№ 2608
гр. В., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Н.а
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Н.а Гражданско дело № 20243110110653
по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №12204/13.02.2024
г. от А. О. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. срещу Г. И. Б., ЕГН
********** с адрес: гр. В., с която е предявен иск с правно основание чл.69, ал.9,
вр.ал.2 СК, съдът да измени решение №6/15.11.2011г. постановено по ГД №3485/2011г.
по описа на РС-Д. в сила от 02.12.2011г. в частта относно предоставянето
упражняването на родителските права върху И. А. Н.,с ЕГН **********, като ги
предостави на бащата и определи, детето да живее с бащата, както и определи
подходящ режим на лични контакти на майката с детето, както и ответницата да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето И. А. Н., чрез неговия баща и
законен представител А. О. Н. в размер на 233,25лв. /двеста тридесет и три лева и 25
ст./лева, считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска с падеж 25-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на обстоятелства водещи нейното изменение или
прекратяване.
В молбата се излага следната фактическа обстановка:
По силата на съдебно решение №6, том.ХІІ, стр.60/15.11.2011г. постановено по
ГД№3485/2011г. по описа на PC-Д. в сила от 02.12.2011г., бракът на ищеца А. Н. с
ответницата Г. Б.-Д. бил прекратен и със същото съдебно решение родителските права
по отношение на общото им дете И. А. Н., ЕГН ********** били предоставени на
майката, а на бащата бил определен режим на личните контакти с детето.
Впоследствие с Решение №60, том XI от 27.11.2014г. по гр. дело №1720/2014г. по
описа на РС-Д. режимът бил разширен.
Излага, че от развода на страните през 2011г. комуникацията между тях е трудна
и се свежда единствено до контакта на детето с баща му. Въпреки многократните му
опити да комуникира с ответницата в интерес на детето, същата отказва провеждането
на диалог, а желае единствено налагане на своето мнение по всички въпроси, което си
поведение и отношение налага и на детето.
1
В годините от 2011г. до настоящия момент г-н Н. редовно осъществявал контакт
с детето, което взимал при себе си в гр. С. и се опитвал да прекарва възможно най-
много време с него, съобразно установения режим. С годините И. пораствал и
изявявал желание да прекарва все повече време с баща си, на което желание
ответницата Б. се противяла и изразявала своето нежелание открито. При взимането на
решенията по отношение на отглеждането на И., ответницата никога не се
съобразявала с мнението на бащата и взимала решенията еднолично, често и противно
на желанията на детето.
В първите години след развода ответницата и детето живеели в гр. Д., след
което се изместили в гр. В., където ответницата сключила нов брак и в момента
съжителства със съпруга си и детето. Детето И. от 4-ти до 7 -ми клас посещавало
училище в гр. В., но през отминалата учебна 2023-2024г., когато бил в 8-ми клас,
ответницата го записала в Езикова гимназия «Гео Милев» в гр. Д., въпреки желанието
на детето да учи в гр. С. и да прекарва повече време с баща си. Това довело до
постоянно пътуване на детето и затруднение в контактите му с приятели и съученици.
Желанието на ответницата Б. да се налага рефлектирало на отношенията между нея и
детето, което довело до чести конфликти и спорове между тях. Въпреки че детето
многократно изявявало мнение по някой въпроси, тя налагала мнението си винаги, без
да се съобразява. Ответницата многократно обещавала на детето да го премести в
друго училище в гр. В., дори в гр. С., в случай че било по-добро, но реално никога не е
имала такова намерение. Доверителят ми Н. многократно се опитвал да разговаря с
ответницата в интерес на детето, но тя категорично отказвала и го насочвала към
завеждане на дело, което доверителят ми не желаел, тъй като смятал, че това ще се
отрази на детето и постигането на извънсъдебно разрешение на проблема би било най-
добро за детето.
Детето И. от своя страна категорично заявило на баща си, че желае да живее с
него и че не може повече да издържа постоянния конфликт с майка си. Счита, че
конфликтът на ответницата с детето застрашава развитието му като цяло и би могло да
доведе до нежеланието му да се учи, въпреки добрите резултати, които има в училище.
Постоянното пътуване на детето от гр. В. до гр. Д. е неприятно за него, това го е
лишило от среда, което е съвсем разбираемо, предвид това, че учи в Д., а живее в гр.
В. и е на 15 навършени години.
Ищецът изразява има желание да се грижи за детето, притежава съответните
материално битови условия за полагане на грижи за детето, а и то е свикнало с
обстановката в гр. С., където пребивава при срещите с баща си. Счита, че предвид
възрастта на И., неговото желание и пола му, би било по-добре за детето, бащата да
упражнява родителските права към настоящия момент.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове, като излага следното:
Оспорва изложената фактическа обстановка в исковата молба, като излага
следното:
Оспорва твърденията в исковата молба, че налага собствено мнение и взема
еднолично решения, касаещи детето,без да се съобразява и въпреки желанието на
детето,че детето желае да живее с баща си, тъй като не издържало повече постоянният
конфликт с майка си, и че този конфликт застрашава развитието на детето като цяло и
би могъл да доведе до нежеланието му да учи.
За учебната 2022-23г. успехът на детето И. не достигнал за да бъде класиран да
2
учи в езиковите гимназии в гр. В., което наложило да бъде записан в езикова гимназия
Д.. През учебната 2022-23г., многократно е подавала молби за прехвърляне със
следващите класации до желаните училища в гр. В., но уви, успехът на детето все не
достигал, за да бъде преместен в училище в гр. В..
Ответницата работи половин ден в гр. В., а останалата половина от деня работи
в гр. Д., което налага да пътува всеки ден и съответно взема със себе си и детето.
Когато се случва И. да има часове до по-късно, остава да нощува в дома на своите
баба и дядо по майчина линия, при които е израснал и разполага със собствена стая.
Никога не е лишавала ищеца от отлични контакти с детето и не е настройвала
детето против баща му, въпреки, че последният неведнъж е създавал ситуации и
напрежение. Случвало се е неведнъж, когато детето разговоря с баща си по телефона,
да започне да плаче. През последните две години тактиката се променила, когато
бащата звъни, а детето е с нея не му вдига телефона и след това, при първа
възможност му връща обаждането, или, ако му вдигне, то е за да му каже, че не може
да говори и ще му прозвъни по-късно. Бащата продължил постоянно и целенасочено
да манипулира и тенденциозно да настройва И. срещу майка му. Позволявал си в
телефонен разговор с детето да нагрубява ответницата с нецензурни, неприлични и
грозни думи, накърнявайки авторитета й на майка и родител.
Бащата при всеки възможен случай, лично или по телефона упражнявал натиск
да налага своето виждане, опитвайки се да формира мнение у детето така, че да
изглежда като негова лична воля и желание, а именно, че не бива да остава да учи в
„село Д.“,че ако продължи да учи в езикова гимназия в „село Д.“, нищо нямало да
излезе от него, освен това, което е станало от майка му „проста, селска зъболекарка“.
Грозно е и недопустимо, дете на 15 години, без угризения, без свян, открито да
заявява, че мрази майка си, защото тя е виновна за това, че не учи в по-добро училище
във В. или в С..
На 16 август детето се прибрало във В. от лични отношения с бащата. На 20
август И. сам отишъл в езикова гимназия в гр. Д. и без да сподели това си намерение с
майка си, отправил искане до гимназията да му бъдат предоставени лично на него,
всички негови документи, съхранявани в училището. От училището отказвали и
обяснянили, че има правила и е невъзможно това да се случи по този начин, за което
информирали ответницата като родител. И. заявил, че баща му всичко е уредил и той
вече бил записан в 73-то СУ Владислав Граматик“ С.. В последвал разговор по
телефона и с писмо до електронната поща, директорът на заявил, че заявление никога
и от никого не е входирано, касаещо преместване на детето И. Н.. Освен това изрично
било подчертано, че детето не отговаря на изискванията на Наредба 10, както и че
няма свободни места в 73-то СУ.
На 22 август, тайно, без нейното знанието и съгласие, извън дните налични
отношения, явно подстрекаван и ръководен в действията си от баща си, докато била на
работа в гр. Д., И. се качил на автобус с направление В.-С.. След като не се прибира у
дома, ищцата разтревожена започнала да звъни на детето, но отговор нямало. Едва
след 30-40 минути получила SMS от сина си, в който я информирал, че отива при баща
си, където иска да живее занапред.
Пуснала жалба в прокуратурата и инициирала изпълнително дело №234/2024г.
при ЧСИ №923 Георги Н.,с район на действие Софийски окръжен съд, за
предаване/връщане на детето И. от бащата А.. Последният не съдействал нито на
11.09.24г., нито на 27.09.2024г. - насрочените дати за предаване на детето.
3
Учебната година започнала.
На 20.09.2024г. детето се прибрало само от С., посетило ЕГ“Гео Милев“ Д., за да
си получи учебниците, с идеята че ще се самообразова в С.. При това му идване
останал да нощува във В., заявявайки, че ще се прибира в С. при баща си.
В срока за отговор ответницата е предявила насрещен иск, в който формулира
искания, както следва:
1/ Упражняването на родителските права по отношение на детето И. А. Н. ,ЕГН
**********, както и до сега да бъде предоставено на майката Г. И. Б..
2/ Местоживеенето на детето да е по постоянен и настоящ адрес на майката.
3/ Бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето И. А. Н. , чрез
неговата майка и законен представител Г. И. Б., в размер на 233.25лв., считано от
влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, с падеж 25-то число на месеца, за които се дължи същата, до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
4/ Ограничаване на личните отношения на бащата с детето, като същите бъдат
осъществявани в присъствието на майката и на социален работник.
От ответницата е формулирано насрещно искане родителските права да й бъдат
възложени.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че Г. И. Б., ЕГН
********** и А. О. Н., ЕГН ********** са родители на детето И. А. Н., ЕГН
**********, като същото се установява и от представеното удостоверение за раждане.
С Решение от 15.11.2011 г., постановено по гр.д. №3485/2011 г. на РС-Д. е
прекратен сключеният на 15.11.2008г. в гр.С. граждански брак между А. О. Н. и Г. И.
Н.а поради дълбоко и непоправимо разстройство, като е утвърдено постигнатото
между съпрузите споразумение, относно последиците от развода, съгласно което:
родителските права върху роденото от брака дете И. А. Н. с ЕГН ********** се
предоставят на майката Г. И. Н.а, като местоживеенето на детето се определя в дома
на майката на адрес: гр. Д.. На бащата А. О. Н. се определя следният режим на лични
контакти с детето И. А. Н.: всяка втора и четвърта седмица от месеца, считано от 09.00
ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с право на преспиване при бащата, като той ще взема
детето от дома на майката и ще го връща пак там, а също така и веднъж годишно за 20
/двадесет/ дни през летните месеци - юли или август, когато майката не е в годишен
платен отпуск. Бащата А. О. Н. ще заплаща на детето И. А. Н., чрез неговата майка и
законен представител Г. И. Н.а месечна издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/,
считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване.
Ползването на семейно жилище, собственост на А. О. Н., находящо се в гр. С. се
предоставя на А. О. Н..
Представено е Решение от 27.11.2014 г., постановено по гр.д. №1720/2014 г. на
РС-Д., с което е изменен режимът на лични отношения на бащата с детето.
Изготвен е социален доклад от Агенция за социално подпомагане, ДСП – В.,
съгласно който в края на м. август 2024 е правено актуално социално проучване, тъй
4
като в Отдел „Закрила на детето“ към ДСП-В. е постъпил сигнал от г-н А. Н., живущ в
гр. С., за това, че синът му И., 15 г. е отишъл при него в гр. С. да живее без знанието на
майката. В сигнала си бащата посочил, че е обезпокоен от факта, че комуникацията
между сина му и неговата майка е нарушена и затруднена. Счита, че майката на
момчето госпожа Г. Д. се опитва да налага мнението си над детето. Информира, че е
завел дело за промяна на родителските права.
По повод на сигнала на 28.08.2024 г. в офиса на Отдел „Закрила на детето“ към
ДСП-В. е проведена среща с майката на детето - госпожа Г. Д., която сочи, че
действително на 22.08.20204 г. синът й е заминал за гр. С., без тя да е дала съгласие за
това, въпреки това детето е тръгнало. Безпокои се, че баща му го манипулира и
настройва, че е по-добре да живее при него, че ще има повече възможности за
професионална реализация в гр. С., отколкото в гр. В.. По данни на майката до сега не
е имало проблем при осъществяване на режима на личен контакт, но от известно време
майката е обезпокоена като наблюдава, как протичат разговорите между детето и баща
му. Посочва, че след тях той се чувства по-затворен, понякога е разстроен. След
матурите е обсъждан въпросът в кое училище ще учи детето, като желанието на
госпожа Д. било това да бъде в гр. В. или в гр. Д., където тя има стоматологичен
кабинет.
Бащата на И. имал желание детето да учи в гр. С., направил е опит да го запише
там, без съгласието на майката, което силно я подразнило, тъй като тя е носител на
родителските права. Госпожа Д. посочва, че не желае детето й да остава да живее
трайно при баща си, защото счита, че той никога не се е грижил за него, няма
необходимия родителски подход към него. Информира, че понастоящем има втори
съпруг, с който се разбират много добре, който приема детето, атмосферата у дома е
спокойна, потребностите на сина й са задоволени адекватно.
Постъпил е и социален доклад от ДСП – Красно село, гр. С., в който се посочва,
че е на 23.08.2024 г. в ДСП - Красно село е постъпил писмен сигнал /паралелно
адресиран и до ДСП - В./ от г-н А. Н., който споделя, че е родител на непълнолетния
И. Н., родителските права по отношение на когото са предоставени на майката на
детето, г-жа Г. Б., въз основа на съдебно решение на PC - Д., влязло в законна сила на
02.12.2011 г. В сигнала се твърди, че от известно време насам детето има затруднена
комуникация със своята майка, с която съжителства на територията на гр. В.. Според г-
н Н., желанието на детето И. е да съжителства със своя баща, което желание обаче не
среща разбиране от страна на г-жа Б.. След като опитите на г-н Н. да постигне някакво
споразумение с г-жа Б., относно желанието на техния общ син, са се оказали
неуспешни, той е завел съдебно производство по реда на чл. 59, ал. 9 от СК, за
промяна на родителските права. Вследствие невъзможността да постигне
цивилизована договорка със своята майка, детето И. е заминало на 22.08.2024 г. за гр.
С., с категоричното намерение да остане да живее в столицата, в семейството на своя
баща. На 04.09.2024 г. детето И. Н. подало собственоръчно попълнена от него
декларация в свободен текст, посредством която декларира, че желае да остане да
живее в семейната среда на своя баща, г-н А. Н., както и че желае да продължи
образованието си в 73 СУ „Владислав Граматик“ -гр. С..
Понастоящем непосредствено ангажиран с отглеждането и възпитанието на
непълнолетния И. Н. е неговият баща, г-н А. Н., който задоволява адекватно базовите
потребности на своя син.
Семейството обитава жилище, притежаващо добри санитарно-битови условия .
5
Апартаментът с обща площ от 93 кв. м и се състои от два санитарни възела /бани с
тоалетни/, просторна всекидневна, разполагаща с голяма тераса, от която се открива
прекрасна гледка в югоизточна посока; в рамките на всекидневната са обособени
кухненски кът и трапезария; в единия край на всекидневната е обособен работен кът,
обзаведен с бюро и компютър, две спални, едната от които се ползва от г-н А. Н. и г-
жа М. С., другата от децата. Стаята, ползвана от двете деца, е обзаведена с всичко
необходимо, съобразно тяхната възраст и индивидуални потребности -налице са две
единични легла, поставени до една от стените на стаята; до прозореца, едно до друго, с
непосредствен достъп до външната естествена светлина, са поставени две работни
бюра, предназначени за учебните нуждите на момчетата и оборудвани с достатъчно
големи монитори и компютри; осигурени са етажерки и гардероби, а всяко едно от
леглата на децата разполага с фабрично поставено под него подвижно шкафче за
съхранение на вещи и дрехи. По данни на г-н А. Н., той е професионално ангажиран
като застрахователен агент в „Групама“. Въпреки че помежду им не е налице кръвна
връзка, непълнолетния И. и малолетния Н. (син на г-жа С.) се разбират чудесно един с
друг. Цялото семейство има развито специфично отношение към спортните дейности.
Считано от 30.09.2024 г. непълнолетният И. е записан със съгласието на неговата
майка, като гост-ученик в 73-то Средно училище „Владислав Граматик“ - гр. С..
Учебното заведение се намира в близост до дома, обитаван от бащата на детето И.,
което се чувства щастливо от факта, че има възможност да продължи образованието
си. Непълнолетното дете И. Н. споделя, че оттук насетне желае да съжителства с
членовете на настоящото семейство на своя баща, състоящо се от г-н А. Н.,
съжителката на г-н Н., г-жа М. С., и малолетния син на г-жа С., Н. Г., който е на 12-
годишна възраст. Детето И. твърди, че се чувства много по-добре в семейната среда на
своя баща, поради това че докато е съжителствал със своята майка, г-жа Г. Б., се е
налагало да води постоянни спорове с нея, породени от най-различни незначителни
поводи, регулярно инициирани от г-жа Б.. Съгласно информацията, предоставена от
детето И., неговата майка не е спазила обещанието си, дадено към него, да го запише в
учебно заведение в гр. В. - въпреки че е живял на територията на гр. В., заедно със
своята майка, на И. му се е налагало да пътува ежедневно до гр. Д., където е
посещавал учебни занятия в местно учебно заведение; целият този ежедневно
изминаван от детето път между двата града, се е отразил твърде изтощително на И..
Независимо от избора си да съжителства със семейството на своя баща, живущо на
територията на гр. С., И., както той твърди, няма никакво намерение да прекъсва
контактите си със своята майка. На 27.09.2024 г. ОЗД - Красно село бил посетен от
майката на непълнолетния И. Н., г-жа Г. Б., която попълнила заявление, в което
изразила своето несъгласие синът й да се установи да живее в гр. С., в семейството на
неговия баща, г-н А. Н., когото г-жа Б. обвинява, че „системно и дългогодишно
работи“ в посока на това да отчужди детето И. от нея. Г-жа Б. споделя, че ако все пак
не успее да върне, в рамките на същия ден, детето И. при себе си, то тя е склонна да
промени нагласата си и ще предложи И. да стартира обучението си в 73 СУ
„Владислав Граматик“, дори и това да е временна мярка, до приключване на съдебните
процедури, водени между нея и г-н А. Н..
Приложен е имейл от 09.08.2024 г., изпратен от ищеца до ответницата, в който
бащата на детето И. информира ответницата, че детето категорично заявява, че желае
да учи в С.. Излага се, как майката е записала детето да учи в гр. Д. като най-доброто
учебно заведение, което може да посещава към момента, както и че при първа
възможност е следвало да го прехвърли да учи във В.. Съобщава й също така, че е
намерил възможно най-доброто училище за И. в гр. С., а именно: 73-то СУ „Владислав
6
Граматик“ – Втора немска гимназия, като отправя искане майката да съдейства за
записване на детето в това училище.
Представен е на хартиен носител имейл от 73 СУ „Владислав Граматик“, град С.
от 17.09.2024 г. в отговор на запитване на Генова Б., в който се съобщава, че заявление
никога и от никого не е входирано в училището за преместване на детето й, а освен
това детето не отговаря на изискванията на Наредба 10 и нямат свободни места.
Съгласно удостоверение №УМ-51-302/16.09.2024 г., издадено от ЕГ „Гео
Милев“, гр. Д., детето И. Ал. Н. е записан като ученик в ІХа клас за учебната 2024-
2025 г.
Представено е заявление от Г. И. Б., А. О. Н. и И. Ал. Н. до Директора на 73-то
СУ „Владислав Граматик“ – гр. С., подписано от ответницата, в което отправя молба за
отпускане на една допълнителна бройка за прием на детето И. Н., за да не изпуска
същото учебните занятия, поради факта, че бащата му не съдейства за връщането му
при родителя, носител на родителските права в гр. В..
Със заповед №РД09-3879/21.10.2024 г. на Министъра на образованието и
науката, на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, във връзка с чл.107а,
ал.8 от Наредба №10 от 01.09.2016 г. за организацията на дейностите в училищното
образование във връзка с мотивирано предложение на директора на 73 СУ „Владислав
Граматик“, град С. и Доклад с вх. №0522-1473/04.10.2024 г. от началника на РУО – С. –
град, като взех предвид Протокол №89/10.10.2024 г. с положително становище на
комисията по чл.107а, ал.7 от Наредба №10 от 01.09.2016 г. за организацията и
дейността в училищното образование е разрешено завишаване на максималния брой на
учениците от 26 на 27 в ІХ клас, паралелка „В“ профил „чужди езици“ в 73 СУ
„Владислав Граматик“, град С. за учебната а2024-2025 г. и преместване на И. А. Н. над
утвърдения държавен план-прием.
Издадена е служебна бележка изх. №72/29.10.2024 г., от която е видно, че И. А.
Н. е ученик в ІХ в класа през учебната 2024-2025 година редовна форма на обучение в
73 СУ „Владислав Граматик“, град С..
Приложено е Вайбър съобщение от 01.10.2024 г. от И. Н. до майка му в което я
пита дали я е срам, че е казала на РУО С., че не дава съгласие да учи в 73-то училище
в С., при положение че било важно за нея да учи в добро училище. Посочва, че
последните дни ги била убеждавала с баща му, че трябва да направят нещо за
преместването на детето, като всъщност самата тя била забранила това да се случи и
лично била писала писма на директора. Освен това изразява несъгласие с това, че само
болни деца могат да учат дистанционно, тъй като подобна форма на обучение се
предлага на всеки ученик (л.185).
Приложено е и Вайбър съобщение от 01.10.2024 г. от А. Н. до ответницата, в
което и обяснява, че поведението й показва психично разстройство, че това, което
причинявала на детето е безумно и че то било избягало от много нездрава среда . Сочи
се, че опитите на майката да изнудва и го мачка не сработват, че той има визия за
бъдещото си и не желае да бъде подмятан като торба с картофи, което тя е направила
чрез ЧСИ-то (186).
В имейл от 01.10.2024 г. до А. Н. ответницата го информира, че в ЕГ „Гео
Милев“ все още нямат информация за статута на И. в 73-то СУ. Входирала заявление
за последните пет дни отсъствия на И. по семейни причини, след която дата следвало
изключване. Категорично са отрекли възможност за организиране на обучение в
7
електронна среда. Иска да узнае какви са следващите му ходове, касаещи
образованието на И..
В отговор на това писмо, ищецът отбелязва, че всеки ден информира
ответницата какво се случва и да остави администрацията на училището на
спокойствие, защото по този начин само ги настройва против И.. Директорът е
изпратил документите към РУО и те ще бъдат разгледани, след като получат отговор
от МОН ще запишат И. като редовен ученик.
В отговор на този имейл ответницата пише до ищеца, че тя не е писала до
училището, а до него и че директорът на училището лично и звъни да я информира, а
не тя на него, като и ако има проблем с отсъствията в Д., че ще трябва той да го
оправи.
Съгласно протокол за предаване на дете по изп.д. №234/2024 г. на ЧСИ Георги
Н. в 10 часа на 11.09.2024 г. в кантората на ЧСИ се явили Г. И. Б. и А. Н., който
заявява, че се е чул с И. и той го е уверил, че ще дойде в уречения час. В кантората
влиза И. Н., който заявява, че не е съгласен да тръгне с майка си за В.. А. Н. заявява, че
се е явил доброволно, но не може да повлияе на решението на И., нито нарушава
съдебното решение, тъй като той не е взимал детето, а то само е дошло. Предупреден
е, че ще му бъде наложена глоба.
Представен е протокол за предаване на дете по изп. д. №234/2024 г. ЧСИ Георги
Н., с район на действие СГС от 27.09.2024 г., съгласно който в кантората са се явили
майката-взискател Г. И.-Д., представител на Агенция „Социално подпомагане“ – И.
Вачев. Бащата на детето А. Н. и детето И. Н. не се явяват. Представителят на Агенция
„Социално подпомагане“ заявява, че би посъветвал И. Н. да изпълнява съдебно
решение. Майката И.-Д. заявява, че е подготвила заявление от името на тримата, да
бъде приет И. като редовен ученик в 73-то ОУ, за да не изпуска от учебния материал.
Представено е писмо от Държавна агенция за закрила на детето до Директор на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село във връзка с подаден сигнал от г-жа
Б. за съдействие детето И. да не отпадне от образователната система.
Представени са и доказателства за кандидатстване на детето И. за преместване в
учебно заведение в гр. В..
Видно от разпечатка от електронен дневник на И. Н. неговият среден успех е
4,38.
По делото е изслушано детето по време на заседанието за определяне на
привременни мерки – 31.10.2025 г., като същото заявява, че желае да живее при баща
си в гр. С., че между него и майка му има конфликт за всякакви неща, като същата не
проявявала разбиране към него. Проблемът назрял, след като бил записан да учи в гр.
Д. и се налагало всеки ден да пътува до там, не можал да се социализира с никого и не
могъл да се концентрира с ученето.
Детето е изслушано втори път в заседанието, проведено на 09.05.2025 г. Същото
излага, че се чувства добре в С.. Излага, че с училището положението е добре и е
напълно записан още от началото и че решението на министъра е окончателно.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Д. П. Д., от които се
установява следното: Познава А. от 2022 г., откакто живее със сестрата на нейния мъж.
Лятото на 2024 г. И. дошъл да живее при баща си в С.. Детето се чувства добре при
баща си. Споделяло, че майка му винаги настоява нещата да станат, както тя иска и не
се съобразява с неговото мнение, като визирало гимназиите, тъй като още когато
8
кандидатствало искало да отиде да живее в С., но желанието му не било уважено и
било записано да учи в Д..
Изслушани са показанията и на свидетелката И. В. Б., майка на ответницата и
баба на детето, от които се установява, че когато детето било на година и нещо се
преместили в Д.. Тя помагала с дядо му с каквото могат. Когато детето станало на 11
години се преместили във В.. Поддържал редовно връзка с баща си, както по време на
режима на лични отношения, така и по телефона. Детето било спокойно, но след
срещи или разговори с баща си ставал напрегнат, понякога дори плачел, държал се зле
известно време. Седми клас, когато кандидатствало детето не му стигнал балът за
училище във В., затова кандидатствал в Д., където бил приет в най-реномираното
училище в Д.. Когато бил на 14 години, казал, че това не е неговата къща и няма да
остане. На детето с години било насаждано, че не е селянин и не трябва да учи в
селско училище, като казвал: „Не искам да уча в селско училище при селяните“.
Когато го питали: „Майка ти е учила в това училище, защо мислиш, че е селско?“,
мълчал и не казвал нищо. Изкарал подготвителният клас в училището в Д.. Режимът
му бил: отива на училище, където има приятели. Когато оставал в Д. не е излизал с
приятели, казвал: „Аз със селяни не искам да излизам“. В деня на бягството си
звъннал и питал: „Аз мога ли да дойда в Д.?“. Дошъл с майка си, свидетелката видяла,
че странен и напрегнат и го подпитала, но той не казал нищо. Казал, че ще види с
приятел. Станало обяд и тя го попитала няма ли да излиза вече, но той се двоумял. Все
пак тръгнал, а тя тръгнала след него да види накъде отива. Проследила го до
училището, от където се бил опитал да си вземе дипломата. Попитала го: „Защо ме
излъга, нали знаеш, че не обичам да ме лъжеш, значи така ти е казал баща ти да си
вземеш дипломата и да тръгнеш, мисля, че не сме те възпитавали така“. И. нямал
никакви проблеми с майка си и с тях. С години му било насаждано, че не трябва да е с
майка си, като ги напуснал го питала: „Толкова ли много мразиш майка си да я
напуснеш?“ Той казал: „Да, мразя я. Аз винаги съм искал да защитавам моя баща.“ А
когато баща му обиждал майка му, че е алкохоличка, проста, той казал: „Не съм чул“.
Много пъти е ставала свидетелка на обидни квалификации от бащата по отношение на
майката. И по-малък е бил, когато трябвало да вземе детето всеки път ставало със
скандали, дори съседите излизали да правят забележка.
Изслушан е и свидетелят И. Д. Б., баща на ответницата, от показанията на
когото се установява, че детето дошло с майка си при тях в Д., когато било на една
година и половина. Случвало се често бащата да идва в Д. в определено от съда време
и при връщане детето било много разстроено, няколко дни било неузнаваемо. Те
помагали на майката да гледа детето, докато тя си готвела дисертацията. След 10-
годишна възраст станало по-различно. Баща му му се обаждал почти през два часа.
Детето не разговаряло пред тях, но предполага, че доста добре е бил обработван. Има
емоционална промяна една седмица, след като е било при баща си. Имало случаи,
когато се е разплаквало, след като е говорило с баща си. Детето трябвало да дойде да
учи в Д., защото било по-слаб ученик и за В. не му стигал балът. Искал да учи
английски, но не се класирал. Не искал да учи в Д., настройван от баща си. Няколко
пъти опитвали да го преместят във В., но не стигал балът, накрая избягал при баща си
в С.. След като избягал в С., от училището казали, че трябва да се яви в училище, за да
не го изключат и се наложило тогава майка му да говори с директора на Софийското
училище и, за да не прекъсва училище, тя подала заявление и се съгласила да учи в
това училище в С.. Детето споделяло, че ходили да карат колело на Витоша и ски с
баща си, но той не искал да слуша за баща му въобще и не са говорили.
9
По делото е разпитан и свидетелят Я. Р. С. Д. – съпруг на ответницата. Познава
ответницата и детето от шест години. От пет години живее с нея и сина й И.. След
седми клас детето учило в Д., защото не му стигал балът, за да влезе в езикова
гимназия във В.. Идеята на майка му била да започне да учи в Д. и да го преместят
после във В.. Опитала се три пъти, но балът все не му стигал. И. имал някакви
нереалистични очаквания за приемане във В. в езикова гимназия. Той реално не искал
много да отиде в Д., а искал неща, които не са възможни, като просто казвал: „Аз
искам да уча в добра гимназия във В.“. Чувал е да казва, че иска да учи в С., но не е
убеден, че това е било негово лично мнение, а по-скоро на баща му.
И. обича баща си и баща му се грижи за него, идвал във В. да го вижда. Намира
за лошо това, че винаги като се вижда с баща си се връща и започва да бъде доста
агресивен с майка си. След забележка се извинявал, но продължавал да го прави,
точно след като е бил с баща си. Откакто отишъл да учи в Д. станало още по-лошо.
Връщал с думи, които не са на 14 годишно дете, а на възрастен човек. Повтарял, че Д.
е село, че средата не е достатъчно добра. Свидетелят го питал, дали има приятели в
класа, а той можел да отговори, поради което свидетелят счита, че не е изразявал
своето мнение, а това на баща си. Поведението на детето се променяло не само след
срещи с баща му, но и след разговор с него. Когато сестрата на свидетеля, която е
социален работник, била на гости, им обърнала внимание, че нещо не е наред с детето,
което било точно преди да избяга. Сега, когато се връща има голямо напрежение.
Агресивен е към майка си.
Когато пътували в чужбина, постоянно получавали пълномощно в последния
момент, като освен да им е гадно, не вижда причини бащата да го прави. Денят, в
който избягал, го излъгал, че ще кара колело.
На 24 май тази година, трите почивни дни, братовчедката на И., с която са
израснали заедно, имала бал. Той казал: „Разбира се, че ще дойда“. Купили му билет от
петък до понеделник, за което бил информиран много отрано. В четвъртък казал: „Не
ми е удобно в понеделник да се върна, ако не смениш билета, няма да дойда“. Когато
баща му купувал билет за автобус, нямало проблеми да го вземе, но ако майка му
купува билет за автобус, не става, трябва със самолет. Поне три пъти майка му му е
купувала билет и той не е пътувал и парите отиват на вятъра. Бащата на И. е обиждал
майка му като й е казвал „курва“ пред детето. Детето казало за майка си, че е „селска
зъболекарка“, което няма как да му е хрумнало самостоятелно. Майката на И. работи
много, но това свидетелят също счита за добър поведенчески пример, а не само
присъствието в живота на детето. След 22 май има напрежение. Детето иска майка му
да му се извини, но свидетелят счита, че няма за какво да се извинява.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.9 от СК.
Относно упражняване на родителските права над детето:
Между страните съществува спор по отношение предоставянето на
родителските права, като всеки от тях изявява желание същите да му бъдат
предоставени. При определяне на родителя, който да упражнява родителските права,
съдът следва да се ръководи от интереса на детето. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.
4 СК съдът решава въпроса за родителските права, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
10
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение
и материалните възможности.
По делото безспорно се установи, че и двамата родители имат материална
възможност да отглеждат детето. Битовите условия и при двамата са добри, като при
майката детето разполага със собствена стая, а в дома на бащата дели стаята с детето
на приятелката на бащата си, с което няма роднинска връзка. Двете деца се разбират
отлично. И двамата родители имат партньори, които имат възможност и желание да
участват активно в грижите за детето и с които детето се разбира и харесва.
Социалното обкръжение и на двамата родители е много добро. До момента детето е
живяло при майка си в гр. В., като една година е посещавало гимназия в гр. Д., като се
е налагало всеки ден да пътува от В. до Д. и обратно, или да остава да нощува в Д. при
баба си и дядо си по майчина линия. Бащата на детето живее и работи в гр. С., където
към момента се намира и детето и посещава 73-то СУ. От свидетелските показания се
установява, че въпреки че родителските права над детето са били предоставени на
майката, бащата се е интересувал от детето, като е посещавал същото редовно,
идвайки от С., в определените времеви диапазони. Разговарят често по телефона.
Детето е силно привързано към баща си. Пред съда не беше изнесена информация за
причината за раздялата между родителите и какво е било обяснено на детето по
въпроса, когато е навършило необходимата възраст. Факт е, че отношенията между
родителите са силно влошени, като семейството на майката видимо има лошо мнение
и отношение към бащата на детето, което безспорно се усеща от детето. Това
предизвиква в него конфликт между това, което то реално мисли и чувства към баща
си и това, което му се вменява, че трябва да изпитва. Аналогична е и ситуацията с
майка му, при която живее и която го е отгледала, тъй като тя бива обиждана от баща
му и наричана „курва“, „тъпа“ и „селска зъболекарка“, което далеч не отговаря на
социалното й положение като зъболекар и преподавател в университет и което също
поражда вътрешен конфликт в детето. Определено изключително лошите отношения
между родителите и мнението им един за друг са повлияли, а и продължават да влияят
негативно върху психиката на детето. Същото изпитва дискомфорт и объркване всеки
път, когато сменя родителя, като се опитва да се отърси от изказаните мнения на
родителя, при когото е било и да се оповава на собствена си преценка и чувства.
Поради изложеното следва да се извърши преценка по останалите критерии, а
именно: привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето. Детето
И. е от мъжки пол и е на 16 години – възраст, в която определено се нуждае от
активно мъжко участие в живота си, проявяване на разбиране към назряващите му
вътрешни проблеми, съпричастност и близост. Безспорно най-добрата фигура, която
следва да покрие тази необходимост на детето е бащината, независимо от
недостатъците, които има. Съпругът на майката на детето не е успял да достигне
подобна близост с детето и да изградят здрава съвместна връзка на доверие и
споделяне. Същите са в добри отношения, но това не е достатъчно да покрие
нарастващите нужди на детето, бъдещ мъж. Майката също не е в състояние да покрие
тези нужди на детето, за което съдът заключва от породилите се между тях множество
неразбирателства. Майката безспорно е по-грижовния и отговорен родител, но детето
И. е на възраст, в която следва сам да се грижи за проблемите си и да поема
отговорност за последствията от изборите и действията си. Такава последица е бил
ниският му бал след външното оценяване след 7 клас и съответно невъзможността му
да учи в елитно училище, такава е и влошените му отношения с майка му и баба си и
дядо си по майчина линия. Такава последица ще бъде и ниският му успех в новото
11
училище, ако се е надценило. Към момента на момчето се предлага вариант, в който да
може да посещава елитно училище в близост до дома му, като живее при баща си в С.,
без да се налага да пътува ежедневно по 50 км от дома си до училище. Към това
следва да се добави и изрично заявеното желание на детето да живее при баща в гр. С..
По отношение на занижения успех на детето в училище, с оглед оценката на
възпитателските качества на бащата, следва да се отбележи, че не може към момента
категорично да се установи, че именно липсата на контрол от страна на бащата е
причината за значително понижения успех. Причина би могла да бъде и обективната
невъзможност на детето да покрие по-високите критерии на новото училище, за което
настоящият състав съди от представянето му на външното оценяване, което е
отражение на възможностите на детето. Понижаването на успеха може да е и по
причина на настоящото производство и влошените отношения на детето с неговата
майка и родителите й, които най-вероятно заемат голяма част от мислите му.
Поради това съдът намира, че с оглед най-добрия интерес на детето към
момента същото следва да остане да живее при баща си в гр. С. и да посещава Втора
немска гимназия в същия град, като поеме отговорност за вероятният негативен
резултат при бъдещи кандидаствания вследствие на занижения си успех към момента.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с оглед самоволното
бягство на детето и отиването му да живее в гр. С. при баща си и реалната възможност
това отново да се случи по време на учебната година при евентуалното му връщане
при майката, съдът намира, че е в негов интерес да остане да учи в град С., където
поне ще посещава редовно училище, независимо от резултатите, които постига в това
училище.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че е налице изменение на
обстоятелствата, при които е постигнато споразумението по чл.50, ал.1 СК между
родителите и страни в настоящото производство по гр.д. №3485/2011 г. на ДРС,
частично изменени с решение по гр.д. №1720/2014 г. ДРС за упражняване на
родителските права от майката, което предполага постановяване на нови мерки спрямо
детето, като родителските права се предоставят на бащата, като при него бъде
определено и неговото местоживеене. На майката следва да бъде определен и режим
на лични отношения с детето, както следва:
Майката ще има право да вижда детето, както следва:
1/ Всяка първа седмица от месеца, като за първа седмица се счита, седмицата, в
която има пълен брой дни от съответния месец, майката ще има право да взима детето
при себе си от 08:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, като за целта осигурява
възможност на детето да пътува с подходящ транспорт.
2/ Всяка трета седмица от месеца майката ще има право да вижда детето на
територията на гр. С. в същия часови диапазон.
3/ Всяка четна година в периода от 08:00 часа на 24 декември до 20:00 часа на
01 януари и през пролетната ваканция от 08:00 часа на първия неучебен ден до 20:00
часа на последния неучебен ден, а всяка нечетна година от 08:00 часа на Разпети петък
до 20:00 часа на Светли понеделник, както и 40 дни през лятната ваканция, когато
бащата не ползва платен годишен отпуск, като бащата ще има реципрочните права, а
именно Всяка нечетна година в периода от 08:00 часа на 24 декември до 20:00 часа на
01 януари и през пролетната ваканция от 08:00 часа на първия неучебен ден до 20:00
часа на последния неучебен ден, а всяка четна година от 08:00 часа на Разпети петък
до 20:00 часа на Светли понеделник, както и 40 дни през лятната ваканция, когато
12
майката не ползва платен годишен отпуск, като в тези периоди няма да важи режимът
на лични отношения на майката по т.1 и т.2.
Майката ще заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 270,00 лв.,
съобразно с отправеното от ищеца искане и минималния размер на дължимата
издръжка, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК.
С оглед постановяване на съдебното решение съдът следва да измени
постановените привременни мерки в съответствие с него.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и разясненията, дадени с ТР
№3/2023г. на ОСГК на ВКС ответницата следва да бъде осъдена да заплати
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер на 2025 лв., от които
2000,00 лв. – възнаграждение за един адвокат и 25,00 лв. – държавна такса за
образуване на делото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.59, ал.9 СК, утвърденото с Решение №6 от
15.11.20211 г., постановено по гр.д. №3485/2011 г. на РС-Д., с което е утвърдено
постигнато между А. О. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. и Г. И. Б., ЕГН
********** с адрес: гр. В. споразумение по чл.51, ал.1 СК по отношение на общото им
дете И. А. Н.,с ЕГН **********, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
И. А. Н.,с ЕГН ********** на неговия баща А. О. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И. А. Н.,с ЕГН ********** при неговия
баща А. О. Н., ЕГН **********, на адрес: гр. С..
ОПРЕДЕЛЯ на майката Г. И. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. В. режим на
лични отношения с детето И. А. Н.,с ЕГН **********, както следва:
1/ Всяка първа седмица от месеца, като за първа седмица се счита, седмицата, в
която има пълен брой дни от съответния месец, майката ще има право да взима детето
при себе си от 08:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, като за целта осигурява
възможност на детето да пътува с подходящ транспорт от С. до В..
2/ Всяка трета седмица от месеца майката ще има право да вижда детето на
територията на гр. С. от 08:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя.
3/ Майка има право да взима детето при себе си, като за целта му осигури
подходящ транспорт от С. до В.: Всяка четна година в периода от 08:00 часа на 24
декември до 20:00 часа на 01 януари и през пролетната ваканция от 08:00 часа на
първия неучебен ден до 20:00 часа на последния неучебен ден, а всяка нечетна година
от 08:00 часа на Разпети петък до 20:00 часа на Светли понеделник, както и 40 дни
през лятната ваканция, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като бащата
ще има реципрочните права, а именно детето да е при него: Всяка нечетна година в
периода от 08:00 часа на 24 декември до 20:00 часа на 01 януари и през пролетната
ваканция от 08:00 часа на първия неучебен ден до 20:00 часа на последния неучебен
ден, а всяка четна година от 08:00 часа на Разпети петък до 20:00 часа на Светли
понеделник, както и 40 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, като в тези периоди няма да се прилага режимът на лични отношения
13
на майката по т.1 и т.2.
ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАЩА в полза
детето И. А. Н.,с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител А. О. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. месечна издръжка в размер на 270,00
/двеста и седемдесет/ лева, платими в брой до 5-то число месеца, за който се дължи
издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.08.2024 г.,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до възникване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
ИЗМЕНЯ постановените с протоколно определение №6164/05.11.2024 г.
привременни мерки по отношение на детето И. А. Н.,с ЕГН **********, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
И. А. Н.,с ЕГН ********** на неговия баща А. О. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И. А. Н.,с ЕГН ********** при неговия
баща А. О. Н., ЕГН **********, на адрес: гр. С..
ОПРЕДЕЛЯ на майката Г. И. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. В. режим на
лични отношения с детето И. А. Н.,с ЕГН **********, както следва:
1/ Всяка първа седмица от месеца, като за първа седмица се счита, седмицата, в
която има пълен брой дни от съответния месец, майката ще има право да взима детето
при себе си от 08:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, като за целта осигурява
възможност на детето да пътува с подходящ транспорт от С. до В..
2/ Всяка трета седмица от месеца майката ще има право да вижда детето на
територията на гр. С. от 08:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя.
3/ Майка има право да взима детето при себе си, като за целта му осигури
подходящ транспорт от С. до В.: Всяка четна година в периода от 08:00 часа на 24
декември до 20:00 часа на 01 януари и през пролетната ваканция от 08:00 часа на
първия неучебен ден до 20:00 часа на последния неучебен ден, а всяка нечетна година
от 08:00 часа на Разпети петък до 20:00 часа на Светли понеделник, както и 40 дни
през лятната ваканция, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като бащата
ще има реципрочните права, а именно детето да е при него: Всяка нечетна година в
периода от 08:00 часа на 24 декември до 20:00 часа на 01 януари и през пролетната
ваканция от 08:00 часа на първия неучебен ден до 20:00 часа на последния неучебен
ден, а всяка четна година от 08:00 часа на Разпети петък до 20:00 часа на Светли
понеделник, както и 40 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, като в тези периоди няма да се прилага режимът на лични отношения
на майката по т.1 и т.2.
ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАЩА в полза
детето И. А. Н.,с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител А. О. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. месечна издръжка в размер на 270,00
/двеста и седемдесет/ лева, платими в брой до 5-то число месеца, за който се дължи
издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.08.2024 г.,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до възникване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
14
Определението по привременните мерки не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
15