Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.София,
30.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми
въззивен състав, в публично съдебно
заседание на
шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря Светослава Матеева и прокурора А.Василева като разгледа докладваното
от съдията СТАВРЕВА
В.Н.А.Х.Д.№2727/2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.21 от НПК.
С решение от 19.02.2019г.
по Н.А.Х.Д.№18690/2018г., СРС, НО, 2-ри с-в е признал
обвиняемия С.А.С. за виновен в това, че на 06.08.2018г., около 13:00 часа в гр.София, на кръстовището,
образувано от ул.”Гурко” и ул."Любен Каравелов", без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, е държал високорискови наркотични вещества - кокаин,
с нето тегло 0,66гр., с процентно съдържание на активния компонент
кокаин 45%, на стойност 82,50лв. /осемдесет и два лева и петдесет
стотинки/, като кокаинът е вещество с висока степен на риск
съгласно чл.3, ал.2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, включени в Приложение №1, Списък I, включващ „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната
медицина” на Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, на основание изменението на чл.2, ал.2 и 3 от ЗКНВП и деянието представлява маловажен случай, прието да е престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от
НК, поради което и на осн. чл.78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност като му наложил административно наказание
„Глоба“ в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/. СРС възложил на обвиняемия и направените по делото разноски.
Произнесъл се е и по приобщените по делото веществени доказателства.
Срещу решението е постъпил въззивен протест от прокурор при СРП. В сезиращия въззивния
съд акт се настоява първостепенния акт да е неправилен и незаконосъобразен в частта
относно размера на определеното на обвиняемия административно наказание.
Посочва се, че неправилно първият съд е определил наказание под нормативно
заложеното в чл.354а, ал.5 от НК, тъй като в случая обвиняемият се освобождава
от наказателна отговорност и предвидения размер на административното наказание
„Глоба“ е нормативно заложен. Даденото тълкуване на прокурора се подкрепя и от
незадължителна съдебна практика на СГС. Поради тези съображения се моли за
изменение на първоинастанционното решение в частта
относно определеното на С.
административно наказание като му бъде наложено законовопределеното
от 1000лв. /хиляда лева/.
В
разпоредително заседание на 03.07.2019г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на обвиняемия и свидетели, изслушването на вещи лица и ангажирането на
други доказателства.
В съдебно заседание представителят на
СГП, като поддържа протеста. Счита, че решението
на
СРС следва да бъде изменено относно размера на
наложеното наказание „Глоба“, който следва да е 1000лв. /хиляда лева/. Моли
съдебния акт да бъде потвърден
в останалата му част.
Обвиняемият С., редовно призован, се явява лично. Като настоява
делото да бъде разгледано в отсъствие на защитника му, в правото си на лична
защита С. моли за
намаляване размера на наложената му „Глоба“ с аргумент, че е студент. В последна си
дума, изразява съжаление за случилото се, което е било еднократен акт в
живота му.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди
доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното решение, констатира следното:
Първоинстанционното решение е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на
СРС. Настоящият въззивен състав не намира основания
за ревизиране фактологията, приета от първия съд,
която дори е прекалено детайлна и се изразява в следното:
Обвиняемият С.А.С. е роден на ***г., в гр.Хасково, българин, български гражданин, с адрес по местоживеене ***, с пост. адрес: гр. Хасково, бул.„********, неженен, със средно образование, безработен, студент, с ЕГН:**********, неосъждан.
Според съдържанието на изготвената входа на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, обвиняемият С. е психически здрав, при липса на придобити или вродени психологически разстройства, с ниво на интелектуално развитие съответстващо на образованието и социалния му опит, без формирани зависимости към алкохол или наркотични вещества.
На 06.08.2018г. около 13:00 часа обвиняемият С. управлявал лек автомобил марка „БМВ”, с рег.№********в гр.София. Намирал се на кръстовището, образувано от ул."Гурко" и ул."Любен Каравелов". Бил сам в превозното средство.
По това време на същото място се намирали полицейски служители при 01 РУ - СДВР - св.С. С.и св.Иван И., които извършвали контрол по спазване
правилата на ЗДвП. Същите забелязали управлявания от С. и решили л.а. марка „БМВ”, с ДК№********, и решили да извършат проверка. След спирането на превозното средство
и легитимиране при поискване личната карта на водача констатирали, че е видимо притеснен. Поради
това полицейските служители го запитали дали носи
у себе си или в превозното средство забранени от закона вещи,
вещества и предмети. Обвиняемият споделил, че в джоба на късите
си панталони държи полиетиленово пликче с прахообразно вещество, което
предал с протокол за доброволно предаване от същата дата.
Обвиняемият С. бил задържан със заповед на полицейски орган за срок от 24 часа.
Според съдържанието на назначената в досъдебното производство физико-химична експертиза, предаденото от С. прахообразно вещество е кокаин, с нето тегло 0,66гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент 45,00%, чиято стойност съобразно Приложение №2 към чл.1 от ПМС №23 отг. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е 82,50лв. /осемдесет и два лева и петдесет стотинки/.
За държането на така установеното
високорисково наркотично вещество - кокаин, обвиняемият С. не притежавал надлежно разрешително, издадено по Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.
Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с
извода на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят
изложените фактически изводи, описани в Постановлението на прокуратурата за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, в каквато насока СРС е направил съответен, и то
изключително подробен доказателствения
анализ.
Първоинстанционният съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, защо им дава вяра. Всъщност такива, които не могат да бъдат кредитирани не са установени по делото и този извод е напълно споделяем и от таза инстанция. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в проверявания съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите към обжалвания съдебен акт подробно, и то рядко по такъв род дела, са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали, като не е допуснато превратното им тълкуване.
Въззивният съд, след като извърши задължителната служебна проверка на доказателтсвените изводи на първата инстанция касателно дадената пълна кредитация показанията на св.С.и св.И., не намира основания да се дистанцира от този извод. Изложеното и от двамата пътни полицаи подкрепя по идентичен начин обективираното в Постановлението на СРП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, доколкото същите дават категорични сведения както за местоположението на обвиняемия на пътното платно, факта, че е бил сам в колата, че се е притеснил при необходимостта да предостави личните си документи и в крайна сметка категоричността на отговора му, че има в себе си забранени за държане вещи. Правилно долния съд е съзрял пълен унисон между изложеното от двамата пътни полицаи и отразеното в протокола за доброволно предаване, заповедта за задържане на обвиняемия, физико-химичната експертиза и др.
Липсва
процесуален недостатък относно начина за приобщаване на наркотичното вещество
като веществено доказателство посредством протокола за доброволно предаване,
тъй като както НПК, а така също и богатата съдебна практика, особено по такъв
род дела, не изключва възможността приобщаването да стане именно така. Още
повече, че следва да се третира и в полза на предалото забранената за държане
вещ лице. И настоящият съдебен състав споделя виждането, че протокола за
доброволно предаване се явява писмено доказателство, чрез което напълно адекватно
може да се попълва процеса с други доказателства или доказателствени
средства, като разсъжденията на съда в тази насока са плод на разумни, но
излишни усилия.
Въззивният състав, подобно
на предходния, кредитира като обосновано и обективно заключението на
съдебно-психиатричната и психологична експертиза от в.л. К.и Г., от което се
установява, че обвиняемият С. не страда от
психично заболяване и може да участва пълноценно в наказателния процес (л.41-45
от досъдебното производство) при липса назависимост
към наркотични вещества и/или алкохол.
Като съотнасящи се с останалите
подкрепящи обвинението доказателствени източници,
този съд приема, аналогично на предходния и физико-химичната експертиза по Протокол №501-х/2018г. (л.26-30 от досъдебното производство),
от която се установява по категоричен начин вида наркотично вещество, предадено от обвиняемия /кокаин/,
неговото тегло, активните наркотично-действащи
компоненти, а от протокола за оценка и неговата стойност. В този смисъл
обсъждане съдържанието на експертната справка, изготвена преди физико-химичната
експертиза също е излишно.
Констатация за необремененото съдебно
минало на обвиняемия С. към датата на деянието,
долният съд правилно е направил въз основа на приложената и приета по делото
като писмено доказателство справка за съдимост (л.49 от досъдебното
производство) и инкорпорираната в хода на съдебното следствие.
При описаните факти районният съд е стигнал до обосновани
правни изводи
в насока реализиране от обвиняемия С. на обективните и субективни елементи на престъплението
по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. За съставомерността на деянието по
тази норма от НК, която урежда
престъпление на формално извършване, е необходимо единствено деецът да държи
предмета на престъплението – наркотично вещество или негов
аналог, без за това да
притежава необходимото съгласно Закона за контрал на
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ разрешително.
В този смисъл анализът на доказателствените
материали както поотделно, така и в тяхното единство подкепя
извода на СРС за това, че от обективна страна обвиняемият С. на посочената по-горе дата /06.08.2018г./ е държал в себе си високорисково наркотично вещество /кокаин/.
