№ 287
гр. Разград, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330102488 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД, чл.52 ЗЗД, чл.86 ал.1
ЗЗД
Депозирана е искова молба от К. Б. СТ. против ЗАД ДаллБогг „Живот и здраве“ АД с
която са предявени обективно съединени искове, за осъждането да заплати сумата 4500лв.,
изменен по реда на чл.214 ГПК в размер на 5783лв., представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди нанесени при ПТП, при което са причинени щети на л.а.
ББМВ модел 330ХД с рег. №РР9676 АХ. Както сумата 12000лв. за претърпени болки и
страдания в следствие на ПТП от 01.02.2019г. и като резултат от претърпяна фрактура на V-
та ходилна кост на левия крак, довела до трайно затруднение на движението на този
крайник, законна лихва за забава от 01.02.2019г. В молбата се сочи, че на 01.02.2019г.
управлявал личния си автомобил БМВ модел 330ХД с рег. №РР9676АХ по път I-2 от
гр.Варна за гр.Русе, като с него пътувал познатия му Борис Григоров С.. По прав участък
преди гр.Разград, пътното платно било с три ленти, две от които в посока та на движение на
автомобила и една - в противоположната посока. Управляван от М. АТ. Н. автомобил -
Пежо 307 с рег. №РР8929АТ застрахован при ответника, се движел в лентата за насрещно
движение в посока към гр.Варна/към с.Ушинци/ Ищецът предприел изпреварване на друго
МПС Фолксваген Туарег движещо се в дясната лента, в неговата посока на движение, в
резултат на което се престроил в лявата лента, на място, където било позволено това и
пътната маркировка била прекъсната. Докато автомобилът се намирал в тази лента, на
километър 74+300 в землището на гр.Разград, л.а. Пежо 307 с рег. №РР8929 АТ застрахован
при ответника пресякъл непрекъсната осева линия М1, забраняваща извършване на маневра
„изпреварване“, решил да изпревари движещия се пред него велосипедист,без да се убеди,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и навлязъл н лентата на
1
движение на ищеца, след което последвал удар в предната лява част на автомобила на
последния. Уврежданията причинени на автомобила били многобройни- в предна част –
преден капак, предна броня, ляв фар, решетка, от лявата му страна - врати, калници,
подкалници, прагове, предно обзорно стъкло, таван, гръмнали са въздушните възглавници в
купето на автомобила. Като счита, че е налице тотална щета по см. на чл.390 ал.2 КЗ, тъй
като разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност.
Към настоящия момент автомобилът се съхранявал в склад за черни и цветни метали. Срещу
водача на другия автомобил М.Н. било образувано наказателно производство за
осъществено от него деяние по чл.342 ал.1 НК, което било разгледано и приключило по реда
на чл.78а НК в рамките на анд №84182019г. на РС Разград с влязло в сила решение на
същия било наложено административно наказание за извършеното престъпление по чл.343
ал.1 б.“б“ вр. с чл.4342 ал.1 НК. Между М.Н. и ответника сключена задължителна
отговорност гражданска отговорност оформена като застрахователна полица №
BG/30/118002861201 с валидност до 05.10.2019г. Твърди, че с поведението си виновният
водач извършил противоправно деяние, като причинил имуществени вреди-представляващи
тотална щета по л.а. БМВ модел 330 ХД с рег. №РР9676АХ, който бил напълно
неизползваем, както и неимуществени вреди - счупване на V-та ходилна кост, довело до
трайно затруднение на движението на левия долен крайник. Претърпял болки и страдания
силен стрес и уплах, като и до момента не можел да изличи последиците от изживения шок.
Често сънувал кошмари, в които пропадал към дъно на пропаст или се разбива със самолет,
който излита. Както, че емоционалното му състояние било нестабилно и неуравновесено,
при вземане на решения дори по обичайни житейски ситуации бил неоправдано боязлив,
обладан от страх, че нещо непредвидено може да се случи. Претърпял и физически
страдания, като след първоначалния му преглед в Спешно отделение на ММБАЛ Разград и
нестихващи болки в петата, било установено, че е получил фрактура на пета метатразална
кост, на ходилото на левия крак. Възстановителния процес продължил около два и
половина-три месеца. Като в случая при подобна фрактура увредената кост не можела да
бъде имболизирана посредством гипсиране, не може да бъде обездвижена и чрез шина. През
тези дни не можел да се придвижва свободно, нуждаел се от чужда помощ за задоволяване
на елементарни потребности в ежедневието.
Ответникът депозира отговор. Оспорва претенциите по основание и размер,
възразява за наличие на съпричиняване, при евентуалност за намаляване размера на
обезщетението. Сочи, че на 01.02.2019г. водачът М. АТ. Н. не е нарушил правни норми на
ЗДвП, не е причинил процесното ПТП. Както, че се касае за случайно деяние по смисъла на
чл.15 НК. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка ГО със собственика на л.а. Пежо модел 307 с рег.№РР8929АТ,
обективиран в процесната застрахователна полица. Оспорва твърденията в исковата молба
по отношение на получените увреждания, механизма на ПТП. Както, че претендираното
обезщетение е необосновано завишено. Обстоятелството, че претърпените вреди са от вида
и със степента на увреда и с характера посочен от ищеца. Твърди, че ищецът е съпричинил
вредоносния резултат, нарушил е чл.137 ал.1 ЗДвП изразяващо се в неизползване на
2
обезопасителен колан, не е съобразил атмосферните условия релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното средство с характера и интензитета на движението, не
е бил в състояние да спре, не е намалил скоростта, когато е възникнала опасността, с което
нарушил чл.20 от ЗДвП респ. чл.47 ЗДвП. Нарушение на чл.25 ЗДвП - „при извършване на
маневра свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.“ На отделно
основание оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди по автомобила на ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната
фактическа обстановка: На 01.02.2019г. 17,50 ч. по път I-2 Варна – Русе , ищецът управлявал
собствения си л.а. марка БМВ 330 ХД с рег. №РР9676 АХ, като в близост до километър
74+300 предприел маневра на изпреварване. В отсрещна лента се движел л.а. Пежо 307 с
рег. №РР8929 АТ по прав участък с трилентово пътно платно, двете в посока на движението
на първия автомобил и една – в другата посока, по която се движел втория автомобил. При
предприетата маневра изпреварване от ищеца, несрещно движещия се автомобил Пежо 307
управляван от св.М.Н., предприел заобикаляне на движещ се пред него велосипедист, при
което последвал сблъсък на двете МПС-та. От настъпилото ПТП са налице материални
щети по автомобилите, при което е пострадал и ищецът.
На 28.02.2019г. ищецът подал уведомление до ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение във връзка настъпило застрахователно събитие- процесното
ПТП. С уведомление от 06.03.2019г. ответникът го уведомил, че следва да приложи
медицински документи за получените травматични увреждания. Както и уведомление от
29.03.2019г. за необходимостта от представяне на амбулаторен лист от 07.02.2019г. и други
медицински документи, посочени и в първото уведомление до ищеца. Последвал отказ от
ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, видно от приложеното
уведомление от 03.06.2019г.
Разпитания по искане на ищеца св. Б.С. сочи, че през 2019 г. с К. учили в ИУ гр.
Варна. ПТП се случило на 01.02.2019 г., когато пътували заедно, връщали се от изпит. И
двамата били с поставени предпазни колани. К. управлявал л.а. „БМВ“, негова собственост.
ПТП се случило по пътя между гр. Разград и с. Ушинци, който бил трилентов. Пред тях
имало л.а. с русенска регистрация. К. подал мигач и влязъл в лентата за изпреварване.
Видели, че има колоездач, зад който се движел л.а. „Пежо“, който направил маневра,
навлязъл в тяхното пътно платно и последвал сблъсък. Предна лява част на „БМВ“ била
ударена от предна лява част на „Пежо“-то. Гръмнали няколко еърбега. Излязъл от неговата
страна, но установил, че К. не можел, тъй като краката му били затиснати от колата. След
като излязъл от неговата страна ищецът бил изключително изплашен. Казал, че има проблем
с левия крак в ходилото. Единствения човек, който спрял бил автомобила пред тях. К. се
обадил на баща си. На място дошли две линейки, като едната от тях ги прегледала, но не ги
закарала в спешно отделение. Бащата на К. ги закарал в болницата. С К. говорили в
следващите дни, видели се след няколко у тях, тъй като той не можел да се движи. Като цяло
3
бил изключително уплашен, болял го крака, бил обездвижен както притеснен за обучението
си, понеже тогава учели редовно, а той трябвало да пропусне лекции и упражнения. Много
се притеснявал затова дали ще остане обездвижен занапред, тъй като бил много активен по
принцип.
Св. И.Б. - майка на ищеца сочи, че произшествието било надвечер между 18 или 19
часа. Съпругът и дошъл и казал, че спешно тръгва, че с К. се е случило някакво
произшествие. Когато съпруга и тръгнал, та се обадила на К.. Той бил много изплашен.
Същата вечер се видели. Дошъл заедно с баща си по-късно. Линейка пристигнала на мястото
на ПТП, прегледали са ги, но К. много го е болял крака. Отказал е първа помощ и затова
съпруга и го завел в болницата в гр. Разград. Направили му снимка в болницата. Когато се
прибрал вкъщи, бил много изплашен. Много се оплаквал от болка в крака. Когато направили
снимка в болницата, не било установено счупване. Следващите дни си бил вкъщи. Не можел
да ходи нормално, а тя му дала вечерта болкоуспокояващо. Тогава той си легнал, като
живеели в двуетажна къща, той живеел в таванската стая и го чувала как ходи. Попитала го
сутринта какво е станало и той каза,л че крака много го боли, бил се променил цвета на
крака, имало отток. В понеделник посетили ортопед, който казал, че трябва да се обърне
внимание, защото за него имало счупване. В гр. Разград била направена снимка може би в
четвъртък. Вечерта след ПТП баща му го закарал в спешна помощ. Тя му помагала по
стълбищата. В порядъка на 15-20 дена не можел да излезе навън, защото трудно се
придвижвал, с помощни средства и около месец се ползвал от тях. Преди ПТП обичал да
ходи на фитнес, а след ПТП дълго време не можел, както и да излиза с приятели, трябвало
да изостане от учението, защото в гр. Варна нямало как да се оправя сам. Месеци след ПТП
не управлявал автомобил, защото казвал, че се страхува. И до ден днешен бил притеснен.
Автомобилът, с който станало ПТП бил негова собственост, това бил първият му автомобил.
Бил разстроен, че това се случило с първия му автомобил, който за нищо не ставал. Намирал
се в морга. Когато времето е променливо той продължавал да има проблем. Когато
преминава от студено в топло време, също усещал болка. Ако натоварел крака си във
фитнеса, тогава го боляло още повече.
Св. М.Н., разпитан по искане на ответника сочи, че е участвал в ПТП на 01.02.2019г.
Пътували със съпругата му за с. Гороцвет и след разклона за с. Пороище внезапно се появил
велосипедист, който не бил обозначен с никакви жилетки. Разстоянието било късо, не
повече от 20 метра и се наложило да го заобиколи. Било се стъмнило по това време. Като
предприемал маневрата заобикаляне на велосипедиста, платното платно насреща било
свободно. В последствие се появил автомобил, който бил в правото да изпреварва
автомобила пред него. Станал сблъсък. Участъкът бил прав. Настилката на пътното платно
била суха. Имало видимост, но в рамките на късите светлини, които се използвал, защото
отсреща идвали други коли. В посока гр. Варна имало едно платно за движение с
непрекъсната линия, а в посока гр. Разград - две платна с прекъсната линия. Ограничението
било стандартно – 90 км/ч. Всичко станало за секунди. След това вече се озовали странично
на пътя. Не е предприемал ползването на спирачки или завиване, защото станало много
4
бързо. Управлявал с неповече от 70 км/ч. Платното за изпреварване в посока гр. Разград
било свободно и когато предприел маневра за изпреварване, автомобила тръгнал да
изпреварва автомобила пред него и така се стигнало до сблъсъка. След настъпване на ПТП,
техният автомобил бил застанал странично в най-дясната лента в посока гр. Разград.
Другият автомобил не го видял на мястото, където било ПТП. В посока гр. Разград, преди
разклона с. Радинград имало баирче нагоре. В последствие, след като излезли от
автомобила, дошла линейка. Имало вече спрени автомобили, които се обадили на бърза
помощ. ПТП станало около 17.50 ч., около 18.00 ч. пристигнала линейката. Когато
линейката взела него и съпругата му, видели другия автомобил на това баирче в посока гр.
Разград, когато били в линейката. Било тъмно и не видял какво е състояние на автомобила.
Линейката спряла и ги попитала как е състоянието им, момчетата казали, че са добре и
нямало нужда да ги вземат. Когато минали покрай тях с линейката, те били до автомобила.
Доколкото разбрал от шофьора на линейката, когато са се обадили да подадат сигнал, са
казали за ПТП, видели автомобила на потърпевшия, спрели до тях, те казали, че са добре,
имало автомобил по-нататък. След това отново линейката спряла до автомобила, но те
отказали да се качат. След като им извършили преглед в болницата, видял момчетата там.
Разбрал, че крака на ищеца го болял, правили му рентген. Това го разбрал от лекарите,
защото чакали резултата. Всички били там, след това заедно ходили в КАТ с шофьора на
другия автомобил. Него лично патрулката го взела, а за другото момче не знае как е отишло
в КАТ. Имало уврежданията по автомобила му - предна лява част смачкана, като цяло
цялата лявата страна на автомобила. За другия автомобил чул, че му се е скъсало предно
ляво колело. Не е виждал другия автомобил и не може да опише състоянието му.
От заключението на вещото лице по назначена автотехническа и оценъчна
експертиза се установява, че стойността на средствата необходими за отстраняване на
щетите и привеждане на л.а. БМВ 330 с рег. №РР 9676АХ във вид, в който е бил преди
настъпване на ПТП възлиза на 6588,70лв.Стойността на разходите за възстановяване на
автомобила/4550лв./ сравнени с действителната стойност на автомобила, показва че щетата
е тотална, т.к. надвишават със 70% същата Стойността на частите от автомобила, за които
преценява, че са изправни без риск за качеството и безопасността при повторната им
употреба възлиза на 717лв.. Стойността на възлите и агрегатите /скоростна кутия, двигател,
диференциал/, за които експертизата не разполага с данни за тяхната техническа изправност
възлиза на 1375лв. Платното за движение на път I-2 в зоната на ПТП е разделено на три
ленти. Считано спрямо посоката от гр.Разград към гр.Варна, дясната и средната ленти са
разделени чрез единична непрекъсната звукосигнализираща линия. Средната и лява са
разделени от единична прекъсната линия. От двете страни платното за движение е
ограничено с единични непрекъснати звукосигнализиращи ленти. В зоната на ПТП има сам
един пътен знак –В-24/забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош/
разположен в дясно от път I-2 , считано спрямо посоката от гр.Разград за гр.варна и
отстоящ на 65,6м. след мястото на удара между процесните МПС. Мястото на удара между
ла. БМР 330 с рег. №РР9676АХ и р.а. Пежо 307 с рег. №РР8929 АТ се намира в средната
лента за движение на път I-2. Скоростта на ла. Пежо 307 в момента на удара е била около
5
66км/ч, а на л.а. БМВ 330 около 144км/ч. непосредствено преди ПТП водачът на л.а. Пежо
307 движейки се в дясната за него лента за движение е предприел маневра изпреварване на
движещ се пред него в същата посока велосипедист, като за целта е навлязъл частично с
левите си колела, в средната лента за движение на път I-2. Първоначално л.а. БМВ се е
движел в дясната за него лента за движение. Непосредствено преди ПТП същият е
предприел маневра „изпреварване“ на движещо се пред него и в същата посока МПС, като
за целта изцяло се е престроил в средната лента за движение. При конкретната пътно-
транспортна обстановка, процесното ПТП е било непредотвратимо, чрез своевременно
аварийно спиране от страна и на двамата водачи, както при изчислената скорост на л.а. БМВ
така и при максимално разрешената за конкретния пътен участък скорост-90км/ч. Това
означава, че превишената скорост на л.а. БМВ няма причинна връзка с настъпилото ПТП.
Водачът на л.а. Пежо е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като
без да предприема маневра изпреварване, намали скоростта си до скоростта на
велосипедиста. При процесното ПТП л.а. БМВ е претърпял ляво-страничен сблъсък с
движещия се в обратна на неговата посока л.а. Пежо. При този сблъсък са се задействали
предпазният колан на шофьорската седалка, предните въздушни възглавници пред водача и
пасажера до него, както и тези в предната лява врата и лява странична на покрива, които са
ограничили движените и стълкновението на тялото на ищеца с намиращите се около него
елементи от интериора на купето, каквито са кормилният лост, арматурната табло, лявата
врата и левите колонки. Както, че стойността на уврежданията по ла. БМВ описани в
таблица в заключението възлизат на 6588,70лв. Като според Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди причинени на МПС към наредба №24.от 08.03.2006г. за
задължително застраховане по чл.249 т.1 и 2 от КЗ отменена от Наредба №49/2016г, не
предвижда ремонт на МПС с употребявани/втора ръка/ резервни части. В масовия случай
такива авточасти са с негарантирано техническо състояние, осигуряващо безопасна и
безаварийна експлоатация. В отговор на поставени от страните въпроси в с.з. вещото лице
обяснява, че е извършил проверка за техническата възможност за предотвратяване на ПТП
от техническа гледна точка, както от изчислената скорост, така и при разрешената за пътния
участък скорост, която е 90 км/ч. Както при изчислената, така и при максимално
разширената двамата водачи са нямали техническа възможност да предотвратят ПТП чрез
спиране. Опасната зона би била по-малка при по-малка скорост, но не достатъчна за
техническа възможност за предотвратяване на ПТП. Ако водачът се е движел с разрешената
скорост, уврежданията по автомобила биха били от същия порядък. Най-вероятно
действителните увреждания на автомобила са по-големи, но огледите, които са извършвани
в досъдебното производство се външни огледи, т.е. не е установено какво е състоянието на
двигателя, което не може да се установи при един външен технически оглед. При скорост
140 км/ч. и при 90 км/ч. уврежданията биха били едни и същи, тъй като увреждането има
характер на странично охлузване. Значението за спазване на регламентираната и допустима
скорост в закона, има значение.
В заключението на вещото лице по назначена съдебно медицинска експертиза се
сочи, че от представената медицинска документация на името на ищеца се установило, че
6
при ПТП на 01.02.2019г. е получил счупване на V-та ходилна кост на левия крак. По своята
медико-биологична характеристика установената травма обуславя трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за срок поне за около един месец. Типичните
ограничения в придвижването на пострадалия са свързани с липсата на опорно поносимост
на левия крак за около 1,5 месеца, което е наложило лечение с ордеза, максимален покой и
използване на помощни средства. Най-изразените болки и страдания пострадалият е
изпитвал през първия месец след претърпяното ПТП, след това-при незначително, а в
последствие-по-продължително натоварване, както и промяна във времето. Счупената V-та
ходилна кост консолидира физиологично за 1-1,5 месеца. Обичайният период при такова
счупване е 2,5 месеца. Към 11.04.2022г. са налице: описания обективен остатъчен
двигателен дефицит за ходилно-пръстовите стави на лявото ходило и субективни
оплаквания, без прогноза за пълно възстановяване. Това се отразява негативно на
физическото състояние на пострадалия и влошава качеството на живот. На поставените
въпроси от ответната страна след запознаване с документацията в РЗОК Разград, вещото
лице сочи, че след получената травма и след консулт със специалист ортопед е наложена
ордеза на фрактурата. Рехабилитация под форма на ЛФК и масажи е провеждана в домашни
условия. Специализирано рехабилитационно лечение би се отразило положително на
възстановителния процес. С оглед полученото счупване на V-та ходилна кост не е било
необходима консултация с неврохирург и извършване на ЕЕГ. От медицинска гладна точка,
ако пострадалия е пътувал без предпазен колан, то би се реализирало свободно инерционно
движение на тялото в купето на автомобила и травмите биха били повече и по-тежки-удари
в елементи от интериора на купето, като не се изключва вероятност за изпадане от
автомобила.
В с.з. вещото лице обяснява, че ищецът бил прегледан от общо практикуващия лекар,
като е издадено направление за рентгенова графия, която е направена на 07.02.2019 г.
Консултацията с ортопед е била в мед. център „Д-р Велкови“ на 08.02.2019г. Това е било в
съвсем ранен етап на посттравматичния период, който не е показал за прогноза назначаване
на рехабилитация. Други данни за консултация с ортопед нямало. Както, че липсвали
медицински документи, от които да се направи обоснован извод, че е насочен към
рехабилитация.
С влязло в сила решение по анд №841/2019г. на РС Разград, М. АТ. Н. е бил признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б. “б“ пр.2 вр. с чл.342 ал.1 НК, за
това, че на 01.02.2019г. по път I-2 Варна - Русе, при управление на л.а. Пежо 307 с рег.
№РР8929 АТ е нарушил правилата за движение по пътищата-разпоредби от ЗДвП и
ППЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на К. Б. СТ., изразяваща
се в счупване на V-та ходилна кост на левия крак, което е довело до трайно затруднение
движението на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД, по които
увреденото лице спрямо което застрахованията е отговорен, има право на иска обезщетение
7
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. По делото не се спори,
че ответникът е застраховател по застраховка Гражданска отговорност на процесния
автомобил, управляван от св.М.Н. и валидна към датата на ПТП. В тежест на ищеца е да
докаже валидно застрахователно правоотношение при ответника - застраховател относно
автомобила, управляван от деликветна, че са се осъществили елементите на фактическия
състав на непозволено увреждане-описаното в молбата виновно и противоправно деяние на
водача на лекия автомобил, от което са настъпили твърдените неимуществени, както и
имуществени вреди, като вината му се предполага до доказване на противното. От
събраните писмени доказателства ДП №ЗМ-41/2019г. на ОД на МВР гр.Разград, както и
показанията на св. С. и св.Н., се установява, че ищецът е управлявал на 01.02.2019г. лек
автомобил БМВ 330 ХД с рег. РР 9676 АХ по път I-2 Варна Русе, при което е станало ПТП с
движещия се в насрещната посока л.а. Пежо 307 с рег. №РР8929 АТ, управляван от М.Н.. От
заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза се установява,
че на ищеца е причинено телесно увреждане – счупване на V-та ходилна кост, което е в
пряка и непосредствена причинно следствено връзка с ПТП. В този смисъл е налице и
влязло в сила решение по а.н.д. №841/2019г. по описа на РС Разград, което съобразно чл.300
ГПК, има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновност на водача. В случая престъплението на посочената норма от НК съдържа
фактическия състав на извършено противоправно деяние, чрез нарушаване на посочените в
решението разпоредби на ЗДвП, при което е била причинена средна телесна на пострадалия-
ищец, изразяваща се в посочените в заключението травми, довели до трайно затруднение
движението на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни. Поради което намира за
доказана по основание претенцията, че на ищеца в резултат на престъпното деяние са
причинени процесните травматични увреждания, от които е търпял болки и страдания
изпълващи състава на чл.52 ЗЗД. Във връзка с възражението на ответната страна за
съпричиняване на резултата от страна на ищеца: Не се установи от събраните доказателства,
ищецът да е бил без предпазен колан, с което да е нарушил чл.137 ал.1 ЗДвП, тъй като в
обратния смисъл са показанията на разпитания св. С., които съдът няма причина да не
кредитира, като последователни, логични. По отношение на възраженията, че ищецът не е
спазил разпоредби на ЗДвП - чл.20 от ЗДвП, респ. чл.47 ЗДвП, както чл.25 ЗДвП изразяващи
се не съобразяване с атмосферните условия релефа на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство с характера и интензитета на движението, че не е бил в състояние да
спре, не е намалил скоростта, когато е възникнала опасността както, че „при извършване на
маневра свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.“ намира: От
заключението на вещото лице изготвило автотехническата експертиза и обясненията дадени
в с.з., се установява, че е извършена проверка за техническата възможност за
предотвратяване на ПТП, както от изчислената скорост, която за ищеца е била около
144км/ч., така и при разрешената такава от 90 км/ч. Двамата водачи са нямали техническа
възможност да предотвратят ПТП. Както, че превишената скорост на движение на л.а. БМВ
8
няма причинна връзка с настъпване на разглежданото ПТП. Водачът на л.а. Пежо е имал
техническа възможност да предотврати автопроизшествието, като намали скоростта си до
скоростта на велосипедиста преди да го настигне и да избегне аварийното изпреварване и
навлизане в средната лента за движение. Поради което остана недоказано възражението на
ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат. Настъпването на
претендираните неимуществени вреди – болки и страдания са неблагоприятно засягане на
здравето на физическото лице, съответно размерът на обезщетението следва да бъде
определен по справедливост чл.52 от ЗЗД. Съгласно ППВС №4/1968г. понятието
справедливост е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.
Следва де си вземе предвид възрастта на пострадалия, вида и характера на причиненото
увреждане, продължителността и интензитета на първоначалните и последвали болки и
страдания, прогноза за пълно възстановяване. На претърпените от ищеца болки не може да
се определи честота и продължителност, но според вещото лице същите за в бъдеще ще
останат и ще причиняват неудобство в дейностите от ежедневието от непълноценното
използване на левия крак. Обичайно в случая да е претърпян стрес, както наличие на
породения страх вследствие на произшествието, в какъвто смисъл са показанията на св. Б..
Предвид продължилия възстановителен период, около 2,5 месеца според вещото лице, не на
последно място и социално-икономическите условия в страната към релевантния момент,
съдът намира, че за справедливо овъзмездяване на неблагоприятното засягане на здравето, е
съответна сума в размер на 8000лв. До първоначално предявения размер искът следва да
бъде отхвърлен, тъй като не се установиха болки и страдания, с по силен интензитет от
обичайния за този вид увреждания, младата възраст, като следва да се отчете изминалия
период от четири години, поради което претендирана сума в размер на 12000лв. е
прекомерна.
По отношение претенцията за причинени имуществени вреди, от събраните
доказателства по делото, се установява, че в резултат на сблъсъка, за автомобила
управляван от ищеца е налице тотална щета по смисъла на чл.390 ал.2 КЗ, тъй като
стойността на средствата необходими за привеждане на л.а. БМВ в състоянието преди
произшествието възлиза на 6588,70лв. с ДДС, пазарната му стойност възлиза на 6500лв.,
стойността на разходите необходими за възстановяване в размер на 4550лв., надвишават
70% от действителната му стойност. Изчислена е стойността на запазените части – 717лв.
Предвид влязлото в сила решение на съда относно виновното поведение на водача на
другия автомобил, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Същото е във връзка с
причинените по автомобила вреди. Предвид и практиката на ВКС застрахователното
обезщетение се определя като от действителната стойност на вредата се приспадне
стойността на запазените части - Решение №165 от 24.19.2013г. по гр.д. №469/2012г. II т.о.
ВКС. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на
увредения автомобил да получи едновременно както обезщетение от застрахователя в пълен
размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на
вторичния пазар. Поради което от определената стойност в размер на 65000лв. се приспадне
9
стойността на запазените части 717лв, се получава претенидраната и от ищеца сума в
размер на 5783лв. Поради което претенцията за имуществени вреди е основателна.
При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от
застрахователя, лихвите върху обезщетенията на имуществени и неимуществени вреди се
дължат съгласно правилото на чл.497 ал.1 КЗ. Като застрахователят дължи законната лихва
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил в срок. В случая е
налице уведомление от страна на ищеца до застрахователя от 28.02.2019г., отказано
изплащане на застрахователно обезщетение за получени от ищеца травматични увреждания
с уведомление изх. №1872 от 03.06.2019г. Ищецът не е доказал, че е представил исканите от
застрахователя документи за претърпени травматични увреждания, а към този момент не е
било налице влязло в сила решението по анд №841/2019г. по описа на РС Разград. В
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя тази лихва не се дължи от
момента на увреждането, както е поискано от ищеца/в т.см. и Р-е № 128/04.02.2020г. т.д.
№2466/2018г. I т.о ВКС/ В конкретния случай законна лихва се следва от изтичане на срока
по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед датата на уведомлението депозирано пред ответника
28.02.2019г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 29.05.2019г.,
когато е изтекъл тримесечния срок, като претенцията за законна лихва за периода от датата
на увреждането 01.02.2019г. както е поискана до 28.05.2019г. включително, следва да се
отхвърли като неоснователна. По отношение законна лихва по отношение на обезщетение
за имуществени вреди, не е налице уведомяване от страна на ищеца до застрахователя,
поради което същата се дължи от момента на подаването на исковата молба – 30.11.2021г.,
като искането за законна лихва за периода от 01.02.2019г. до 29.11.2021г. включително
следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ал.1 на ищеца се следват направените разноски съразмерно
уважената част от иска. В случая е заплатена държавна такса в размер на 180лв. по
претенцията за имуществени вреди + доплатена сума от 51,32лв., т.е. 231,32лв., както и
заплатен депозит 300лв. за вещото лице по автотехническа експертиза, т.е. в общ размер от
531,32лв. са разноските на ищеца.
По отношение на искането от процесуалния представител на ищеца-адвокат К.Х. за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, следва да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3
на чл.38 ал.1 от ЗА. По делото е приложено пълномощно, в което е договорено заплащане на
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Предвид
уважения размер на претенциите на същия на осн. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. се
следва сумата 620лв. за уважения размер на претенцията за имуществени вреди и 730лв. за
уважения размер на претенцията за неимуществени вреди, общо 1350лв.
Ответникът има право на разноски съразмерно отхвърлената част от иска за
неимуществени вреди, като от направените разноски – внесен депозит за съдебно-
медицинска експертиза експертиза в размер на 300лв., юрисконсултско възнаграждение в
10
размер на 300лв. му се следва сумата 198лв.
С оглед изхода на спора на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на РРС сумата 320лв. за държавна такса с оглед уважения размер на
претенцията за неимуществени вреди, както и 200лв. заплатена сума от бюджета за съдебно-
медицинска експертиза, или общо 520лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг „Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София бул. Г.М.Д. №1, ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. СТ., ЕГН********** адрес
**************************** сумата 8000лв./осем хиляди лева/ за претърпени
неимуществени вреди-претърпени болки и страдания в следствие на пътно-транспортно
произшествие от 01.02.2019г. и като резултат на претърпяна фрактура на V-та ходилна кост
на левия долен крайник, довела до трайно затруднение на движението на левия долен
крайник, ведно със законната лихва считано от 29.05.2019г., до окончателното и изплащане,
като отхвърля иска до първоначално предявения размер, както и за законна лихва за периода
от 01.02.2019г. до 28.05.2019г.включително, като неоснователен
ОСЪЖДА ДаллБогг „Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София бул. Г.М.Д. №1, ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. СТ., ЕГН********** адрес
**************************** сумата 5783лв. /пет хиляди седемстотин осемдесет и три
лева/ за имуществени вреди – стойност на л.а. БМВ модел 330 ХД с рег. №РР 9676АХ,
ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до окончателното и изплащане, като
отхвърля иска за законна лихва за периода от 01.02.2019г. до 29.11.2021г. включително, като
неоснователен
ОСЪЖДА ДаллБогг „Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София бул. Г.М.Д. №1, ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. СТ., ЕГН********** адрес
**************************** сумата 531,32лв./петстотин тридесет и един лева и
тридесет и две стотинки/ за разноски
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА ДаллБогг „Живот и здраве“ АД, ЕИК
********* седалище и адрес на управление гр.София бул. Г.М.Д. №1, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат К.Д. Х., *************** сумата 1350лв./хиляда триста и петдесет лева/
ОСЪЖДА К. Б. СТ., ЕГН********** адрес **************************** ДА
ЗАПЛАТИ на ДаллБогг „Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София бул. Г.М.Д. №1 сумата 198лв./сто деветдесет и осем лева/ за разноски
ОСЪЖДА ДаллБогг „Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София бул. Г.М.Д. №1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 520
лв./петстотин и двадесет лева/
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
11
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
12