№ 3193
гр. София, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110152675 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 25114219/07.07.2021 г., уточнена с молба
с вх. № 65068/06.10.2021 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
подадена от Р. Р. М., в лично качество и като баща и законен представител на
детето Г. Р. Р., с която търси защита от домашно насилие за себе си и за
детето си срещу АЛЬ. Г. П.. За ответницата се твърди, че е лице, с което
молителят е живял във фактическо съпружеско съжителство и от което има
дете - Г. Р. Р..
В молбата се твърди, че на 01.07.2021 г., около 13:30 часа, пред сградата
на СРС, находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, при
предварително уговорено между страните предаване на детето от бащата на
неговата майка, последната започнала да го дърпа за дясната ръка
/първоначално за китката, а след като то се изтръгнало – в областта под
лакътя и преди китката/ с всички сила в посока автомобила й, на което детето
се отпуснало на земята и продължило да бъде влачено от ответницата.
Заявява се, че след това Г.Р. се отскубнал от ръцете на майка си и се втурнал
към баща си, след него се затичали ответницата и интимния й приятел Румен,
който се хвърлил върху детето, вдигнал го във въздуха, като то започнало да
рита безпомощно и още по-силно да пищи и да плаче, успяло да се изтръгне,
паднало на земята, при което А.П. отново го хванала за ръката и започнала да
го влачи с думите „Като се приберем, ще те убия“. Сочи се, че в това време
Р.М. понечил да се намеси, на което ответницата изтичала към него и му се
нахвърлила с думите „Простак, идиот, изрод долен, ще те унищожа, никакво
споразумение няма да има, престъпник“ и го ударила няколко пъти по гърба с
юмрук и веднъж по рамото. Твърди се, че А.П. отправила обидни думи и
изрази и към присъстващата на мястото на инцидента майка на съученик на
Георги, както и към баба му по бащина линия. По изложените съображения се
1
претендира за налагане на мерки за защита по ЗЗДН.
Ответницата в постъпилия по делото писмен отговор, както и в открито
съдебно заседание, оспорва молбата и изложените в нея фактически
твърдения, като иска оставянето й без уважение.
Със заповед за незабавна защита № 177 от 08.10.2021 г. съдът е наложил
мерки за защита срещу ответницата по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 /последната
само по отношение на първия молител/ от ЗЗДН.
Софийски районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 от ГПК/
и закона /чл. 5 от ГПК/, прави следните правни и фактически изводи:
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.
Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства – удостоверение за раждане от 23.06.2011 г., издадено въз
основа на акт за раждане № 0312/23.06.2011 г. на Столична община – район
„Искър“, се установява, че страните Р. Р. М. и АЛЬ. Г. П. са живяли във
фактическо съпружеско съжителство, по време на което им се е родило
детето Г. Р. Р., роден на 10.06.2011 г. Поради което ответницата безспорно
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2, т. 3 и т.
4 от ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
емоционално и физическо такова. Молбата е депозирана в едномесечния
преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна, съображенията за
което са следните:
От наличните по делото данни въз основа на приобщените писмени
доказателства се установява, че към момента на постановяване на настоящия
съдебен акт отношенията между родителите на детето Георги са силно
влошени и недиологични, като честите им конфликти и неразбирателство са
съпроводени с воденето на различни съдебни /и не само/ спорове,
включително и такива по реда на ЗЗДН.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от името на
молителя Р. Р. М. /л. 5 от делото/. Същата обаче е обявена от закона за
достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други събрани
такива, какъвто не е настоящият случай, доколкото на процесния акт на
насилие от 01.07.2021 г. са присъствали очевидци. Ето защо декларацията не
следва да се ползва с формалната доказателствена стойност, придадена й от
чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Отделно и за пълнота следва да бъде посочено, че
декларацията се явява и негодно доказателствено средство относно молбата
за защита, подадена от името на детето Г. Р. Р., доколкото не изхожда лично
2
от него, а от неговия баща, който не може да декларира обстоятелства от
чуждо име с оглед личната наказателна отговорност за невярно деклариране.
За установяване на конкретната хронология и интензитет на събитията,
развили се в посочения ден, час и място, по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите – очевидци Валентина
Георгиева М.а /майка на молителя Р.М., респ. баба на Георги Румянов/ и
Румен Стоянов Костадинов /живееш на семейни начала с ответницата/. Що се
касае до останалия събран по делото доказателствен материал, съдът не го
поставя в основата при установяването на конкретната фактическа обстановка
и точната динамика на инцидента, доколкото в него не се съдържа ясна и
несъмнена информация за същия.
В действителност, основното събрано по делото доказателство, насочено
към установяване фактическите твърдения на молителите, са показанията на
свидетеля Валентина Георгиева М.а, които съдът кредитира частично,
доколкото в голяма степен за същите, при преценката им по реда на чл. 172
от ГПК, се установява наличието на съществени вътрешни противоречия и
тенденциозност в излагането на заявените твърдения. Така съдът дава вяра на
посоченото от свидетелката по отношение на това, че на 01.07.2021 г., пред
централния вход на сградата на СРС, находяща се в гр. София, бул. „Цар
Борис III“, между страните е възникнал конфликт по време на предаването на
детето на неговата майка, като същото в един момент е побягнало и е било
подгонено от тях, настъпила суматоха, която била прекъсната от излизащия в
това време от сградата на съда съдия, който взел Георги при себе си, започнал
да разговаря с него и заявил на страните, че детето иска да тръгне със
свидетелката М.а, но в събота майка му трябва да отиде пред нейния блок, за
да се среща със сина си, след което всички се разотишли. В останалата им
част, както вече беше посочено, показанията на тази свидетелка са
непоследователни и взаимно противопоставящи се, като съдът констатира и
наличието на съответна заинтересованост при депозирането им не само с
оглед родствената връзка, в която се намира свидетелката с молителите, но и
предвид използвания то нея израз по време на разказа й „тичам да видя къде е
детето ми“. Конкретни съществени несъответствия в коментираните
показания съдът установява по отношение на заявеното в самото начало от св.
М.а, че същата е видяла как от сградата на съда излиза ответницата,
придружена от двете й адвокатки и от Румен Костадинов, като свидетелката
била застанала под сянката на едно дърво заедно със сина си, детето и тяхната
адвокатка, като в последствие посочва, че тя е била сама под сянката на
дървото и за първи път видяла Румен Костадинов, когато той излезнал от
колата си, паркирана непосредствено до входа на съда, като не го е видяла да
излиза от последния. Отделно, при първоначалното изложение на
възприетите от свидетелката събития за процесната дата тя по никакъв начин
не свидетелства да е чула А.П. да е отправяла каквито и да било обидни думи
или изрази към някого от присъстващите на инцидента, включително по
отношение на Р.М., или да е прибягвала към някаква физическа саморазправа
с него, а напротив – заявява единствено, че след като Георги се е сгушил в
баща си, при тях отишъл Румен Костадинов, който успял да вземе детето на
3
ръце и в този момент се появил съдията от СРС, като разказва „след като
съдията излезе между никоя от страните нямаше физически контакт, имаше
само вербални нападки от страна на Румен към всички“. Същевременно в
последствие заявява, че след като Румен е взел детето /въпреки че малко по-
рано казва, че в този момент се е появил съдията и след неговата поява не е
имало физически контакти между никоя от страните, а единствено вербални
нападки и то от страна на Румен Костадинов/, ответницата е започнала да
напада Р.М. и да го удря. Също така, значителни са несъответствията между
наведените от молителите в молбата им за защита твърдения за начина на
развитие на процесното събитие и тези, изложените от св. М.. Така например
последната сочи, че в гоненето на детето са участвали както тя, така и сина й,
в който в последствие Георги се е сгушил, но подобни доводи в молбата
липсват. Нещо повече, в разказа на коментираната свидетелка липсват
каквито и да било данни за това, че ответницата е дърпала детето за дясната
ръка /първоначално за китката, а след като то се изтръгнало – в областта под
лакътя и преди китката/ с всички сила в посока автомобила й, че го е влачела
или че му отправила думите „Като се приберем, ще те убия“, както и че е
отправила към Р.М. думите „Простак, идиот, изрод долен, ще те унищожа,
никакво споразумение няма да има“. Единственото по отношение посочената
в молбата дума „престъпник“ свидетелката заявява, че е чула А.П. да я
отправя към сина й, но съдът не кредитира показанията й за това
обстоятелство именно с оглед гореизложените мотиви, довели го до
заключението за очевидна тенденциозност и заинтересованост в показанията
на тази свидетелка в обсъдените им части.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава
защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или
предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да
доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните,
поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
преценката на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителите с
тежестта на доказване в производството и да остави молбата без уважение,
като неоснователна, и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има единствено ответницата,
но същата не е заявила искане за присъждането й на такива.
Молителят Р. Р. М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
лв. на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 25114219/07.07.2021 г., уточнена с молба с
4
вх. № 65068/06.10.2021 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
подадена от Р. Р. М., ЕГН **********, в лично качество и като баща и
законен представител на детето Г. Р. Р., ЕГН **********, срещу АЛЬ. Г. П.,
ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие от
01.07.2021 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Р. Р. М., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от
ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5