Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 70
гр.Габрово, 17.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично съдебно заседание на
деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : К.Големанова
И.Димова.
при секретаря М.Шаханова , като разгледа
докладваното от съдията Пенкова в.гр.д.
№30 по описа за 2019г. ,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
И.Х.Х.,подадена чрез процесуалния представител адв.П. срещу решение №337 от 14.11.2018г. по
гр.д.№282/2016г. на Габровски районен съд.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от първоинстанционния съд
решение в частите,с които е уважена
претенцията на ищеца по чл.31,ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на допуснатия до делба
апартамент; за заплащане на необходимите разноски за поддържане на автомобила и за изнасяне на публична продан
на апартамента и лекия автомобил.Относно присъденото обезщетение на ищеца на
основание чл.31,ал.2 ЗС са наведени
доводи,че неправилно е определен размерът,като не е везто предвид ,че следва да
се приспадне от определеното обезщетение тази част , която съответства на
притежаваното от децата самостоятелно право да обитават предоставеното след
развода жилище на едния от родителите – в случая съответната 1/3 за обитаването от детето на
страните на процесното жилище . Оспорва
се и приета оценка за имота,като вещото лице
го е ценила като обзаведен,а претенция за обезщетение за ползване
на движимите вещи от страна на
ищеца няма.Оспорва се приетото от
първоинстанционния съд,че като необходими разноски за поддържане на автомобила
следва да се приемат заплатените от ищеца винетки за 2017г и 2018г. и
дължимостта от жалбоподателката на половината от тази сума.По отношение на
закупените части за ремонт на автомобила са наведени твърдения,че
необходимостта от закупуването им е свързана с начина на управление и
интензивността на използване на автомобила.Не е доказана необходимостта от
такъв вид ремонт и реалното плащане на сумите.За жилищния имот се твърди,че не
следва да бъде изнасян на публична продан,тъй като е допуснат до делба и друг недвижим
имот-овощна градина ,а съгласно чл.248
ГПК неподеляемост е налице само
ако е невъзможно всеки от съделителите
да получи реален дял-чл.69,ал.2 ЗН,сочи
се и решение на ВКС .Жалбоподателката е направила своевременно искане жилището
да бъде предоставено в нейн дял,тъй като
няма къде да живее, докато ищецът не е имал такава претенция.Законът не изисква
да има друг жилищен имот,както е приел съдът,а друг имот.Оспорва се
определената от приетата експертиза оценка за процесния имот.Твърди се,че няма основание лекият
автомобил да бъде изнесен на публична продан.Като движима вещ следва да
бъде делен заедно с другите движими вещи.
Претендира се за отмяна на
рашението в обжалваните му части ,ведно със законните последици.
Ищецът,чрез процесуалния си
представител е депозирл писмен отговор ,в който са изложени подробни доводи за
неоснователност на въззивната жалба.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по
делото доказателства и наведените от страните доводи,прие за установено
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна , срещу подлежащ на обжалване акт и e процесуално
допустима.
С постановеното във втората фаза на делбата решение №337 от 14.11.2018г. по гр.д.№282/2016г. на Габровски районен съд e изнесен на публична продан, на основание чл.348 от ГПК, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
14218.505.642.1.9, с адрес гр. Габрово, ул. "***" № ***, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 14218.505.642, с
предназначение ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с площ 90 кв. м, на едно ниво, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 14218.505.642.1.10,под обекта:
14218.505.642.1.6 и над обекта: няма, с прилежащи части : Избено помещение № 1,
с площ-8кв.м, таванско помещение № 8 - 16кв.м, ЗАЕДНО с 10.756% идеални части
от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, съгласно Схема №
15-15183-14.01.2016г. на СГКК - гр. Габрово на АГКК, като по нотариален акт за
покупко-продажба № 152 том1 рег. № 2798,дело № 575 от 26.05.1999г. на нотариус П.К.,
рег. № 299 на Нотариалната камара, имотът представлява Апартамент № ** на
четвърти жилищен етаж от ЖСК "***", състоящ се от три стаи,
всекидневна, кухненски бокс, килер и сервизни помещения, със застроена площ 90.00
кв. м, при граници: отгоре -таванско помещение, отдолу – Н.И.С., изток -
ул."***", запад - двор, север - незастроена площ, юг – Н.М.К., и
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 с площ 8.00кв.м,при граници: изток -коридор, запад - двор
1, север- стълбище, юг - маза № 2,заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 8, с площ
16кв.м,при граници : изток -ул."***", запад - таванска стая № 9,
север - незастроена площ, юг - таванска стая № 7, ЗАЕДНО с 10.756% идеални
части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавна
земя, на
действителна средна пазарна цена 70 471.00 лева / седемдесет хиляди
четиристотин седемдесет и един лева/. Отхвърлена е претенцията на И.Х.Х. по чл. 349 от ГПК за възлагане
на гореописания имот, като неоснователна.Изнесен е на публична продан на
основание чл.348 от ГПК : ЛЕК
АВТОМОБИЛ марка „***" с рег. № ****, с рама № Н Р й 1740\Л/С209689 и Двигател
№ В20В33030535, находящ се при И.В.К., ЕГН **********, на действителна средна пазарна
цена 3 800 лева / три хиляди и осемстотин лева/.На осн. чл.350 от ГПК е съставен и обявен за окончателен РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ относно НЕДВИЖИМ ИМОТ с № 031166 /нула
тридесет и една хиляди и шестдесет и шест/, находящ се в землището на с. Л. с
ЕКАТТЕ 43339, общ. Габрово, местност И. с площ 2.555 дка. с начин на тр.
ползване- овощна градина, при граници: имот № 031002 - ливада, 000045- населено
място, имот №031005- пасище, мера, имот № 031009- пасище, мера, имот №031006-
пасище с храсти, имотът е образуван от имот № 031001, съгласно Скица №
К02134/20.04.2016г., както следва :
ДЯЛ
ПЪРВИ:ОВОЩНА ГРАДИНА в землището на с. Л., общ. Габрово, м. „И.",
с площ 1.278 дка., съставляваща новообразуван имот № 031170, ЕКАТТЕ
43339, при граници и съседи: новообразуван имот № 031171 - овощна градина; №
031002 - ливада - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; № 031003 -пасище, мера на наел. на И.
Г. И.; № 031167 - Овощна градина- земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, №000045 - населено
място, кол. К., 031005 - пасище, мера - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, със средна
пазарна оценка 282.50 лв. / двеста осемдесет и два лева и петдесет стотинки/.
Имотът е образуван от имот № 031166 и е описан в скица-проект № Ф02372/14.09.18
г. на ОбСЗ- Габрово, която е неразделна част от решението.
ДЯЛ
ВТОРИ:ОВОЩНА ГРАДИНА в землището на с. Л., общ. Габрово, м. „И.",
с площ 1.278 дка., съставляваща новообразуван имот № 031171, ЕКАТТЕ
43339, при граници и съседи: новообразуван имот № 031170 - овощна градина; №
031005 - пасище, мера - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; № 03109 - пасище, мера на
наел. на В.Г.Н.; № 031006 - пасище с храсти - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, 031002 -
ливада - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, със средна пазарна оценка 282.50 лв. / двеста
осемдесет и два лева и петдесет стотинки/. Имотът е образуван от имот № 031166
и е описан в скица-проект № Ф02373/14.09.18 г. на ОбСЗ- Габрово, която е
неразделна част от решението.
На осн. чл.350 от ГПК е съставен и обявен за
окончателен разделителен протокол относно движимите вещи, предмет на делбата по
гр. д. № 282/2016г. на Габровски РС, находящи се при И.Х.Х., ЕГН ********** с
адрес ***, както са описани в диспозитива на решението.
Съделителката
И.Х.Х. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на
И.В.К. сумата 5 776.30 лева / пет хиляди седемстотин седемдесет и
шест лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за лишаването му от
ползване на апартамента, предмет на делбата, за периода 05.02.2016г,-
01.07.2018г., на осн. чл. 346 във вр. с чл. 31 ал.2 от ЗС, като исковата претенция е отхвърлена за периода
23.12.2015г. до 04.02.2016г. като НЕОСНОВАТЕЛНА и недоказана. И.Х.Х. е осъдена да заплати на И.В.К. сумата
1720.11 лева / хиляда седемстотин и двадесет лева и единадесет стотинки/
необходими разноски за поддръжка на л.а. „***" с рег. № ***, на осн. чл.
346 от ГПК във вр. с чл. 30 ал.З от ЗС,като претенцията е отхвърлена за горницата над 1720.11 лева, до пълния
предявен размер от 2530.21 лева, като неоснователна и
недоказана. И.В.К. е осъден да заплати на И.Х.Х. на основание чл.346 ГПК във
вр. с чл.31,ал.2 ЗС сумата от 1106,73лв. обезщетение за лишаването й от
ползването на лек автомобил „***” с рег.№ *** за периода 12.03.2016 –
29.06.2018г.,като претенцията е отхвърлена в останалата част до размер на
сумата от 2800лв.Всяка от страните е осъдена да заплати разноски.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо в
обжалваните части относно изнасянето на публична продан на недвижимия имот и
лекия автомобил и присъденото на основание чл.30,ал.3 ЗС обезщетение от
1720.11лв.
В частта,с която съдът е постановил изнасянето на недвижимия имот и на лекия автомобил на публична продан,като реално
неподеляеми,обжалваното решение е обосновано и законосъобразно.
Неоснователни
са наведените във въззивната жалба твърдения,че процесният жилищен имот следва
да бъде поставен в дял на жалбоподателката , която няма друго жилище и е
направила искане по чл.349 ГПК .
По
отношение на допуснатия до делба жилищен
имот в гр. Габрово, ул. "***" № *** съгласно
приетата СТЕ имотът е реално неподеляем. Безспорно
установено по делото е,че същият е придобит в съсобственост от страните
преди сключване на брака и че не е бил СИО. Предвид на това по отношение на него не е
налице визираното в чл.349,ал.1 ГПК основание за възлагането му на
жалбоподателката .Не е налице и хипотезата на чл.349,ал.2 ГПК,тъй като
съсобствеността не е възникнала на основание наследяване,а от правна сделка.
Първоинстанционният
съд е определил способа на извършване на
делба на процесния жилищен имот с изнасяне на публична продан на основание
чл.348 ГПК, като реално неподеляем на два дяла и поради невъзможността да се обособят
равностойни дялове с друг имот от делбената маса.
Във
въззивната жалба е оспорен приетият от първоинстанционния съд способ за
извършване на делба на процесния жилищен имот.Наведените твърдения ,че не
следва апартаментът да бъде изнесен на публична продан,тъй като предмет на делбата е и друг недвижим
имот-овощна градина и е възможно всеки
от съделителите да получи реален дял,като на
жалбоподателката бъде възложен процесният жилищен имот ,както и
съдебната практика,на която се е позовала страната, са за приложимостта на способа
по чл.353 ГПК.
Съгласно чл.34,
ал.2 от Закона за собствеността, разпоредбите за делба на наследство важат
съответно и за делба на съсобствен имот и предвиденият в чл.353 ГПК способ за
извършване на делбата следва да се
прилага съответно и за делбата на имоти, собствеността върху които е възникнала
от факт, различен от наследяването,в който смисъл е и установената съдебна
практика.При
делбата за разпределение следва да се
формират дялове, включващи по възможност еднакви по количество, по вид, и
приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по
стойност на дяловете, с оглед принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН и спазване равенството
между съделителите. Изключение от този принцип се допуска само при изразено от
съсобствениците съгласие за това /решение № 258 от 25.10.2011г. по гр.д. №
144/2011г. на ІІ го., решение № 74 от 25.03.2013г. по гр.д. № 744/2012г. на ІІ
г.о., решение № 7 от 27.01.2016г. по гр.д. № 4711/2015г. на І г.о. ,опр. по
гр.д. № 3333 по описа за 2017 ,ВКС,ІІг.о/.Това е така,тъй като при
разпределение на различни по вид и предназначение имоти съделителите се
поставят в неравнопоставено положение относно реализиране на бъдещите си права
по стопанисване, управление и разпореждане с тях.
В настящото производство до делба са допуснати разнородни имоти – жилищен имот и овощна градина.В този случай
разпределение по чл.353 ГПК може да се извърши само ако е налице съгласие между съделителите - опр.№143 от 20.03.2018г.
по гр.д. № 3333 по описа за 2017 ,ВКС,ІІг.о и др.
В случая липсва съгласие между
съделителите за обособяването на двата разнородни имота в самостоятелни
нееднородни дялове. Пълномощникът на ищеца в с.з. на 18.10.2018г. пред първоинстанционния
съд е направил изрично искане процесният
жилищен имот да бъде изнесен на публична продан.В същото съдебно заседание
двамата съделители ,чрез процесуалните си представители са заявили ,че нямат
възражения по съставения проект за разделителен протокол,включващ и допуснатата
до делба овощна градина с обособените два дяла.
При така установените данни ,постановеният
от първоинстанционния съд способ за извършване делба на процесния жилищен имот
с изнасяне на публична продан ,съответства на установените по делото факти и е
съобразен със закона.
Ирелевантни за спора са
наведените във въззивната жалба доводи за неправилно определяне на оценката на
жилщиния имот.По отношение на него е постановено извършване на делба с изнасяне
на публична продан,при който способ за извършване на делбата ,установената в
хода на съдебното производство пазарна цена е от значение единствено за определяне стойността на
дяловете и съответно за определяне на дължимата държавна такса. Пазарната цена, при
която ще се реализира публичната продан на имота, се определя от съдия
изпълнителя при описа на имота.В случаите по чл. 348 от ГПК в съдебното
решение не се съдържа воля на съда за пазарната стойност на имота, поради което
и такова произнасяне не подлежи на самостоятелно обжалване,в който смисъл е и
съдебната практика- опр. № 507 от
20.10.2010 г. по ч.гр.д. № 473/2010 г., ІІ г.о. на ВКС р. № 166 от 04.07.2011
г. по гр.д. № 1390/2010 г., на ВКС, ІІ г.о., опр. № 1 от 04.01.2016 г. по гр.д.
№ 5505/2015 г. на ВКС, І г.о. ,опр. №460/03.10.2016 по
дело №2427/2016 на ВКС, ГК, I г.о, съгласно която посочването на т.н.
„първоначална цена на имота в хипотезите на извършването на делбата чрез изнасяне
делбения имот на публична продан не е елемент от диспозитива на решението по чл.348 ГПК по арг. на чл.485 ГПК.
Неоснователно е възражението в жалбата,че няма
основание лекият автомобил да бъде изнесен на публична продан.Процесната
движима вещ е реално неподеляема.Никоя от страните не е направила искане за
възлагане на вещта. Съделителят К., чрез процесуалния си представител е заявил,че по отношение на лекия автомобил
претендира всеки от съделителите да получи равностойността на вещта съразмерно
на дела си – сумата от 1900лв.
При наличието на обективна невъзможност за реалното
поделяне на процесното МПС, непосочването
от съделителите на друг способ за извършване на
делбата,правилно първоинстанционният съд е постановил делбата да се извърши с
изнасяне на лекия автомобил на публична
продан и получената сума да се разпредели между съделителите .
С обжалваното
решение е уважена претенцията на съделителя И.К. по чл.30,ал.3 ЗС до размер на
сумата от 1720.11лв. необходими разноски за лек автомобил „***”,която
ответницата е осъдена да му заплати съразмерно нейния дял от 1/2. В присъдената
сума са включени суми за ремонт на автомобила по представени по делото фактури;
за платен данък, за застраховка „Гражданска отговоронст”; за технически преглед
и за винетки,за които са представени писмени доказателства. Както годишния данък, така и гражданската
отговорност и техническия преглед , представляват тежест върху МПС, която
следва да бъде заплатена от собствениците с оглед възможността за нормална
употреба на вещта.За така присъдените разноски във въззивната жалба на ответницата не са направени оспорвания .
В подадената въззивна жалба
се оспорва включването в необходимите разноски за процесния автомобил на сумата от 194лв.-стойността на заплатената
винетна такса за 2017 и 2018г.,както и
доказаността на претенцията за закупени части за ремонт на автомобила по
представените по делото фактури и необходимостта от такъв ремонт – общо за
сумата от 2273,59лв.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателката,че не е доказано,че реално са закупени частите по
представените по делото фактури. Към всяка една от приложените фактури е
приложен касов бон,който удостоверява извършено пащане на отразената във
фактурата сума-л.183,л.184,л.188,л.189 от делото.Не е налице дублиране между
фактурата,приложена на л.188 и тази на л.183 от делото.Едната е издадена на
20.05.2016г.,а другата на 11.05.2018г.От показанията на св.И. се установява,че е извършван ремонт, необходим за поддържката и експлоатацията на
автомобила в сревиза в с.Г.,в който работи ,като неговите показания не са
опровергани от останалите доказателства по делото ,като от приложената фактура
от 26.05.2016г. за ремонт на автомобил, с фискален бон за платена сума от 200лв./л.187 от
първоинстанционното дело/,е видно,че същия е издаден от офис-сервиз с.Г.,общ.Габрово.
Вещото лице,изготвило АТЕ-В.И. не е имало за задача и не се е произнасяло
извършван ли е или не ремонт на автомобила. Не е заявявало и констатации,че
такъв не е извършван с оглед отразеното в депозираните две заключения и
заявеното от вещото лице в с.з. пред
първоинстанционния съд.
Съгласно установената съдебна практика необходимите разноски
по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите
съсобственици, при извършването им, но дори и без полученото им съгласие, те
дължат възстановяването им. Това важи и когато съсобственикът, извършител на
необходимите поправки, сам си служи с цялата обща вещ, тъй като се касае до
самото запазване на общата вещ .В случая доказаните с представените по делото фактури разноски за закупуване на
части за автомобила и за ремонт ,потвърдено и от свидетелските показания,
касаят поддържането на лекия автомобил в техническа изправност и неговата
годност за експлоатация по предназначение и като необходими разноски по
поддържане на общата вещ ,съсобственикът дължи възстановяването им - това е
½ от сумата от 2273,59лв.,дължима от ответницата,в който размер е
уважена от първоинстанционния съд тази
част от исковата претенция по чл.30,ал.3 ЗС.
Основателно е възражението на жалбоподателката,че
заплатените от ищеца винетни такси, общо
в размер на 194лв. , не следва да се включват в необходимите разноски за
автомобила.Същите представляват текущ разход за ползващият автомобила и се
дължат само за управление на автомобила извън населеното място и по своята
същност не съставляват необходим разход, дължим от другия съсобственик,
съобразно припадащата му се част.
С оглед гореизложеното въззивната жалба се явява
частично основателна относно размера,в който е уважена претенцията на
съделителя К. по чл.30,ал.3 ЗС с включване на заплатени от ищеца винетни такси,като
от общо признатите разноски за лекия автомобил в размер на 3440,21лв. следва да
се приспадне сумата от 194лв. - заплатени винетни такси за 2017 и 2018г.,при
което остава дължима от жалбоподателката сумата от 1623,11лв.,предстваляваща
½ от сумата от 3246,21лв. Над този размер - до присъдената сума от
1720,11лв., обжалваното решение следва да бъде отменено и в тази част / за
сумата от 97лв./ отхвърлена претенцията на съделителя К. по чл.30,ал.3 ЗС.
