РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Велико Търново , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500881 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №232/18.08.2020г., постановено по Гр.д.№1599/2019г. по описа
на РС – Горна Оряховица,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.124
ал.1 от ГПК, че В. ЕМ. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Г.О., ул.“..“ №., вх.., не
дължи на "Е.Е.Д.К." ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ЕИК .., сумата от
1096,06лв., представляваща непогасено парично задължение към "Т.Б." ЕАД,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.124
ал.1 от ГПК, че В. ЕМ. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Г.О., ул.“..“ №.., вх..., не
дължи на "Т.Б." ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., ЕИК .., сумата от 1096,06лв.,
представляваща непогасено парично задължение към "Т.Б." ЕАД,
ОСЪЖДА "Е.Е.Д.К." ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ЕИК .., на
основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на В. ЕМ. Г. ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр.Г.О., ул.“..“ №., вх..., направените по делото разноски от 50лв. за ДТ и 350лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение,
ОСЪЖДА "Т.Б." ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., ЕИК .., на основание
1
чл.78 ал.1 ГПК да заплати на В. ЕМ. Г. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Г.О., ул.“..“
№.., вх..., направените по делото разноски от 350лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила въззивна
жалба от първоначалния ответник "Е.Е.Д.К." ООД със седалище гр.С., чрез пълномощника
му адв.З.Ц. от САК, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от ищеца В. ЕМ. Г. против
"Е.Е.Д.К." ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за
недължимост на сумата от 1096,06лв., представляваща непогасено парично задължение към
"Т.Б." ЕАД. Релевира оплаквания, че съдебното решение в обжалваната му част е
недопустимо, постановено по процесуално недопустим иск, насочен против ответника
"Е.Е.Д.К." ООД, който не е титуляр на съдебно отричаното право и като такъв не е надлежно
пасивно легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск, поради което моли да бъде
обезсилено. В условията на евентуалност, излага доводи за неправилност на решението в
обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли да бъде отменено като
неправилно, вместо което предявеният от ищеца против ответника "Е.Е.Д.К." ООД
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на
парично вземане в размер на 1096,06лв. да бъде отхвърлен като неоснователен. В случай, че
бъде прието, че решението в обжалваната част е постановено по допустим иск, го атакува
като неправилно по съображения, свързани с липса на претенция от страна на "Е.Е.Д.К."
ООД спрямо въззиваемия за наличие на неудовлетворено парично вземане в отношенията
между страните, поради уважаване на неоснователна искова претенция. В случай на
уважаване на въззивната жалба моли решението да бъде изменено и в частта относно
разпределението на отговорността за разноските, сторени от страните в
първоинстанционното производство. Претендира направените във въззивното производство
съдебни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна –
ищец В. ЕМ. Г..
В СЗ въззивникът „Е. Е. Д. К.“ ООД със седалище гр.С., с молба – становище вх.
№1621/12.03.2021г., чрез пълномощника си адв.З.Ц. от САК, поддържа въззивната жалба на
основанията, посочени в същата, и моли да бъде уважена. Претендира направените в
първоинстанционното и във въззивното производство съдебни разноски, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ въззиваемата страна В. ЕМ. Г., чрез пълномощника си адв.Ц.С. Д. от ВТАК,
оспорва изцяло въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му част потвърдено като
правилно, законосъобразно и съобразено с доказателствата по делото, по съображения,
изложени в писмена защита. Оспорва доводите на въззивника, че не е надлежна страна в
2
процеса. Излага доводи, обосноваващи правния му интерес от водене на иска срещу „Е. Е.
Д. К.“ ООД /настоящ въззивник/, релевирани и в първоинстанционното производство.
Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК. В случай, че съдът приеме, че "Е.Е.Д.К." ООД не е
надлежен ответник в производството, моли, да не бъде уважавано искането му за
присъждане на съдебни разноски в негова полза, тъй като същите не следва да бъдат
понасяни от ищеца, в случай на недопустим иск.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, но недопустимо в
обжалваната му част, с която е уважен като основателен и доказан предявеният от ищеца В.
ЕМ. Г. против първоначалния ответник "Е.Е.Д.К." ООД отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане на установено по отношение на ответника,
че ищеца не дължи сума от 1096,06лв., представляваща дължима сума по непогасено
парично задължение към "Т.Б." ЕАД, като постановено по процесуално недопустим иск,
поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника "Е.Е.Д.К." ООД
да отговаря по предявения срещу него иск, доколкото не е титуляр на съдебно отричаното от
ищеца право, поради което и на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК въззивният съд следва да
обезсили решението в обжалваната му част и прекрати производството по предявения от
ищеца против ответника "Е.Е.Д.К." ООД отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума от 1096,06лв.,
представляваща дължима сума по непогасено парично задължение към "Т.Б." ЕАД, поради
процесуална недопустимост на иска, поради липса на пасивна процесуална легитимация на
ответника да отговаря по предявения срещу него иск, като съображенията за това са
следните:
Предмет на разглеждане пред РС – Горна Оряховица е бил предявен от ищеца В. ЕМ.
Г. против първоначалния ответник "Е.Е.Д.К." ООД със седалище гр.С. отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за приемане на установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи сума от 1096,06лв., представляваща дължима
сума по непогасено парично задължение към "Т.Б." ЕАД. Изложени са твърдения, че ищецът
3
е получил извънсъдебна покана за плащане, чрез писмо от ответника, в която се твърди, че
дължи на ответника сумата от 1096,06лв. Твърди се, че в поканата е посочено, че
задължението е непогасено такова към "Т.Б." ЕАД, че между ищеца и "Т.Б." ЕАД не
съществува валидно правоотношение, по което ищецът да е неизправна страна, както и че
същия не е получил съобщение по чл.99 ал.3 ЗЗД, че в поканата не е посочен нито договор,
по който се претендират сумите, нито период, за който са дължими, нито за какво точно се
дължат, не е посочено никакво основание, от което да произтичат задължения за ищеца, като
дори и да е имало някакво облигационно отношение, то отдавна е прекратено и
задълженията са заплатени, или, ако има останали такива, то те са погасени по давност.
Сочи се, че особено притеснително за ищеца, който живее в чужбина, е изявлението на
ответника, че е одобрен за съдебно събиране и му е определен тридневен срок за плащане на
задължения без посочено основание, както и че процесната извънсъдебна покана е получена
от родителите на ищеца, които са се притеснили от съдържащите се в нея заплахи.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът "Е.Е.Д.К."
ООД, чрез пълномощника си адв.З.Ц. от САК, е релевирал възражение за процесуална
недопустимост на предявения срещу него отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, доколкото искът не е насочен срещу титуляря на отричаното
право "Т.Б." ЕАД, с оглед на което в настоящото производство не може да бъде обусловена
пасивната процесуална легитимация на "Е.Е.Д.К." ООД и ответното дружество не може да
се окачестви като надлежна страна, с искане искът срещу него да бъде оставен без
разглеждане, респ. производството по делото прекратено. Изложил е твърдения, че по
силата на сключен между "Е.Е.Д.К." ООД /с предишно наименование „Е.Е.К.“ ООД/ и "Т.Б."
ЕАД /с предишно наименование „К. Б. М.“ ЕАД/ Договор за услуга от 29.02.2012г., доп. с
Допълнително споразумение /Анекс/ от 29.09.2015г. "Т.Б." ЕАД като възложител е възложил
на "Е.Е.Д.К." ООД като изпълнител и последният е приел при условията на договора да
организира с различни законосъобразни средства събирането на неизплатени суми от
абонати на възложителя, при условие, че плащането на сумите е забавено с повече от 90 или
друг период на закъснение по преценка на Възложителя, съгласно предоставени от
възложителя списъци. Изложил е твърдения, че между "Т.Б." ЕАД и "Е.Е.Д.К." ООД не са
налице правоотношения, основани на чл.99 и сл. от ЗЗД и ответникът не е станал титуляр на
непогасеното вземане в размер на 1096,06лв., което "Т.Б." ЕАД има спрямо ищеца и
обстоятелството, че "Е.Е.Д.К." ООД не претендира да е носител на парично вземане спрямо
ищеца не позволява срещу дружеството да бъде признато за установено със СПН, че такова
вземане не съществува.
С уточняваща ИМ молба - становище вх.№459/15.01.2020г. /п.к. 10.01.2020г./ ищецът
В.Г. е изложил твърдения, че има правен интерес от водене на настоящия иск срещу
ответника "Е.Е.Д.К." ООД, тъй като с действията си по събиране на несъществуващо
вземане е причинил нематериални щети на ищеца и неговото семейство, и съгласно т.3.3 от
Договор от 19.02.2012г. изпълнителят по този договор не действа като представител на
4
възложителя, а извършва всички действия самостоятелно и носи цялата отговорност за
тяхната законосъобразност и съдебно решение по отношение на "Е.Е.Д.К." ООД ще бъде
необходимо за успешното водене на иск за обезщетение за вреди по реда на ЗЗД.
С молба вх.№463/15.01.2020г. /п.к.10.01.2020г./ ищецът е насочил отрицателният си
установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума от 1096,06лв. и
срещу титуляря на оспореното вземане "Т.Б." ЕАД, който е уважен изцяло с постановеното
по делото първоинстанционно решение №232/18.08.2020г., което, като необжалвано в тази
му част, е влязло в законна сила.
Установява се от събраните в първоинстанционното производство доказателства, че
ответникът "Е.Е.Д.К." ООД, в качеството си на Изпълнител по Договор от 29.09.2015г.,
сключен с "Т.Б." ЕАД, е изпратил на ищеца Извънсъдебна покана, във връзка с негово
непогасено парично задължение към "Т.Б." ЕАД за предоставени от последното услуги в
размер на 1096,06лв., с която ищецът е поканен да заплати задължението си в срок от 3 дни
от датата на получаване на поканата в удобен за него магазин от търговката мрежа на "Т.Б."
ЕАД или по банкова сметка /IBAN/, посочена във фактурата му, както и е посочено, че е
одобрен за съдебно събиране, и при неплащане на дължимата сума ще бъдат предприети
действия по съдебното й събиране, в т.ч. чрез всички разрешени от закона принудителни
мерки и изпълнителни способи. Установено е, че между "Т.Б." ЕАД и "Е.Е.Д.К." ООД не
съществуват отношения, основани на чл.99 ал.1 от ЗЗД, както че ответникът "Е.Е.Д.К." ООД
има качеството на изпълнител по сключен с "Т.Б." ЕАД Договор от 29.02.2012г. по чл.258 и
сл. от ЗЗД, изменен и допълнен с Анекс №2/29.09.2025г., по силата на който възложителят
възлага, а изпълнителят приема при условията на договора да организира с различни
законосъобразни средства събирането на неизплатени суми от абонати на Възложителя,
съгласно предоставени от възложителя на изпълнителя списък/-ци/ на потребителите си,
които не са заплатили дължими на Възложителя суми, съгласно предвиденото в чл.1.1, по
образец, съгласно Приложение №1, като съгласно чл.3.3 от Договор от 29.02.2012г. и чл.3.3
от Анекс №2/29.09.2015г., изпълнителят по този договор не действа като представител на
Възложителя и няма право да се представя като такъв, извършва всички действия
самостоятелно и носи цялата отговорност за тяхната законосъобразност. В хода на процеса,
след предявяване отрицателния установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на
исковата сума срещу "Т.Б." ЕАД, по силата на Договор №../16.01.2020г. за прехвърляне на
вземания, процесното вземане е прехвърлено от "Т.Б." ЕАД в полза на „И. Ф.“ ЕООД, видно
от договора за цесия и Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД.
На основание чл.124 ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото
си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За допустимостта на
процеса съдът следи служебно, като във всеки един момент в хода на производството следи
за наличието както на абсолютните положителни процесуални предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на иска, така и за отсъствието на
5
процесуални пречки за съществуване на правото на иск и на отрицателните процесуални
предпоставки, осуетяващи упражняването на правото на иск. Едновременно с интереса от
защитата гражданският спор чрез спорното право предопределя надлежните страни, а с това
и принадлежността на правото на иск, т.е. процесуалната легитимация, която е процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните за съществуване на правото на иск, за която
съдът следи служебно. Кой е надлежна страна по установителен иск, се определя от чл.124
ал.1 от ГПК с формулата, че всеки, който има интерес от установяване на действителното
правно положение, може да предяви установителен иск, т.е. има право на установителен иск.
С тази формула обаче не се напуска общият критерий на типичната процесуална
легитимация, а именно принадлежността на засегнатото от правния спор право. Защото
заинтересуван да предяви установителен иск е именно този, чието право се засяга от
правния спор. Надлежният ответник по установителен иск се определя също от интереса от
установителният иск. Той трябва да бъде насочен срещу лицето, чието неоснователно
оспорване или чиято неоснователна претенция са предизвикали правния спор и с това
нуждата от защита. Трябва да се подчертае, че при отрицателен установителен иск, какъвто е
настоящият за недължимост на исковата сума от 1096,06лв., предмет на делото, надлежен
ответник е винаги носителят на отричаното с иска право. /БГПП, проф. д-р Живко Сталев,
VII допълнено и преработено издание/. Процесуалната легитимация и на двете страни в
процеса следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а
единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е
индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Ето защо, когато съдът
проверява дали искът е предявен от и срещу надлежната страна по делото, той трябва да
изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Какво е
действителното правно положение е без значение. За допустимостта на исковия процес е
необходимо налаичие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по
материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение.
В процесният случай правното твърдение на ищеца в ИМ е, че отричаното право в
размер на исковата сума от 1096,06лв. съставлява непогасено парично задължение към
"Т.Б." ЕАД, чиято недължимост обосновава с твърдения, че дори и да е имало някакво
облигационно отношение, то отдавна е прекратено и задълженията са заплатени или, ако са
останали такива, то те са погасени по давност, като от самите твърдения на ищеца в ИМ
следва, че лицето, което е визирано като ответник – "Е.Е.Д.К." ООД гр.С., не е страна по
спорното материално правоотношение, съответно не е носител на отричаното с иска право,
поради което и не е надлежно пасивно процесуално легитимирано да отговаря по
предявения срещу него от ищеца отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за
недължимост на исковата сума от 1096,06лв., на което основание предявеният срещу него
иск се явява процесуално недопустим, а постановеното по него първоинстанционно решение
в обжалваната му част – недопустимо и като такова и на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК
следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. Ответникът по
отрицателния установителен иск наистина да е страна по спорното материалноправно
6
отношение е от значение, тъй като при отрицателен отговор, процесът би бил безсмислен,
защото евентуално постановеното съдебно решение по материалноправния въпрос няма да
бъде в състояние да обвърже лице, което не е страна по материалното правоотношение.
Съгласно чл.298 ал.1 ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото
искане и на същото основание. Основанието се корени именно в материалното
правоотношение и ако последното не съществува, както в процесният случай ищецът и
ответникът не са страни по материалното правоотношение, от което се извлича отричаното с
иска право, то и основание за произнасяне на съдебното решение не би съществувало, а
следователно и ответникът "Е.Е.Д.К." ООД, който не е титуляр на отричаното право, няма
как да бъде обвързан с това решение. Правото на иск обслужва едно материално право,
гарантирайки неговата защита, а всяко материално субективно право /като част от едно
правоотношение/ се характеризира със страните си /кредитор и длъжник/, съдържанието си
/да се даде, да се направи или да не се прави нещо/ и юридическия факт, от който възниква
/договор, непозволено увреждане, наследяване и т.н./. Следователно, не може да се търси
защита на това право срещу лице, както в процесният случай чрез отрицателен
установителен иск срещу ответника "Е.Е.Д.К." ООД, което не е страна по материалното
правоотношение, т.е. когато между ищеца и сочения ответник не е възникнало материално
правоотношение. Цитираната в първоинстанционното решение съдебна практика, на която
първостепенният съд е обосновал неправилния си извод за процесуална допустимост на
предявения срещу "Е.Е.Д.К." ООД отрицателен установителен иск, се отнася до въпросите
за определяне на обхвата на правния интерес на длъжника по едно материалноправно
отношение да предяви отрицателен установителен иск против своя кредитор в зависимост от
извънпроцесуалното и процесуалното поведение на последния във връзка с
удовлетворяването на това вземане, е неотносима към конкретния случай, доколкото искът
не е предявен срещу надлежната страна - кредитор по спорното материалноправно
отношение, и от нея не може да бъде изведен извод, че разширяването с действащия ГПК на
обхвата на правния интерес на ищеца, обуславящ допустимостта на предявения от него
отрицателен установителен иск, се разпростира не само върху формите на поведение на
кредитора в отношенията между страните, но и върху кръга на лицата, спрямо които може
да бъде търсена предоставяната чрез този иск защита. От друга страна, изходът по
настоящото дело не лишава и не изключва правната възможност на ищеца евентуално да
упражни правото си на иск по чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД срещу "Е.Е.Д.К." ООД, при все и
че съществуването на вземането на "Т.Б." ЕАД срещу ищеца за исковата сума от 1096,06лв.,
което е било възложено за събиране на "Е.Е.Д.К." ООД по силата на сключения с титуляря
на вземането договор по чл.258 и сл. от ЗЗД, е отречено със СПН с влязлото в сила като
необжалвано постановено първоинстанционно решение по делото по предявения от ищеца
срещу "Т.Б." ЕАД отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, въззивната жалба с оплакването в нея за недопустимост
на първоинстанционното решение в обжалваната му част се явява основателна, поради което
и на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК, решението в обжалваната част като недопустимо,
7
постановено по процесуално недопустим иск на ищеца против ответника, поради липса на
пасивна процесуална легитимация на ответника "Е.Е.Д.К." ООД да отговаря по предявения
срещу него иск, следва да бъде обезсилено, и производството по делото – прекратено.
По разноските:
На основание чл.273 ГПК, доколкото няма особени правила за производството пред
въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата
инстанция. На основание чл.78 ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. С оглед прекратяване на производството, поради процесуална
недопустимост на предявения от ищеца против ответника "Е.Е.Д.К." ООД отрицателен
установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума, на ответника
/настоящ въззивник/ на основание чл.78 ал.4 ГПК се следват направените във въззивното
производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, в доказан размер
общо от 332лв. /от които 25лв. внесена ДТ и 307лв. заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат/. Възраженията на въззиваемата страна срещу дължимостта на съдебни
разноски за въззивното производство на въззивника не държат сметка и са в противоречие с
разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК, поради което следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, т.к. производството по недопустим иск подлежи на прекратяване.
С оглед прекратяване на производството, поради процесуална недопустимост на
предявения от ищеца против ответника "Е.Е.Д.К." ООД отрицателен установителен иск по
чл.124 ал.1 от ГПК, на въззиваемата страна /ищец по делото/ не се следват направените във
въззивното производство съдебни разноски и претенцията му за присъждане на такива
следва да бъде оставена без уважение.
Изходът на делото налага преразглеждане на отговорността на страните за съдебни
разноски в първоинстанционното производство.
На ищеца не се следват направените в първоинстанционното производство съдебни
разноски по предявения процесуално недопустим отрицателен установителен иск по чл.124
ал.1 от ГПК против ответника "Е.Е.Д.К." ООД, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено в частта на присъдените в полза на ищеца съдебни
разноски, възложени в тежест на ответника "Е.Е.Д.К." ООД, и ищцовата претенция за
разноски за пред първа инстанция отхвърлена, като неоснователна.
На основание чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на
делото. До релевантния за това момент на приключване на устните състезания пред първата
инстанция от ответника "Е.Е.Д.К." ООД не са ангажирани писмени доказателства същият да
е направил /заплатил/ разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство за един адвокат в размер на 307лв., поради което претенцията му за разноски
на това основание следва да бъде отхвърлена.
8
Водим от горното и на основание чл.270 ал.3 изр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №232/18.08.2020г., постановено по Гр.д.№1599/2019г. по
описа на РС – Горна Оряховица в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за
установено в отношенията между страните на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че В. ЕМ. Г. ,
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Г.О., ул.“...“ №.., вх..., не дължи на "Е.Е.Д.К." ООД
със седалище и адрес на управление гр.С., ЕИК ..., сумата от 1096,06лв., представляваща
непогасено парично задължение към "Т.Б." ЕАД, и е осъдено „ Е. Е. Д. К.“ ООД гр.С. на
основание чл.78 ал.1 ГПК да заплати на В. ЕМ. Г. , ЕГН **********, направените по делото
разноски от 50лв. за ДТ и 350лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, като
недопустимо, постановено по процесуално недопустим иск против ответника, поради липса
на пасивна процесуална легитимация на ответника "Е.Е.Д.К." ООД, да отговаря по
предявения срещу него иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от В. ЕМ. Г. , с ЕГН **********, от
гр.Г.О., ул.“..“ №.., вх..., против "Е.Е.Д.К." ООД със седалище и адрес на управление гр.С.,
ж.к.“..“, ул.“А.Ж.“ №., ет.., с ЕИК .., отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищеца не
дължи сума от 1096,06лв. /хиляда деветдесет и шест лева и шест стотинки/, представляваща
дължима сума по непогасено парично задължение към "Т.Б." ЕАД, поради процесуална
недопустимост на иска, поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника да
отговаря по предявения срещу него иск.
ОСЪЖДА В. ЕМ. Г. , с ЕГН **********, от гр.Г.О., ул.“..“ №., вх.., ДА ЗАПЛАТИ
на "Е.Е.Д.К." ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. .., ул.“А.Ж.“ №., ет.., с
ЕИК .., сума в размер на 332 лв. /триста тридесет и два лева/, представляваща направени във
въззивното производство съдебни разноски.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9