкова ракия, както следва: в зелената туба с надпис „паток”
е 48 алкохолни градуси, допълнително оцветена, а в бялата – 58 градуса, без
оцветители. Съдът възприема това заключение като обективно и безпристрастно
дадено.
Поради
оспорване на заключението на вещото лице М.В. и това на вещото лице Е.К., е
назначена и изпълнена повторна експертиза от вещото лице Л.З., което съдът
кредитира изцяло. От същото се установява, че стойността на 2 бр. лампи, едната
от които с кабел и щепсел е в размер на общо 72 лв. /67 лв. общо за двете
лампи+5 лв. кабел и щепсел/. По отношение на отнетите вещи собственост на гр. ищец
В. общата стойност на същите е в размер на 917 лв.
От заключението
на вещото лице З.З. - експерт в НТЛ в ОД на МВР гр. Монтана се установява, че
представеният за изследване газов пистолет EKOL Special 99”, калибър
9 мм с фабр. № XXXX не представлявал
огнестрелно оръжие във вида, които бил представен за изследване и е годен да
произвежда изстрели само с газови и шокови патрони. Представените за изследване
2 броя ловни патрони 12 калибър са фабрично произведени и представляват
боеприпаси за ловно оръжие 12 калибър. Същите са годни по предназначение и са произвели
изстрели при изследването. Съгласно назначената на вещото лице З. допълнителна
съдебно-балистична експертиза в хода на съдебното следствие се установява, че при
добро съхранение на патроните, те могат да произведат изстрели 10-11 години
след като са произведени. Тъй като в НТЛ не се съхраняват изстреляните глизи, вещото
лице не може да определи годината на производството им.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По обвинението по чл.
195 ал. 1 т. 3 пр. 1 и пр. 2
НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК:
По делото е разпитан
свидетеля А.Д.Т., който е категоричен, че на него след смъртта на домакина на
кметство с. Л., е възложена поддръжката на агрегат, стълби, лампи и друг
инвентар на кметството. Лично на него били предоставени две от уличните лампи, закупени
с данъчна фактура №**********/20.12.2006 г., за да ги
пригоди за осветяване на изборните секции на селото. Той, сам монтирал и на
двете кабел, бял около 10 метра дълъг, с черен щепсел в края. При предявяване
на основание чл. 284 НПК на веществено доказателство по делото “лампа тип
улична”, свидетелят Т. разпозна същата като една от двете лампи собственост на
кметството.
По направеното възражение на защитата за допуснати
същестевени нарушения на процесуалните правила в ДП, поради което следва да се
изключат показанията на Т. като гласно доказателство по делото. Излага се доводи, че този свидетел на първо място е
участвал като поемно лице при претърсването и изземването в дома на подсъдимия,
а на второ място, че на досъдебното производство е заявил, че “на 20 ноември
2009 г. служители на ПУ-Бойчиновци ми показаха иззета лампа и аз я разпознах, че
е моята. Разбрах, че са я взезли от дома на И.А.”. /л. 26 от ДП. /
Възражението е
неоснователно. Свидетелят А.Т. действително е бил поемно лице, но при
претърсване и изземване от дома на подсъдимия на дата 20.11.2009 г. /л. 17 от
ДП/, при което действие не е иззета процесната лампа. Същата е предадена
доброволно на същата дата, видно от Протокол за доброволно предаване /л. 27 от
ДП/, т. е. в случая няма процесуално нарушение при извършване на това следствено
действие.
По
възражението за нарушение на ДП на чл. 170 НПК и чл. 171 ал. 5 НПК, действително
са налице съществени пропуски, тъй като разпознаването на лампата на
досъдебното производство е извършено при нарушение на горните правила. В същото
време обаче съдът намира, че този пропуск е саниран от обстоятелството, че е
извършено разпознаване на тази вещ от Т. в съдебно заседание на основание чл. 169
ал. 2 НПК. Пред съдебния състав разглеждащ делото, свидетелят Т. описа вещта:
вид на лампата, дължина на монтиран от него кабел, цвят на кабела, щепсел, цвят
на щепсела, както и че същата работи с “пури” и е идентична с друга такава. “Нема какво да гледам, това е лампата, аз съм я сглобил и
сложил в залата, това е. Беха два броя и другата по същ начин инсталирана по
тоя начин с 10 метра кабел. Кабела е същия, купил съм го аз от магазина заедно
с щепсела. 20 метра кабел съм купил, разделил съм го на две и съм го сложил на
двете лампи със щепсел. ” /показания на Т., с. з. 24.06.2010 г. /. Фактическата
обстановка описана в обвинителния акт по отношение на това деяние се установява
безспорно от показанията на свидетеля Т., както и писмените и веществените
доказателства по делото /Протокол за доброволно предаване и 1 бр. улична лампа
с кабел и щепсел/. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Б.К.Б. и А.А.Н.,
които заявяват, че двамата са придружавали подсъдимия лятото на 2009 г. на
пазара в с. Б., откъдето подсъдимия си закупил лампа, тип улична от циганин за
20 лв. На първо място и двамата мъже заявяват, че са в приятелски отношения с
подсъдимия и заявяват, че лампата е купена от него без кабел и щепсел. В същото
време обаче подсъдимият в обясненията си не само, че не може да си спомни с
какво осветление е лампата /пури, крушки или др. /, но въпреки, че заявява
“Кабелът и щепсела съм слагал и са мои, сам съм ги слагал”, не може да си
спомни дължината на кабела, цвета, какъв е щепсела и неговия цвят, за разлика
от свидетеля А.Т.. Не се установи по делото наличието на втората улична лампа, собственост
на Кметство с. Л. и обвинението остана недоказано в тази му част. Подсъдимият В.
е извършил деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 НК, тъй като за времето от 01.09.2009 г. до 30.09.2009 г. в с. Л., обл. Монтана
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /изкъртил
прозорец на ритуална зала на Кметство с. Л./, отнел от владението на А.Д.Т.
движима вещ собственост на кметство с. Л. - 1 бр. улична лампа в комплект с
осветително тяло на обща стойност 38, 50 лв., без съгласието на собственика и с
намерение противозаконно да ги присвои.
По обвинението за отнетите вещи от дома на гр. ищец В.:
Изложената
по-горе фактическа обстановка по отношение на това обвинение в частично беше
установена от събраните по делото доказателства - показания на гр. ищец В., показанията
на свидетеля С.Т., Протокол за оглед на
местопроизшествие и изземване на дактилоскопна следа от 17.11.2009 г. , Фото-албум
за посетено местопроизшествие от 13.12.2009 г., Определение на РС-Монтана от 19.11.2009
г., Протокол за претърсване и изземване от 20.11.2009 г. ; Фото- албум от
посетено местопроизшествие от 20.11.2009 г., Протокол за доброволно предаване
от 20.11.2009 г., заключенията на вещите лица З., К., И.. Обвинението безспорно
се доказа по отношение на следните отнети вещи - 97 л. домашна ракия и 5 бр. пластмасови
туби. Остана недоказано по отношение на 1 бр. пластмасова пръскачка с
вместимост 8 л., 1 бр. електродвигател с мощност 1, 1 КW/220 V, 1 бр. меден
котел с вместимост 70 л., 1 бр. меден котел с вместимост 80 л., 1 бр. пластмасов
бидон с вместимост 50 л. Съдът кредитира показанията на гр. ищец и тези на
свидетеля Т. като последователни, логични и подкрепени от останалите
събрани писмени и гласни доказателства. Безспорно се установи, че подсъдимият за времето от 08.11.2009 г. до 17.11.2009 г. в с. Л., обл. Монтана,
чрез разрушаването на преграда здраво направена за защита на имот /изкъртил
резето и халката над него на входната врата на мазето към къщата/, отнел от
владението на Г.И.В. xxx движими вещи: 97 л. домашна ракия и 5 бр. пластмасови
туби с вместимост 20 литра – престъпрение по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК. Намерената
дактилоскопна следа върху стъклена бутилка в мазето на гр. ищец, съвпадаща
напълно с тази от безименен пръст лява ръка на подсъдимия доказателство в
подкрепа на обвинението в тази му част, тъй като се установи по делото, че
подсъдимият никога не е посещавал нито къщата, нито мазето на В., а последният
при варнето на ракията на казана на подсъдимия не е носил стъклени, а само
пластмасови съдове. Действително, намерената дактилоскопна следа е косвено доказателство,
тъй като следва да се използва в процеса на доказване само, когато се съпостави с
други факти по делото, а те от своя страна да се разглеждат в тяхната взаимна
връзка. Но имайки предвид това косвено доказателство подкрепено от останалите
доказателства /гласнни/ - показанията на В., обстоятелството, че именно част от
неговите пластмасови туби с ракия са открити в дома /мазето/ на подсъдимия, води
до единствения извод за съпричастност на подсъдимия към това деяние. Логично и
житейски оправдано в случая е и обяснението на пострадалия – че в неговото мазе
крадецът/ите са изсипали съдържанието на всички намерени стъклени бутилки в
тубите, за да е по-лесно за пренасяне. Именно по този начин подсъдимият е
оставил следа от безимения пръст на лявата си ръка по 3 литровата стъклена
бутилка.
