Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен,19.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ІІ гр. състав, в публичното заседание на десети юли през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря В.Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията Дилова гр. дело
№ 2468 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от А.Т.Р., С.Б.Р., Б.Б.Р. и ***.
против ***ЕАС, в която се твърди че ищците са наследници по закон на ***Р.,
починал на 97.09.2016г. Твърди се, че наследодателят им е осъден да заплати
сумата от 2170,60лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.10.2007г. до 31.08.2015г., лихва върху главницата в размер на
829,51лв. за периода от 02.12.2007г. до 24.09.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на молбата 01.10.2015г. до окончателното
изплащане на същата, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр.д.
4903/2015г. по описа на ПлРС. Твърди се, че въз основа на издадения
изпълнителен лист и по молба на ответното дружество е образувано изпълнително
дело 515/2018г. по описа на ЧСИ ***Твърди се, че ответниците са конституирани
като длъжници по изпълнителното дело въз основа на подадени молби от ответното дружество съответно на
19.09.2018г., 24.10.2018г., като със същите не е направено искане да бъде
приложен определен изпълнителен способ. Твърди се, че на 02.04.2019г. е наложен
запор върху банковите сметки на ищцата А.Т.
Р. и на Е.Б.Р.. Твърди се, че на 09.04.2019 на ищците са
връчени покани да доброволно изпълнение
и оттогава ищците са узнали, че са конституирани като длъжници по
изп.д.515/2019г. по описа на ЧСИ ***. Твърди се, че вземането е погасено по
давност, тъй като през периода от издаване на изпълнителния лист до 22.12.2018г. ответното дружество не е
предприело каквито и да било изпълнителни действия- Моли съда да признае за установено по
отношение на ***, че ищците не дължат
сумите, по издадената заповед за изпълнение № 2918/02.10.2015г. издаден
по ч. гр.д. 4903/2015г. по описа на ПлРС поради погасяване на вземането по
давност.
Ответникът, в срока по чл.131 ГПК е
представил писмен отговор, в който взема становище, че предявеният иск е
недопустим. По същество оспорва предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е, че ищците
са наследници на ***Р., починал на 07.06.2019г.
По делото не се спори, че по ч.гр.д. 4903/2015г. съдът е издал заповед
за изпълнение, съгласно която ***Р. ЕГН********** ***, е осъден да заплати на
кредитора “***” ЕАД с ЕИК*** с адрес на управление ***, представлявано от
законния си представител ***, чрез пълномощника си адв. ***, сумата от
2170,60лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.10.2007г. до 31.08.2015г., лихва върху главницата в размер на 829,51лв. за
периода от 02.12.2007г. до 24.09.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата 01.10.2015г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 60лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на
120.00лв.
Видно от приложената молба от ***ЕАД
е, че на 14.06.2018г. ответникът е поискал да бъде образувано изпълнително
производство срещу наследниците на ***Р.. Видно от подадената молба е, че А.Р.
е конституирана на 19.09.2018г. като длъжник по делото.Е.Р., С.Р. и Б.Р. са
конституирани като длъжници на
24.10.2018г. Видно от приложените по делото молби е, че в тях не е
посочен изпълнителен способ, а само е поискано наследниците на Б.Р. да бъдат
конституирани като длъжници по изпълнителното дело. По делото е представено
запорно съобщение до ПИБ, ОББ, АД ***АД
, от 02.04.2019г., с което е ЧСИ *** е
наложил запор върху сметки на длъжника А.Т.Р. до размера на сумата 1274,27
лв . Представено е запорно съобщение от
ЧСИ *** до ***АД от 02.04.2019г,, с
което ЧСИ *** е поискал да бъде наложен запор върху сметките на Е.Р..
Видно от представената покана за
доброволно изпълнение връчена на А.Р. на 09.04.2019г. е, че на длъжника А.Р. е
даден двуседмичен срок от връчването и за доброволно изпълнение на задължението
в размер на 1274,27 лв.Представена е и покана за доброволно изпълнено до Е.Р.,
връчена на 09.04.2019г. По делото няма данни връчена ли е поканата за
доброволно изпълнение на С.Р. и Б.Р..
Претенцията на ищците намира
своето правно основание в разпоредбата на чл.439 от ГПК. Касае се за
отрицателен установителен иск, предпоставка за допустимостта на който е
наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния
случай ищците се позовават на изтекла погасителна давност по отношение на
процесното вземане по отношение на техния наследодател. Този факт е настъпил
след издаването на изпълнителен лист по ч.гр.дело № 4903 /2015 г. на ПлРС. Това води до извода, че предявеният иск за недължимост на
въведените като предмет на делото суми за всеки от ищците, е процесуално
допустим. Тук е мястото да се отбележи, че издаването на заповед по реда на
чл.410 от ГПК за процесното вземане не
води до прекъсване на давността, доколкото правните последици на заповедта за
изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес. По делото не са
представени доказателства, че кредиторът е предприел действия за принудително
изпълнение на вземането си към наследодателя на страните. Съдът намира за
неоснователно и възражението на ответното дружество, че с депозираната молба от
14.06.2018 г. по изпълнителното дело, е била прекъсната давността по отношение
на процесните вземания.
Установява се от приложената по делото молба, че със същата, взискателят
е поискал извършване на справка в ТД на НАП за трудови правоотношения на
длъжника и налично имущество на длъжника; както и искане да се наложи възбрана
на собствените на длъжника недвижими имоти, запор на движими вещи, както и
запор на трудово възнаграждение и/или пенсия на длъжника. Възражението на
ответника, че в молбата за образуване на изпълнително производство са е поискано извършване на изпълнителни
действия съдът намира за неоснователно.
В случая изпълнителното производство е образувано срещу наследниците на ***., без те изрично да са посочени. Първото
действие на кредитора, с което се
поисква конституирането на ищците като длъжници по делото е с молби от
19.09.2019 и 24.10.2018г в които няма посочен изпълнителен способ. Според ТР № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по
т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., а
давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана.В конкретния случай, самото
изброяване на определени изпълнителни способи в депозираната молба от 14.06.2018
г., не съставлява изпълнително действие, с оглед на ТР № 2/2013 г., годно да
прекъсне давността, тъй като в молбата не са посочени, нито конкретно
имущество, нито конкретни вземания, върху които да се насочи изпълнението. В
този смисъл липсва конкретно посочен изпълнителен способ. Самото изброяване на
всички, предвидени в ГПК изпълнителни способи, съдът приема, че не представлява
изпълнително действие, годно да прекъсне давността, нито такова по смисъла на
чл. 433, т. 8 ГПК. Този извод се извежда от мотивите на т.10 от описаното
тълкувателно решение, с което се приема, че молбата за изпълнение, в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ е нередовна и с нея не е
прекъсната давността. Последното
изпълнително действие, годно да прекъсне давността, извършено по изпълнителното
дело е наложеният запор върху банкови сметки на ищците. Тъй като подаването на
молбата от взискателя от 14.06.2018 г. по изпълнителното дело, по изложените
по-горе съображения, не съставлява изпълнително действие, то следващото такова
е извършеният запор в съответните банки. Давността се прекъсва с предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Видно от приложеното изп. дело е, че в молбите
за конституиране на ответниците като длъжници по изпълнителното дело не е
посочен изпълнителен способ, поради което съдът приема, че давността е
прекъсната с получаване на поканата за
доброволно изпълнение и налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците,
което е станало на 09.04.2019г. за А.Р.
и Е.Р., а по отношение на останалите ищци няма данни кога и връчена поканата за
доброволно изпълнение. Съдът приема, че
давността не е прекъсната и с влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй
като заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, за
разлика от исковата молба в исковия процес. Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК няма сила на присъдено нещо . Това е така, защото с разпореждането за
издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
съдът се произнася не по възпроизведеното в изпълнителния лист гражданско
притезание, а по правото за принудително изпълнение. Производството по чл.410 и
сл. ГПК за издаване на заповед за изпълнение има за цел да се разреши
принудителното изпълнение, а не да се разрешават със сила на пресъдено нещо
спорове относно граждански права. Съдът се произнася по това право, като
признава или отрича неговото съществуване, но това става не въз основа на пълна
проверка на фактическия състав, от който това право произтича, основана на
всички допустими по ГПК доказателствени средства, а въз основа на ограничена
проверка по чл.411 ГПК. Извод, основан на такава ограничена проверка не се
ползва със СПН. Заповедното производство
е специално съдебно производство за защита-санкция при незаконосъобразно
развитие на гражданското правоотношение, изразяващо се в неизпълнение на
изискуемо вземане от предвидения в чл.410 ГПК вид, както и на парично вземане,
установено в предвиден в чл.417 ГПК документ. Целта на това производство е да
се създаде съдебно изпълнително основание (чл.404, т.1 ГПК), когато вземането
не се изпълнява. Целта на заповедното производство не е да се установи
вземането, а да се установи, че то не се оспорва. В това производство съдът не
проверява дали вземането съществува.Не може да бъде споделен и доводът , че
липсата на подадено възражение представлява фингирано признание на вземането,
тъй като за да се прекъсне давността на осн.чл.116, б.а ЗЗД, признанието следва
да е изрично, за което липсват доказателства, а неподаването на възражение би
могло да е с оглед различни по естеството си причини. В случая приложима е нормата на чл. 111 от ЗЗД и Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 по т. д 3/2011г., ОСГКТК, ВКС, кратката погасителна давност, тъй
като задълженията за заплащане на доставена топлоенергия са „повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви”. Погасителната давност за вземанията за
главницата е изтекла на 31.08.2018г., а за лихва на
24.09.2018г. и с оглед извода по-горе, че е прекъсната с предприемане на
действия за принудително изпълнение – връчването на покана за доброволно
изпълнение и налагане на запор на
09.04.2019г. към който момент погасителната давност за вземанията на
кредитора „***“ ЕАД е била изтекла.
Горното позволява
да се обобщи, че предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен
и следва да бъде уважен изцяло, като се
признае за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумите, по издадената заповед за изпълнение №
2918/02.10.2015г. издаден по ч. гр.д. 4903/2015г. по описа на ПлРС , за които суми е образувано
изп.д.№515/2018 г. по описа на ЧСИ ***, поради изтекла погасителна давност.
Ищците
претендират и направените по делото разноски. В производството по делото ищците
са били защитавани от адвокат. В съдебно заседание процесуалния представител на
ищците е поискал ответникът да бъде
осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 194,28 лв за държавна такса,
сумата 5 лв за издаване на обезпечителна заповед и 1260 лв адвокатско
възнаграждение. Видно от представените договори
за правна помощ ответниците са били защитавани от адвокат при условията
на чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ЗА ,
поради което възнаграждението на процесуалния им представител следва да бъде
определено от съда. С оглед изхода на
делото, съдът намира, че следва в полза на адв. П. , да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, съобразно нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в
минимален размер, съобразно предвиденото в Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, тъй като са налице предвидените в закона
предпоставки- насрещната страна е осъдена за разноски и е осъществена безплатна
адвокатска помощ, което изрично е посочено в договора за правна защита и
съдействие. С оглед цената на иска, съдът изчисли възнаграждение от 570 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124 вр.чл.439, ал.2 вр.ал.1 от ГПК, че А.Т.Р. ЕГН **********, Е.Б.Р. ЕГН
**********, С.Б.Р. ЕГН ********** и Б.Б.Р.
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖАТ на „***“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от *** сумите
както следва : А.Т.Р. ЕГН **********
сумата 1274,27 лв, Е.Б.Р. ЕГН ********** сумата 1214,27 лв, С.Б.Р. ЕГН ********** сумата 1184,27 лв и Б.Б.Р. ЕГН ********** сумата 1184,27 лв, /по изп.лист от № 6589 2212.2015г,
издаден по ч.гр.д.№ 4903/2005 г. на ПлРС/, за които суми е
образувано изп.д.№515/2018 г. по описа на ЧСИ ***, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от „***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.Р.
ЕГН **********, Е.Б.Р. ЕГН **********,
С.Б.Р. ЕГН ********** и Б.Б.Р. ЕГН ********** , последните двама представлявани от А.Т.Р. ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 194,28 лв държавна
такса, и 5 лв за издаване на обезпечителна заповед.
ОСЪЖДА на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „***“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от *** да заплати на ад П.Л.П.
сумата 570 за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: