Р Е Ш Е
Н И Е
260165/6.11.2020г.
гр.
Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№727 по описа за 2020 г. на ШРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск, с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът Община Хитрино, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и
адрес на управление: с***, представлявано от кмета Н.б.и., със съдебен адрес ***,
офис 5, чрез адв. Б.Г. от ШАК, излага, че между него, в качеството на
наемодател и ответника „ИНВЕСТ АГРО БГ” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, в качеството на наемател, е сключен Договор №92/04.09.2017 г.
за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд в землищата
на с. Сливак, с. Каменяк и с. Върбак. Договорът бил сключен за срок от десет
години, като е влязъл в сила на 01.10.2017 г. Общата площ на земите възлизала
на 329.527 дка. Уговореното годишно наемно възнаграждение се равнявало на сума
от 26969.66 лева. Падежът на наемното възнаграждение за стопанската 2017/2018
г. е бил на 04.09.2017 г. /преди сключване на договора, който е от посочената
дата/. Наемателят бил заплатил това възнаграждение на 14.09.2017 г., като
ищецът счита, че за периода на забавата, а именно от 05.09.2017 г. до
14.09.2017 г. ответникът му дължал неустойка за забава в размер на 1% дневно,
но не повече от 50 % от общото наемно възнаграждение. Дължимата неустойка се
равнявала на сума от 2 697.00 лева, която не била заплатена. Падежът на
наемното възнаграждение за стопанската 2018/2019 г. е бил на 30.08.2018 г.
Наемателят бил заплатил това възнаграждение на 04.09.2018 г., като ищецът
счита, че за периода на забавата, а именно от 31.08.2018 г. до 04.09.2018 г.
ответникът му дължал неустойка за забава в размер на 1% дневно, но не повече от
50 % от общото наемно възнаграждение. Дължимата неустойка се равнявала на сума
от 1 348.50 лева, която не била заплатена. Сочи се в молбата, че падежът
на наемното възнаграждение за стопанската 2019/2020 г. е бил на 30.08.2019 г. С
допълнително споразумение към наемния договор, последният бил прекратен по
отношение на имот №045003 от 46.192 дка, като считано от 01.10.2019 г. общата
ползвана площ от наемателя е 283,335 дка, при дължим годишен наем в размер на
24 105, 76 лева. Наемателят бил заплатил това възнаграждение на 23.12.2019
г., като ищецът счита, че за периода на забавата, а именно от 31.08.2019 г. до
23.12.2019 г. ответникът му дължал неустойка за забава в размер на 1% дневно,
но не повече от 50 % от общото наемно възнаграждение. Тази неустойка се
равнявала на сума от 12 052, 88 лева /за 115 дни просрочие/. Поради
гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата от 16 098.38
лева, представляваща неустойка за забавено плащане на наемно възнаграждение
по Договор №92 за отдаване под наем на земеделски земи от общински поземлен
фонд от 04.09.2017 г., както следва: 2 697.00 лв. - за стопанската 2017/2018 г.
за период 05.09.2017 г. - 14.09.2017 г.; 1 348.50 лв. - за стопанската
2018/2019 г. за период 31.08.2018 г. - 04.09.2018 г.; 12 052.88 лв. - за
стопанската 2019/2020 г. за период 31.08.2019 г. - 23.12.2019 г. Претендира и
разноски.
В законния
едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът
депозира писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан
излагайки подробни правни фактически доводи и възражения, включително и
възражение за нищожност на клаузата за неустойка. Претендира и разноски.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между страните е
налице облигационно правоотношение, основаващо се на сключен Договор
№92/04.09.2017 г. за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен
фонд в землищата на с. Сливак, с. Каменяк и с. Върбак. Няма спор, че договорът
е сключен за срок от десет години, считано от 01.10.2017 г. до 30.09.2027 г.
Общата площ на земите възлиза 329.527 дка, а уговореното годишно наемно
възнаграждение се равнява на сума от 26969.66 лева. Няма спор, че със
споразумение към договора, постигнато на 01.10.2019 г., страните се съгласили
договорът да бъде частично прекратен, по отношение на имот №045003 от 46.192
дка, като считано от 01.10.2019 г. общата ползвана площ от наемателя е 283,335
дка, при дължим годишен наем в размер на 24 105, 76 лева. По силата на този
договор ищецът в облигационната връзка има качеството на наемодател, а
ответникът- на наемател. Видно от представения по делото официално заверен
препис от договора за наем, се установи, че страните са уговорили наемателят да
заплаща наемната цена ежегодно в срок до 30-то число на месец август на всяка
календарна година, предхождаща стопанската година, за която се дължи наемната
цена, актуализирана с Решение на ОбС-Хитрино, съгласно индекса на инфлацията по
данни на НСИ за предходната година. Предвидено е за първата година наемът да се
заплати преди сключване на договора. Няма спор, а се установява и от доказателствата,
ангажирани по делото, че наемът за стопанската 2017/2018 г. е заплатен на
14.09.2017 г., наемът за стопанската 2018/2019 г. е заплатен на 04.09.2018 г.,
а за стопанската 2019/2020 г. е заплатен на 23.12.2019 г. В т.8 от договора е
предвидена мораторна неустойка, в размер на 1% дневно върху годишното наемно
плащане, но не повече от 50%. Ответникът въведе възражение за нищожност на
неустоечната клауза, поради противоречието ѝ с добрите нрави, предвид
прекомерност на неустойката. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба
следва, че неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична
сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на
виновно, от негова страна, неизпълнение
на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа
изрична неустоечна клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира
оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните
вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан
фактът на неизпълнение на задължението. В разглеждания казус съдът приема за
установен фактът на несвоевременно изпълнение на поетото от ответника с договора
за наем задължение, за което неизпълнение е предвидена и мораторната неустойка.
Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята в частното
право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава предвидена от законодателя
възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, в това
число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на
закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми
на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна
част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с
тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на
неустойка, съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС
по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно решение се приема,
че нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при
сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно
някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а
именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи,
вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или
незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В разглежданата хипотеза,
не е спорно, че в договора за наем е предвидена мораторна неустойка, в размер
на 1% за всеки просрочен ден върху наемната цена. От заключението по
извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в
обективността и правилността му, се установи, че размерът на неустойката
надвишава осемнадесет пъти /1824%/ размера на законната лихва. Съобразявайки
размера на неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода,
че в случая така договорената мораторна неустойка позволява на наемодателя да
реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да
било усилия за изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо стига до
извода, че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на
наемодателя, като кредитор, обезщетявайки го за вредите при неточно, във
времето, изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно. Поради
изложеното заключава, че неустойката е уговорена извън присъщите й функции,
което води до нарушаване на добрите нрави, възприети в настоящия етап на
развитие на обществото, на които законодателят с нормата на чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД е придал правно значение. На следващо място, безспорно установената с
чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне е ограничена от императивните правила на
закона и добрите нрави, които в своето единство формират и границите на
договорната автономия на съконтрахентите. Ето защо, когато договорената
неустойка, както е в разглеждания случай, съдържа различни от възложените в
закона функции, /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/, сочещи на явна несправедливост,
то тя е несъвместима с установените в обществото норми на поведение и общоприет
морал и на това основание е нищожна, което възпрепятства настъпването на
целените от страните с договарянето й правни последици. В посочения смисъл е
Решение №142/12.03.2011 г. на ВКС по т.д. №336/2010 г., II ТК. Поради изложеното счита, че искът следва да се
отхвърли като неоснователен, тъй като е основан на невалидна /нищожна/ клауза в
договора.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника извършените от последния
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 1 153.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Община Хитрино, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: с***,
представлявано от кмета Н.Б.И., срещу „ИНВЕСТ АГРО БГ” ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, осъдителен иск, с правно основание чл.92,
ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сума от 16 098.38
лева /шестнадесет хиляди деветдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща неустойка за забавено плащане на наемно възнаграждение по
Договор №92 за отдаване под наем на земеделски земи от общински поземлен фонд
от 04.09.2017 г., както следва: 2 697.00 лв. - за стопанската 2017/2018 г. за
период 05.09.2017 г. - 14.09.2017 г.; 1 348.50 лв. - за стопанската 2018/2019
г. за период 31.08.2018 г. - 04.09.2018 г.; 12 052.88 лв. - за стопанската
2019/2020 г. за период 31.08.2019 г. - 23.12.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Община
Хитрино, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: с***,
представлявано от кмета Н.Б.И., да заплати на „ИНВЕСТ АГРО БГ” ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1 153.00 лева /хиляда сто
петдесет и три лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: