Определение по дело №59873/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 44960
Дата: 15 декември 2023 г. (в сила от 15 декември 2023 г.)
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20231110159873
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44960
гр. София, 15.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110159873 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 15.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 59873/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 312 ГПК, във вр. чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от А. А. Ч. срещу Столична община, като се твърди, че
страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на
трудов договор от 25.01.2011 г. за длъжността „Главен специалист“ в отдел
„Информационни системи, технически средства и комуникация“ към дирекция
„Информационно обслужване“. Поддържа, че трудовият договор е бил многократно
изменян след това, което сочи в хронологичен ред, като страните се намирали в трудово
правоотношение до 15.09.2023 г., когато със Заповед № СОА23-РД15-2184/12.09.2023 г.
трудовото правоотношение било прекратено, като по това време длъжността била „Старши
експерт“ в отдел „Централизирани информационни системи“, дирекция „Информационни
технологии“ – на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Навежда доводи, че уволнението било
незаконосъобразно като заповедта била издадена в нарушение на материалноправните и
процесуалните норми, тъй като не бил налице валиден административен акт за изменение на
щатното разписание. Излага съображения, че зам. кмета не бил надлежно упълномощен за
приемането на ново щатно разписание, като дори да била налице заповед за заместване,
същата била незаконосъобразна, тъй като била подписана от некомпетентен орган. Сочи, че
освен това уволнителната заповед също била подписана от зам. кмета, за което липсвало
представителна власт и компетентност. Твърди, че в отдела където полагала труд имало
няколко щатни бройки за длъжността „старши експерт“, като от новото щатно разписание не
било ясно точно коя е определена за заемането по служебно правоотношение. Развива
1
съображения, че в случая работодателят бил злоупотребил с право, тъй като единствената
цел на изменението била прекратяването на трудовото правоотношение. Поддържа, че
желанието на работодателя да прекрати трудовото правоотношение се установявало от
обстоятелства свързани с наличието на системен тормоз на работното място – свързан с
изнесени данни за неправомерно заличаване и манипулиране на информация, което
обосновава подробно и в последователност. Инвокира довод, че при ползваното
уволнително основание, работодателят е целял да заобиколи евентуално наличието на друго
уволнително основание и извършването на подбор, като длъжността продължава да се заема
и от други служители. Твърди, че с оглед незаконното уволнение била останала без работа,
като се дължало обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, което изчислено на базата на БТВ за
последния пълен работен месец – от 2130,00 лева, възлизало на сумата от 12780,00 лева за
периода 16.09.2023 г. до 16.03.2024 г. Прави доказателствени искания за приемането на
писмени доказателствени средства. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да
бъде отменено, както и да бъде възстановена на длъжността която е заемала преди
уволнението, както и присъждането на претендираното обезщетение, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал .1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
претенциите се оспорват. Твърди, че уволнителната заповед е издадена от компетентен и
надлежно овластен орган, в това число и на работодател по реда на ЗДСл. Поддържа, че
съобразно чл. 19, ал. 3, т. 2 ЗАдм., кметът на общината бил териториален орган на
изпълнителната власт, като се подпомагал от общинска администрация, а по арг. от чл. 44,
ал. 1, т. 3 ЗМСМА той бил и орган по назначаването, като аргументира, че има право да
делегира работодателска власт. Навежда доводи, че процесното уволнително основание
касаело както срочните, така и безсрочните трудови договори, като не било необходимо да
се отправя предизвестие, а в случая уволнителната заповед била връчена при отказ на
14.09.2023 г. Излага съображения, че в правомощията на кмета било да утвърждава
длъжностното разписание, които действия не подлежали на съдебен контрол. Аргументира,
че единствената предпоставка за основанието на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ била длъжността да
се определи за заемане по служебно правоотношение, като било без значение за
законосъобразността на уволнението колко и кои щатни бройки за определена длъжност
следва да се заемат по служебно правоотношение. Освен това при посоченото уволнително
основание не било необходимо да се мотивира уволнителната заповед. Поддържа, че в
случая следвало да има валиден административен акт за промяна на длъжността какъвто бил
налице. Развива подробни съображения във връзка с предпоставките на уволнителното
основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, като прави извод за законосъобразност на уволнението.
Инвокира доводи, че съображенията за системен тормоз на работното място не следвали да
се вземат предвид, тъй като не били предмет на делото, поради което били неотносими, а
отделно от това законът бил предвидил и ред за защита при тормоз на работното място,
който бил различен. Сочи, че искът за обезщетение бил неоснователен, тъй като не бил
изтекъл 6-месечния срок. Прави доказателствени искания за приемането на писмени
доказателствени средства. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално, обективно кумулативно съединени
конститутивни и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Доказателствената тежест да установи пълно и главно материалните предпоставки за
законност на процесното уволнение е на страната на ответника, съобразно чл. 154, ал. 1
ГПК, като същото е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) Надлежно издадена уволнителна заповед
от работодателя; 2) Установяване, че основанието за прекратяване на трудовия договор е
налице от момента, в който е прието валидно решение от компетентния орган за определяне
на съответната длъжност за заемане от държавен служителп; 3) издаден и влязъл в сила
2
валиден административен акт, с който длъжността се определя за заемане от държавен
служител, при положение, че уволненото лице я е заемало по трудово правоотношение.
С оглед въведените от ищеца твърдения за наличието на злоупотреба с право, съдът
намира, че последният носи доказателствената тежест да установи пълно и главно
обстоятелствата на който основава твърденията си за наличието на злоупотреба с право – а
именно, че работодателят е упражнил превратно субективното си право с единствено
намерение да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение в
противоречие с целта на закона (арг. от граматическото, систематичното и телеологическото
тълкуване на чл. 8, ал. 1, във вр. ал. 2 КТ и чл. 154, ал. 1 КТ).
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл.
225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три
юридически факта: 1) да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се
в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление
съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2) ищецът да е претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3) причинно-следствена
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
С оглед твърденията на страните, настоящият съдебен състав намира, че между тях не
се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за
безспорно между тях, че: 1) са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов
договор от 25.01.2011 г., което е многократно изменяно, като ищцата е заемала длъжността
„Старши експерт“ в отдел „Централизирани информационни системи“, дирекция
„Информационни технологии“; 2) със Заповед № СОА23-РД15-2184/12.09.2023 г. трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ; 3) размера на
последното БТВ за пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението е в размер
на 2130,00 лева.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 22.01.2024 г. от 10:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че: 1) са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 25.01.2011
г., което е многократно изменяно, като ищцата е заемала длъжността „Старши експерт“ в
отдел „Централизирани информационни системи“, дирекция „Информационни технологии“;
2) със Заповед № СОА23-РД15-2184/12.09.2023 г. трудовото правоотношение било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ; 3) размера на последното БТВ за пълен
отработен месец, предхождащ месеца на уволнението е в размер на 2130,00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
3
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: spogodbi@src-bg.org, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА, че в случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4