Преди предявяване
на веществените доказателства на страните, гр. ищец подробно описа вида, цвета,
литрите на отнетите туби и съдържанието на същите. Описа, че на едната
пластмасова туба /зелена на цвят/ има вързана връв и на нея с химикал е
изписано ръкописно „паток”. Заяви също, че в другата туба има сложени от него
листа от ябълка, за да се оцвети ракията. Тези подробности подсъдимият не само
не можа да опише на съда, но и не знаеше за тях, въпреки твърдението му, че
покойният му баща е написал думата „паток” на тубата, и тези на защитата, че
казанджията на селото не краде ракия.
Съдът възприема заключението на вещото лице Л.З. като обективно
и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, а именно, че
отнетите вещи са на стойност, както следва: 97 л. домашна
ракия - 582 лв., 5 бр. пластмасови туби с вместимост 20 л. - 20 лв. Не се
установи по делото подсъдимият да е извършил квалифицирана кражба на следните
вещи - пръскачка с вместимост 8 л., 1 бр. електродвигател с мощност 1, 1 КW/220
V, 1 бр. меден котел с вместимост 70 л., 1 бр. меден котел с вместимост 80 л., 1
бр. пластмасов бидон с вместимост 50 л. Намерената и иззета пръскачка от дома
на подсъдимия е 5 литрова, а не 8 литрова като на гр. ищец и последният
категорично заяви, че тази вещ не е негова.
Имайки предвид
гореизложената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият И.А.В. е
осъществил от обективна и субективна страна деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 и пр. 2 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК затова, че времето от 01.09.2009 г. до 17.11.2009 г. при условията на
продължавано престъпление, отнел движими вещи от владението на различни
собственици, както следва: за времето от 01.09.2009 г. до 30.09.2009 г. в с. Л.,
обл. Монтана чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот
/изкъртил прозорец на ритуална зала на Кметство с. Л./, отнел от владението на А.Д.Т.
движима вещ собственост на кметство с. Л. - 1 бр. улична лампа в комплект с
осветително тяло на обща стойност 38, 50 лв., без съгласието на собственика и с
намерение противозаконно да ги присвои, както и в това, че за времето от 08.11.2009
г. до 17.11.2009 г. в с. Л., обл. Монтана, чрез разрушаването на преграда
здраво направена за защита на имот /изкъртил резето и халката над него на
входната врата на мазето към къщата/, отнел от владението на Г.И.В. xxx движими
вещи: 97 л. домашна ракия на стойност 582 лв., 5 бр. пластмасови туби с
вместимост 20 л. на стойност 20 лв., или всичко на обща стойност 640, 50 лв. Съдът
го призна за виновен и му определи наказание на
основание чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 и пр. 2 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 26
ал. 1 НК вр. с чл. 54 НК от една година лишаване от свобода. Няма пречка
изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено на оснвание чл. 66
ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. Съдът призна за невинен и оправда
подсъдимия затова, същият да е извършил квалифицираната кражба за разликата над
640, 50 лв. до 1 137 лв. /за 1 бр. улична лампа, 1 бр. пластмасова
пръскачка с вместимост 8 л., 1 бр. електродвигател с мощност 1, 1 КW/220 V, 1
бр. меден котел с вместимост 70 л., 1 бр. меден котел с вместимост 80 л., 1 бр.
пластмасов бидон с вместимост 50 л. /
От субективна страна и подсъдимият е извършил деянието с пряк
умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и целял настъпването на вредоносния резултат.