Съгласно Списък I
и Списък IV на Единната конвенция по упойващите вещества
от 1961г., изменена с Протокола от 1972г. (ратифицирана от РБ, обн. ДВ. бр. 87/15.10.1996г.), кокаинът е наркотично (упойващо) вещество. Същият е под международен
контрол, съгласно цитираната Конвенция и Конвенцията на ООН от 1988г. срещу незаконния трафик на упойващи вещества
и психотропни субстанции (ратифицирана от Република България, обн. ДВ. бр. 89/19.1993г.), а с ратифицирането на посочените международни актове (чл.5, ал.4 от КРБ), кокаинът е поставен и под национален контрол, като в съответствие с тези актове е и издаденият Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите
(ЗКНВП). Съгласно чл.30 от ЗКНВП се забранява производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от приложение
№1. Това наркотично вещество е включено в списъка – Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за
реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и вещества
с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
От субективна страна правилно контролираната съдебна инстанция е приела, че инкриминираното
деяние е извършено от обвиняемия С. при условията на пряк умисъл
– последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Лицето е съзнавало, че не
притежава изискуемото по закон разрешително
за държане предмета на престъплението
- високорисково наркотично вещество – кокаин в себе си. Едновременно
с това С. е имал за цел противозаконно
да държи същото, с което е реализиран и волевия елемент на вината.
Настоящият съдебен състав, в унисон с виждането на
СРС намира, че престъпното поведение на подсъдимото лице се субсумира
именно под по-леко наказуемия състав на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, предвид следното:
Легалната
дефиниция на чл.93, т.9 от НК предписва, че „маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Нито
материалния закон, нито съдебната практика съдържат формални цифрови критерии
за маловажност на отделните случаи на престъпления. За преценката за маловажност е от значение както паричната
равностойност на предмета на престъплението, така и спецификата на случая,
начина на извършване на престъплението и на обекта на престъпното
посегателство, но също и личността на извършителя, настъпилите вредни последици
и др.
В случая, както резонно е отбелязала и долната инстанция се касае за противоправно държане на кокаин с с нето тегло
0,66гр., с процентно съдържание
на активния компонент кокаин 45%, на стойност 82,50лв.
/осемдесет и два лева и петдесет стотинки/. Макар и количеството, държано от обвиняемия само по себе си да не е в размер,
който да сочи на малозначителност на извършеното, но
преценено наред със сравнително ниския процент на активното вещество за този
вид наркотик, данните за личността на обвиняемия и изолирания характер на
деянието в живота му, показва обществена опасност, която е значително по-ниска
от типичния състав на престъплението по чл.354а, ал.3 от НК и определя случая
като маловажен, защото съответства на критериите, изведени в чл.93, т.9 от НК. Държаното
количество наркотично вещество от обвиняемия е на стойност, значително по-ниска
от установения размер на минималната месечна работна заплата за страната към
датата на извършване на деянието.
Градският съд,
подобно на СРС намира, че в конкретния случай, предмет на преценка следва да
бъдат не само количеството и стойност на предмета на деянието, но и личността
на извършителя. Касае не само за изключително млад човек, чиято възраст се характеризира
с относително по-голяма внушаемост от средата
и импулсивност, но също и за такъв, който учи, студент е, оказал е освен това пълно
съдействие на органите на реда, в каквато насока свидетелства протокола за
доброволно предаване. Процесуалното поведение на
обвиняемото лице в
хода на процеса
е било перфектно и е приключило със самопризнания,
изходящо още от момента на задържането му /вж. показанията на двамата
полицейски служители/. Съдът прецени и изказаното съжаление от обвиняемия, както пред първия съда,
така и пред настоящата инстанция. Съдът се позова и на данните, изводими от
съдържанието на съдебно-психиатричната и психологична експертиза за липса на
зависимост към подобен вид вещества или алкохол, което е в подкрепа на извода
за еднократност на проявата. Правилно районинят съд е приел всички тези обстоятелства като даващи основание за квалифициране
на деянието като маловажен случай.
Посочените обстоятелства
подкрепят извода за по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното деяние от обикновените
случаи на престъпления от този вид (в тази
насока вж. р.№329/2010г. на ВКС,
ІІ н.о., р.№ 19/2008г. на ВКС, ІІ н.о., р.№34/2015г. на ВКС,
ІІІ н.о., р.№408/2012г. на ВКС, І
н.о., р.№253/2015г. на ВКС, ІІІ н.о. и др.).
От друга страна,
следва да се отбележи, че
извършеното деяние се отличава с изискуемата
се по чл.9, ал.1 от НК обществена опасност, доколкото количеството на държаното от обвиняемия
наркотично вещество, неговата стойност и процентното съдържание на активно действащият компонент /кокаин/ безспорно не могат
да обосноват малозначителност на деянието, поради което не може
да се говори,
че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.
Предвид изложеното,
СГС прецени, че правилно СРС е приел, че извършеното от обвиняемия С. изпълва състава на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.
За това
престъпление законодателят е предвидил наказание „Глоба” до 1000лв. /хиляда
лева/. Градският съд в този му състав, подобно на СРС намира, че са налице
задължителните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК,
предвид императивния характер на същата. Обвиняемото лице не представлява
голяма обществена опасност, целите на наказанието могат бъдат постигнати и
посредством обсвождаването му от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание. Към деня на извършване на
деянието обвиняемият С. не е осъждан
и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма.
От престъплението няма причинени имуществени вреди, които следва да бъдат
репарирани, доколкото такива липсват в самия престъпен състав на това
престъпление. Липсват и процесуалните пречки за прилагане института на
освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а, ал.7 от НК.
Незаконосъобразно обаче според въззивния съдебен състав районният съд е определил размера
на административното наказание от 150лв. /сто и петдесет лева/ като неправилно е разтълкувал съдържанието на
чл.78а, ал.5 от НК. Според цитираната норма, когато за
извършеното престъпление е предвидено само наказание „Глоба“, административното наказание не може
да надвишава размера на тази
глоба. В конкретния случай, наказанието, предвидено за престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК е „Глоба” до 1000лв. /хиляда лева/, което означава,
че размера на административното наказание, което може да
бъде наложено на обвиняемия по реда на чл.78а от НК не може
да надвишава този размер. Това обаче
не дава възможност
на съда в този случай да
слиза под установения в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК минимум на административното
наказание, който в случая също
е 1000лв. Когато съдът
налага наказание за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК и не са налице основанията по чл.78а
от НК, доколкото не е предвиден минимум на размера на наказанието “Глоба”, съществува законова възможност същото да бъде
от 100
/сто/ до 1000лв. /хиляда лева/ съобразно чл.47, ал.1 от НК. При условие, че приложението на чл.78а от НК при наличие
на основанията за това е винаги задължително, на обвиняемия се дава процесуална
привилегия да не бъде наказан по углавен ред, въпреки че е извършил
престъпление, което задължава съда да съблюдава правилата за определяне на
административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК, вкл. и досежно
размера на административната санкция, която може да наложи. Поради това в тази
хипотеза /случаите на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от
НК/ административното наказание не може да бъде в друг размер освен „Глоба“ от
1000лв. /хиляда лева/, представляваща минималната предвидена в чл.78а, ал.1 от НК и съответстваща на ограниченията по чл.78а, ал.5 от НК.
Ето защо, СГС
прие, че именно законовоопределената като размер административна
санкция ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя като ще се
постигне и целите на чл.12 от ЗАНН - за индивидуална и генерална превенция
спрямо С. и другите лица, склонни да
извършват такъв род престъпления. Несъгласието на обвиняемия с размера на
глобата, наведено пред СГС не може да бъде основание за неправилно приложение
на закона. Още повече, доколкото на същия се дава шанс да се третира като
неосъждан и да продължи живота си, съблюдавайки утвърдените от НК правила за
поведение.
Вярно с оглед изхода на делото, с решението си районният съд е
възложил в тежест на обвиняемия С. разноските по делото, сторени в хода
на предварителното разследване, както и държавна такса за служебно издаване на
изпълнителни листове, поради което и решението в тази му част следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл.354а, ал.6 от НК с оглед направените правни изводи по-горе
законосъобразно районният съд е постановил предметът на престъплението – високорисково наркотично вещество и опаковки - да
бъдат унищожени.
В обощение, поради горенаведените
изводи се налага частично
изменение на обжалвания първоинстанционен съдебен акт
досежно размера на определеното на обвиняемия адмиистративно наказание, респ. уважаване на протеста в
тази му част и съответно потвърждаване на решението в останалата му.
С оглед горното и на осн. чл.334, ал.1, т.3, вр. чл.337, ал.2, т.3 и чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение от 19.02.2019г.
по Н.А.Х.Д.№18690/2018г., СРС, НО, 2-ри с-в като УВЕЛИЧАВА размера на административното
наказание „Глоба“, наложено на обвиняемия С.А.С. /със снета
самоличност/ от 150лв. /сто и петдесет лева/ на
1000лв. /хиляда лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................