РЕШЕНИЕ №
235
гр. Бургас, 22.02.2012
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5814 по описа
за 2011-а година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на О.С. ***, с която претендира осъждане на Б.Г.Е.,***,
да му заплати сума в общ размер от 4925.20 лева, представляваща сбор от обезщетенията
за претърпените от ищеца имуществени вреди, последица от непозволено увреждане –
ПТП, причинено от ответника на 25.03.2010 год. в гр. Бургас, на кръстовището на
улиците „..........” и „........”, състоящи се в направени от ищеца парични разходи
за болнични листи, за превоз с такси от дома му до „МБАЛ Бургас” АД, за
стойността на увредения от деликта костюм на ищеца, както и в разликата между
полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност и дължимото му
от работодателя нетно възнаграждение, ведно със законната лихва върху сборната главница,
начиная от датата на деликта – 25.03.2010 год., до окончателното изплащане на
задължението; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.
Част от
предявените искове са уточнени в писмена молба от 07.07.2011 год.
Правните
основания на исковете са чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 84, ал. 3, ЗЗД.
Ответникът оспорва
исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски;
ангажира доказателства.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от представения
по делото Протокол за ПТП № 1223642, на 25.03.2010 год. ищецът О.С. ***, до
кръстовището с ул. „......”, когато, отнемайки предимството на пешеходеца, бил
ударен от движещия се лек автомобил „........”, рег. № ......., управляван от
ответника Б.Е.. Ищецът сочи, че в резултат от сблъсъка паднал на асфалтовата
настилка, получил увреждания на десния крак, лявото коляно и бедро, рамото и
кръста и др., и така силно била ограничена възможността му за свободно
движение. В подкрепа този факт са представени 6 амбулаторни листи и съдебно-медицинско
удостоверение от 26.03.2010 год., в което са отразени физическите увреждания на
пациента О.С. – дисторзио на дясна глезенна става, затрудняващо движението на
десен долен крайник за период от 25-30 дни; като част от лечението е предписан
покой и обездвижване на крайника.
Претенциите
на обезвреда на имуществени вреди се основават на твърдения, че за периода на
временната му неработоспособност, на ищеца е определено парично обезщетение,
по-ниско по размер от възнаграждението, което би получил от своя работодател – разлика
от 3575 лева; направени разноски в полза на медицинско заведение за издаване на
болничен лист – 25 лева, за транспорт с такси до от дома на ищеца до болницата
за преглед – 45 лева, за увредения костюм, който ищецът е носел в момента на
деликта – 400 лева; претендира и неустойката от 880.20 лева, платена от ищеца в
полза на туристическа агенция поради анулиране от страна на О.С. и на съпругата
му закупените самолетни билети във връзка с планиран полет до Германия.
Ответникът
оспорва исковете по размер, излага съображения за липса на реално претърпени от
ищеца вреди за процесните суми.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените искове за
доказани по основание. Нормата на чл. 45, ал. 1, ЗЗД урежда задължението за обезвреда
на щетите, причинени виновно другиму. Данните по настоящия казус сочат, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника Е., който, в
качеството си на водач на л. а. „.....”, рег. № ......., е нарушил
императивните правила на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116, ЗДвП, и е
причинил физически травми на ищеца С.. Поведението на ответника при
управлението на лекия автомобил е виновно и противоправно – чл. 45, ал. 2, ЗЗД,
налице е пряка причинна връзка между него и причинените вреди. По делото не са
ангажирани данни за противоправно поведение на ищеца-пешеходец, няма наведени
твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат, поради което съдът намира,
че вредите са последица единствено от противоправното поведение на ответника Е..
По делото е
изготвено експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като
обективно и безпристрастно. Вещото лице сочи, че за издаване на медицински
документи ищецът е заплатил 30.40 лева. Претенцията е предявена за по-ниска
сума – 25 лева, удостоверена с представената Фактура № 2905/2010 год. (л. 26 по
описа), поради което искът за тази щета следва да бъде уважен изцяло.
Според
вещото лице, през периода 06-16.04.2010 год., съгласно представените фискални
бонове, ищецът е направил разноски за превоз с такси – общо 39.86 лева. Съдът
намира, че тези разходи са направени във връзка с травматичното увреждане, тъй
като се отнасят за дни и период, следващи непосредствено деня на деликта. Главният
иск следва да бъде уважен за посочената сума и отхвърлен за горницата до
претендираните 45 лева, тъй като няма доказателства за направени разноски за
разликата.
Съдът намира
за основателна и доказана претенцията за обезщетение за стойността на увредения
костюм, с който ищецът е бил облечен в момента на деликта. Според вещото лице,
стойността на дреха от подобни вид и качество варира между 350-450 лева. Експертът
сочи, че лично е видяла увредения костюм, който бил засегнат до степен на неизползваемост
(разкъсан панталон, частично разкъсано сако), поради което съдът приема, че
ответникът дължи обезщетение в размер от 400 лева. По отношение вредите на
дрехите, съдът не кредитира показанията на разпитания свид. Д.Е., който твърди,
че костюмът на ищеца не е бил скъсан при ПТП от 25.03.2010 год., предвид
родството на свидетеля с ответника – ІІ-а съребрена степен, и явната му
заинтересованост в полза на тази страна (чл. 172, ГПК).
Съдът намира
за основателен, но частично доказан по размер иска за обезщетение до пълния
размер на нетното трудово възнаграждение на увреденото лице. Според
неоспореното експертно заключение, разликата между полученото от ищеца С.
обезщетение за временна неработоспособност и нетното му трудово възнаграждение
възлиза на 2985,66 лева. Тази сума безспорно представлява претърпяна от ищеца
имуществена вреда, тъй като с нея не се е увеличил имущественият му
патримониум, предвид невъзможността пострадалият да изпълнява трудовата си
функция поради травматичното увреждане, причинено виновно от ответника, съотв.
да получи пълния размер на дължимото възнаграждение. За посочената сума искът е
основателен и следва да бъде уважен, а отхвърлен за горницата до претендираните
3575 лева.
Съдът намира
за основателен и иска за обезщетение за 880,20 лева. Според писмените доказателства
по делото и приетото експертно заключение, на 04.03.2010 год. ищецът и съпругата
му са закупили от туристическа агенция в гр. Бургас самолетни билети на обща
стойност 1171,76 лева. След настъпване на процесното ПТП, ищецът е поискал
анулиране на билетите, за което е платил неустойка от 880,20 лева в полза на
агенцията. Съдът намира, че тази сума представлява имуществена вреда за ищеца,
тъй като плащането на неустойката е направено във връзка с отказа на С. реално
да ползва заплатената цена на услугата за самолетен превоз. Този отказ на ищеца
е ясно обоснован, с оглед претърпяната физическа травма и силната болка (вж. приетото
медицинско експертно заключение), които са изключили възможността за свободно
движение на долния десен крайник, както и предписаното лечение чрез покой и
обездвижване.
Акцесорните
претенции за лихва върху част от главниците следва да бъдат отхвърлени в
частите им за присъждане от деня на деликта – 25.03.2010 год., тъй като разходите
по различните пера са направени от ищеца в по-късни моменти. Съдът намира, че
липсва основание за присъждане на всяко обезщетение за забава за по-ранен
период, когато ищецът не е извършил имуществени разходи във връзка с
физическата му травма. Признатите с решението парични разходи на ищеца са
направени по различно време, в по-късен момент след деликта, поради което лихвата
за забава следва да бъде присъдена от момента на крайното извършване на всеки
от разходите. По отношение неустойката от 880,20 лева, това е 21.04.2010 год.,
когато сумата е платена от ищеца С. на туристическата агенция – вж. фактурата и
фискалния бон към нея на л. 23 по описа на делото. Изключение от това становище
на съда е лихвата върху главницата за щета на костюма на ищеца, която е причинена
в деня на процесното ПТП, т. е. забавата на ответника за заплащане стойността
на дрехата се дължи от деня на деликта – 25.03.2010 год.
Частичната основателност
на исковете налага уважаване молбите на страните с правни основания чл. 78, ал.
1 и ал. 3, ГПК за присъждане на направените деловодни разноски в съответни
размери – 657 лева за ищеца и 36,21 лева за ответника.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.Г.Е.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 45 и чл. 84, ал. 3, ЗЗД, да заплати на О.С.С.,
ЕГН **********,***, сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение
за имуществената вреда, претърпяна от ищеца С. като последица от непозволено
увреждане – ПТП, причинено от ответника Е. на 25.03.2010 год. на кръстовището
на улиците „........”***, като водач на л. а. „.....”, рег. № ......., състояща
се в разкъсване на тъмносин костюм, с който ищецът е бил облечен в момента на
описания деликт, ведно със законната лихва върху главницата от 400 лева,
начиная от 25.03.2010 год. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б.Г.Е.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 45 и чл. 84, ал. 3, ЗЗД, да заплати на О.С.С.,
ЕГН **********,***, сумата 2985,66 (две хиляди деветстотин осемдесет и пет
запетая шестдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за имуществената
вреда, претърпяна от ищеца С. като последица от непозволено увреждане – ПТП,
причинено от ответника Е. на 25.03.2010 год. на кръстовището на улиците „.......”***,
като водач на л. а. „.. ..”, рег. № .. .., състояща
се в разликата между определеното от НОИ и полученото от ищеца С. обезщетение
за временна неработоспособност за периода 26.03.-21.06.2010 год. и полагащото
се на ищеца нетно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху
главницата от 2985,66 лева, начиная от 22.06.2010 год. до окончателното
изплащане на задължението, И ОТХВЪРЛЯ главния иск за горницата му до 3575 лева,
както и акцесорния иск за присъждане на обезщетението за забава с начална дата 25.03.2010
год.
ОСЪЖДА Б.Г.Е.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 45 и чл. 84, ал. 3, ЗЗД, да заплати на О.С.С.,
ЕГН **********,***, сумата 880,20 (осемстотин и осемдесет запетая двадесет)
лева, представляваща обезщетение за имуществената вреда, претърпяна от ищеца С.
като последица от непозволено увреждане – ПТП, причинено от ответника Е. на 25.03.2010
год. на кръстовището на улиците „.....”***, като водач на л. а. „.......”, рег.
№ ......, състояща се в заплатената от ищеца С. неустойка от 880,20 лева в
полза на Туристическа агенция „Д.. Т..”-Бургас за анулиране на самолетните
билети, закупени от ищеца на 04.03.2010 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 880,20 лева, начиная от 21.04.2010 год. до окончателното
изплащане на задължението, И ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за присъждане на
обезщетението за забава с начална дата 25.03.2010 год.
ОСЪЖДА Б.Г.Е.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 45 и чл. 84, ал. 3, ЗЗД, да заплати на О.С.С.,
ЕГН **********,***, сумата 25 (двадесет и пет) лева, представляваща обезщетение
за имуществената вреда, претърпяна от ищеца С. като последица от непозволено
увреждане – ПТП, причинено от ответника Е. на 25.03.2010 год. на кръстовището
на улиците „........”***, като водач на л. а. „.........”, рег. № ......,
състояща се в заплащане от ищеца С. на такса за медицинска услуга в полза на
„МБАЛ Бургас” АД по Фактура № 21905/26.03.2010 год., ведно със законната лихва
върху главницата от 25 лева, начиная от 26.03.2010 год. до окончателното
изплащане на задължението, И ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за присъждане на
обезщетението за забава с начална дата 25.03.2010 год.
ОСЪЖДА Б.Г.Е.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 45 и чл. 84, ал. 3, ЗЗД, да заплати на О.С.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 39.86 (тридесет и девет точка осемдесет и шест)
лева, представляваща обезщетение за имуществената вреда, претърпяна от ищеца С.
като последица от непозволено увреждане – ПТП, причинено от ответника Е. на 25.03.2010
год. на кръстовището на улиците „..........”***, като водач на л. а. „.........”,
рег. № ........., състояща се в заплащане на таксиметрови услуги за транспорт
на ищеца от дома му до „МБАЛ Бургас” АД за периода 06-16.04.2010 год., ведно
със законната лихва върху главницата от 39.86 лева, начиная от 16.04.2010 год.
до окончателното изплащане на задължението, И ОТХВЪРЛЯ главния иск за горницата
му до 45 лева, както и акцесорния иск за присъждане на обезщетението за забава
с начална дата 25.03.2010 год.
ОСЪЖДА Б.Г.Е.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на О.С.С., ЕГН **********,***,
деловодни разноски в размер от 657 (шестстотин петдесет и седем) лева.
ОСЪЖДА О.С.С.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Б.Г.Е., ЕГН **********,***,
деловодни разноски в размер от 36.21 (тридесет и шест точка двадесет и една)
лева.
Решението може да бъде обжалвано от
участниците в процеса по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от получаване
на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала:
ЕХ