№ 323
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20231001000383 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 1.03.2023 г. на ищеца „Тера Айкон“ ООД /в несъстоятелност/
и въззивна жалба от 17.02.2023 г. на ответника К. Б. К. срещу решението от 16.01.2023 г. по т. д. №
252/2015 г. на Софийския градски съд, VІ-13 състав, в частта, с която:
ответникът е осъден да заплати на ищеца на осн. чл. 145 ТЗ сумата 68 777,80 лв.,
представляваща част от поето задължение без каузално покритие със запис на заповед от
20.08.2012 г., издаден за сумата 518 777,80 лв. в полза на И. Ц. М., ведно със законната лихва
от 21.11.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 751,11 лв. – съдебни разноски;
отхвърлените са предявените искове по чл. 145 ТЗ за заплащане на сумите: 307,69 лв. като
част от заплатена сума – за преправяне на фасадната изолация общо на стойност 45 924,46
лв.; 418,04 лв. като част от сумата 62 394,47 лв. – за преустройство на вътрешни преградни
стени; 135,34 лв. като част от сумата 19 800 лв. – за преработка на инвестиционен проект;
92,38 лв. като част от сумата 13 788,23 лв. – за неправилно изградени външни преградни
стени; 161,94 лв. като част от сумата 24 171,60 лв. – за неоправдан разход за изграждане на
инфраструктура, външни връзки, пътна връзка към съседен имот; 231,55 лв. като част от
сумата 34 560 лв. – за изграждане на масивна каменна ограда между имота на дружеството и
имот на ответника; 21 000 лв. като част от сумата 210 000 лв. – за вреда, причинена от
издаден запис на заповед към И. П. без да съществува каузално задължение; 10 222,20 лв.
като част от сумата 76 000 лв. – за вредата, произтичаща от издаден запис на заповед към И.
А. без да съществува каузално задължение; 29 653,06 лв. – обща стойност на 12 броя пакета
подложка за ламинат, 30 бр. пакета каменни плочки, 4 броя конструкции, 3 броя огледала, 3
броя големи лири, 2 бр. малки лири, 20 кашона плочки гранитогрес SANCNIS – 45/45м 4
кашона фризове, 1 бр. въртящо се огледало, 3 бр. ботуши за мивки, 4 бр. големи мивки, 3 бр.
малки мивки, 5 бр. гумени уплътнения за тоалетна, 2 бр. копчета за казанчета, 4 смесители за
баня, 4 бр. сифони, 3 бр. капаци за тоалетна, 1 смесител за вана – голям и 1 бр. кашон плочки
за басейн, 4 бр. тоалетни чинии „Видима“, 1 бр. абсорбатор, 1 кашон фризове, 2 бр. капаци за
1
тоалетни чинии, 1 бака грунд, 1 бр. кофа грунд за баня „Мюрексин“, 1 бр. кофа минерална
мазилка, 1 бака грунд „Праймер“, 2 бр. пакети с фуга за плочки, 10 бр. кашони с плочки
“”CERDOMUS“, керамика кафяви 40/40 см., 1 торба фуга за плочки – 25 кг., 2 бр. пакети
каменна изолация – 15 см., за под, 1 руло изолация вата за гипскартон, 1 бр. батерия за баня, 1
бр. батерия за мивка, 4 бр. държател за тоалетна хартия, 2 бр. стъклени поставки за огледало,
25 торби теракол „DEKEN“, 4 чувала “BAUMIT“ – 40 кг. MPI-25, 10 листа зелен гипскартон,
20/25 см, един лист и 5 половинки аквапанел.
Жалбоподателят – ищец „Тера Айкон“ ООД, чрез синдика си, обжалва решението в частта, с
която исковете са отхвърлени. Твърди се, че неправилно и необосновано СГС е приел за недоказани
вредите, настъпили за ищеца в резултат на дейностите по преустройство на обектите в процесния
строеж. Неправилно била игнорирана представената количествено-стойностна сметка, а
единствено били взети предвид показанията на свидетелите П. и С., които не били анализирани в
съвкупност с останалите доказателства. Неправилно било прието и, че неизготвянето на
допуснатата СТЕ се дължало на неоказване на съдействие от ищеца, като не било отчетено
обстоятелството, че процесните имоти вече били чужда собственост и това е създало обективна
невъзможност вещото лице да бъде допуснато до имотите, тъй като ищецът не упражнявал права
върху тях. Твърди се, че противно на приетото от съда дейностите по извършване на СМР били под
прекия и непосредствен контрол на ответника като ***, който не положил дължимата грижа за
интересите на дружеството. Сочи се, че неправилно съдът е приел за доказано наличието на
каузални вземания, обезпечаващи записите на заповед, издадени в полза на И. А. и И. П.. Не било
обсъдено обстоятелството, че сумите по договорите за заем, по повод на които били издадени
записите на заповед, никога не били постъпвали в имуществото на дружеството, а записите
фиктивно обективирали несъществуващи вземания, като дружеството понесло вреди в резултат на
принудително изпълнение по изп. дела № 5/2013 г., № 7/2013 г. и № 8/2013 г. на ДСИ при РС –
Разлог, изразяваща се в разликата между пазарната стойност и получената цена за имотите,
продадените при изпълнението имоти на дружеството, която разлика била установена от приетата
съдебно-оценителна експертиза. Твърди се, че процесните менителнични задължения били
предмет на висящи искови производство по чл. 694 ТЗ – това за вземанието на И. П. било предмет
на т.д. № 3496/2017 г. на СГС, за вземането на И. А. било образувано т.д. № 3495/2017 г. на СГС, а
вземането на И. М. било предмет на т.д. № 3493/2017 г. на СГС. Необосновано било прието за
недоказано и настъпването на вредите, изразяващи се в стойността на строителни материали и
консумативи, с които ответникът се разпоредил в ущърб на дружеството, като не били отчетени
показанията на свидетелите Д. М., И. и Л., които потвърждавали извършената инвентаризацията.
Неправилно било отчетено значението на присъдата по н.о.х.д. № 705/2015 г. на РС Разлог, с която
ответникът бил оправдан поради липса на качеството „длъжностно лице“, а не поради липса на
вреди.
Жалбоподателят – ответник К. К. обжалва решението в осъдителната му част. Твърди, че
решението било недопустимо, тъй като липсвало решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ на общото
събрание на ищцовото дружество за предявяване на процесните искове. Дружеството не било и
надлежно процесуално представлявано, тъй като имало основание за назначаване на особен
представител по чл. 29, ал. 4 ГПК, но ищецът не изпълнил указанието на съда за внасяне на
нужните разноски за това, а съдът вместо да върне исковата молба назначил за особен представител
на ищеца неговия личен адвокат – адв. Б. Б.. Решението било недопустимо и поради това, че в
противоречие с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството не било спряно до приключване на
преюдициалното т.д. № 3493/2017 г. на СГС, чийто предмет е предявен по реда на чл. 694 ТЗ
отрицателен установителен иск, предявен от „Стоком 3“ ЕООД срещу „Тера Айкон“ ООД и И. М.,
който бил уважен на първа инстанция и процесното менителнично задължение било отречено,
което изключвало наличието на вреда. Твърди се и, че неправилно и необосновано СГС е приел, че
процесният запис на заповед от 20.08.2012 г. нямал каузално покритие в отношенията между
поемателя И. М. и издателя – ищец. Такова покритие представлявало цедираното на 6.08.2012 г. от
ответника на поемателя вземане по договор за заем за 100 000 лв. Сочи се, че това каузално вземане
било доказано от представените две разписки за сумите от по 50 000 лв., както и от показанията на
счетоводителя З. Л., а също и от осчетоводяването на сумите по сметка 493 „Разчети със
собственика“, установено при извършената от НАП проверка по повод подадени коригиращи
данъчни декларации за 2014 г. и 2015 г. Твърди се и, че липсвала причинена на дружеството вреда
със самото издаване на записа на заповед, тъй като ищецът разполагал с каузални възражения по
2
него спрямо поемателя, при липсата на джиросване на записа, а при основателност на тези
възражения сумата не се явявала дължима. Твърди се, че от общата сума по записа от 518 777,80
лв. е спорна само част от нея в размер на 100 000 лв., а не е спорна останалата част в размер на
400 000 лв., като поемателят е събрал по принудителен ред само част от безспорната сума.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
І. По предмета на делото
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Тера Айкон“ ООД с искова молба от 21.11.2013 г.,
уточнена с молби от 14.12.2013 г., 15.02.2018 г. и 7.12.2020 г., с която срещу К. Б. К. са били
предявени обективно съединени искове по чл. 145 ТЗ за заплащане на следните суми,
представляващи обезщетения за причинени на дружеството имуществени вреди: 1) 307,69 лв.,
представляваща част от сумата 45 924,46 лв. – за преправяне на фасадната изолация; 2) 418,04 лв.,
представляваща част от сумата 62 394,47 лв. – за преустройство на вътрешни преградни стени; 3)
135,34 лв., представляваща част от сумата 19 800 лв. – за преработка на инвестиционен проект; 4)
92,38 лв., представляваща част от сумата 13 788,23 лв. – за неправилно изградени външни
преградни стени; 5) 161,94 лв., представляваща част от сумата 24 171,60 лв. – за неоправдан разход
за изграждане на инфраструктура, външни връзки, пътна връзка към съседен имот; 6) 231,55 лв.,
представляваща част от сумата 34 560 лв. – за изграждане на масивна каменна ограда между имота
на дружеството и имот на ответника; 7) 29 653,06 лв. – обща стойност на 12 броя пакета подложка
за ламинат, 30 бр. пакета каменни плочки, 4 броя конструкции, 3 броя огледала, 3 броя големи
лири, 2 бр. малки лири, 20 кашона плочки гранитогрес SANCNIS – 45/45м 4 кашона фризове, 1 бр.
въртящо се огледало, 3 бр. ботуши за мивки, 4 бр. големи мивки, 3 бр. малки мивки, 5 бр. гумени
уплътнения за тоалетна, 2 бр. копчета за казанчета, 4 смесители за баня, 4 бр. сифони, 3 бр. капаци
за тоалетна, 1 смесител за вана – голям и 1 бр. кашон плочки за басейн, 4 бр. тоалетни чинии
„Видима“, 1 бр. абсорбатор, 1 кашон фризове, 2 бр. капаци за тоалетни чинии, 1 бака грунд, 1 бр.
кофа грунд за баня „Мюрексин“, 1 бр. кофа минерална мазилка, 1 бака грунд „Праймер“, 2 бр.
пакети с фуга за плочки, 10 бр. кашони с плочки “”CERDOMUS“, керамика кафяви 40/40 см., 1
торба фуга за плочки – 25 кг., 2 бр. пакети каменна изолация 15 см. за под, 1 руло изолация вата за
гипскартон, 1 бр. батерия за баня, 1 бр. батерия за мивка, 4 бр. държател за тоалетна хартия, 2 бр.
стъклени поставки за огледало, 25 торби теракол „DEKEN“, 4 чувала “BAUMIT“ – 40 кг. MPI-25, 10
листа зелен гипскартон, 20/25 см, един лист и 5 половинки аквапанел; 8) 21 000 лв.,
представляваща част от сумата 210 000 лв. – за вреда, причинена от издаден запис на заповед към
И. П. без да съществува каузално задължение; 9) 10 222,20 лв., представляваща част от сумата
76 000 лв. – за вредата, произтичаща от издаден запис на заповед към И. А. без да съществува
каузално задължение; 10) 68 777,80 лв., представляваща поето задължение без каузално покритие
със запис на заповед от 20.08.2012 г., издаден за сумата 518 777,80 лв. в полза на И. Ц. М., заедно
със законната лихва върху всички посочени суми от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане; 11) сумата 150 000 лв., представляваща част от сумата 299 990,19 лв., за която е
учредена договорна ипотека в полза на И. М..
В исковата молба се твърди, че ответникът е един от двамата съуправители на дружеството по
силата на договор за управление от 1.03.2010 г., като осъществявал функциите си заедно и
поотделно с *** Д. М.. По повод на предприетото през 2005 г. изграждане на жилищна сграда в гр.
Банско, ул. „Драма“, по проект „Шале Кукуряк“, двамата управители разпределили функциите си,
като *** Д. М. се занимавал основно с привличането на клиенти от Великобритания, а ответникът
ръководел цялата строителна дейност и осъществявал оперативното управление на проекта. По
предварителни разчети строителството на сградата с РЗП от около 9000 кв. м. следвало да струва
около 3 000 000 евро с ДДС и да бъде завършена до края на 2008 г., но до подаване на исковата
молба стойността надхвърлила 5 500 000 евро с ДДС и била завършена само на груб строеж с акт
14, а собствеността на повечето обекти не била прехвърлена на британските клиенти по
сключените от тях предварителни договори. Твърди се, че поради неосъществен от ответника
ефективен контрол фундаменталната плоча на обекта не била разчетена и залята още при нейното
първоначално изграждане, а се наложило да бъде разбивана, запълвана, армирана, и допълнително
3
заливана с бетон, което забавило изпълнението на строежа с година и половина. Според
уточнението от 14.12.22013 г. в резултат на неизпълнени от ответника задължения се наложило
трикратно полагане на покривната и фасадна изолация на сградата, довело до вреда за дружеството
в размер на 45 924,46 лв. Ответникът инициирал размествания при изграждане на вътрешните
стени и външни зидове с положена вече изолация и мазилка, довело до причинени на дружеството
вреди в размер на 62 397,47 лв. Наложена от ответника промяна на предназначението на сградата
от жилищна в апарт-хотел и преработка на инвестиционния проект в част „Архитектурна“ по време
на строителството, довела до изграждане на нови врати на стълбището, парапети, стени, планове,
скици, схеми, съгласувания общо на стойност 19 800 лв. Ответникът предприел събаряне и
няколкократно изграждане на прозорци в сградата, довело до вреди в размер на 13 788,23 лв. Със
средства на дружеството ответникът изградил подходи и вътрешни връзки и инсталации към
съседен парцел, негова лична собственост, ощетило дружеството със сумата 24 171,60 лв. Без
съгласие на другия *** ответникът изградил огромна каменна ограда в това число и за имот,
собственост на фирмата му „Тера Брава“ ЕООД, довело до вреда за дружеството в размер на 35 560
лв. Ответникът сключил и договор за наем с „Тера Брава“ ЕООД без ищцовото дружество да има
необходимост от това, довело до вреди в размер на 46 939,92 лв. С молба-уточнение от 14.12.2013 г.
ищецът е конкретизирал вредите в тази част да възлизат общо на сумата 200 641,76 лв., а с молба-
уточнение от 15.02.2018 г. – че работите не били предвидени в одобрените инвестиционни проекти
за обекта и били извършени по инициатива на ответника без това да се налага, от която
претендира част общо в размер от 1 346,94 лв., конкретизирана по пера. На 2.03.2012 г., 22.05.2012
г. и 20.08.2012 г. ответникът издал от името на дружеството три броя записи на заповед съответно в
полза на И. П. за сумата 210 000 лв., на И. А. за сумата 76 000 лв. и на И. М. за сумата 518 777,80
лв. без тези лица да били кредитори на дружеството. За тези задължения не бил информиран съ***
М., нито за образуваните от поемателите на записите на заповед съдебни и изпълнителни
производства, довели до продажба на имущество на дружеството – 17 обекта от процесната сграда
/подробно изброени/ на цена, която била значително по-ниска от пазарната цена, като вредата
възлизала на 1 600 000 лв. Впоследствие, в молба от 7.12.2020 г. ищецът е уточнил, че вредата се
изразява в задължаване на дружество да платите сумите по записите в заповед в общ размер на
804 777,80 лв. От тази сума претендира част в размер на 100 000 лв. съответно от 21 000 лв. като
част от вреда, причинена от запис на заповед в полза на И. П. за 210 000 лв., 10 222,20 лв. като част
от вредата, произтичаща от запис на заповед в полза на И. А. за 76 000 лв. и 68 777,80 лв. – част от
вредата, произтичаща от запис на заповед в полза на И. М. за 518 777,80 лв. Освен това върху
активи на дружеството в нарушение на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ била учредена и договорна ипотека в
полза на И. М., отново без данни в счетоводството на дружеството да е негов кредитор, довело до
нова щета в размер на около 299 990,19 лв., от която сума претендира част в размер на 150 000 лв.
Твърди се, че ответникът разполагал с ключ за катинара от вратата на склад, находящ се в
приземието на сградата (според уточнение в допълнителната искова молба), в който дружеството
съхранявало всички строителни материали и консумативи за изграждането и обзавеждането на
апартаментите. Твърди се, че по нареждане на ответника от склада били изнесени през месец
януари 2013 г. 12 броя пакета подложка за ламинат, 30 броя пакета каменни плочки, 4 броя
конструкции, 3 броя огледала, 3 броя големи лири, 2 броя малки лири. На 11.02.2013 г. по
нареждане на ответника били изнесени 20 кашона плочки гранитогрес SANCNIS – 45/45м 4 кашона
фризове, 1 брой въртящо се огледало. На 29.04.2013 г. ответникът изнесъл 3 бр. ботуши за мивки, 4
бр. големи мивки, 3 бр. малки мивки, 5 бр. гумени уплътнения за тоалетна, 2 бр. копчета за
казанчета, 4 смесители за баня, 4 бр. сифони, 3 бр. капаци за тоалетна, 1 смесител за вана – голям и
1 бр. кашон плочки за басейн, които натоварил с обяснение, че вещите били негови. На 13.05.2013 г.
ответникът изнесъл от склада 4 бр. тоалетни чинии „Видима“, 1 бр. абсорбатор, 1 кашон фризове, 2
бр. капаци за тоалетни чинии, 1 бака грунд, 1 бр. кофа грунд за баня „Мюрексин“, 1 бр. кофа
минерална мазилка, 1 бака грунд „Праймер“, 2 бр. пакети с фуга за плочки, 10 бр. кашони с плочки
“”CERDOMUS“, керамика кафяви 40/40 см., 1 торба фуга за плочки – 25 кг., 2 бр. пакети каменна
изолация – 15 см., за под, 1 руло изолация вата за гипскартон, 1 бр. батерия за баня, 1 бр. батерия за
мивка, 4 бр. държател за тоалетна хартия, 2 бр. стъклени поставки за огледало, 25 торби теракол
„DEKEN“, 4 чувала “BAUMIT“ – 40 кг. MPI-25, 10 листа зелен гипскартон, 20/25 см, един лист и 5
половинки аквапанел. През месец ноември 2013 г. по нареждане на ответника били изнесени от
склада плочки, грунд и други строителни материали и пренесени за монтаж в апартаменти в гр.
София, кв. „Изток“. С протоколи за установяване на липси от 1.08.2013 г. и 8.11.2013 г. били
установени липси на вещи, собственост на ищеца, чиято обща стойност възлизала на 29 653,06 лв.
(съгласно уточнение от 14.12.2013 г.), която сума се претендира изцяло.
4
ІІ. По доказателствата за статута и дейността на ищеца
Не се спори, а и от вписванията в електронния Търговски регистър, които въззивният съд
служебно провери, е видно, че ищцовото дружество „Тера Айкон“ ООД е било първоначално
регистрирано като ЕООД с решение от 29.07.2003 г. по ф.д. № 7923/2003 г. на СГС с капитал от 5
000 лв. и едноличен собственик и *** – Д. Д. К. М.. С решение от 22.11.2004 г. е вписано
прехвърляне на 25 дружествени дяла на К. Б. К., който е вписан за втори съдружник и съуправител
при начин на представляване – заедно и поотделно, както и промяна на фирмата – на ООД. С
решение от 14.04.2005 г. е вписано прехвърляне на 25 дружествени дяла от Д. М. на Д. Р. П., който е
вписан за съдружник, а с решения от 10.07.2006 г. и 2.02.2007 г. са вписани и други частични
прехвърляния на дялове между тримата съдружници. Впоследствие, дружеството е
пререгистрирано по реда на ЗТР на 16.09.2008 г. при липса на промени относно представителството
и при следното разпределения на дяловото участие между съдружниците: Д. Д. К. М. – 2 300 лв., К.
Б. К. – 2 350 лв. и Д. Р. П. – 350 лв. На 7.10.2013 г. е вписано заличаване на Д. П. като съдружник
поради прехвърляне на дяловете му на Д. М., чието дялово участие е станало в размер на 2 650 лв.
На 1.08.2014 г. е вписано прекратяване на дружеството на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК, постановено с
решение от 6.06.2014 г. по търг. дело № 7980/2013 г. на СГС, влязло в сила на 4.07.2014 г., по иск на
„Стоком – 3“ ЕООД – като кредитор на съдружника К. К.. На същата дата е вписан и ликвидатор.
Между страните е бил сключен и договор за управление от 1.03.2010 г., с който на ответника е
възложено изпълнението на функциите „***“ на ищцовото дружество.
Видно от представения протокол от 18.11.2013 г. на общото събрание на ищцовото дружество е
прието решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на искове срещу ответника за реализиране
на имуществена отговорност за причинени вреди на дружеството, произтичащи от лошо
управление, както и вреди, произтичащи от присвоени от него движими вещи. Със същото
решение е упълномощен другият *** /Д. М./ да предяви исковете от името на дружеството.
Решението е прието в присъствието и с гласовете на съдружника Д. М., притежаващ 53 % от
капитала. С влязло в сила решение от 11.06.2018 г. по т.д. № 252/2015 г. на СГС, към която е
присъединено т.д. № 944/2017 г. на СГС, потвърдено с решение от 6.03.2019 г. по т.д. № 6011/2018 г.
на САС, е бил отхвърлен предявеният от съдружника и съуправител К. К. срещу „Тера Айкон“ ООД
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на същото решение от 18.11.2013 г. на ОС.
С решение от 12.07.2017 г. по т.д. № 1666/2017 г. на СГС спрямо ищеца „Тера Айкон“ ООД на
осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност при начална дата на
неплатежоспособност – 31.12.2014 г., променена на 31.12.2016 г. с влязло в сила решение от
1.11.2018 г. по т.д. № 2004/2018 г. на САС. На 14.07.2017 г. е вписан временен синдик, който
впоследствие е вписан на 5.10.2017 г. и за постоянен – В. С. С.. С решение от 29.01.2018 г. на СГС,
вписано в ТР на 30.01.2018 г., на осн. чл. 710 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност,
прекратени са правомощията на органите му, и е постановено започване на осребряване на
имуществото му.
От публикувания на 5.10.2017 г. в ТР списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.
685 ТЗ, е видно, че ответникът К. К. фигурира под № 10 в списъка с предявени вземания в общ
размер на 343 125,54 лв. по договори за заем от 18.12.2006 г., 10.09.2008 г. и 12.07.2013 г., като с
определение от 8.12.2017 г. по т.д. № 1666/2017 г. на СГС по чл. 692 ТЗ, публикувано в ТР на
11.12.2017 г., е било отхвърлено възражението на кредиторите „Стоком 3“ ЕООД и „Ерса Мейджър“
ЕООД срещу приемането на тези вземания. Кредиторът „Стоком 3“ ЕООД впоследствие е предявил
и отрицателни установителни искове по реда на чл. 694 ТЗ за отричане на част от същите
вземания. С влязло в сила решение от 31.07.2020 г. по т.д. № 3499/2017 г. на СГС, потвърдено с
решение № 114/22.02.2022 г. по т.д. № 2609/2020 г. на САС, и определение № 846/20.10.2023 г. по
т.д. № 2670/2022 г. на ВКС, І т.о., част от исковете са уважени, а друга част са отхвърлени, а именно:
1) признато е за установено, че дружеството не дължи на К. К. следните суми /т.е. вземанията са
отречени/: 1.1) сума в размер на 33 490 лв., представляваща предоставени в заем парични средства
по договор за заем от 18.12.2006 г., както и сума в размер на 16 795,01 лв. – законната лихва за
забава за периода от 14.08.2012 г. до 14.07.2017 г.; 1.2) сума в размер на 151 084, 20 лв.,
представляваща предоставени в заем парични средства по договор за заем от 10.09.2008 г., както и
сума в размер на 134 404, 81 лв. – законната лихва за периода от 10.10.2008 г. до 14.07.2017 г.; 1.3)
сума в размер на 344,78 лв. – законната лихва за забава за периода от 12.07.2013 г. до 12.07.2014 г.
5
върху главница от 5 000 лв., дължима по договор за заем от 12.07.2013 г.; 2) отхвърлени са
исковете за отричане на следните вземания, чието съществуване е потвърдено: 2.1) за сумата 5 000
лв., представляваща част от предоставените в заем парични средства по договор за заем от
12.07.2013 г.; 2.2) за сумата 1 526,74 лв. , представляваща законната лихва върху главницата от 5
000 лв. за периода от 13.07.2014 г. до 14.07.2017 г.; 2.3) за сумата 480 лв. , представляваща съдебни
разноски, които „Тера Айкон“ ООД е осъден да заплати на К. К. съгласно изпълнителен лист от
26.05.2016 г. по т.д. № 5399/ 2015 г. на СГС, изпълнителен лист от 2.06.2016 г. по т.д. № 413/2013 г.
на СГС и изпълнителен лист от 10.04.2017 г. по т.д. № 6418/2016 г. на СГС. Следователно,
ответникът К. К. се явява кредитор на несъстоятелността на „Тера Айкон“ ООД с приети вземания.
ІІІ. По доказателствата за твърдените вреди от лошо управление на строителната
дейност
Видно от констативен нотариален акт № 33/10.08.2006 г., том VІ, рег. № 4052, нот. д. №
1002/2006 г., и констативен нотариален акт № 20/16.09.2010 г., том ІV, рег. № 9969, нот. д. №
404/2010 г. на нотариус К. М., с рег. № *** на НК, ищецът „Тера Айкон“ ООД е признат за
собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 2 384 кв. м., представляващ УПИ
VІІІ-3118 в кв. 217 по плана на гр. Банско, с кадастрален идентификатор 02676.501.3565.
С разрешение за строеж № 276/31.08.2006 г., в сила от 21.09.2006 г., на ищеца „Тера Айкон“
ООД е разрешено изграждането на следния обект: жилищна сграда за сезонно ползване „Вила
Кукуряк“, РЗП 4201 кв. м., ЗП 923 кв. м., в УПИ VІІІ-3118, кв. 217 по плана на гр. Банско, съгласно
одобрен на 30.08.2006 г. инвестиционен проект.
За изпълнението на същия строеж е бил сключен договор за строителство от 28.08.2006 г. между
възложителя „Тера Айкон“ ООД и изпълнителя „Телемах“ ООД. В същия е предвидено, че общата
стойност на СМР е посочена във финансовия план и офертното предложение – приложение № 1, а
единичните цени, вкл. за материали и механизация са определени в приложение № 2, като
допълнителни видове СМР, които не са включени в приложение № 1, ще се изпълняват само след
писмено разпореждане от инженера и възложителя. Предвидено е, че отчитането на изпълнените
СМР се извършва на етапи съгласно графика за изпълнение, а приемането на всеки етап се
извършва със сертификат, подписан от възложителя, като заплащането на приетите СМР се
извършва в 7-дневен срок след датата на одобряване на сертификата. Договорът е изменен с анекс
от 2.12.2006 г.
За изпълнението на монтажни работи по ВиК, ОиВКИ и газова инсталация е бил сключен
договор от 12.07.2007 г. между възложителя „Тера Айкон“ ООД и изпълнителя „Нексас“ ЕООД.
За изпълнението на PVC дограма е бил сключен с „Пиргос Пласт“ ООД договор за изработка от
2007 г.
Представено е конструктивно становище и инвестиционен проект за промяна на
предназначението на жилищната сграда в апартаментен хотел на осн. чл. 154 ЗУТ, като не се спори,
че такава промяна е допусната.
Представени са и инвестиционен проект за вертикална планировка и трасировъчен план на
инсталация за природен газ за жилищна сграда „Кукуряк“.
На 25.09.2007 г. за същия обект блок А е издаден акт обр. 14 за приемане на конструкцията, а на
19.11.2008 г. е издаден акт обр. 14 за блок Б.
На 11.08.2009 г. е издаден констативен акт за установяване годността на строежа обр. 15 – блок А
без сутерен, а на 15.06.2010 г. – за блок Б без сутерен и партер, което е удостоверено и в
удостоверение с изх. № 33-02-291/1/6.02.2013 г., издадено от кмета на община Банско. От името на
ищцовото дружество актовете обр. 15 са подписани от *** К. К.. В актовете са описани забележки,
които трябва да бъдат отстранени.
С договор от 11.01.2013 г., сключен с нотариална заверка на подписите, наемодателят „Тера
Брава“ ЕООД, представляван от Л. С., е отдал под наем на наемателя „Тера Айкон“ ООД,
представляван от К. К., следния имот: поземлен имот с идентификатор 02676.501.6299, с площ
2299 кв. м., находящ се в гр. Банско, ул. „Христо Данов“, за срок от 1.01.2013 г. до 31.12.2015 г.
срещу заплащане на годишна наемна цена от 24 000 евро или левова равностойност, платим до
31.12 на съответната година.
6
За дължимия наем за 2013 г. в размер на 46 939,92 лв. е издадена от наемодателя фактура от
6.11.2013 г.
Според приетото в първата инстанция заключение от 21.09.2020 г. на съдебно-оценителна
експертиза, извършена от вещото лице В. О., размерът на пазарната наемна цена за същия имот за
периода 1.01.2013 г. – 31.07.2013 г. е 34 650 лв.
От вписванията в ТР е видно, че дружеството наемодател „Тера Брава“ ООД е регистрирано с
решение от 21.07.2006 г. по ф.д. № 8670/2006 г. на СГС с капитал 5 000 лв., разпределен между
съдружниците К. Б. К. /с дяловото участие от 2 500 лв./, Д. Н. А. /с дяловото участие от 850 лв./, Н.
И. П. /с дяловото участие от 800 лв./ и Х. С. Т. /с дяловото участие от 850 лв./, с управители
съдружниците К. К. и Д. А. при начин на представителство – заедно и поотделно. Дружеството е
пререгистрирано по реда на ЗТР на 25.05.2009 г., когато са вписани и промени – Д. А. е бил заличен
като съдружник и управител, а неговите дялове са поети от К. К., чието дялове участие е станало
3 350 лв. На 2.01.2013 г. е вписано прехвърляне на всички дялове от съдружниците Х. Т. и Н. П. на
К. К., като дружеството е продължило като ЕООД. Впоследствие на 1.11.2013 г. капиталът е бил
увеличен на 125 000 лв., а за нов съдружник е приета Г. С. Б. - К. с дяловото участие от 60 000 лв., а
делът на К. К. е станал 65 000 лв. На 18.11.2013 г. е вписано прехвърляне на всички дялове на „Лофт
Пропъртис“ АД и дружеството е продължило като ЕООД. На 10.12.2012 г. е бил заличен като *** К.
К. и за такъв е вписан Л. О. С.. Същият е заличен на 10.04.2014 г., когато за *** е вписана С. Г. А.,
на чието място на 13.06.2014 г. е вписана Л. Н. Т., на чието място на 5.12.2024 г. е вписана Л. Н. П..
От публикувания на 5.10.2017 г. в ТР списъка на приетите вземания на кредиторите на „Тера
Айкон“ ООД, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, е видно, че кредиторът „Тера Брава“ ООД фигурира
под № 8 в списъка с предявени вземания в общ размер на 226 599,41 лв. по договор за наем от
11.01.2013 г., включващи 187 759,68 лв. – главници за наемна цена за периода 2013 г. – 2016 г. и
38 839,73 лв. – законни лихви за забава до 14.07.2017 г., като с определение от 8.12.2017 г. по т.д. №
1666/2017 г. на СГС по чл. 692 ТЗ, публикувано в ТР на 11.12.2017 г., е било отхвърлено
възражението на кредиторите „Стоком 3“ ЕООД и „Ерса Мейджър“ ЕООД срещу приемането на
тези вземания. Кредиторът „Стоком 3“ ЕООД впоследствие е предявил и отрицателни
установителни искове по реда на чл. 694 ТЗ за отричане на същите вземания. С влязло в сила
решение от 11.08.2021 г. по т.д. № 3494/2017 г. на СГС, потвърдено с решение № 66/31.01.2022 г. по
т.д. № 1122/2021 г. на САС, и определение № 50447/11.08.2023 г. по т.д. № 1148/2022 г. на ВКС, І т.о.,
исковете са изцяло отхвърлени, т.е. вземанията са потвърдени.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Д. М., М. И., Р. П., Р. И., Ч. С.,
А. К. и З. Л.. Показанията им ще бъдат проследени в относимата част спрямо всяка от трите групи
искове за вреди.
Свидетелят Д. М. е другият *** и съдружник в ищцовото дружество, чиито управителни
функции са прекратени в хода на настоящото дело с обявяването на дружеството в несъстоятелност
с решението от 29.01.2018 г. по чл. 711 ТЗ, поради което е допустимо да бъде разпитван като
свидетел, а не по реда на чл. 176 ГПК, но показанията му се преценяват съобразно чл. 172 ГПК.
Същият заявява, че проектът за изграждане на процесната сграда започнал през 2004 г., като
първоначално съдружниците били четирима и всеки следвало да инвестира 25 000 британски
паунда – единият е била сестра му, а друг бил Д. П., които впоследствие се оттеглили, след като
сумата била повишена на 50 000 паунда. Първоначално идеята била за изграждане на 22
апартамента, но в процеса на изготвяне на проекта по настояване на ответника и съвет на
архитекта, свидетелят склонил да бъдат изградени 55 апартамента, тъй като имало нарастващ
интерес от инвеститори от Великобритания. След това бил изготвен и одобрен архитектурният
проект, който впоследствие претърпял малки промени – напр. отпаднали шест гаража, които били
трансформирани в друга площ. Според свидетеля били извършвани промени при изградена вече
постройка относно електрическите връзки, както и други промени, които не ги идентифицира като
съдържание. Понастоящем сградата била изградена на 95 % и имала акт обр. 15. Свидетелят
заявява, че съседният незастроен имот бил закупен от дружеството „Тера Брава“ ООД, като
ответникът К. имал идея в него да бъде изграден допълнителен обект. В този имот имало
примитивна стена и барака, в която ответникът съхранявал дървен материал за неговия апартамент
в процесната сграда. Двамата съдружници не били обсъждали за присъединяването на този имот
към процесния парцел. Основните финансови източници за строителството включвали
финансиране от свидетеля, от семейството му и клиенти от Великобритания, които решили да
инвестират в покупката на жилищен имот в България. В начален етап ответникът К. също бил
7
финансирал проекта с около 100 000 евро, като бил предоставил четири или пет директорски заема,
за което свидетелят подписал документи. Отношенията между двамата съуправители се влошили
през 2010 – 2011 г. Свидетелят разбрал за записи на заповед, издадени от ответника от името на
ищцовото дружество, по повод връчено уведомление от съда в Разлог, а от реализирани
принудителни продажби били продадени 16 апартамента, ресторанта и лоби бара за обща цена от
310 000 лв., при пазарна цена от 1 600 000 лв., с което била причинена вреда на дружеството.
Свидетелят Р. П. заявява, че е присъствал на процесния обект в гр. Банско до към 2007 г. като
представител на „Консултантска инженерна група“, осъществявала строителен надзор при
строителството. Свидетелят сочи за некачествено извършване на няколко вида работи от
изпълнителя на строежа „Телемах“ в това число и допуснат сериозен дефект на фундаменталната
плоча на блок Б – непостигната необходима якост на бетона. Това наложило разрушаване,
препропроектиране и повторното изграждане на този елемент от друг строител. Тази промяна
станала за сметка на „Телемах“, като била усвоена учредената от него банкова гаранция. Били
демонтирани и повторно монтирани дограми поради констатирани проблеми при изпълнение на
дограмата и изравняване на отворите по вертикалната ос, произтекли от проблеми със зидарията.
Тези корекции също ставали за сметка на изпълнителя. Поради смяната на „Телемах“ в зимни
условия не била довършена покривната конструкция, което довело до редица дефекти. Наложило се
покривът на блок А да бъде изпълнен повторно. Свидетелят сочи и да е планирано изграждане на
газово стопанство, което да захрани сградата с топлинна енергия. От противопожарна гледна точка
изграждането му не било възможно в рамките на парцела на „Тера Айкон“ ООД и било планирано
да се случи в съседния парцел, като обслужващ сградата. Бил изграден тръбопровод от газовото
стопанство до процесната сграда в имота на „Тера Айкон“ ООД. Според свидетеля съседният имот
е ползван по време на строителството за поставяне на контейнерите на строителите, на
супервайзора, тоалетна, временна вода за захранване нуждите на строителството и за
електрозахранване. Между двата парцела нямало изградена ограда, а двамата имота имали обща
ограда, като свидетелят бил виждал проект, обхващащ и този имот, в който да има паркоустройство
– градинки, алеи, терариум.
Свидетелят Р. И. заявява, че е работил като инвеститорски надзор от края на 2008 г. до началото
на 2011 г. Работата се осъществявала по архитектурен проект, като не му е известно да са правени
промени по нареждане на ответника. Според свидетеля сградата била почти завършена, но не била
напълно довършена поради възникнали финансови проблеми, в резултат на които К. К. е искал да
продава дяловете си и е продал част от вземанията си. Свидетелят знаел, че обекти от сградата
били обявени за разпродаване от съдебен изпълнител, като обяви за това бил виждал в общината в
периода 2012 – 2013 г. От последващ разговор с Д. М. свидетелят разбрал, че той знаел за
публичните продажби.
Свидетелят Ч. С. заявява, че в периода 2008 г. – 2012 г. е работил на процесния обект като
технически отговорник към фирма „Милат“ – главен строител на обекта. Фирмата си плащала за
допускани грешки по време на грубото строителство – отвори за прозорци, отвори за врати,
несъобразени с проекта. Всичко се преправяло за сметка на този изпълнител.
Свидетелката З. Л. заявява, че е работила като счетоводител в ищцовото дружество от 2007 г. до
м. юли 2014 г., а освен това водила и счетоводството на „Работно колело“ ООД. Разходите за
процесния строеж се осчетоводявали по две сметки – разходи за материали и разходи за СМР.
Двете сметки се обобщавали от обща сметка за всички разходи за обекта, които финално били
около 6 000 000 лв. – докато тя е водела счетоводството. В счетоводството не били постъпвали
документи със страни Д. П., ищеца и „Работно колело“ ООД. Свидетелката заявява, че е получавала
за осчетоводяване споразумение, с което К. К. е дал на „Работно колело“ ООД заем, а последното е
дало заем на ищцовото дружеството, а след това вземането по заема е прехвърлено на К. К. – това
станало през 2013 – 2014 г. В началото документите, които осчетоводявала ги носел К., а след това
М. М. – съпруга на *** Д. М., която работела като *** във фирмата. Ответникът К. движел всичко
по строежа, но М. М. била в течение на всички документи, които се осчетоводявали.
ІІІ. По доказателствата за записите на заповед и ипотеките
А) По записа на заповед от 2.03.2012 г.
8
На 2.03.2012 г. „Тера Айкон“ ООД, представлявано от ответника като ***, е издал запис на
заповед в полза на И. С. П. за сумата 210 000 лв ., при падеж 15.08.2012 г., като е посочено, че при
забава се дължи лихва в размер на 1 % месечно върху незаплатената част. Ответникът е
удостоверил и предявяване за плащане на 16.08.2012 г.
С влязло в сила решение № 50072/30.08.2023 г. по т.д. № 1184/2021 г. на ВКС, І т.о., след отмяна
на решението от 25.11.2020 г. по в.т.д. № 2278/2020 г. на САС, с което е потвърдено решение от
5.03.2020 г. по т.д. № 3496/2017 г. на СГС, са отхвърлени предявените от „Стоком 3“ ЕООД
отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за приетите по реда на чл. 692 ТЗ
вземания на И. С. П. към „Тера Айкон“ ООД /в несъстоятелност/ за сумата 188 068,06 лв.,
представляваща непогасена част от главница по записа на заповед от 2.03.2012 г., и за сумата
76 005,94 лв., представляваща лихва за забава за периода 24.07.2013 г. – 17.07.2017 г., с поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, включено под № 3 в списъка на приетите вземания на
кредиторите на „Тера Айкон“ ООД, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в ТР на 5.10.2017 г.
Видно от мотивите на ВКС съществуването на менителничното вземане е обосновано и чрез
установяване съществуването на каузално вземане в същия размер, произтичащо от множество
факти: предоставянето в периода 27.04.2011 г. – 21.07.2011 г. на четири парични заема от „Работно
колело“ ООД на „Тера Айкон“ ООД в общ размер от 260 000 лв.; сключването на 22.07.2011 г. на
тристранно споразумение, с което вземанията на заемодателя „Работно колело“ ООД са
прехвърлени на ответника К. К.; прехвърляне на част вземанията в размер на сумата 190 000 лева
от К. К. на И. П. с договор за цесия от 27.01.2012 г.; сключване на 2.03.2012 г. на споразумение
между кредитора И. П. и длъжника „Тера Айкон“ ООД, с което е поето задължение длъжникът да
издаде в полза на кредитора запис на заповед за сумата 210 000 лв. с падеж 15.08.2012 г.;
издаването въз основа на записа на заповед на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 48567/2012 г. на СРС; образуването на изпълнително производство срещу длъжника „Тера
Айкон“ ООД /изп. дело № 8/2013 г. на ДСИ при РС – Разлог/; частично погасяване на дълга в
рамките на изпълнителното дело, след което е останала дължима сумата 188 068,06 лв., както и
лихви за забава, като със споразумение от 16.06.2014 г. е договорено разсроченото погасяване на
вноски с отделни падежи и учредяване от длъжника на обезпечение – договорна ипотека върху
недвижими имоти, учредена с нотариален акт № 84/28.07.2014 г., том ІІ, рег. № 2292, нот. дело №
246/2014 г. на нотариус К. М..
По настоящото дело са представени доказателства за същите обстоятелства, които съдът не
обсъжда поради влязлото в сила съдебно решение.
Б) По записа на заповед от 22.05.2012 г.
На 22.05.2012 г. „Тера Айкон“ ООД, представлявано от ответника като ***, е издал запис на
заповед в полза на И. А., роден на ******** г. и гражданин на Австрия, за сумата 76 000 лв., при
падеж 2.10.2012 г., като е посочено, че при забава се дължи лихва в размер на 1 % месечно върху
незаплатената част. Ответникът е удостоверил и предявяване за плащане на 3.10.2012 г.
От обявения на 5.10.2017 г. в ТР списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ
от кредиторите на „Тера Айкон“ ООД, е видно, че кредиторът И. А. е предявил на 9.08.2017 г.
вземания в общ размер на 93 194,55 лв., от които: 65 288,71 лв. – главница, заедно със законната
лихва от 15.07.2017 г. до изплащането, 26 385,84 лв. – законна лихва за периода 23.07.2013 г. –
14.07.2017 г., както и 1 520 лв. – съдебни разноски по гр. д. № 51214/2012 г. на СРС. Вземанията са
основани на извършена от „Работно колело“ ООД цесия на вземане към „Тера Айкон“ ООД в полза
на К. К.; цесия на същото вземане от К. К. към И. А.; издаване на запис на заповед от 22.05.2012 г.
от дружеството в полза на И. А., въз основа на което е била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. № 51214/2012 г. на СРС, въз основа на който е било
образувано изп. дело № 8/2013 г. на ДСИ на РС – Разлог. Срещу приемането на вземанията е било
подадено възражение по чл. 690 ТЗ от кредиторите „Стоком 3“ ЕООД и „Ерса Мейджър“ ЕООД,
което е било отхвърлено по реда на чл. 692 ТЗ с определение от 8.12.2017 г. по т.д. № 1666/2017 г. на
СГС, публикувано в ТР на 11.12.2017 г. Впоследствие от „Стоком 3“ ЕООД са били предявени
отрицателни установителни искове за същите вземания по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, които са били
отхвърлени с решение от 10.12.2020 г. по т.д. № 3495/2017 г. на СГС. Решението на СГС е било
обжалвано от ищеца „Стоком 3“ ЕООД, като по жалбата е образувано т.д. № 797/2021 г. на САС. С
определение № 184/20.03.2025 г. на САС поради заявен от ищеца отказ от исковете е било
9
обезсилено обжалваното решение на СГС и исковото производство е прекратено. Определението
на САС е влязло в сила на 8.04.2025 г. Предвид това съдът ще обсъди доказателствата за
съществуване на това вземане.
Представени са 3 бр. документи /на английски език и в превод на български език/, озаглавени
„директорски заем“, подписани от заемодателя К. К. и Д. М. от името на заемополучателя „Тера
Айкон“ ООД, с които заемодателя се е задължил да предостави на заемополучателя следните суми:
1) по директорския заем от 18.12.2006 г. – сумата 60 000 британски паунда за период от 3 години
при 10 % годишна лихва; 2) по директорския заем от 10.09.2008 г. – сумата 150 000 евро за период
от 3 години при 10 % годишна лихва, като е посочено, че първото плащане в размер на 100 000 лв.
е направено на 10.09.2008 г.; 3) по директорския заем от 28.06.2010 г. – сумата 140 000 британски
паунда за период от 3 години при 10 % годишна лихва, като е посочено, че първото плащане в
размер на 70 000 лв. е направено на 28.06.2010 г. с депозит по сметка на дружеството в
„Райфайзенбанк /Българиа/“ ЕАД.
Представени са и следните документи за внесени суми от ответника К. К.: 1) преводно
нареждане от 4.01.2007 г. за сумата 58 000 лв., преведена по сметка на дружеството в „Инг Банк –
клон София“, с основание – директорски заем; 2) преводно нареждане от 19.12.2007 г. за сумата
105 000 лв., преведена по сметка на дружеството в „Инг Банк – клон София“, с основание –
директорски заем; 3) вносна бележка от 10.09.2008 г. за сумата 100 000 лв., внесена по сметка на
дружеството в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с основание – директорски заем, която сума
преди това е била внесена на каса в банката – видно от касова бележка от същата дата; 4) преводно
нареждане от 10.11.2008 г. за сумата 100 000 лв., преведена по сметка на дружеството в
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с основание – директорски заем; 5) разписки от 5.03.2009 г. и
14.10.2009 г., с които К. К. в качеството си на *** на „Тера Айкон“ ООД е декларирал получаване на
получена от себе си като физическо лица две суми в размер по 50 000 лв. в брой, представляващи
трета и четвърта вноска по договор за директорски заем от 10.09.2008 г.; 6) вносна бележка от
14.10.2009 г. за сумата 5 000 лв., внесена по сметка на дружеството в „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, с основание – захранване; 7) преводно нареждане от 14.06.2010 г. за сумата 5 000 лв.,
преведена по сметка на дружеството в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с основание –
директорски заем; 8) преводно нареждане от 29.06.2010 г. за сумата 65 000 лв., преведена по сметка
на дружеството в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с основание – директорски заем; 9) извлечение
от сметка на дружеството в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, от която е видно, че на 19.04.2011 г. е
получен превод на сумата 20 000 лв., нареден от К. К. и с основание – директорски заем.
Според справка от 25.10.2012 г., издадена от З. Л. – счетоводител на „Тера Айкон“ ООД и
носеща печата на дружеството, ответникът К. К. е внесъл във фирмата за периода 2007 г. – 2011 г.
парични заеми в общ размер на 491 214,37 лв. Посочено е, че от тази сума са приспаднати
184 574,20 лв. за закупени обекти в строящата се в гр. Банско от фирмата сграда „Шале Кукуряк“,
като остатъчното салдо по заемите е 306 640,17 лв.
Представено е счетоводно извлечение от оборотна ведомост на „Тера Айкон“ ООД за периода м.
01.2007 г. – м. 01.2012 г. по сметка 151 – краткосрочен заем от К. К..
Според справка от 25.10.2012 г., издадена от З. Л. – счетоводител на „Тера Айкон“ ООД и
носеща печата на дружеството, „Работно колело“ ООД е внесло във фирма „Тера Айкон“ ООД
паричен заем в размер на 260 000 лв. на няколко вноски през 2011 г., като салдото по заема е в
същия размер.
Според справка от 25.10.2012 г., издадена от З. Л. – счетоводител на „Работно колело“ ООД и
носеща печата на дружеството, К. К. като съдружник в „Работно колело“ ООД е внесъл във
фирмата парични заеми в размер на 259 955 лв. през 2011 г., като салдото по заема е в същия
размер.
От вписванията в ТР е видно, че дружеството „Работно колело“ ООД е регистрирано на
26.04.2011 г. с капитал от 2000 лв., разпределен по равно между двамата съдружници К. К. и Д. М.,
които са и управители при представителство – заедно и поотделно. Не са вписвани последващи
промени по партидата.
Представено е споразумение от 22.07.2011 г., сключено между заемодателя К. К., „Работно
колело“ ООД, представлявано от *** К. К., и заемателя „Тера Айкон“ ООД, представлявано от ***
К. К.. Със същото е констатирано, че К. К. е предоставил на „Работно колело“ ООД заем в общ
размер на 259 955 лв., а последното е предоставило заем на „Тера Айкон“ ООД в общ размер на
10
260 000 лв., от които: 1) 100 000 лв. – чрез банков превод от 27.04.2011 г., 2) 20 000 лв. – чрез
банков превод от 18.05.2011 г., 3) 100 000 лв. – чрез банков превод от 13.06.2011 г., 4) 40 000 лв. –
чрез банков превод от 21.07.2011 г. Уговорено е, че „Работно колело“ ООД прехвърля на К. К. тези
вземания към „Тера Айкон“ ООД, в резултат на което задълженията на „Работно колело“ ООД към
К. К. се погасяват. Уговорено е, че „Тера Айкон“ ООД ще погаси задълженията към К. К. в срок до
31.12.2011 г.
Представено е аналогично споразумение между същите страни от 27.04.2011 г., с което е
констатирано, че К. К. е предоставил на „Работно колело“ ООД заем в общ размер на 100 000 лв.
чрез банков превод на 26.04.2011 г., а последното е предоставило заем на „Тера Айкон“ ООД в
същия размер чрез банков превод на 27.04.2011 г. Уговорено е, че „Работно колело“ ООД прехвърля
на К. К. тези вземания към „Тера Айкон“ ООД, в резултат на което задължението на „Работно
колело“ ООД към К. К. се погасява. Уговорено е, че „Тера Айкон“ ООД ще погаси задълженията
към К. К. в срок до 31.12.2011 г.
Представено е аналогично споразумение между същите страни от 18.05.2011 г., с което е
констатирано, че К. К. е предоставил на „Работно колело“ ООД заем в общ размер на 19 985 лв. чрез
банков превод на 12.05.2011 г., а последното е предоставило заем на „Тера Айкон“ ООД в размер на
20 000 лв. чрез банков превод на 18.05.2011 г. Уговорено е, че „Работно колело“ ООД прехвърля на
К. К. това вземане към „Тера Айкон“ ООД, в резултат на което задължението на „Работно колело“
ООД към К. К. се погасява. Уговорено е, че „Тера Айкон“ ООД ще погаси задълженията към К. К. в
срок до 31.12.2011 г.
Представено е аналогично споразумение между същите страни от 13.06.2011 г., с което е
констатирано, че К. К. е предоставил на „Работно колело“ ООД заем в общ размер на 100 000 лв.
чрез банков превод на 13.06.2011 г., а последното е предоставило заем на „Тера Айкон“ ООД в
същия размер чрез банков превод на 13.06.2011 г. Уговорено е, че „Работно колело“ ООД прехвърля
на К. К. тези вземания към „Тера Айкон“ ООД, в резултат на което задължението на „Работно
колело“ ООД към К. К. се погасява. Уговорено е, че „Тера Айкон“ ООД ще погаси задълженията
към К. К. в срок до 31.12.2011 г.
Представено е и споразумение от 20.06.2011 г. /на английски език и в превод на български/,
сключено между „Тера Айкон“ ООД, представлявано от Д. М., „Работно колело“ ООД,
представлявано от Д. М., и Д. Р. П.. В същото е констатирано, че „Тера Айкон“ ООД има
задължение към Д. П. в общ размер на 100 000 британски паунда по сключено споразумение от
1.02.2006 г., с левова равностойност от 222 380 лв. по курса на БНБ към 20.06.2011 г., в което
задължение е встъпил като солидарен длъжник и „Работно колело“ ООД. Уговорено е, че „Работно
колело“ ООД прехвърля /цедира/ на кредитора Д. П. вземането си към „Тера Айкон“ ООД в размер
на 222 000 лв., произтичащо от предоставени заеми, с което се погасява изцяло вземането на Д. П.
към двамата солидарни длъжници.
С договор за цесия от 28.04.2012 г. К. К. е прехвърлил на И. А., гражданин на Австрия, вземане в
размер на 70 000 лв., представляващо част от вземане в размер на 260 000 лв. към „Тера Айкон“
ООД по договор от 22.07.2011 г., както следва: 1) сумата 20 000 лв., предоставена с банков превод
по сметка на дружеството на 18.05.2011 г.; 2) сумата 10 000 лв., представляваща част от
преведените 100 000 лв., предоставени с банков превод по сметка на дружеството на 13.06.2011 г.;
3) сумата 40 000 лв., предоставена с банков превод по сметка на дружеството на 21.07.2011 г.; 4)
законната лихва за периода от датата на предоставяне на всяка отделна сума до окончателното
изплащане. Уведомлението за цесията е получено на 30.04.2012 г. на длъжника „Тера Айкон“ ООД,
представлявано от *** К. К..
С договор за цесия от 27.01.2012 г. цедентът К. К. е прехвърлил на цесионера И. С. П. свое
вземане към „Тера Айкон“ ООД в размер на 190 000 лв., представляваща част от вземане в размер
на 260 000 лв., както следва: 1) 100 000 лв. – предоставена с банков превод от 27.04.2011 г., 2)
90 000 лв. – част от сумата 100 000 лв., предоставена с банков превод от 13.06.2011 г., 3) законната
лихва за периода от датата на предоставяне на всяка отделна сума до окончателното изплащане.
Уведомлението за цесията е получено на 30.01.2012 г. на длъжника „Тера Айкон“ ООД,
представлявано от *** К. К..
Със споразумение от 2.03.2012 г., сключено между „Тера Айкон“ ООД, представлявано от *** К.
К., и И. С. П., е уговорено издаване в полза на кредитора на запис на заповед за сумата 210 000 лв. с
падеж 15.08.2012 г., обезпечаващ задълженията по договора за цесия от 27.01.2012 г.
11
Представен е протокол от 5.08.2013 г. по изп. дело № 8/2013 г. на ДСИ при РС – Разлог за
извършено разпределение за събрана сума от публична продан на недвижим имот в размер на
117 833,33 лв., която е разпределена между взискателите както следва: 1) за И. С. П. – 38 489,10 лв.,
с останало непогасено вземане 188 068,06 лв., 2) за И. Ц. М. – 61 394,54 лв., с останало непогасено
вземане 299 990,19 лв., и 3) за И. А. – 13 361,67 лв., с останало непогасено вземане 65 288,71 лв.
Според приетото в първата инстанция заключение от 21.09.2020 г. на съдебно-оценителна
експертиза, извършена от вещото лице В. О., размерът на пазарната цена на 17 бр. недвижими
имоти, продадени от ДСИ, към м. 08.2013 г. възлиза общо на 2 179 320,27 лв. Определени са
оценките и на конкретните имоти по отделно.
В заключението от 24.01.2022 г. на оценителната експертиза, извършена от вещото лице Е. А., е
дадена оценка на същите имоти към 2013 г. при отчитане незавършеното състояние на процесната
сграда и при използване за аналози оценките по изп. дела № 5, № 7 и № 8/2013 г. на ДСИ при РС –
Разлог, както и други продажби на обекти, извършени от ДСИ или ЧСИ в същия район през 2013 г.
и при същата степен на завършеност. На база тези източници пазарната стойност на въпросните 17
имота е определена общо на 567 000 лв., като са посочени и стойностите на отделните имоти.
В) По записа на заповед от 20.08.2012 г.
На 20.08.2012 г. „Тера Айкон“ ООД, представлявано от ответника като ***, е издал запис на
заповед в полза на И. Ц. М., за сумата 518 777,80 лв., при падеж 19.10.2012 г. Ответникът е
удостоверил и предявяване за плащане на 19.10.2012 г.
От обявения на 5.10.2017 г. в ТР списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ
от кредиторите на „Тера Айкон“ ООД, е видно, че кредиторът И. Ц. М. е предявил на 9.08.2017 г.
вземания в общ размер на 421 228,48 лв., от които: 299 990,19 лв. – главница, заедно със законната
лихва от 15.07.2017 г. до изплащането, 121 238,29 лв. – законна лихва за периода 24.07.2013 г. –
14.07.2017 г. Вземанията са основани на договор за цесия от 6.08.2012 г., с който К. К. е прехвърлил
свои вземания към „Тера Айкон“ ООД на И. М., в полза на който е издаден процесният запис на
заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
гр. д. № 50207/2012 г. на СРС, въз основа на който кредиторът се е присъединил като взискател по
изп. дело № 7/2013 г. и № 8/2013 г. на ДСИ при РС – Разлог. Срещу приемането е било подадено
възражение по чл. 690 ТЗ от кредиторите „Стоком 3“ ЕООД и „Ерса Мейджър“ ЕООД, което е било
отхвърлено по реда на чл. 692 ТЗ с определение от 8.12.2017 г. по т.д. № 1666/2017 г. на СГС,
публикувано в ТР на 11.12.2017 г. Впоследствие от „Стоком 3“ ЕООД са били предявени
отрицателни установителни искове за същите вземания по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, които са били
частично уважени с решение от 24.01.2022 г. по т.д. № 3493/2017 г. на СГС – отречено е вземане за
главница в размер на 105 000 лв. и вземане за лихви в размер на 44 707,75 лв., а в останалата част
исковете са отхвърлени до пълните предявени размери /т.е. вземанията в тази част са потвърдени/.
С решение от 20.03.2024 г. по т.д. № 31/2024 г. на САС е потвърдено решението на СГС в
отхвърлителната му част, обжалвана от ищеца „Стоком 3“ ЕООД. Въззивното решение е влязло в
сила на 11.05.2024 г., като необжалвано.
Представено е споразумение от 9.07.2012 г., сключено между заемодателя К. К. и заемателя
„Тера Айкон“ ООД, представлявано от *** К. К.. В същото е посочено, че заемодателят е
предоставил на заемателя за финансиране на дейността му парични заеми, чиито размер, падеж и
възнаградителна лихва са определени в протоколни решения, подписани от двамата управители и
съдружници, които заеми са описани по суми и дати. Посочено е, че част от задълженията са
погасени чрез прихващания срещу дължима от заемодателя цена по сключени с дружеството
договори за покупко-продажба на недвижими имоти от 21.09.2007 г. и 11.12.2009 г. Посочено е, че в
резултат на прихващането остават дължими по заемите следните суми: 1) 408 020,80 лв. – главници,
и 2) 110 757 лв. – възнаградителна лихва в размер на 10 %, установена в протоколни решения от
18.12.2006 г. и 10.09.2008 г.
С договор за цесия от 6.08.2012 г. ответникът К. К. е прехвърлил на И. Ц. М. вземанията по
споразумението от 9.07.2012 г. /главница от 408 020,80 лв. и лихви от 110 757 лв./, срещу заплащане
на цена от 133 000 лв., дължима от цесионера в срок до 6.08.2013 г., платима по посочена банкова
сметка. Посочено е, че ответникът прехвърля и 110 757 лв. лихви съгласно протоколно решение от
18.12.2006 г. и протоколно решение от 10.09.2008 г.
12
На 20.08.2022 г. е сключено споразумение между „Тера Айкон“ ООД, представлявано от К. К., и
И. М., с което е уговорено издаването в полза на цесионера на запис на заповед за сумата 518 777,80
лв., обезпечаващ вземанията по договора за цесия от 6.08.2012 г.
На 10.09.2013 г. между същите лица е сключено споразумение, с което страните са се съгласили,
че след проведеното принудително изпълнение по изп. дела № 5/2013 г., № 7/2013 г. и № 8/2013 г. на
ДСИ при РС – Разлог, по което взискателят И. М. се е присъединил по изп. лист от 9.01.2013 г. по
гр.д. № 50207/2012 г. на СРС, е останал непогасен остатък в размер на 299 990,19 лв., заедно със
законната лихва от 24.07.2013 г. до изплащането. Уговорено е разсрочено плащане на три вноски от
по 70 000 лв. с лихвите – с падежи 27.09.2013 г., 1.11.2013 г. и 1.12.2013 г., и една вноска в размер на
89 990,19 лв. – с падеж 10.01.2014 г. Уговорено е, че за обезпечаването на тези задължения
длъжникът ще учреди ипотека върху свои недвижими имоти /подробно описани/.
С нотариален акт № 3/27.09.2013 г., том ІІІ, рег. № 2472, нот. д. № 900/2013 г. на нотариус К. М., с
рег. № *** на НК, „Тера Айкон“ ООД, представлявано от К. К., е учредил в полза на И. Ц. М.
договорна ипотека върху 9 самостоятелни обекта /7 апартамента и 2 склада/, подробно описани,
находящи се изградената в груб строеж жилищна сграда „Шале Кукуряк“, находяща се в гр.
Банско, ул. „Драма“, в поземлен имот с идентификатор 02676.501.3565. Ипотеката е учредена за
обезпечаване на неиздължената част от вземанията на И. М. по изпълнителен лист от 9.01.2013 г.
по гр.д. № 50207/2012 г. на СРС, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от 2.01.2013 г., в размер на 299 990,19 лв., заедно със законната лихва от 24.07.2013 г. до
изплащането. Посочено е, че изпълнителният лист е издаден за сумата 518 777,80 лв. въз основа на
записа на заповед от 20.08.2012 г., ведно със законната лихва от 20.08.2012 г. и съдебни разноски в
размер на 10 375,56 лв. Посочено е, че този изпълнителен лист е бил присъединен по изп. дела №
5/2013 г., № 7/2013 г. и № 8/2013 г. на ДСИ при РС – Разлог, като след извършеното на 23.07.2013 г.
разпределение остатъкът за плащане на взискателя е 299 990,19 лв. – непогасена част от
главницата. Посочено е, че за уреждане на това задължение е сключено споразумение от 10.09.2013
г., което разсрочва задължението: три вноски в размер на по 70 000 лв. с лихвите – с падежи
27.09.2013 г., 1.11.2013 г. и 1.12.2013 г., и една вноска в размер на 89 990,19 лв. – с падеж 10.01.2014
г. Посочено е, че при изпълнение на задълженията по споразумението кредиторът няма да
предприеме извършването на публични продани на недвижими имоти, собственост на
дружеството, по образуваните изп. дело при ДСИ.
ІV. По доказателствата за твърдените присвоени вещи
По делото е представен документ с наименование „докладна“ от 1.07.2013 г., изходящ от лицата
Б. С. К. и И. Я. Г., в качеството им на охранители на обект Шале „Кукуряк“ в гр. Банско, до *** Д.
М.. В същата е посочено, че е констатирана липса на вещи в склада на строителния обект на същия
адрес, които са конкретно изброени и съвпадат с описанието в исковата молба, като те са изнесени
от или по разпореждане на ответника в периода м. 01 – м. 05.2013 г. и са извозени с МПС с
посочени рег. номера. Посочено е, че освен тях на обекта при изнасянето на вещите и
натоварването им е присъствал и М. И., от когото научили, че вещите са монтирани в
апартаментите на К. К. в гр. София, за които той казал, че са на дружеството и затова изнася
вещите. Посочено е, че К. К. заявил, че е *** и може да прави с вещите на дружеството каквото,
когато и както поиска той.
Представени са и протокол за установяване на липси от 1.08.2013 г., подписан от *** Д. М., Б. К.
и И. Г.; протокол за установяване на липси от 8.11.2013 г., подписан от *** Д. М. и свидетел М. М.;
протокол от 6.11.2013 г.; писмени обяснения от 7.11.2013 г. на М. И.; 26 бр. фактури за закупени от
ищеца „Тера Айкон“ ООД строителни материали, издадени в периода 22.04.2006 г. – 31.08.2011 г.;
справка за вписванията по партидата на ответника в имотния регистър за периода 1.01.1992 г. –
10.09.2013 г.
С нотариална покана с рег. № 3204/12.09.2013 г., връчена на 30.09.2013 г. на ответника, *** Д. М.
е свикал общо събрание на дружеството за 30.09.2013 г., с дневен ред – изслушване на *** К. К. за
цялостната му дейност за периода от 22.11.2004 г. до момента, вкл. по конкретно посочени въпроси,
както и вземане на решение за освобождаването му като ***. На осн. чл. 126, ал. 3 ТЗ е отправено
предупреждение за изключването му като съдружник поради неоказване на съдействие за
осъществяване дейността на дружеството и действия против неговите интереси.
Ответникът е отговорил с нотариална покана с рег. № 35972/23.10.2013 г., адресирана до *** Д.
13
М., за която е удостоверено връчване на 12.11.2013 г. на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК, като в приложената
разписка е посочено, че съпругата на лицето е отказала получаване, а лицето не е намерено, поради
което е залепено уведомление по чл. 47, ал. 2 ГПК на 28.10.2013 г. В същата се заявява, че не
ответникът, а *** М. с действията си увреждал интересите на дружеството, като е задължил
дружеството с огромни задължения към създадени „изкуствени“ кредитори – „Стоком 3“ ООД и
„Ерса Мейджър“ ЕООД, които са завели съдебни дела /конкретно посочени/, а впоследствие и
изпълнителни такива, като са насочили изпълнението върху недвижими имоти на дружеството.
Ответникът е отрекъл обвиненията, че е вземал вещи на дружеството, като е заявил, че дори лично
е дарявал много вещи, материали и инструменти на дружеството, без да търси стойността им.
Поради това от своя страна е отправил до съдружника М. предупреждение за изключване по чл.
126, ал. 3 ТЗ.
Представен е приемо-предавателен протокол от 12.05.2014 г., в който е посочено, че К. К. в
качеството на *** на „Тера Айкон“ ООД е преместил от офис в гр. София до обекта на фирмата в
гр. Банско, обект „Шале Кукуряк“ материали и оборудване /подробно описани/. Документът е
подписан от ответника, 6 свидетели и нотариус К. М., който го е заверил нотариално.
С влязла в сила присъда от 10.11.2016 г. по нохд № 708/2015 г. по описа на Районен съд – Разлог,
потвърдена с окончателно решение от 11.04.2017 г. по внохд № 68/2017 г. на Окръжен съд –
Благоевград, ответникът К. К. е признат за невиновен в това за повдигнато обвинение по чл. 201
НК – за това, че в периода от неустановена дата през месец януари 2013 г. до 13.05.2013 г. в
качеството длъжностно лице на длъжност „***“ на „Тера Айкон“ ООД, да е присвоил като е
разпоредил да бъдат натоварени и транспортирани от строяща се сграда в гр. „Банско, ул. „Драма“
до гр. София, ул. „Елемаг“ в негова полза, различни по вид строителни материали и оборудване,
собственост на „Тера Айкон“ ООД, а именно: на неустановена дата през месец януари 2013 г. да са
присвоени 12 броя пакета подложка за ламинат, 30 броя пакета каменни плочки, на 02.02.2013 г. да
е разпоредил да бъдат натоварени и транспортирани вещи: 4 броя конструкции за вграждане на
тоалетни, 3 броя огледала за бани, 3 броя големи лири за бани, 2 броя малки лири за бани; на
11.02.2013 г. да е разпоредил да бъдат натоварени и транспортирани 20 броя кашона плочки
гранитогрес – 45/45см, 1 брой въртящо се огледало и 4 бр. кашони с фризове за баня; на 29.04.2013
г. да е разпоредил да бъдат натоварени и транспортирани 3 бр. ботуши за мивки, 4 бр. големи
мивки, 3 бр. малки мивки, 5 бр. гумени уплътнения за тоалетна, 2 бр. копчета за казанчета, 4
смесители за баня, 4 бр. сифони, 3 бр. капаци за седалки на тоалетна чиния, 1 брой голям смесител
за вана и 1 бр. кашон плочки за басейн; на 13.05.2013 г. да е разпоредил да бъдат натоварени и
транспортирани 4 бр. тоалетни чинии „Видима“, 1 бр. абсорбатор, 1 кашон фризове, 2 бр. капаци за
седалка на тоалетна чиния, 1 брой бака с грунд, 1 брой кофа грунд за баня „Мюрексин“, 1 брой
кофа с минерална мазилка, 1 бака грунд „Праймер“, 2 бр. торбички с фуга за плочки, 10 бр. кашони
с плочки 40/40 см. „Гердомус“, 1 торба фуга за плочки – 25 кг., 2 бр. пакета подова каменна
изолация, 1 брой руло вата изолация вата за гипскартон, 1 брой батерия за мивка за баня, 1 бр.
батерия за мивка, 4 бр. държатели за тоалетна хартия, 2 бр. стъклени поставки за огледало, 25 торби
теракол „Декен“, 4 броя чували с мазилка “Баумит“ от по 40 кг., 10 броя листа зелен гипскартон,
един брой лист аквапанел. В мотивите към присъдата и въззивното решение на ОС – Благоевград е
прието, че макар подсъдимият да е имал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1,
буква „в“ НК, то не е доказано, че процесните конкретни вещи са били собственост на дружеството
поради липсата на адекватна счетоводна и складова отчетност, нито е доказано с категоричност кои
точно вещи са били изнесени от обекта в гр. Банско, в който се съхранявали вещи и на подсъдимия
и на трети лица.
Относими към тези искове са част от показанията на свидетелите Д. М., М. И. и Р. И., които ще
бъдат обсъдени понататък.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими.
V. По исковете по чл. 145 ТЗ
Предявени са множество обективно съединени осъдителни искове по чл. 145 ТЗ за ангажиране
отговорността на ответника за твърдени вреди, причинени от него като *** на ищцовото
14
дружество. Предметът на въззивното производство обаче е по-ограничен от предмета на
първоинстанционното производство, тъй като не обхваща един от тези искове – отхвърления иск за
сумата 150 000 лв., представляваща част от сумата 299 990,19 лв., за която е учредена договорна
ипотека в полза на И. М.. Същият иск е разгледан в мотивите на първоинстанционното решение и е
приет за неоснователен, макар в диспозитива искът да не е упоменат, но поради недвусмислено
формулираната воля в мотивите следва да се приеме за отхвърлен при допусната в диспозитива
ОФГ. Във въззивната жалба на ищеца обаче изрично е посочено срещу кои отхвърлени конкретни
искове е насочена и сред тях не е въпросният частичен иск за сумата 150 000 лв. Следователно, в
тази част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. Останалите предявени
искове са в обхвата на въззивно обжалване и по тях съдът намира следното:
Противно на оплакванията в жалбата на ответника първоинстанционното решение в
обжалваната част не е недопустимо. Спазено е изискването за предварително решение на общото
събрание на ищцовото дружество по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на исковете срещу
ответника. Такова е прието на 18.11.2013 г., като валидността на това решение е потвърдена с
влязло в сила решение от 11.06.2018 г. по настоящото т.д. № 252/2015 г. на СГС, към което е
присъединено т.д. № 944/2017 г. на СГС, потвърдено с решение от 6.03.2019 г. по т.д. № 6011/2018 г.
на САС, с което е бил отхвърлен предявеният от настоящия ответник К. К. срещу настоящия ищец
„Тера Айкон“ ООД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на същото решение на
ОС. Влязлото в сила съдебно решение обвързва съда и страните по настоящото дело съобразно чл.
297 ГПК и чл. 298, ал. 1 ГПК. Не води до недопустимост на решението надлежността на
представителството на ищцовото дружество, тъй като: 1) ответникът не е легитимиран да се
позовава на подобен евентуален порок, а единствено представляваният ищец, от който липсва
подобно възражение – арг. от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС – ОСГТК; 2) след обявяването в
несъстоятелност ищецът се представлява от назначения синдик, който с действията си е потвърдил
предходно извършените действия от името на ищеца, с което дори и да е имало ненадлежно
представителство, то е било санирано; и 3) в нито един момент от развитие на
първоинстанционното производство ищецът не е бил ненадлежно представляван – видно от
проследяване на процесуалното му развитие.
Що се отнася до оплакването, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да спре производството до приключване на друго исково производство с
преюдициално значение /т.д. № 3493/2017 г. на СГС/, то същото е основателно, но това процесуално
нарушение не води до недопустимост на първоинстанционното решение съгласно постановките на
т. 1 от ТР № 1/9.07.2019 г. на ВКС – ОСГТК. Според същото ТР въззивната инстанция като съд по
същество на спора следва да отстрани този порок, като сама спре въззивното производство до
приключване на преюдициалния спор и ако не го стори това ще доведе до недопустимост на
въззивното решение. Въззивният съд е изпълнил това си задължение, като с определение от
22.05.2023 г. е спрял производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването не само на
посоченото т.д. № 3493/2017 г. на СГС, но и до приключването на още две аналогични дела – т.д. №
3495/2017 г. и т.д. № 3496/2017 г. на СГС. Същите са приключили с влезли в сила съдебни актове,
вследствие на което настоящото производство бе възобновено с определение от 16.04.2025 г.
Ето защо обжалваното решение е допустимо, а по отношение на правилността му въззивният
съд намира следното:
Претенциите са по чл. 145 ТЗ, според който *** и контрольорът отговарят имуществено за
причинени на дружеството вреди. Както е изяснено в съдебната практика[1] специалната
имуществена отговорност на *** на ООД по същността си е договорна, а не деликтна, и съставлява
обезщетение за неизпълнение на договор за възлагане на управление по чл. 141, ал. 7 ТЗ,
представляващ особен вид договор за поръчка, поради което за това обезщетение се прилага
давността по чл. 111, буква „б“ ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е нарушил задълженията си като ***, вследствие на което е
причинил твърдени вреди, които могат да се разделят на три групи: 1) от лошо управление на
строителната дейност, 2) от издадени записи на заповед, и 3) от извършено присвояване на вещи на
дружеството. В този ред исковете ще бъдат последователно разгледани от въззивния съд.
А) По исковете за вреди от лошо управление на строителната дейност
Исковете се основават на твърденията, че на дружеството били причинени вреди с това, че във
15
връзка с изграждането на процесния обект „Шале Кукуряк“ в гр. Банско били извършени
допълнителни разходи по вина на ответника. Тази разходи са конкретизирани в уточнителната
молба от 14.12.2013 г. и те възлизат общо на 200 641,76 лв., както следва: 1) 45 924,46 лв. – за
преправяне на покривната и фасадна изолация на сградата; 2) 62 397,47 лв. – за преправяне на
изградени вътрешни преградни стени и преработка на ел. инсталация; 3) 19 800 лв. – за преработка
на инвестиционния проект в част „Архитектурна“ по време на строителството; 4) 13 788,23 лв. – за
преправяне на външни стени чрез събаряне и няколкократно изграждане на прозорци в сградата; 5)
24 171,60 лв. – за изграждане на инфраструктура, външни връзки и пътна връзка към съседен
парцел, собственост на ответника; 6) 35 560 лв. – за изграждане на масивна каменна ограда за
същия съседен имот. От общата сума 200 641,76 лв. ищецът претендира част от 1 346,94 лв., която
пък е разграничена между посочените отделни пера с друга уточнителна молба от 15.02.2018 г. В
резултат на двете уточнителни молби следва да се приеме, че от първоначалния предмет на делото
са отпаднали другите твърдени вреди по т. І от първоначалната искова молба, които не са
упоменати в уточнителните молби, вкл. и по т. І-7 – относно сключения на 11.01.2013 г. наемен
договор с „Тера Брава“ ЕООД, както и относно твърдяното преправяне на част от фундаменталната
плоча на обекта. Следователно, за тези неупоменати в уточнителните молби вреди иск не е
предявен, поради което правилно по такъв непредявен иск първоинстанционният съд не се е
произнесъл.
Според ищеца гореописаните вреди били причинени по вина на ответника, който по вътрешно
разпределение на функциите между двамата съуправители отговарял за самата строителна дейност,
но същият не положил дължимата грижа.
Въззивният съд намира за доказано, че ответникът като съ*** е отговарял основно за
строителството на процесния обект, но не намира за доказани по никакъв начин твърдените вреди.
Оскъдни данни за част от твърдените СМР се съдържат в показанията на свидетелите Р. П. и Ч. С. –
същите потвърждават за извършена частична корекция на отворите на част от прозорците и част от
вратите, произтекли от проблеми със зидарията, както и за повторно изпълнение на покрива на
блок А. И двамата свидетели заявяват, че тези недостатъци са поправени от самия изпълнител на
строежа и за негова сметка, т.е. ищцовото дружество не е извършило допълнителни разходи за тях,
противно на твърденията на ищеца. От показанията на свидетеля П. се установява и наличието на
ограда около /а не между/ двата имота – процесния и съседния, собственост на „Тера Брава“ ЕООД.
Липсват доказателства относно естеството на тази ограда /дали е масивна или друга/, нито кога и
по чия инициатива е изградена, нито на каква стойност, а още по-малко – дали разходите за
изграждането на частта около съседния имот са заплатени със средства на ищцовото дружество. За
реалното извършване на останалите твърдени СМР не са събрани каквито и да било доказателства.
Същевременно, за нито едно от визираните СМР не са събрани доказателства за тяхното
количество, стойност и реално заплатени разходи от ищеца. До голяма степен това недоказване се
дължи и на неизвършената в продължение на 3 години назначена съдебно-техническа експертиза,
без значение по чия вина, макар да са основателни съображенията на СГС, че това е станало и
поради неоказано съдействие от ищеца.
Несъстоятелни са доводите в жалбата на ищеца, че доказателство за процесните СМР била
представената количествено-стойностна сметка към уточнителната молба от 14.12.2013 г. Подобна
КСС не е приложена като отделен документ към посочената молба, а в самата молба в изпълнение
на указанията на съда се съдържа индивидуализацията на СМР, за която е посочено, че
представлява КСС. По-същественото обаче е, че тази индивидуализация /независимо как е
наименувана/ обективира фактическите твърденията на ищеца по исковата му претенция. Не е
възможно самите твърдения да бъдат доказателство за тяхната истинност, а напротив – те самите
подлежат на доказване чрез други доказателствени средства, каквито по делото не са ангажирани.
Ето защо поради недоказване на твърдените вреди частичните искове в тази им част са изцяло
неоснователни.
Б) По исковете за вреди от издадени записи на заповед
В тази част исковите претенции също са претърпели еволюция в хода на процеса. Най-напред, в
исковата молба и уточнителните молби от 14.12.2013 г. и 15.02.2018 г. ищецът е поддържал, че
записите на заповед са издадени без наличие на каузални правоотношения, но въз основа на тях
поемателите са се снабдили със заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителни листове,
16
въз основа на които е било проведено принудително изпълнение върху 17 обекта от процесната
сграда на цена, която била значително по-ниска от пазарната цена, като вредата възлизала на
1 600 000 лв. – разликата между реализираната цена спрямо действителната пазарна цена.
Впоследствие, в молба от 7.12.2020 г. синдикът на ищеца е уточнил, че „вредата се изразява в
задължаване на дружеството да заплати сумата по трите записа на заповед в общ размер на
804 777,80 лв.“, без каузално покритие, за които впоследствие е претърпяно и принудително
изпълнение. От тази сума /804 777,80 лв./ претендира част в размер на 100 000 лв. съответно от 21
000 лв. като част от вреда, причинена от запис на заповед в полза на И. П. за 210 000 лв., 10 222,20
лв. като част от вредата, произтичаща от запис на заповед в полза на И. А. за 76 000 лв. и 68 777,80
лв. – част от вредата, произтичаща от запис на заповед в полза на И. М. за 518 777,80 лв.
Ето защо следва да се приеме, че с уточнителната молба от 7.12.2020 г. ищецът е извършил
допустима конкретизация и ограничаване на първоначално наведеното фактическо основание на
тези искови претенции, което лимитира и обхвата на съдебната защита. По тази причина е
непонятно защо във въззивната жалба на ищеца продължава да се поддържат тези искови
претенции на предишното фактическо основание, без да е съобразена уточняващата молба от
7.12.2020 г. Впрочем, първоначално твърдяната вреда, изразяваща се в разликата между
реализираната цена при принудителните продажби спрямо действителната пазарна цена на
имотите, не би могла да се разглежда като причинена от ответника, тъй като не поради негови
действия тази цена е реализирана, а в резултат на законова процедура, ръководена от съдебен
изпълнител. Следователно, ако се претендира обезщетение за подобна вреда, то исковата претенция
би била изначално неоснователна по тази причина. В случая обаче ищецът изрично е уточнил, че
вредата се изразява в самите суми, за които са издадени записите на заповед.
Въззивният съд намира, че принципно сумата, за която е издаден един запис на заповед, не може
да представлява вреда за издателя. В отношенията между издател и поемател задължение за тази
сума възниква само ако в същия размер е възникнало и задължение по каузалното правоотношение,
по повод на което е издаден записът на заповед. Ако подобно каузално задължение е налице, то и
сумата по записа е дължима и на това основание вреда не е налице. Ако каузално задължение не е
налице, то и сумата по записа не е дължима, поради което тя също не представлява вреда.
Игнорирането на връзката между каузално и менителнично отношение е възможна само при
последващо джиросване на записа на заповед и то при добросъвестност на джиратаря, каквото
джиросване в случая липсва.
Същевременно, за вреда под формата на претърпяна загуба може да се говори само ако
имуществото на дружеството реално е намаляло, което изисква не само поемане на задължение, но
и реално престиране поради поетото задължение. В този контекст вреда за сумата по издаден запис
на заповед може да съществува за издателя, ако: 1) сумата реално е заплатена /събрана/ от издателя
на кредитора по записа, и то 2) без да е съществувало каузално вземане в същия размер. Само в
подобна хипотеза може да се ангажира и отговорността на ответника по чл. 145 ТЗ, като
представляващ ищеца – поемател при издаването на процесните записи на заповед и за неполагане
на дължимата грижа при управлението на дружеството.
В конкретния казус се установи, че част от сумите по процесните записи на заповед са
принудително събрани в изпълнително производство – видно от представения протокол от
5.08.2013 г. по изп. дело № 8/2013 г. на ДСИ при РС – Разлог за извършено разпределение за
събрана сума от публична продан на недвижим имот в размер на 117 833,33 лв. По този ред са
събрани: 1) сумата 38 489,10 лв. – по записа на заповед в полза на И. П., 2) сумата 61 394,54 лв. –
по записа на заповед в полза на И. М., 3) сумата 13 361,67 лв. – по записа на заповед в полза на И.
А.. Не се твърди и установява да са събрани или доброволно заплатени други суми по процесните
записи на заповед. Следователно, само така събраните суми могат да се разглеждат като вреди за
ищеца, ако срещу тях не съществуват каузални вземания поне в тези размери. Това означава, че
частичните искове за записите на заповед за сумите над тези размери се явяват неоснователни само
по тази причина – липса на реално плащане и реално намаляване на имуществото на ищеца. От
трите частична иска, два от тях са предявени за суми под размера на принудително събраните /по
записите на заповед в полза на И. П. и И. А./, но третият иск е предявен за сума над събраната – по
записа на заповед в полза на И. М.. Този частичен иск е предявен за сумата 68 777,80 лв., но по него
е принудително събрана сумата 61 394,54 лв., поради което за разликата над тази сума до
предявения размер от 68 777,80 лв. искът е неоснователен поради липсата на реално настъпило
намаляване на имуществото на ищеца. Спрямо останалата част от исковите претенции, които са в
17
обхвата на събраните суми, следва да се прецени дали срещу тях стоят каузални задължения на
ищцовото дружество поне до размера на събраните суми. При липса на такива ще е налице вреда, а
при наличие на такива – няма да е налице вреда.
Същевременно, каузалните вземания и/или вземанията по записите на заповед са били предмет и
на трите искови производства, до приключване на които беше спряно настоящото дело – т.д. №
3493/2017 г., т.д. № 3495/2017 г. и т.д. № 3496/2017 г. на СГС. Същите са образувани по предявени
от кредитора „Стоком 3“ ЕООД отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за
приетите по реда на чл. 692 ТЗ вземания на поемателите по записите, предявени в производството
по несъстоятелност, открито спрямо ищеца „Тера Айкон“ ООД. Две от тези производства са
приключили с влезли в сила съдебни решения и те обвързват и двете страни по настоящото
производство – т.д. № 3493/2017 г. и т.д. № 3496/2017 г. на СГС. Ищецът е ответник по тези дела, а
ответникът К. К. е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност, открито
спрямо ищеца. Съгласно чл. 694, ал. 8 ТЗ влязлото в сила решение по иск по ал. 1 – 3 има
установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в
производството по несъстоятелност. На това основание и двете страни по настоящото дело са
обвързани от СПН на влезлите в сила решения по т.д. № 3493/2017 г. и т.д. № 3496/2017 г. на СГС.
По едното дело /т.д. № 3493/2017 г./ пряк предмет са каузалните вземания, а по другото дело /т.д. №
3496/2017 г./ пряк предмет е вземането по записа на заповед /според решението на ВКС/, но
преценката за съществуването му е извършена въз основа на изследване на каузалната основа, която
е потвърдена.
С влязлото в сила на 11.05.2024 г. съдебно решение по т.д. № 3493/2017 г. на СГС е частично
потвърдено съществуването на каузалното вземане, по повод на което е издаден записът на заповед
от 20.08.2012 г. в полза на И. М., в размер на 194 990,19 лв. – главница, дължима по договор за
цесия от 6.08.2012 г. и споразумение от 9.07.2012 г., а за разликата над тази сума до предявения
размер от 299 990,19 лв. /т.е. за 105 000 лв./ вземането е отречено. Установеното съществуване на
каузално вземане в размер на 194 990,19 лв. обуславя съществуването на менителнично вземане
поне в този размер. Този размер надхвърля размера на настоящия частичен иск за сумата 68 777,80
лв., за която се твърди, че представлява вреда поради липса на каузално покритие по записа на
заповед. Тъй като установеното по обвързващ начин каузално покритие е по-голямо от размера на
твърдяната вреда, което води до липсата на подобна вреда, доколкото за сумата 68 777,80 лв. такова
покритие е налице. Доколкото принудително събраната сума от 61 394,54 лв. по този запис на
заповед е по-малка от съдебно установеното каузално вземане, то тази сума е събрана при каузално
основание и не е недължима, поради което нейното излизане от патримониума на ищеца не
съставлява вреда. Ето защо този частичен иск е неоснователен: 1) поради наличие на каузално
покритие за цялата процесна сума от 68 777,80 лв., и 2) за сумата над 61 394,54 лв. – и поради
липсата на реално плащане или събиране на вземането.
Предмет на т.д. № 3496/2017 г. на СГС са били предявените вземания от кредитора И. П., което
дело приключва с влязло в сила решение № 50072/30.08.2023 г. по т.д. № 1184/2021 г. на ВКС, І т.о.,
с което са отхвърлени предявените от „Стоком 3“ ЕООД отрицателни установителни искове по чл.
694, ал. 1, т. 1 ТЗ за приетите по реда на чл. 692 ТЗ вземания на И. П. към „Тера Айкон“ ООД за
сумата 188 068,06 лв., представляваща непогасена част от главница по процесния запис на заповед
от 2.03.2012 г., и за сумата 76 005,94 лв., представляваща лихва за забава за периода 24.07.2013 г. –
17.07.2017 г. Отхвърлянето на отрицателните установителни искове е равнозначно на уважаване на
положителни установителни искове и има същото действие, т.е. съществуването на вземанията е
потвърдено. От мотивите на решението на ВКС е видно, че приетото съществуване на
менителничното вземане в този размер е обусловено от установяване на наличие на каузално
вземане в същия размер, който въпрос е разрешен със СПН и не подлежи на пререшаване в
настоящото производство, а всички съществували възражения срещу това вземане не могат да се
повдигат впоследствие. Доколкото принудително събраната сума от 38 489,10 лв. по този запис на
заповед е по-малка от установеното каузално вземане, то тази сума е събрана при каузално
основание и не е недължима, поради което нейното излизане от патримониума на ищеца не
съставлява вреда. Следователно, частичният иск за сумата 21 000 лв. е неоснователен, тъй като тази
сума е в границите на каузалното покритие.
Каузалното вземане на кредитора И. А. е било предмет на т.д. № 3495/2017 г. на СГС, образувано
по предявен от кредитора „Стоком 3“ ЕООД отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 1, т.
1 ТЗ, във връзка с предявените от И. А. и приети по реда на чл. 692 ТЗ вземания: 65 288,71 лв. –
18
главница, заедно със законната лихва от 15.07.2017 г. до изплащането, 26 385,84 лв. – законна лихва
за периода 23.07.2013 г. – 14.07.2017 г., както и 1 520 лв. – съдебни разноски по гр. д. № 51214/2012
г. на СРС. Посоченото дело по чл. 694 ТЗ обаче е било прекратено поради отказ от исковете с
определение № 184/20.03.2025 г. по т.д. № 797/2021 г. на САС, влязло в сила на 8.04.2025 г., с което е
обезсилено и първоинстанционното решение. Поради това в настоящото производство е допустимо
да се извърши собствена преценка за наличието на каузално покритие по процесния запис на
заповед от 22.05.2012 г., издаден в полза на И. А. за сумата 70 000 лв.
Същевременно, от изложените по-горе доказателства е видно, че каузалната основа на този
запис на заповед е същата, както по записа на заповед издаден в полза на И. П. – тя произтича от
предоставени заеми от „Работно колело“ ООД на ищеца „Тера Айкон“ ООД в общ размер на 260 000
лв., от които: 1) 100 000 лв. – чрез банков превод от 27.04.2011 г., 2) 20 000 лв. – чрез банков превод
от 18.05.2011 г., 3) 100 000 лв. – чрез банков превод от 13.06.2011 г., 4) 40 000 лв. – чрез банков
превод от 21.07.2011 г. Това обстоятелство не е спорно по делото, а и се установява от
доказателствата. Впоследствие тези вземания на „Работно колело“ ООД са били цедирани на
ответника К. К. с представените споразумения от 27.04.2011 г., 18.05.2011 г., 13.06.2011 г. и
22.07.2021 г. Част от придобитите вземания ответникът е цедирал на И. А. /за сумата 70 000 лв./ и
на И. П. /за сумата 190 000 лв./, за които суми са издадени и записите на заповед в полза на
цесионерите. Съществуването на тези общи каузалните вземания /заемните отношения/ е подробно
анализирано в приключилото производство по чл. 694 ТЗ за вземанията на кредитора И. П. с
окончателното решение № 50072/30.08.2023 г. по т.д. № 1184/2021 г. на ВКС, І т.о. Поради това, че
страните по настоящото дело са обвързани от това решение на осн. чл. 694, ал. 8 ТЗ, то следва да се
приеме, че те са обвързани и от установената с това решение каузална основа, която е приложима и
за записа на заповед в полза на И. А.. Освен това въззивният съд не би могъл да приеме различни
факти по настоящия иск в сравнение с иска за вземането на И. П., разглеждан в настоящото дело,
тъй като тези факти са общи и не е допустимо да се установяват по различен и противоречащ начин
спрямо различните искове, предмет на настоящото производство. Само за пълнота следва да се
отбележи, че установената в решението на ВКС фактическа обстановка се подкрепя и от приетите
в настоящото производство доказателства. Доколкото принудително събраната сума от 13 361,67
лв. по този запис на заповед е по-малка от установеното каузално вземане, то тази сума е събрана
при каузално основание и не е недължима, поради което нейното излизане от патримониума на
ищеца не съставлява вреда. Ето защо частичният иск за сумата 10 222,20 лв. е неоснователен, тъй
като тази сума е в границите на каузалното покритие.
Следователно, и като краен извод – по нито един от трите иска относно записите на заповед не
се установява наличието на вреда, причинена от ответника на ищеца, което обуславя
неоснователност и на трите иска.
В) По исковете за вреди от твърдяно присвояване на вещи на дружеството
Ищецът твърди, че в периода м. 01 – м. 05.2013 г. ответникът е присвоил вещи от склада на
дружеството, находящ се на процесния обект в гр. Банско. Според уточнителната молба от
14.12.2013 г. общата стойност на тези вещи е 29 653,06 лв., като е конкретизирана стойността на
отделните вещи в описаните 60 пера, обективиращи отделните обективно съединени искове в тази
част, които не са частични.
За част от тези вещи срещу ответника е било повдигнато обвинение по чл. 201 НК за
длъжностно присвояване, а именно – за вещите по т. 1 – 40 от уточнителната молба от 14.12.2013 г.
Наказателното производство обаче е приключило с оправдателна присъда от 10.11.2016 г. по нохд
№ 708/2015 г. по описа на Районен съд – Разлог, потвърдена с окончателно решение от 11.04.2017 г.
по внохд № 68/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград. Според мотивите на присъдата и на
въззивното решение макар да е прието, че подсъдимият да е имал качеството „длъжностно лице“ по
смисъла на чл. 93, т. 1, буква „в“ НК, то не е доказано, че процесните конкретни вещи да са били
собственост на дружеството поради липсата на адекватна счетоводна и складова отчетност, нито е
доказано с категоричност кои точно вещи са били изнесени от обекта в гр. Банско, в който се
съхранявали вещи и на подсъдимия и на трети лица.
Според чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая присъдата е
19
постановена поради липса на извършено деяние /изнесени чужди вещи/ и липса на
противоправност, което обвързва съда по настоящото дело. Противно на доводите в жалбата на
ищеца, оправдаването на ответника не е извършено поради приета липса на качеството
„длъжностно лице“, което изрично му е признато от наказателния съд, а поради недоказване, че
вещите са били чужди, което е съществен елемент от състава на престъплението по чл. 201 НК.
Правилността на изводите на наказателния съд не подлежи на проверка в настоящото
производство. Ето защо предвид влязлата в сила присъда исковете за вреди за вещите по т. 1 – 40 от
уточнителната молба от 14.12.2013 г. се явяват неоснователни.
Останалите процесни вещи /по т. 41 – 60 от уточнителната молба/ не се обхващат от
постановената присъда. Споделими за тях са мотивите на СГС, че твърдяното присвояване от
ответника на тези вещи не е доказано с категоричност, т.е. при пълно и главно доказване.
Представените в тази насока протоколи за липси, „докладна“ и писмени обяснения, изходящи от
трети лица, са частни свидетелстващи документи, които не могат да се противопоставят на
оспорващия ги по съдържание ответник. Тяхната вярност не е доказана и от показанията на
свидетелите Д. М., М. И., Р. П. и Р. И.. Показанията на свидетеля М. не почиват на собствени
възприятия, а пресъздават достигнала до него информация от други лица. От показанията на
останалите свидетели следва, че на процесния обект е имало помещение с ограничен достъп за
съхранение на материали, в което обаче се съхранявали такива както на дружеството, така и чужди,
вкл. на двамата съдружници. Част от свидетелите заявяват, че ответникът е изнасял материали от
този склад /свидетеля И./, но липсват конкретни данни чия собственост са били тези вещи – на
дружеството или на ответника. Не е установено и кои конкретни вещи са били изнасяни. Ето защо
не може да се приеме за доказано, че ответникът е изнасял вещи, които са собственост на
дружеството. Поради това и исковете за тези вещи се явяват неоснователни и недоказани.
В обобщение: Не се установява основателността на нито един от предявените искове по чл. 145
ТЗ.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен
искът за сумата 68 777,80 лв., който иск следва да се отхвърли. Решението следва да се отмени в
частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца. В останалата част, с която
исковете са отхвърлени, решението следва да се потвърди.
VІ. Относно разноските по производството
Във въззивното производство страните не са направили искания за присъждане на разноски.
По жалбата на ищеца не е била предварително събрана държавна такса на осн. чл. 620, ал. 5 ТЗ.
Същата подлежи на събиране с оглед изхода на спора. Поради отхвърлянето на тази жалба
дължимата държавна такса следва да се възложи на ищеца. Обжалваемият интерес възлиза на
62 222,20 лв., т.е. таксата за обжалването е 1 244,44 лв.
Настоящото въззивно решение подлежи на касационно обжалване само за част от обективно
съединените искове – исковете за сумите 68 777,80 лв. и за 21 000 лв. По останалите искове
решението не подлежи на обжалване, доколкото цената не всеки от тези искове е под 20 000 лв., а
делото е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото такъв характер има всяко дело
по чл. 145 ТЗ – в този смисъл определение № 125/25.05.2022 г. по т.д. № 1030/2022 г. на ВКС, І т.о.;
определение № 329/26.07.2022 г. по ч.гр.д. № 378/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение №
298/13.07.2022 г. по ч.т.д. № 1497/2022 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 379/19.02.2024 г. по ч.т.д. №
192/2024 г. на ВКС, І т.о., и др.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] вж. решение № 128/13.01.2021 г. по т.д. № 2167/2019 г. на ВКС, І т.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 16.01.2023 г. по т. д. № 252/2015 г. на Софийския градски съд, VІ-
20
13 състав, в частта, с която ответникът К. Б. К. е осъден да заплати на „Тера Айкон“ ООД /в
несъстоятелност/ на осн. чл. 145 ТЗ сумата 68 777,80 лв., представляваща част от поето
задължение без каузално покритие със запис на заповед от 20.08.2012 г., издаден за сумата
518 777,80 лв. в полза на И. Ц. М., ведно със законната лихва от 21.11.2013 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 2 751,11 лв. – съдебни разноски, вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Тера Айкон“ ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********,
със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Васил Левски“ № 90, ет. 2, ап. 6,
срещу К. Б. К. с ЕГН – **********, с адрес – ***, иск по чл. 145 ТЗ за заплащане на
сумата 68 777,80 лв., представляваща част от поето задължение без каузално покритие със
запис на заповед от 20.08.2012 г., издаден за сумата 518 777,80 лв. в полза на И. Ц. М., ведно
със законната лихва от 21.11.2013 г. до окончателното изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решението от 16.01.2023 г. по т. д. № 252/2015 г. на Софийския градски
съд, VІ-13 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Тера Айкон“ ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. „Васил Левски“ № 90, ет. 2, ап. 6, да заплати на К. Б.
К. с ЕГН – **********, с адрес – ***, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК от сумата 1 375,56 лв. –
разноски за производството пред САС.
ОСЪЖДА „Тера Айкон“ ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. „Васил Левски“ № 90, ет. 2, ап. 6, да заплати по
сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на 1 244,44 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните само в частта по исковете с цена
68 777,80 лв. и 21 000 лв.
Решението в останалата част не подлежи на обжалване.
Указва на страните, че при подаване на касационна жалба към същата следва да бъде
приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. /като в
документа се посочи номера на делото на САС/, както и да бъде приложено изложение по
чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21