Р Е Ш Е Н И Е
№ ........../05.03.2015г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито
заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2290 по описа на ВРС за 2013г.,
9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.247 ГПК и чл.250 ГПК.
Образувано е по молби от 06.02.2015г. на Д.П.Р. и от
09.02.2015г. на Д.Т.Р., за поправка на ОФГ и допълване на постановеното по
делото решение, по съответно посочени причини.
Насрещната
по молбата на Д.Р. страна - Д.Р. - изразява становище за основателност на
исканията.
Насрещната
по молбата на Д.Р. страна - Д.Р. – не изразява становище за по исканията.
Насрещната
по двете молби страна К.Р. изразява становище за неоснователност на исканията.
За да се
произнесе съдът взе предвид следното:
По
искането по чл.247 ГПК: Съгласно цитираната разпоредба ОФГ е налице при
несъответствие между формираните в мотивите на съдебния акт изводи и
обективирането им в диспозитива на същия. В настоящия случай такова
несъответствие липсва – съдът е разгледал именно записаната в диспозитива на
решението РЗП на делбената сграда, поради което молбата се явява неоснователна.
Искането
за допълване на решението чрез постановяване на такова при признание на иска
(спрямо само един от съделителите) на пъво място не може да бъде
реализирано по реда на чл.250 ГПК, защото това би означавало да се измени вече
формираното произнасяне по съществото на спора. Отделно от това по арг. от
чл.216, ал.2 ГПК за постановяване на решение по чл.237 ГПК е необходимо
съгласието на всички задължителни другари, още повече в производство по съдебна
делба. И на последно място – признанието не задължава априори съдът да го
съобрази, като той е длъжен да направи това само, ако признатото право не
противоречи на закона, каквото противоречие на признанието на някои от страните
досежно част от спорното право е костатирано с решението. Ето защо и тази молба
следва да се отхвърли.
Исканията
за допълване на решението с включване на твъряните активи и изключване на
твърдяни пасиви на наследствената маса е неоснователно, тъй като при
преценката за формиране на наследствената маса по чл.30 ЗН съдът дължи
произнасяне по общата й себестойност, която да съизмери с подлежащата на
възстановяване запазена наследствена част, а не произнасяне с нарочен
диспозитив относно включването или изключването на определено имуществено благо
от тази маса (арг. и от Решение №19/26.01.2009г. на ВКС по гр. д. №
5896/2007 г., IV г. о). Така всички наведени
оплаквания срещу преценката на съда по чл.30 ЗН в случая подлежат на
инстанционен контрол, но не и на допълване по чл.250 ГПК.
Съображения
във връзка с разпоредбите на чл.12 ЗН и чл.124, ал.5 ГПК на първо място са
въведени в хода на производството от ищеца, но като елемент от състава на иска
по чл.30 ЗН, а не като самостоятелно предявени искове. Отделно съображенията са
наведени след вписване на исковата молба и получаване на съобщението по чл.131
– чл.133 ГПК от ответника, поради което дори да биха били предявени като
самостоятелни искове, те биха довели до последващо обективно кумулативно
съединяване на искове, което е недопустимо извън хипотезата на чл.212 ГПК,
неналична в случая. Ето защо такива искове не са и докладвани като приети за
съвместно разглеждане с доклада по делото, срещу който не са направени и
възражения от ищеца (л.143-144). По тези причини съдът не дължи допълване на
решението и с нарочно произасяне по искове по чл.12 ЗН и чл.124, ал.5 ГПК.
Възражение
по чл.76 ЗН действително е направено, но едва на 12.06.2014г., след три
проведени по делото заседания, поради което същото е напълно преклудирано, с
оглед на което не е прието от съда за съвместно разглеждане с влязъл в законна
сила акт (л.242-гръб). Само за пълнота следва да се отбележи, възражението за
недействителност на сделка подлежи на разглеждане единствено в мотивите на
решението, с оглед липсата на сезиране с нарочен иск, поради което по такова
възражение съдът генерално не дължи допълване по чл.250 ГПК.
В
заключение по горните групи съображения съдът намира, че не са налице
предпоставки за поправка на ОФГ и допълване на постановеното по делото решение
в съответствие с молбите от 06.02.2015г. и 09.02.20154г.
С молбата
от 09.12.2015г. Д.Р. е поискала и връщането на „депозит за вещо лице” от
100.00лв., платен на 12.03.2014г., при твърдения, че същият е недължимо платен.
В тази връзка следва да се посочи, че депозитът е внесен по указание на съда
(разпореждане от 30.12.2013г. – л.145) досежно СОцЕ, която впоследствие е
изготвена, изслушана и приета (л.243), поради което е налице процедурно
основание за заплащане на сумата. А както вече се спомена по – горе признанието
на иска по чл.30 ЗН от един от съделителите е иррелевантнно, включително за
задължението за заплащане на депозит за СОцЕ – задължителна за произнасянето по
иск по чл.30 ЗН. Ето защо и тази молба следва да се отхвърли.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата от 06.02.2015г. на Д.П.Р. и
от 09.02.2015г. на Д.Т.Р., за поправка
на ОФГ и за допълване на решение №226/14.01.2015г. по гр.д. №2290 по описа на ВРС за 2013г., на осн. чл.247 ГПК и чл.250 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата от 09.02.2015г. на Д.Т.Р.,
за връщане на платен на 12.03.2014г.
депозит по първоначалната СОцЕ, в размер на 100.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………