Предмет на въззивно обжалване е и решението в частта,с
която е уважена претенцията на ищеца за присъждане обезщетение по чл.31,ал.2
ЗС за това, че е бил лишен от ползването
на апартамента, предмет на делбата.
Първоинстанционният съд е присъдил като дължима от
ответницата на основание чл.31,ал.2 ЗС, сумата от 5776,30лв. за периода
05.02.2018г. - 01.07.2018г.
Съгласно приетата оценъчна експертиза за процесното
жилище е определена средна месечна наемна цена от 391,40лв.,съответно за
½ ид.ч. 195,70лв.
Въззивният съд намира,че в частта,с която е присъдено
обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС за периода 30.05.2018г. - 01.07.2018г. решението е
недопустимо,тъй като има произнасяне свръх петитум предвид заявения от ищеца
период при предявяване на претенциите по сметки по чл.346 ГПК с депозираната
във втората фаза на делбата молба на л.174-175 от делото,в която искането по
чл.31,ал.2 ЗС е за периода 23.12.2015г.-29.05.2018г. В частта относно
присъденото на ищеца обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС за периода от 30.05.2018г. - 01.07.2018г.
решението следва да бъде обезсилено – за сумата от 309.30лв.,включваща сумата
за периода 30.05.2018г.-01.07.2018г. от 208,30лв.и сумата от 101.00лв. за месец
юли 2018г.,тъй като общо присъденото обезщетение от 5776,30лв. за перидоа
05.02.2016-01.07.2018г.,включва и сумата от 101.00лв., която вещото лице е
определило за м.юли 2018г. за посочения
в заключeнието период до 16.07.2018г.,независимо че
първоинстанционният съд е посочил като крайна датата на периода 01.07.2018г.
/29м. по
195,70лв. +101лв.=5776,30лв./
Наведените във възивната жалба възражения са относно
начина на определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение по чл.31,ал.2
ЗС за процесния апартамент,предмет на делбата,като жалбоподателката се
позовава,че не е взетата предвид частта от 1/3 ,съответна на правото на детето
да ползва жилището и че вещото лице е ценило имота като обзаведен.
От доказателствата по делото се установява,че процесният апартамент, който по време на
брака между страните е представлявал
семейно жилище, след прекратяването на
брака с влялото в сила решение по гр.д.№1561/2015г., е предоставено за ползване
на ответницата, на която е предоставено и упражняването на родителските права
върху непълнолетното дете, родено
на ***г. За жилището не е определян наем
по чл.57 СК,като не се твърди и не са представени доказателства да е имало
между бившите съпрузи договореност ползването от ответницата да е безвъзмездно.
Не се твърди и не са представени доказателства след 26.03.2018г. /когато детето
е навършило пълнолетие/ до 29.05.2018г.
на ищеца да е предоставен достъп и възможност да ползва жилищния имот съобразно
правата си .С оглед на това е доказано основанието за възникване на вземането
на ищеца по чл.31,ал.2 ЗС за периода 05.02.2016 - 29.05.2018г. Присъденият от първоинстанцион ния съд размер на
дължимото обезщетение е определен
съгласно приетото заключение на вещото лице Г., определило средната месечна
наемна цена за процесния апартамент от 391,40лв.,а за ½ ид.част от него
195,70лв.
Неосноватено е въражението на жалбоподателката,че в определената
от експертизата наемната цена е включено и обзавеждането. Изрично вещото лице в
с.з. на 20.09.2018г. пред първоинстанционния съд е заявило,че задачата на
експертизата е да оцени апартамента без обзавеждането,като това е отразено и в
заключението.
Първоинстанционният съд се е позовал на на чл.57,ал.2 СК относно ползването на семейното жилище и от непълнолетно дете, но при
определяне размера на обезщетението по чл.31,ал.2 СК не е взел предвид периода
,през който дъщерята на страните също е ползвала процесното жилище като
непълнолетна и не е съобразил размера на дължимото обезщетение с този факт.Това
е периодът 05.02.2016 – 26.03.2018г. За този период следва да се вземе
предвид,че семейното жилище е ползвано и от непълнолетното дете / в този смисъл
и р.№71 от 29.06.2018г. по гр.д.№2750/2017г.,ВКС,ІІг.о/, поради което дължимото
от ответницата обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на процесния апартамент е в
размер на ¼,а не на ½ от
сумата от 391.40лв.- общо сумата от 2512.50лв. За периода
27.03.2018-29.05.2018г. дължимото от
ответницата обезщетение е в размер на ½ от 391,40лв. - общо 410.40лв.лв. или общо за исковия период
05.02.2016г. – 29.05.2018г. е дължима от
ответницата по чл.31,ал.2 ЗС сумата от
2922.90лв. С оглед наведените в жалбата твърдения и заявено искане дължимото
на ищеца обезщетение по
чл.31,ал.2 ЗС да бъде определено в размер на 1/3 от наема,като над сумата от
3770лв. искът бъде отхвърлен, жалбата следва да бъде уважена съобразно
обжалваната част с отмяна на решението в частта ,в която искът по чл.31,ал.2 ЗС
е уважен в раземер над сумата от 3770лв.
до размер на присъдената сумат от 5467лв. за периода 05.02.2016г. -29.05.2018г.
/ 5776,30лв. – 309,30лв./.
Въззивният съд е ограничен в проверката по същество с
наведените във въззивната жалба възражения.С оглед на това наведените едва в писменото
становище от ответницата възражения, различни
от изложените във въззивната жалба,не следва да се разглеждат по
същество.Такова е и възражението,че не е дължимо на ищеца обезщетение по чл.31,ал.2
ЗС поради постановени мерки по ЗЗДН.Дори и да се разгледа,то се явява неоснователно,тъй
като тези мерки не лишават ищеца от правата,които притежава като собственик .
На основание изложеното въззивният съд прие,че
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл.30,ал.3 ЗС е уважен в размер над 1623.11лв. до
размер на 1720,11лв. и искът по
чл.31,ал.2 ЗС е уважен в размер над
3770лв. до размер на 5467лв.,а в останалата част до размер на 5776,30лв.
обезсилено,като в отменените части двата иска бъдат отхвърлени..В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено,като обосновано и
законосъобразно.Следва да се отмени решението и в частта за разноските, присъдени в първоинстанционното производство за иска по
чл.31,ал.2 ЗС – в размер над 65лв. разноски в полза на ищеца за вещо лице и в размер над 117лв. присъдена
държавна такса върху уважената част от исковата претенция.По иска по чл.30,ал.3
ЗС не са направени разноски от ищеца и не са присъдени такива от
първоинстанционния съд, а дължимата държавна такса върху уважената част е 65лв.,като решението следва да се отмени в
частта,с която е присъдена над този размер.
Относно разноските във въззивното производство:Направените
от жалбоподателката са в размер на 130лв. внесена държавна такса и 600лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.Направените от ищеца за въззивното
производство са в размер на 600лв. заплатено адв.възнаграждение.
Съразмерно уважените части на жалбата дължимите на
жалбоподателката за претецията по чл.31,ал.2 ЗС разноски са в размер на 150лв.
заплатено адвокатско възнаграждение / ¼ от 600лв./ и в размер на 40лв. държавна такса,а за
претенцията по чл.30,ал.3 ЗС в размер на
12лв. адв.възнаграждение/част от 150лв.-1/4 от 600лв./ и 2лв. част от д.т. от
25лв. – общо 204лв.
Съразмерно
отхвърлената част от жалбата на ищеца следва да се присъдят за претенцията по
чл.30,ал.3 ЗС разноски от 138лв. за адв.възнаграждение /част от 150лв. –
¼ от 600лв./ и за обжалваните способи на делбата относно процесния
жилищен имот и МПС сумата от 300лв. адв.възнаграждение/ 150лв. + 150 лв./ -
общо 438лв.
На основание чл.77 ГПК жалбоподателката следва да заплати по сметка на Габровски окръжен съд
допълнителна държавна такса за въззивното производство в размер на 678лв.За
претенцията по чл.31,ал.2 ЗС държавната такса за въззивно обжалване е 40лв.,за
претенцията по чл.30,ал.2 ЗС държавната такса е вразмер на 25лв.,за обжалвания
способ на делба относно жилицния имот върху стойността на дела дължимата за въззивно
обжалване такса е 705лв.,а за обжалвания способ на делба на МПС, върху стойността
на този дял дължимата държавна такса за въззивно обжалване е 38лв. – общо 808
лв.Внесената е в размер на 130лв.,предвид на което остава дължима сумата от
678лв. държавна такса за въззивното производство ,която жалбоподателката следва
да бъде осъдена да заплати на основание чл.77 ГПК / опр.І104 по
ч.т.д.№112/2015г. ВКС,І т.о. и др/.
На основание изложеното,въззивният съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №337 от 14.11.2018г. по гр.д.№282/2016г. на Габровски
районен съд в ЧАСТТА,с която И.Х.Х., ЕГН **********
,с адрес ***, е осъдена
ДА ЗАПЛАТИ на И.В.К., ЕГН**********
сумата над 5467лв.. до размер на 5776.30
лева /за разликата от 309,30лв./ ,дължимо обезщетение за лишаването му от
ползване на апартамента, предмет на делбата, за периода 30.05.2018г.-
01.07.2018г., на осн. чл. 346 във вр. с чл. чл. 31 ал.2 от ЗС
ОТМЕНЯ решение №337 от 14.11.2018г. по гр.д.№282/2016г. на Габровски
районен съд в ЧАСТТА,с която И.Х.Х. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на
И.В.К. сумата над 3770лв.--- до размер
на 5467лв. като обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС за лишаването му от
ползване на апартамента, предмет на делбата, за периода 05.02.2016 - 29.05.2018г. и сумата над
1623,11лв. до размер на 1720,11лв.,присъдени на основание чл.30,ал.3 ЗС необходими разноски за лек автомобил,както и
в частта,с която И.Х.Х.,
ЕГН ********** ,с адрес *** е осъдена да заплати на И.В.К.,
ЕГН********** разноски по предявения иск
по чл.31,ал.2 ЗС в размер над 65лв. до размер на 99,59лв. И в частта, с която И.Х.Х.,
ЕГН********** е осъдена да заплати по сметка на Габровски районен
съд държавна такса в размер над 1721,49лв. до размер на 1903,49лв
,вместо което постанови
ОТХВЪРПЯ предявения по реда на чл.346 ГПК от И.В.К., ЕГН
********** против И.Х.Х., ЕГН ********** иск по чл. 31 ал.2 от ЗС в размер над сумата от 3770лв.---
до размер на 5467лв. за
лишаването му от ползване на апартамента, предмет на делбата, за периода 05.02.2016 - 29.05.2018г.,като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.К., ЕГН
********** против И.Х.Х., ЕГН **********
иск по чл. чл. 30, ал.3 от ЗС в размер над 1623,11лв. до размер на 1720.11
лева, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение №337 от 14.11.2018г. по гр.д.№282/2016г. на
Габровски районен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И.Х.Х. ЕГН ********** ,с адрес ***,със
съдебен адрес ***,офис 9,адв.В.П., да заплати на И.В.К.,
ЕГН********** ***, пл.*** №***, адв.Д.П., сумата от 438лв. разноски за
въззивното производство съразмерно отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА И.В.К., ЕГН **********,***, пл.***№*** ,адв.Д.П. ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Х., ЕГН ********** ,с адрес ***, със съдебен адрес ***,офис***, адв.В.П., сумата от 204лв.- разноски по делото за въззивното производство съразмерно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА И.Х.Х., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***,офис
**,адв.В.П., да заплати по сметка на Габровски окръжен съд допълнителна
държавна такса за въззивното производство по в.гр.д.№30/2019г. на ГОС в размер
на 678лв.,на основание чл.77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :