РЕШЕНИЕ
№…………….
1.03.2021 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
На
втори февруари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
Секретар: М. Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 146 по описа за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
искова молба от „Карго партнер“ЕООД, гр. София против „Сънфлауърс БГ Продукт“ ООД,
гр. Балчик за заплащане на сумата в размер на 23 104,40 лв. , ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата в размер на 3 090,47 лв., представляваща лихва за
забава до датата на предявяване на исковата молба.
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства, и съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид
наведените от страните доводи и възражения прие за установено от правна и
фактическа страна следното:
Исковете са допустими. Подадени
са пред надлежно компетентния съд по правилата на месната подсъдност и от лице
с правен интерес.
По отношение основателността на
исковете:
Ищецът твърди, че между страните
има сключени договори за спедиция и спедиторски услуги по отделни заявки.
Ответникът подава заявки до ищеца за организиране и извършване на международен
морски транспорт, а последният извършва спедиторски услуги. Съставени са
коносаменти, установяващи извършения
морски транспорт. По твърдения на ищеца, ответникът няма забележки, рекламации
и възражения по доставката на всеки един от процесните товари и съответните
придружаващи го документи. За всяка услуга е издадена и фактура, която е
надлежно осчетоводена от ищеца. Поради неплащане на спедиционното
възнаграждение на падежа са начислени мораторни лихви.
Неизпълнението на договорните
задължения за плащане обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите
искове.
Ответникът навежда доводи за
липса на договор за спедиторски услуги за международен превоз с ищеца, в
условие на евентуалност наличие на погасителна давност по чл. 366 от ТЗ, в
условие на евентуалност оспорва датата на падежа на фактурите. Прави възражение
за липса на отчетна сделка, с оглед липсата на представен договор за възникнали
облигационни взаимоотношения между страните.
Материалноправното основание на
исковете е в нормата чл. 361 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Не е спорно по делото, че двете
страни са търговци по смисъла на ТЗ.
От свидетелските показания на К.З.Й.
и К.Е.М., служители в ищцовото дружество, чиито показания съдът приема за
обективни като дадени под страх от наказателна отговорност, както и от представените
осчетоводени в двете дружества фактури и заявки – договор за морски транспорт
на л. 145-151 от делото, съдът прави извод относно съществуващи между страните
трайни търговски отношения като спедитор и доверител.
Със спедиционния договор
спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на
доверителя договор за превоз на товари. Според доктрината, често спедиторът
поема задължение да извърши и редица други дейности, обслужващи превоза на
товара – натоварване и разтоварване, или съхранение на товара, или опаковането
му, или оформянето на митническите формалности и др. какъвто е и настоящия
случай.
Настоящите правоотношения
произтичат от заявки – договори за морски превоз, сключени между страните по
делото. Те са идентични. Договорите са за спедиция и спедиционни услуги предвид
осъществяването на характеристиките на договора – страни, съгласие и
предмет-извършване на превоз на товари по предоставени коносаменти и цена.
С оглед препращащата норма на чл.
361, ал. 2 от ТЗ към спедиционния договор се прилагат правилата на комисионния
договор за даване на сметка на възложителя и прехвърляне на резултатите от
изпълнителната сделка, за да възникне правото му да получи възнаграждение за
извършената спедиционна услуга, т. е необходимо е спедиторът да се отчете пред
доверителя, чрез н. нар. отчетна сделка.
Съобразно решение № 44/31.02.2009
г . по гр.д. №447/2008 г. на ВКС, даването на сметка от страна на спедитора за
изпълнение на възложената работа не е формално, както и неформални са способите за приемане на
отчета, вкл. и с оглед приложението на чл. 301 от ТЗ.
За да се приеме, че спедиторът е
дал отчет по изпълнението на спедиторския договор е необходимо да се направи
преценка дали извършените от него фактическия действия, налагат извод, че
сделката е сведена до знанието на доверителя и дали последният я е приел.
Последователна и категорична е
практиката на ВКС, че отразяването на паричната престация като дължима в
счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит, съобразно
стойността ѝ, съставлява извънсъдебно признание на задълженията му. (виж решение
№228/7.01.2015 г . по т.д. №3597/2013 г. на ВКС;решение №96/26.11.2009 г. по
т.д. №380/2009 г. на ВКС; решение №172/13.01.2016 г . по т.д. №2535/2013 г. на
ВКС и др.) Извънсъдебното
признание на търсената сума не се ползва с доказателствена стойност, но в този
случай в тежест на страната е да го опровергае.
По делото бе изготвена и приета
съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът приема за
обективно и компетентно изготвено. Според вещото лице, ищецът е издал на
ответника през периода от 18.10.2018 г . до 31.01.2019 г. осем броя фактури и един
брой дебитно известие. Данъчните основи по фактурите са общо в размер на
19 825,40 лв., начисленият ДДС е в размер на 3 965,08 лв. и общата фактурна
стойност е в размер на 23 790,48 лв. Върху фактурите няма поставени
подписи и печати, но те са отразени в хронологичните регистри на сметка клиенти
на ищеца, по аналитичната партида на ответника, в месеца в който са издадени.
Включени са в дневниците на продажби за съответните месеци. Включеният в
фактурите ДДС е деклариран в СД по ДДС през месеците на издаването на
фактурите. В аналитичният регистър на сметка Клиенти на Карго партнер ЕООД, по
партидата на Сънфлауърс БГ Продукт ООД към 31.12.2019 г., вземането е в размер
на 23 104,40 лв. Към 30.09.2020 г. това вземане остава непроменено.
В ответното дружество през
периода от 18.10.2018 г . до 31.01.2019 г. са осчетоводени 5 бр. фактури, а
останалите 3 бр. и дебитното известие не са отразени в счетоводните регистри.
Данъчните основи на осчетоводените фактури са с обща стойност в размер на 14 453,04
лв., като отразеният ДДС по
осчетоводените фактури е включен в Дневника за покупките, съответно през м. октомври
2018 г. и м. декември 2018 г. По тези фактури, ответникът по делото е ползвал
данъчен кредит. Фактурите на обща стойност 9 337 лв. не са осчетоводени в
счетоводството на ответника, в Дневника за покупките и по тях не е ползван
данъчен кредит.
Знанието за фактурите от
ответника не се презюмира, а следва да се установи по безсъмнен начин.
След анализ на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че по делото се доказа довеждането до
знанието на доверителя на изпълнението на договорите за превоз, обективирани в 4
бр. фактури на обща стойност 13 766,96 лв. Фактурите са вписани в
дневниците за покупки, по една от тях е извършено частично плащане и за тях е
теглен данъчен кредит.
По отношение на договорите,
обективирани в останалите 3 бр. фактури и 1 бр. дебитно известие на обща
стойност 9 337,44 лв. не се доказа довеждане до знанието на ответника на
изпълнението на договорите, не се събраха доказателства относно приемане на
извършената работа, получаване на фактурите от ответника или негов
представител, дори и при хипотезата на чл. 301 от ТЗ, както и съответно
отчитане пред доверителя, което има за правна последица недоказаност на
осъществена отчетна сделка, с която завършва изпълнението на спедиционния
договор. Неизпълнението на това задължение има за последица неоснователност на
претенцията за спедиционно възнаграждение. Като неоснователен искът по
отношение на тази сума следва да се отхвърли.
Частичното уважаване на главния
иск има за последица частично уважаване на акцесорния иск за заплащане на
мораторна лихва върху уважената част от претенцията, която се равнява на 1 980,70
лв.
Неоснователно е направеното
възражение от страна на ответника за осъществяване на състава на погасителна
давност по чл. 366 от ТЗ, предвид обстоятелството, че предмет на делото не са
вреди от спедиционен договор, както и поради обстоятелството че разпоредбата се отнася до същинските спедиционни договори,
а не към несъщинските, към които се числят разглежданите такива.
Страните претендират разноски
които им се дължат съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ответникът не представя доказателства за извършени съдебно – деловодни
разноски, поради което съдът не му присъжда такива.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сънфлауърс БГ Продукт“ ООД, гр. Балчик, ул. „П.К.Яворов“ №18А да заплати на
„Карго партнер“ЕООД, гр. София, район Искър, ул. „Подполк. В. Златарев“ №44А
сумата в размер на 13 766,96 лв. (тринадесет
хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и шест ст. с ДДС), представляваща
спедиционно възнаграждение по договори за спедиция, обективирано във фактури №№
**********/ 18.10.2018 г .; № **********/ 31.10.2018 г. ; № **********/ 4.12.2018
г.; **********/ 4.12.2018 г.; **********/ 4.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за
размера над 13 766,96 лв. до 23 104,40 лв. по отношение на
претендираното спедиционно възнаграждение по договори за спедиция, обективирано
във фактури №№ **********/ 31.10.2018 г.; **********/
5.11.2018 г.; **********/ 31.12.2018 г.;
**********/ 31.01.2019 г.
ОСЪЖДА „Сънфлауърс БГ Продукт“ ООД, гр. Балчик, ул. „П.К.Яворов“ №18А да заплати
на „Карго партнер“ЕООД, гр. София, район Искър, ул. „Подполк. В. Златарев“ №44А
сумата в размер на 1 980,70 лв.(хиляда
деветстотин и осемдесет лева и седемдесет ст.), представляваща
мораторна лихва върху сумата в размер на 13 766,96 лв. (тринадесет
хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и шест ст.), представляваща
спедиционно възнаграждение по договори за спедиция, обективирано във фактури №№
**********/ 18.10.2018 г .; № **********/ 31.10.2018 г. ; № **********/
4.12.2018 г.; **********/ 4.12.2018 г.; **********/ 4.12.2018 г. до датата на подаване
на исковата молба, като
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част за размера над 1 980,70 лв. до 3 090,07 лв.
ОСЪЖДА „Сънфлауърс БГ Продукт“ ООД, гр. Балчик, ул. „П.К.Яворов“ №18А да заплати
на „Карго партнер“ЕООД, гр. София, район Искър, ул. „Подполк. В. Златарев“ №44А
сумата в размер на 2 957,16 лв.(две хиляди
деветстотин петдесет и седем лева и шестнадесет ст.), представляваща
направените съдебно – деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ:……