Цялостното поведение на подсъдимия В. обективира намерението
му противозаконно да присвои чужди движими вещи. Причините за извършване на деянието
са неправилното отношение към чуждата собственост и ниското правосъзнание. Мотивите
за извършване на деянието - корист.
При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид вида на
наказанието предвидено в разпоредбите на чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 и пр. 2 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 26
ал. 1 НК.
С оглед индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 54 НК и чл. 36 НК, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите за
неговото извършване, обстоятелствата при които е извършено. Единственото
смекчаващо вината обстоятелство в случая е чистото съдебно минало на В., но то
по смисъла на чл. 55 НК не е “изключително” и не налага приложението на чл. 55
ал. 1 т. 1 НК. Като отегчаващи обстоятелства, съдът прецени – сравнително високата
стойност на причинените щети, липсата на възстановяване на същите, упоритостта
при осъществяване на деянието.
По
възражението на защитата, че Фотоалбум на л. 21 от ДП следва да бъде изключен
при обсъждане на доказателствата като негодно доказателствено средство, поради
нарушения на чл. 126 НПК, чл. 125 ал. 1 НПК – изготвен е анонимно, не е ясно
къде, кога и при какви обстоателства са заснети вещите
Възражението е неоснователно. Видно от фотоалбум /л. 21 от ДП №1428/2009 г.
/, действително върху същият фигурира само подпис /без имена/ на експерта. Върху
албума има отразено обаче наименованието на Екпертната сружба – „НТЛ при ОД на
МВР – Монтана”, кога е извършено заснемането и кога албума е изготвен в цялост.
Същият е неразделна част от Протокол за претърсване и изземване от същата дата
/л. 19 от ДП/.
Веществените доказателства могат да бъдат приобщени както чрез писмени
доказателствени средства като протоколи за оглед, за претърсване или изземване,
така и чрез веществени доказателствени средства като фотоснимки, диапозитиви, планове,
схеми и др. Т. е., събирането на веществени доказателства може да се осъществи
чрез различни доказателствени способи.
Съгласно разпоредбата на чл. 126 ал. 1 НПК веществените доказателствени
средства се изготвят по възможност от лицата извършващи разследването, освен
/ал. 2/, когато не са необходими специални знания и подготовка – тогава се
назначава специалист-технически помощник. Съгласно чл. 110 ал. 1 НПК, веществените доказателства трябва да
бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по
възможност фотографирани. Безспорно, фотоалбумът на л. 21 от ДП е изготвен от
специалист /експерт/ в НТЛ при ОД на МВР-Монтана, кой точно - не става ясно, но
макар оспорван от защитата той съдържа информация за иззетите вещи от дома на
подсъдимия, достатъчна за сравнение с последващите процесуално-следствени действия
/претърсване и изземване от същата дата, видно от Протокол на л. 19 е
експертизи.
По обвинението по чл. 339 ал. 1 НК:
Престъплението
по чл. 339 ал. 1 НК е формално и се счита за осъществено дори и при установено
едно изпълнително деяние от предвидените в чл. 339 ал. 1 НК. В конкретния
случай обвинението е, че подсъдимият към 20.11.2009 г е придобил и държал. Държането
на огнестрелно оръжие по смисъла на посочената норма означава не такова
краткотрайно държане на чуждо оръжие, а трайно установено държане без
разрешение на компетентните органи. Чл. 339 НК се намира в гл. 11 „Общоопасни
престъпления”, Раздел първи „Престъпления, извършени по общоопасен начин или с
общоопасни средства” и има предвид дейност, при която наред с обективната
страна на престъплението /фактическото държане на ловното оръжие и
боеприпасите- 2 бр. ловни патрони/, деецът трябва да има и съзнанието, че ги
държи без надлежно разрешително от компетентния орган, но при наличието на
умишлена вина – да е съзнавал, че трябва да има разрешение да държи същите. Безспорно
установено е по делото, че подсъдимият никога не е притежавал ловно оръжие. Никой
от семейството му /включително и покойния му баща/ не са били ловци. Ловци
обаче са били приятелите на баща му, които са идвали в избата на къщата им, за
да пият вино и да хапват.
Вещото
лица З. в заключението на назначената допълнителна експертиза е категоричен, че
при добро съхранение на патроните, същите могат да са произведени преди 10-11
години и съответно да възпроизведат изстрели. За конкретните патрони, изстреляните
гилзи не се съхраняват и не може да определи дата на производство на същите. В
същото време от доказателствата по делото се установи, че патроните да иззети
от бюфет, намиращ се до входното стълбище на къщата, т. е. същите са били съхранявани
на закрито, а самата къща е наследствена – била е покойния баща на подсъдимия –
Атанас В. Драганов, починал на 21.03.1998 г.
Придобиването
на боеприпаси без надлежно разрешение като изпълнително деяние предполага
установяване на фактическа власт върху вещта, без значение начина на
придобиване: покупка-продажба, изработка или сглобяване и др.
Държането
предполага установяване на фактическа власт върху боеприпасите като собствени
за определен, кратък или по-дълъг период от време.
Не
се събраха по делото нито преки, нито косвени доказателства на кого точно са
тези 2 бр. ловни патрона, как и по какъв начин са придобити и от кой точно са
съхранявани. Единственото безспорно и категорично е, че са намерени в имота, в
който живее подсъдимия. Съдът намира, че това обвинение не е доказано по един
несъмнен и категоричен начин, тъй като липсва субективния елемент - В. да е имал
съзнание, че трябва държи 2 бр. ловни патрона да има разрешение затова.
От изложеното следва, че подсъдимият В. не е осъществил
състава на престъплението по чл. 339 ал. 1 НК, и следва да бъде признат за невинен
и оправдан. По тези съображения не се налага обсъждане и на доводите за
приложение на чл. 9, ал. 2 НК.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл. 85 и сл. от НПК в настоящото наказателно производство е
приет за съвместно разглеждане и предявен от гр. ищец Г.В. срещу подсъдимия И.В.
иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 1 070
лв.., ведно със законните последици от това.
Съдът намира предявеният от гр. ищец иск за имуществени вреди за частично
основателен по изложените по-горе мотиви, като съобрази заключението на вещото
лице Л.З..
От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият В. е извършил
престъпното деяние по чл.
195 ал. 1 т. 3 пр. 1 и пр. 2 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК и именно като
последица от него гр. ищец е претърпял имуществени вреди. Съгласно разпоредбата
на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да обезщети вредите, които виновно е причинил
другиму, поради което съдът уважи исковата претенция частично, като осъди
подсъдимия И.А.В. следва да бъде осъден да заплати на Г.И.В. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 582 лв. - обезщетение за
причинени имуществени вреди /стойността на 97 л. ракия, без 5 бр. пластмасови
туби, които ще се върнат на гр. ищец/, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на деянието /08.11.2009 г. / до окончателното
изплащане, като съдът отхвърли иска
над този размер до предявения от 1 070 лв. като неоснователен.
При този изход на делото, подсъдимият следва да бъдат осъден да заплати по
сметка на ВСС гр. София сумата от 50 лв - държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск, сумата от 134 лв. - направени по делото разноски за вещи
лица /без разноските за съдебно-балистична експертиза/, както и 5 лв. -
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът постановява на основание чл. 111 ал. 1 от НПК, приобщеното по делото като веществени
доказателства с Протокол за оглед на
претърсване и изземване от 20.11.2009 г. /л. 17 от ДП №1428/2009 г. / и
Протокол за доброволно предаване от 20.11.2009 г. /л. 27 от ДП №1428/2009 г. /
- 5 бр. пластмасови туби с вместимост 20 л., две
от които пълни с ракия, ДА СЕ
ВЪРНАТ на Г.И.В. xxx с ЕГН xxxxxxxxxx, след
влизане на присъдата в законна сила.
Постановява на основание чл. 111 ал. 1 от НПК, приобщената по делото като веществено
доказателство с протокол за доброволно
предаване от 20.11.2009 г. /л. 27 от ДП №1428/2009 г. - 1 бр. улична лампа в комплект с осветително тяло ДА СЕ ВЪРНЕ на Кметство с. Л..
Връща веществените доказателства: полицейска стоп-палка, печат
механичен с цифри, бял на цвят с черен държач, пръскачка бяла, пластмасова, с
вместимост 5 л. всички, намиращи се в РС-Монтана, както и газов пистолет “EKOL
Special 99”, калибър 9 мм с фабр. № XXXX , намиращ се на съхранение в служба КОС към
РУП-Монтана на подсъдимия И.А.В., след влизане на присъдата в законна сила.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: