Решение по дело №67/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от Д-р И. С. В., [ЕГН], с адрес гр. Плевен, [улица], вх. "А", ап.9, Д-р Д. Д. У., [ЕГН] с адрес гр. Плевен, [улица], Д-р К. Б. Н., [ЕГН], с адрес гр. Плевен, [жк], вх. „А", ет.2, ап.8, Д-Р В. Й. З. - М., [ЕГН], с адрес гр. Плевен, кв. "Дружба" № 319А, вх. „Б", ет.4, ап.2, и Д-р А.П. БЕЛЧУ, [ЕГН] с адрес гр. Плевен, [улица], вх. "В", ап.13, чрез адв. Б. Б. от АК-Плевен, срещу Решение № 2153-14-95/20.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен.

Жалбоподателите сочат, че с това решение е отхвърлена жалба вх. № 1012-14-219/25.11.2024 г., подадена от тях против Разпореждане № РО-5-14-01737447/28.10.2024 г. на РКРДОО в ТП на НОИ – ПЛЕВЕН, и разпореждането е потвърдено като правилно и законосъобразно.

Считат това решение за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО поради противоречието му с изискванията за форма, с административно-производствените правила и с материално-правните разпоредби - основания за оспорване по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.

С потвърденото Разпореждане № РО-5-14-01737447/28.10.2024 г. на РКРДОО в ТП на НОИ – Плевен на основание чл.110, ал.1, т. 1 от КСО е било разпоредено от жалбоподателите да бъде събрана сумата от 1360.57 лв., от които 1105.81 лв. - главница и 254.76 лв. – лихва.

Според административния орган при постановяване на акт на медицинска експертиза, жалбоподателите, като членове на ТЕЛК - ВТОРИ СЪСТАВ при УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД - Плевен, са определили неправилно датата на инвалидизиране на освидетелстваното лице, като поведението им представлява виновно нарушение на нормативните правила, регламентиращи експертизата на работоспособността - тези в чл.70, ал.5 от НМЕ и че от тяхното поведение и нарушение е настъпила щета за ДОО.

В жалбата се твърди, че отговорността на лекарите по чл.110, ал.1, т.1 от КСО не е обективна, а субективна и е основана на вина, т.е. за ангажирането  не е достатъчно обективното настъпване на вреда за ДОО, а е необходимо вредата да е резултат на извършено виновно нарушение на нормативни разпоредби. Според жалбоподателите в случая липсват каквито и да е основания да бъде прието, че при постановяването на акта си на медицинска експертиза, членовете на ТЕЛК са извършили/допуснали нарушение на нормативните разпоредби, още по - малко пък виновно, и в резултат на това поведение да са причинили щета на ДОО.

Членовете на ТЕЛК, към датата на постановяването на процесното експертно решение 22.07.2022 г., не са имали достъп до регистрите на трудовите договори в НОИ. Подобно бездействие би могло да бъде вменено, само ако лекарите в ТЕЛК са имали нормативното задължение да събират данни за трудовата заетост, ако са имали правото на достъп и/или фактическия достъп до регистрите на трудовите договори, водени в НАП и/или НОИ или до други информационни регистри, съдържащи данни за трудовата заетост, и ако е имало нормативен ред, по който този достъп да бъде позволен, регламентиран и осъществен.

Едва с изменението на чл.36, ал.3 и чл.40, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, обнародвано в Държавен вестник бр.23 от 19.03.2024 г., на ТЕЛК вече е дадено правото да изискват и правото на достъп до информацията за трудовия и осигурителния статус, вкл. за трудовата заетост и временната неработоспособност на освидетелстваните лица. Предвиден е и изричен ред, по който евентуално би могло да стане това - чрез вътрешна електронна административна услуга от НАП и чрез достъп до електронните здравни записи на лицата в Националната здравно информационна система.

В съдебно заседание оспорващите редовно уведомени, не се явяват, всички се представляват от адв. Б. Б. с пълномощно по делото. Поддържа подадената жалба по съображенията, изложени в нея. Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалвания акт, както и да се присъдят на всеки един от доверителите му разноски в производството.

Ответникът Директор на ТП на НОИ – Плевен, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по делото.

Административен съд-Плевен, десети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №2153-14-95/20.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писма с обратни разписки до оспорващите /л.л.12-20/, като е получено от К. Б. Н. на 10.01.2025 г. (л.14), а за част от останалите получатели е посочено като непотърсено, като е поставена дата 16.01.2025 г. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 22.01.2025 г., видно от поставения вх.№ на ТП на НОИ (л.2). Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани лица, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на делото е Решение №2153-14-95/20.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен (л.л.10-11), постановено по жалба вх. №1012-14-219/25.11.2024 г. от д-р И. С. В., с адрес: гр. Плевен, [улица], вх. А, ап. 9, д-р Д. Д. У., с адрес: гр. Плевен, [улица], д-р К. Б. Н., с адрес: гр. Плевен, ж.к. „Дружба“, [адрес], д-р В. Й. З.-М., с адрес: гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ [адрес] и д-р А. П. Б., с адрес: гр. Плевен, [улица], вх. В, ап. 13, срещу разпореждане №РО-5-14-01737447/28.10.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен.

С разпореждането, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е разпоредено И. С. В., Д. Д. У., К. Б. Н., В. Й. З.-М. и А. П. Б.-Ц. да внесат сумата по ревизионен акт за начет №РМ-5-14-01703733/27.09.2024 г. в размер на 1360,57 лв. (хиляда триста и шестдесет лева и 57 ст.), от които главница 1105,81 лв. и лихва 254,76 лв., представляващи неправомерно изплатена сума за пенсия на лицето Д. О. П. в резултат на отменен акт на медицинска експертиза.

Посочено е, че се установява следната фактическа обстановка:

П. В. (лице, което очевидно не било освидетелствано в процесния случай) е подал заявление на 01.11.2022 г., с което е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на ЕР на ТЕЛК №91743/22.07.2022 г., с което на лицето са определени 50% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 13.04.2022 г. С разпореждане от 01.12.2022 г. на ръководител ПО на В. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 01.11.2022 г. При извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че към датата на постановяване на ЕР №91743/22.07.2022 г., лицето е в трудово правоотношение с непрекъснат трудов договор и осигуровки. Съгласно чл. 70, ал. 5 от НМЕ, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването.

При така установените данни, ЕР №91743/22.07.2022 г. е обжалвано от медицинската комисия към ТП на НОИ - Плевен по отношение на датата на инвалидизиране, по реда на чл. 98, ал. 4 от КСО пред НЕЛК. Жалбата е разгледана и с ЕР на НЕЛК №90020/09.01.2023 г. е отменено обжалваното експертно решение и е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. В резултат е постановено ново ЕР на ТЕЛК №90781/07.03.2023 г., с което на лицето е определен нов процент ТНР - 52% и е определена нова дата на инвалидизиране - 07.03.2023 г. Във връзка с така постановеното последно ЕР на ТЕЛК №90781/07.03.2023 г., е издадено ново разпореждане от 15.05.2023 г. на ръководител ПО, с което е изменено разпореждането от 01.12.2022 г. относно датата на отпускане на пенсията на г-н П., като личната пенсия за ИОЗ е отпусната от 07.03.2023 г.

С първоначално издаденото ЕР на ТЕЛК №91743/22.07.2022 г. (лист 38 от делото) е определена дата на инвалидизиране 13.04.2022 г., която с последващо ЕР на ТЕЛК №90781/07.03.2023 г. (лист 44 от делото) е променена на 07.03.2023 г., тъй като е установено, че към първоначално определената дата лицето работи по трудов договор. Административният орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от Наредбата за медицинска експертиза, съгласно която, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. ЕР на ТЕЛК №91743/22.07.2022 г. е отменено в частта за датата на инвалидизиране и с последващо ЕР на ТЕЛК №90781/07.03.2023 г. е определена нова дата на инвалидизиране.

С Разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване” Протокол №N01449/01.12.2022 г. на П. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с начална дата - 01.11.2022 г. по заявление подадено от лицето на 01.11.2022 г. След издаването на ЕР на ТЕЛК от 07.03.2023 г. и определянето на нова дата на инвалидизиране, е налице щета на ДОО, възникнала в резултат на отмяната на ЕР на ТЕЛК №91743/22.07.2022 г., представляваща разходи за неправилно изплатена пенсия за периода от 01.11.2022 г. до 07.03.2023 г.

Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. А съгласно ал. 3 на същата разпоредба за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане.

С административната преписка са представени Разпореждане № РО-5-14-01737447/28.10.2024 г. на РКРДОО в ТП на НОИ – ПЛЕВЕН /л.23/, с което е разпоредено да се внесе от жалбоподателите сума в размер на 1360,57 лв., представляваща сума по ревизионен акт за начет № РМ-5-14-01703733/27.09.2024 г., който също е представен по делото /л.35/ ведно с отделен анализ (л.36).

От представена справка (л.53), е видно, че на Д. П. са изплатени суми за пенсия в периода 01.11.2022 г. – 06.03.2023 г. в размер на 1105,81 лева главница и 254,76 лева лихва, общо 1360,57 лева.

МЕД на лицето Д. П. е приобщено по делото. Със заявление – декларация от 05.05.2022 г. (л.л.202-203), Д. П. е поискал освидетелстване за трайно намалена работоспособност/вид и степен увреждане от ТЕЛК, като изрично е посочил, че не получава пенсия, не работи и не се осигурява. Приложено е и медицинско направление за ТЕЛК от 13.04.2022 г. (л.204), в което не е попълнено полето „лицето е в трудово-правни отношения“ и не е посочена месторабота.

Посоченото в мотивите на решението на директор на ТП на НОИ Плевен ЕР с № 92856/29.09.2023 г., за което се сочи, че е отменено, не е налице нито в преписката, нито в МЕД.

След анализ на представените доказателства и така установената фактическа обстановка, като взе предвид приложимите правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”в” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за събиране на сумите по ревизионните актове за начет, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-95/20.12.2024 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е писмено, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, но изискуемата писмена форма според съда не е спазена с оглед противоречивите мотиви. Относно мотивите, съответствието с материалния закон и административно-производствените правила, настоящият състав съобразява следното:

Основателно е направеното възражение, че в обстоятелствената част на решението е посочено, че е подадено заявление за отпускане на пенсия за инвалидност от лице, за което не се сочи, нито се прилагат доказателства, че е освидетелствано от жалбоподателите – а именно П. В.. Именно за това лице се сочи, че е подало заявление за отпускане на пенсия на 01.11.2022 г., че по отношение на същото лице са издавани ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, че първото издадено решение на ТЕЛК е ЕР на ТЕЛК №91743/22.07.2022 г., с което на лицето са определени 50% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 13.04.2022 г., отменено с ЕР на НЕЛК №90020/09.01.2023 г., като след отмяната е постановено ново ЕР на ТЕЛК №90781/07.03.2023 г., с което на лицето е определен нов процент ТНР - 52% и е определена нова дата на инвалидизиране - 07.03.2023 г.

Видно от цитираните и приложени ЕР, същите не са издавани по отношение на П. В., а по отношение на Д. О. П.. Административният орган не е приложил доказателства дали са налице такива ЕР със същите номера, издадени по отношение на П. В..

Освен това се сочи и наличие на постановено по отношение на П. ЕР с № 92856/29.09.2023 г., което е отменено, и неправомерно изплатената пенсия на П. е въз основа на това ЕР. Т. ЕР не е налице по преписката, не е налице и в МЕД на П., а и посочването му е в противоречие с посочените по-долу съвсем различни по номера ЕР.

Основателно е възражението, че така се нарушава правото на защита на жалбоподателите. Неясно е против какви фактически установявания следва да се защитават. В случая не може да се приеме, че е налице явна фактическа грешка, доколкото посочването на друго лице като подало заявление за пенсия и спрямо което са издадени ЕР, е факт, въз основа на който органът прави своите правни изводи и формира своето волеизявление. Същото се е формирало и въз основа на ЕР, което не е налице по преписката и делото.

Съдът е изискал заверено копие от МЕД на П.. В същото МЕД е налице документ, който не касае П., а именно ЕР на НЕЛК №92091/23.11.2023 г., издадено по отношение на Д. А. Д.. ЕР по отношение на П. В. не са налице в това МЕД, не е налице и посоченото ЕР № 92856/29.09.2023 г.

Но дори да се приеме, че е налице явна фактическа грешка, като неправилно вместо Д. О. П. е посочен П. В., и вместо ЕР № 92856/29.09.2023 г. се има предвид ЕР №91743/22.07.2022 г., решението е постановено в нарушение на материалния закон.

Производството по чл. 110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. С посочената разпоредба законодателят цели да се търси поправяне на причинените от лицата щети на ДОО, защото фондовете на ДОО представляват обществени средства, които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия, при съблюдаване правата на страните в административното производство и принципите за законност, истинност и справедливост, залегнали в основата на административния процес и намерили своята законова регламентация в АПК.

Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправно поведение на дееца и настъпил вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай.

В случая въз основа на ЕР № 91743/22.07.2022 г. на ТЕЛК Втори състав на Д. О. П. е отпусната и изплатена пенсия за инвалидност считано от 01.11.2022 г. Следва да се посочи, че същата пенсия е от дата, последваща не само датата на инвалидизиране, посочена в ЕР, но и след датата на прегледа в ТЕЛК, която е 22.07.2022 г.

С експертно решение на НЕЛК предходното експертно решение на ТЕЛК Втори състав при УМБАЛ „Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен е отменено и е върнато на комисията за ново освидетелстване, като при новото освидетелстване е определена и нова дата на инвалидизиране 07.03.2023 г., поради факта, че към датата на медицинското направление – 13.04.2022 г., П. е работил. Във връзка с наведените твърдения, че датата следва да е 22.07.2022 г., съдът отбелязва, че последващото ЕР на ТЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед новата дата на инвалидизиране, с разпореждане на Ръководител на ПО в ТП на НОИ Плевен е изменена и началната дата на отпускане на пенсията на П., и изплатената за периода от 01.11.2022 г. до 06.03.2023 г. пенсия се явява неоснователно изплатена.

Спорно по делото е дали този разход на средства от ДОО е в пряка причинно-следствена връзка с нарушение на нормативните разпоредби от страна на членовете на ТЕЛК при издаване на отменения акт на медицинската експертиза.

От данните по делото се установява, че в МЕД на лицето Д. О. П. не се съдържат каквито и да са доказателства, че същият към датата на първоначалния преглед – 22.07.2022 г., работи и е осигурен. Точно обратното, в подаденото на 05.05.2022 г. заявление – декларация за представяне на ТЕЛК за освидетелстване за трайно намалена работоспособност/вид и степен увреждане изрично се сочи чрез поставяне на отметки, че лицето не работи и не се осигурява (л.202,203 от делото). Към датата на освидетелстването 22.07.2022 г. членовете на ТЕЛК не са имали служебно задължение и служебен достъп за справки за наличието на трудова заетост на лицата в НАП.

Едва със създаването на нова ал. 3 на чл. 36 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, Държавен вестник бр. 23 от 19.03.2024 г., в сила от 21.06.2024 г. (почти след две години), на членовете на ТЕЛК е дадено правомощие да изисква информация за осигурителя/осигурителите на лицето, подлежащо на освидетелстване, от Националната агенция по приходите като вътрешна електронна административна услуга.

До този момент членовете на ТЕЛК са били длъжни да се произнасят въз основа на документите, представени в МЕД на лицето, съгласно редакцията на приложимата норма. При липса на каквито и да е данни в МЕД, че лицето работи, и изрично посочване, че не работи, за членовете на ТЕЛК не е било налице задължение да извършват проверка. При липса на достъп до осигурителните досиета, членовете на ТЕЛК никога не биха могли да разполагат с актуална информация в момента на освидетелстването. Очевидно е, че тази празнина в нормативните разпоредби е отстранена едва на 21.06.2024 г., когато е влязла в сила новата разпоредба на чл. 36, ал. 3 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.

Съдът счита, че при постановяване на отмененото ЕР на ТЕЛК поради неправилно определена дата на инвалидизиране (в случая по причина невярно посочване от лицето, че не работи), за същия период не е налице нарушаване от страна на членовете на ТЕЛК на действащите към 22.07.2022 г. нормативни разпоредби за издаване на акта на медицинска експертиза.

Действително, към датата на издаване на обжалвания административен акт е бил налице акт на медицинската експертиза, издаден от жалбоподателите, който е бил отменен от НЕЛК поради неправилно определена дата на инвалидизиране. Но тази отмяна не се основава на нарушение на нормативните правила, допуснато от членовете на ТЕЛК при постановяване на експертното решение. В този период членовете на ТЕЛК са имали задължение да се произнасят само въз основа на съдържащите се в МЕД документи и не са имали нормативно задължение за извършват проверки в НАП за осигурителни правоотношения на лицата, нито са имали предоставен достъп до тези данни.

При това положение съдът счита, че не са налице всички материално-правни предпоставки за търсене на отговорност на жалбоподателите по реда на чл. 110, ал.1, т.1 от КСО.

След като сравни така установените фактически констатации с разпоредбите на приложимите правни норми, съдът счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при нарушаване на изискваната от закона форма, поради установените противоречия в мотивите, и в нарушение на материално-правните разпоредби и на целта на закона.

Въз основа на изложеното жалбата се явява основателна и следва на осн. чл. 172, ал.2 от АПК да бъде отменен оспореният административен акт.

По делото своевременно са правени искания за възстановяване на деловодни разноски от жалбоподателите, които се явяват основателни за сумата от 1050 лв. – по 10 лв. държавна такса за всеки от жалбоподателите (л.64) и по 200 лв. за адвокатско възнаграждение за всеки от жалбоподателите (л.7).

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, Х-ти административен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 2153-14-95/20.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-14-01737447/28.10.2024 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Плевен, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено събиране от лицата:

И. С. В., [ЕГН], с адрес гр. Плевен, [улица], вх. "А", ап.9,

Д. Д. У., [ЕГН] с адрес гр. Плевен, [улица],

 

К. Б. Н., [ЕГН], с адрес гр. Плевен, [жк], вх. „А", ет.2, ап.8,

В. Й. З. - М., [ЕГН], с адрес гр. Плевен, кв. "Дружба" № 319а, вх. „Б", ет.4, ап.2, и

А. П. Б., [ЕГН] с адрес гр. Плевен, [улица], вх. "В", ап.13,

на сумата от 1360,57 лв. (хиляда триста и шестдесет лева и 57 ст.), от които главница 1105,81 лв. и лихва 254,76 лв., по ревизионен акт за начет №РМ-5-14-01703733/27.09.2024 г.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Плевен да заплати на И. С. В., [ЕГН], с адрес гр. Плевен, [улица], вх. "А", ап.9, сумата от 210 лв. (двеста и десет лв.), представляваща сторени деловодни разноски.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Плевен да заплати на Д. Д. У., [ЕГН], с адрес гр. Плевен, [улица], сумата от 210 лв. (двеста и десет лв.), представляваща сторени деловодни разноски.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Плевен да заплати на К. Б. Н., [ЕГН], с адрес гр. Плевен, [жк], вх. „А", ет.2, ап.8, сумата от 210 лв. (двеста и десет лв.), представляваща сторени деловодни разноски.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Плевен да заплати на В. Й. З. - М., [ЕГН], с адрес гр. Плевен, кв. "Дружба" № 319А, вх.„Б", ет.4, ап.2 сумата от 210 лв. (двеста и десет лв.), представляваща сторени деловодни разноски.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Плевен да заплати на Д-р А. П. Б., [ЕГН], с адрес гр. Плевен, [улица], вх. "В", ап.13, сумата от 210 лв. (двеста и десет лв.), представляваща сторени деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез АдмС - Плевен пред ВАС на РБ.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.