№ 21
Гр. Силистра, 27 март 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесет
и трета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 204 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
(Административно-процесуалния кодекс), във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г. и чл.
27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Производството по делото е
образувано по жалба на А.Г.Т. с ЕГН – ********** *** срещу Акт за прекратяване
на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.
и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4322 от 15.11.2022 г.,
издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В оспорения акт
е изтъкнато, че лицето е бенефициер по мярка 11 „Биологично земеделие“, като
срокът на изпълнение на направлението „Биологично пчеларство“, по което е
заявено подпомагането, е пет последователни години. Посочено е, че лицето е
заявило и получило подпомагане за първите две години от ангажимента – съответно
2020 г. и 2021 г., но за кампания 2022 г. такова заявление не е подадено.
Според органа това съставлява основание по чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4
от 24. 02. 2015 г. за едновременното
прекратяване на ангажимента и предприемането на действия по
възстановяването на получената финансова помощ за първите две години в общ
размер на 17308.84 лева, в който смисъл се е произнесъл.
В жалбата са изтъкнати бланкетни
оплаквания за постановяване на акта от некомпетентен орган, в нарушение на
изискванията за форма и в нарушение на административнопроизводствените правила
и материалния закон. По-конкретно жалбоподателката посочва, че действително не
е подала заявление за подпомагане за кампания 2022 г., но счита, че за това са
налице обективни пречки, тъй като фирмата, която е следвало да сертифицира през
2022 произведените от нея пчелни продукти като съответстващи на правилата на
биологично производство, е отказала да стори това, а без съответния сертификат
е нямало да отговаря на изискванията за подпомагане. Моли за отмяна на акта и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Заместник
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния си
представител гл. юриск. Л. Ж., оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите
на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
По делото няма спор, че жалбоподателката
е била регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) 600889 в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). По подадено от нея
заявление за подпомагане с УИН 19/040320/45842 е била одобрена за участие по
мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските
райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., с направление "Биологично
пчеларство", с поет 5-годишен ангажимент за извършване на биологични
дейности (чл. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. - по надолу в
текста - Наредба № 4 от 24.02.2015 г.) .
Няма спор също, че през
първата година от ангажимента за кампания 2020 г. на жалбоподателката е
изплатена сумата 8654. 42лева; за втората година от ангажимента по заявление с
УИН 19/070621/55370 за кампания 2021 г. също ѝ е изплатена сумата 8654.42
лева. За кампания 2022 г., която е третата година от ангажимента, не е подадено
заявление. Това обстоятелство е установено от Разплащателната агенция при
извършена административна проверка на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. и в тази връзка жалбоподателката е била уведомена с писмо с изх.
№ 01-6500/4322 / 08.08.2022 г., че се стартира процедура по чл. 15, ал. 3 от
наредбата относно прекратяване на ангажимента и възстановяване на полученото
финансово подпомагане, като ѝ е дадена възможност в 7-дневен срок от
получаването на писмото да подаде възражения и да представи допълнително
доказателства във връзка с тях. В указания срок са подадени възражения, че
заявление не е подадено, тъй като сертифициращата фирма "Маком
сертифициране" ООД гр. В. Търново е отказала да сертифицира производството
като биологично, тъй като районът, където се намира пчелинът, не отговаря на
изискванията за биологично пчеларство.
Последвало е издаването на оспорения акт,
в който е възпроизведена горната фактическа обстановка, направените възражения
са счетени за неоснователни и на основание ч. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, б.
"а" от Наредба № 4 от
24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл.
20а, ал. 1 ЗПЗЗ е прекратен ангажимента по мярка 11, като е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление
"Биологично пчеларство" за кампании 2020 и 2021 г по подадени от
жалбоподателката заявления за подпомагане в общ размер на 17308. 84 лв.
Във връзка с доказване на доводите в жалбата
относно наличието на обективни причини за неподаване на заявление за
подпомагане е разпитан като свидетел съпруга на жалбоподателката. Според същия
местоположението на пчелина не е променяно от 20 години и до момента не е имало
проблем със сертифицирането на производството като биологично, но през 2022 г. сертифициращата
фирма е отказала да стори това по съображения, че площите около пчелина са
обработваеми и не отговарят на изискванията за биологично производство; според
свидетеля преместването на пчелина в район, попадащ в рамките на "Натура
2000" е трудно с оглед възрастта им, а за възникналата ситуация са
уведомили по телефона служител на ДФЗ.
Оспорването на посочения Акт за
прекратяване на ангажимент и за установяване на публично държавно вземане е
станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността
на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК -
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Член 15, ал. 3 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. предвижда няколко хипотези, при които Държавен фонд "Земеделие"
едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената
финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, като т.
4 на разпоредбата предписва сбъдване на неблагоприятните последици когато
подпомаганите лица не са подали
заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за
одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или
животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните
дейности по приложение № 1.
В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП (в действащата редакция към
датата на издаване на акта) е предвидено, че разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (ред.
ДВ бр. 51 / 2019 г.) регламентира, че дължимостта на подлежаща на
възстановяване БФП поради неспазване на критериите за допустимост, ангажимент
или друго задължение от страна на ползвателите на помощ или бенефициентите по
мерките и подмерките от ПРСР, извън основанията по ал. 6 (налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 11 т. 1-9 от ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на
АУПДВ по реда на ДОПК. Чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП предвижда, че АУПДВ се издават от
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от оправомощените от
него лица и обжалването на тези актове не спира изпълнението им. Посочената разпоредба изрично допуска
възможност за делегиране на правомощия за издаването на АУПДВ от страна на изпълнителния директор на ДФЗ.
Съвкупната преценка на цитираните разпоредби сочи, че
прекратяването на ангажимента по мярка 11 и издаване на АУПДВ във връзка с
възстановяване на получената финансова помощ, макар и различни като
предпоставки и правни последици, са актове, чието едновременно постановяване е
нормативно закрепено и поставено в
прерогативите на изпълнителния директор на ДФЗ или оправомощено от него
длъжностно лице.
От приложената по делото Заповед № 03-РД/3088
от 22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (т. 5) е
видно, че на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Владислава
Илиева Казакова са делегирани правомощия
да издава и подписва писма, с които се открива административно производство по
няколко мерки, в това число и мярка 11 "Биологично земеделие", с
което едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по
възстановяването на получената финансова помощ по съответното направление. От
приложения протокол № 197 от заседанието на УС на ДФЗ, състояло се на
19.08.2022 г. се установява, че Владислава Казакова е избрана за заместник
изпълнителен директор на ДФЗ. Въз основа на посочените документи и предвид
разпоредбата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП съдът намира, че процесният акт е издаден
от надлежно овластено лице, действало в
рамките на предоставените му правомощия. В тази връзка оплакванията на
жалбоподателката за липса на компетентност на издателя на акта са необосновани.
Оспореният акт е обективиран в писмена
форма като съдържа правни и фактически основания за издаването му съгласно
изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК. Не се установява в производството по
издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 35, чл.
36 и чл. 37 от АПК индивидуалният акт да се издаде след като се съберат и
анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая.
Жалбоподателката е уведомена за започване на административно производство в
съответствие с изискването на чл. 26, ал.1 от АПК като ѝ е дадена
възможност да направи възражение и доказателства във връзка с тях.
Не се установява и твърдяното от
жалбоподателката противоречие на акта с материалния закон. В случая не се
спори, че заявление за подпомагане по мярка 11 по направлението „Биологично
пчеларство“ не е подавано за 2022 г., която е третата година от ангажимента.
Спорно е дали са налице обективни причини за неподаването на заявление и дали
като такива могат да се счетат невъзможността за получаване на сертификат за
съответствие на произведения продукт с правилата на биологичното производство.
На първо място следва да се подчертае, че
основанието за издаването на оспорения акт е по чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. Изключването от системата за контрол на биологично
производство на заявени за подпомагане пчелни семейства не представлява
основание за прекратяване на ангажимента и възстановяване на получената
финансова помощ в никоя от хипотезите на чл. 15 от наредбата. Съгласно чл. 33,
ал. 1, т. 4 от наредбата подпомаганите лица са длъжни да предоставят в ДФЗ –
РА, документ, удостоверяващ настъпили промени, свързани с изключването или включването
в система на контрол за биологично производство на заявени за подпомагане по
мярката земеделски парцели, животни и пчелни семейства (в случая) – в срок 15
работни дни от настъпването на промяната или в сроковете за подаване на
заявлението по чл. 6, ал. 2, когато промяната е настъпила в този период. Прекъсването
на периода на контрол, прекратяването на договора с контролиращото лице или
непредставянето на документа по чл. 33, ал. 1, т. 4 от наредбата са основания по смисъла на чл. 14, ал. 2, т. 1 и 7 от
наредбата да не се отпуска финансова помощ за конкретната година, но не и за
прекратяване на ангажимента. Нещо повече – в процеса не е доказано, че от
страна на жалбоподателката са предприети необходимите действия съгласно чл. 33,
ал. 1, т. 4 от наредбата да представят на ДФЗ-РА документ за настъпилите
промени, свързани с прекратяването на договора с контролиращото лице. Дори да
се приемат за верни свидетелските показания, че РА е била уведомена по телефона
чрез неизвестен служител за възникналите проблеми със сертифициращата фирма, то
начинът на уведомяване не изпълнява изискването на закона за форма, респ. няма
обвързваща роля за ответния орган.
В
този ред на мисли не може да се приеме тезата на жалбоподателката за наличие на
обективни причини за неизпълнение на задължението за подаване на заявление за
третата година от ангажимента. Възможни случаи на „форсмажорни или изключителни
обстоятелства“, които съгласно чл. 15, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. са
основания за прекратяване на ангажимента, без да се изисква частично или пълно
възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ, се
съдържат в § 1, т. 9 от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и са идентични с
описаните в чл. 2, параграф втори от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика (в сила към датата на постановяване на акта).
Макар списъкът да не е изчерпателен, то изричното регламентиране в Наредба № 4
от 24.02.2015 г. на хипотезата, при които е налице прекъсване на периода на
контрол, както и установяването на задължения в тази насока за контролираното
лице, изключват възможността това обстоятелство да бъде окачествено като изключително.
Не може да не се отбележи и това, че дори да имаше такива обстоятелства, то
съгласно чл. 15, ал. 6 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. жалбоподателката е следвало да съобщи в писмена форма и да
представи доказателства за това на
ДФЗ-РА, за да избегне негативните финансови последици по чл. 15, ал. 4, т. 2 от
наредбата.
Въз основа на изложеното се налага извода,
че жалбоподателката не е изпълнила задължението си, произтичащо от чл. 6, ал.
2, изречение последно от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., с чиито разпоредби и
изисквания е декларирала, че е запозната още при подаването на заявлението за
подпомагане по мярка 11. В процеса не са установени обстоятелства от изключителен характер, чието настъпване би
могло да изключи настъпването на предписаните последици в чл. 15, ал. 3, т. 4
от наредбата, като в този случай, съгласно чл. 15, ал. 4, т. 2, б. „а“ от
Наредбата, с прекратяването на ангажимента е предвидено и възстановяването на
100 % от изплатената до момента финансова помощ. В случая за кампании 2020 и
2022 г. жалбоподателката е получила по 8654.42 лева за всяка година или общо 17308.84 лева, какъвто е установеният размер
на публичното държавно вземане с оспорения акт. В тази връзка съдът приема, че
актът е постановен при наличието на изискуемите в закона предпоставки и при
съблюдаване регламентираните параметри относно размера на вземането.
В заключение на
гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден при спазване на предвидените
административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон, а
депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на спора и
своевременно направеното искане в тази връзка, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ДФ "Земеделие"
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Т. с ЕГН – ********** ***-6500/4322
от 15.11.2022 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР за периода 2014-2020 г. и за установяване на публично държавно
вземане., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с
който на основание чл. чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, б. „а“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е прекратен ангажимента на лицето по мярка 11
„Биологично земеделие“ и му е вменено възстановяването на публично държавно
вземане в размер на 17308.84 (седемнадесет хиляди триста и осем лв. и осемдесет
и четири ст.) лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 11 "Биологично
земеделие", направление "Биологично пчеларство“ за кампании 2020 и 2021 г.
ОСЪЖДА А.Г.Т.
с ЕГН – ********** *** да
заплати в полза на ДФ "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: