Решение по дело №418/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 86
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Иван Латинов Маринов
Дело: 20191400600418
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

 

гр.Враца 03.12.2019 година

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:                          

                             

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ КРУМОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ:ИВАН МАРИНОВ

                                    МЛ.СЪДИЯ:МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА

                                            

при участието на секретаря Лилия Горчева и на прокурора Асен Пашански, след като изслуша докладваното от съдия Маринов ВНОХД № 418 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство пред Врачанския окръжен съд е образувано по жалба на адв. Г.З. – защитник на подсъдимия И.И.В. ***.

Атакува се Присъда № 49/02.07.2019 год., постановена по НОХД № 133/2019 год., по описа на Районен съд гр. Враца, с която В. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1 НК.

В жалбата и допълнителната такава се развиват  доводи, че присъдата на първия съд е неправилна и незаконосъобразна, постановена при превратно тълкуване на събрания доказателствен материал. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов такъв, с който  подсъдимия да бъде оправдан, с произтичащите от това последици.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ВрОП изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да остане без уважение, а присъдата на първия съд следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият И.В. се явява лично и с договорения си защитник - адв. З. от ВрАК. Същите поддържат жалбата и допълнението към нея. Твърдят, че обжалваната присъда е постановена върху неверни доказателства, че направените правни изводи са необосновани, което е довело и до неверния извод за доказано престъпление от страна на В., поради което и подсъдимия следвало да бъде освободен от наказателна отговорност.

Гражданският ищец П.С. и повереника му адв. Г.А. се явяват лично, като вземат становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на ВрРС като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.

Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените от страните доводи и съображения, и след цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 319 от НПК от страна с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна по следните съображения.

С Присъда № 49/02.07.2019 год., постановена по НОХД № 133/2019 год., РС Враца е признал подсъдимия И.И.В. ***, за виновен в това, че на 16.04.2018 г. в село Галатин, чрез нанасяне на два удара с ръка в областта на лицето, е причинил средна телесна повреда на П.Д.С. от с.с., изразяваща се в счупване на челюст, поради което и на основание по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 54 НК, му е наложил наказание от една година “лишаване от свобода”.

На основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът е отложил изпълнението на това наказание с изпитателен срок от три години, от влизане на присъдата в законна сила.

В полза на пострадалия, конституиран в качеството на граждански ищец - П.Д.С. е присъдена сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2018 год. до окончателното й изплащане. Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5000 лв. до пълния претендиран размер е оставен без уважение, като неоснователен.

В тежест на подсъдимия В. са възложени направените по делото разноски.

Именно този акт се атакува пред настоящата инстанция.

За да постанови същият, първоинстанционния съд е събрал в необходимият обем и пълнота и по съответният процесуален ред, изискуемите за правилното изясняване на делото писмени и гласни доказателства.

При условията на чл. 305, ал. 3 от НПК, съдът е приел, че гласните доказателства могат да се обособят в две групи, които са били подробно обсъдени с останалия доказателствен материал. В процеса на анализ и оценка съдът е дал вяра на т.нар. първа група гласни доказателства, включваща показанията на пострадалия, но и показанията на свидетелите Д. С., П. П., П. Х. и П. П..

Съдът е кредитирал отчасти и показанията на втората група свидетели, включваща свидетелите П.К., Н.М. и И.. С., както и част от обясненията на подсъдимия.

Като е съобразил тяхната логическа обусловеност, непротиворечивост и вътрешно съответствие с общия доказателствен материал, ВрРС е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи относно факта, извършено ли е противоправно деяние, каква е правната му квалификация и авторство, субективната страна и личността на подсъдимия. Съдът подробно се е мотивирал защо е дал вяра на тези доказателства и поради каква причина не е кредитирал останалите гласни доказателства.

Така направени, тези изводи се споделят напълно от тази инстанция.

Безспорно по делото е установено и правилно е възприето в мотивите на РС Враца, че подсъдимият и пострадалият живеят в с. Галатин и двамата се познават отпреди.

През 2018 год., И.В. бил общински съветник в Общински съвет - Криводол и притежавал питейно заведение в центъра на село Галатин. Пострадалият често посещавал неговото заведение, където като барманка работела св. П. К.. При някои от последните си посещения, П.С. влизал в спор с барманката относно музиката в кафенето, която не била по негов вкус, както и относно работното време на заведението, като в раздразнението си казал, че "ще затвори това заведение".

На 16.04.2018 г., около 24.00 часа, С. заедно със св.П. Х. посетили въпросното заведение, където по това време били подсъдимия и свидетелите П. К., И. С., Н. М. и П. П.. На вратата на заведението двамата свидетели, които преди това били употребили алкохол, се разминали със св. П., която излизала до външната тоалетна. След влизането им, св.X. взел две бутилки бира и ги отнесъл до бара, където св.K. ги отворила и той платил. В същото време подсъдимият В. седял на една от масите. Бил употребил алкохол. Виждайки св.С., той го извикал при себе си, на което пострадалия се отзовал. Подсъдимият бил повлиян от изпития алкохол, но и подразнен от появата на този свидетел и на няколко пъти му отправил репликата „Ти ли ще ми затваряш заведението“. Последното било провокирано от казаните преди това думи в тази насока от страна на св.С.. Възникнал спор между тях, при който пострадалият "предложил на подсъдимия да излязат навън и да се разберат", което още повече подразнило В. и вместо да му отговори се изправил, застанал пред свидетеля, бутнал го и внезапно му нанесъл два удара с ръка в областта на лицето. Вследствие на ударите, С. се свлякъл по близката стената и паднал на седалището си. Намесил се и св. X., който го вдигнал, за да го изведе извън заведението. В този момент, В. видял, че от устата на пострадалия тече кръв и го напсувал, като му казал да не плюе кръв по плочките. След това св.X. извел С. от заведението и го отвел до дома му, където състоянието му било възприето и от св. Д. С. - баща на пострадалото лице, който сигнализирал за случилото се на тел. 112. Още същата вечер в селото пристигнал полицейски патрул, като св. Пл.П. възприел състоянието на пострадалия, а по-късно съставил и протокол за полицейско разпореждане на подсъдимия. На следващия ден, С. потърсил медицинска помощ за получените наранявания. На по-късен етап поради влошеното си състояние претърпял и хирургическа интервенция в специализирана болница в гр.София по лицево-челюстна хирургия.

За изясняване на вида телесно увреждане, по делото е била назначена и изслушана тройна съдебно - медицинска експертиза, с вещи лица д-р Р. А., д-р Ф. Т.- съдебни лекари и д-р В. Н. специалист по дентална медицина. От заключението на експертите е установено, че пострадалия е получил счупване на дясно рамо на долна челюст, което увреждане отговаря на самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст. Наред с това, са му били причинени оток и кръвонасядане на двете устни с разкъсно-контузна рана на долната устна и кръвотечение от устната кухина, като описаните увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По механизъм, уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и по време посочени от пострадалия в следствие на побой и нанесени два удара в областта на лицето и не отговарят да са получени в резултат на падане.

Горната фактическа обстановка почива на събрания от първата инстанция доказателствен материал.

Анализирайки всички събрани от него доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, РС Враца е достигнал до единствения извод, че подсъдимия е причинил соченото увреждането на С.. Този извод на първия съд се споделя изцяло и от настоящата инстанция.

Безспорно наличната медицинска документация и приетото от съда и страните заключение на съдебно-медицинска експертиза са категорични, че на 17.04.2018 год., пострадалият е бил освидетелстван, при което е описано травматично увреждане. Била поставена диагноза счупване на дясно рамо на долна челюст, което увреждане отговаря на самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст. Това увреждане е било потвърдено и от приетата тройна СМЕ.

За да достигне до извода, че подсъдимия е причинил увреждането на С.,*** правилно е преценил, че в случая от значение за изясняване на обективната истина, са събраните по делото гласни доказателства, които следва да се разделят в две групи, като всяка от тях спомага за изясняване на фактическата обстановка в различни моменти от инцидента, а така разделени, същите се подкрепят и от останалите доказателства.

За това, че на пострадалия е била причинена средна телесна повреда свидетелстват освен неговите показания, но и тези на свидетелите Д. С., П. П., П. X. и П. П..

Както правилно е посочил първия съд, непосредствен очевидец на нанесените удари от страна на подсъдимия е свидетеля П. X., който е последователен и логичен в показанията си за цялата хронология на събитията, като установява часа и начина, по който са стигнали с пострадалия до заведението на подсъдимия,  поведението на последния, който извикал св.С. и му нанесъл „един или два” удара, вследствие на които пострадалия паднал на земята, а В. започнал да го псува, защото плюел кръв на пода. Този свидетел установява и начина, по който са си тръгнали двамата със С. от заведението, както и кои са били присъстващите там лица, в това число и св.K.. X. свидетелства и за състоянието на пострадалия след въпросната вечер, влошеното му състояние и дългия период на възстановяване.

От своя страна свидетелят Д. С. – баща на пострадалия, установява външния вид на синът си непосредствено след инцидента, установява тежкото му здравословно състояние, понесените болки и страдания, проведеното лечение и начина, по който му се е отразил инцидента.

Свидетелят П. П. – пол.инспектор установява, че при посещението си същата вечер в дома на пострадалия, по повод подаден сигнал го е възприел, че не може да говори, както и че е посетил заведението на подсъдимия, разговарял е с него и му е съставил протокол за полицейско разпореждане.

Свидетеля П. П., установява, че когато излизала от заведението, на входа се разминали със свидетелите С. и X.. Установява още, че след като се върнала в заведението, пострадалият вече имал кръв по лицето. Свидетелства, че на това място често ставали побоища, както и че св. X. е помогнал на С. да стане и си тръгнали. Свидетелства и за посещението на полицейски патрул, както и че св.П.С. дълго време след инцидента имал здравословен проблем.

Всички по-горе описани свидетели в различен хронологичен ред от време са възприели непосредствено и разбрали впоследствие, че подсъдимия е този, който е причинил счупването  на челюстта на пострадалия.

По делото са събрани и косвени доказателства, относно причинената телесна повреда, като в тази насока са разпитаните по делото свидетели K., М. и С..

Всички тези свидетели също са присъствали в заведението и имат възприятия за станалия инцидент, но в противоположна посока на по-горе цитираните свидетели.

Първата свидетелка дава сведения за поведението на пострадалия при предишни негови посещения в заведението и за конфликтите между нея и С..  Сочи, че след като С. и X. дошли и тя ги обслужила, излязла до тоалетната и не е видяла нищо от инцидента, като не е видяла да има кръв по пода.

Вторият свидетел твърди, че е бил много пиян и не помни нищо, а третият също твърди, че след пристигането на пострадалия в заведението, бил излязъл навън. Заявява обаче, че е чул вътре "караница".

Твърденията на свидетелите от т.нар. втора група в тези им части остават изолирани от останалия събран доказателствен материал, тъй като безспорно от другите посочени по-горе свидетели бе установено, че пострадалия е имал видими белези на телесно увреждане, каквато е била кръвта по лицето му. Освен това, твърдения за напускане на заведението по време на инцидента от страна на свидетелите K. и С. не се съдържат в показанията на никой от другите свидетели.

Имайки предвид всичко посочено по - горе, правилно първия съд е приел, че от обективна страна деянието е осъществено от В. с факта на нанасяне на два удара с ръка спрямо С. и причиняването на същия на средна телесна повреда - счупване на дясно рамо на долна челюст, което увреждане отговаря на самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст.

От субективна страна, правилно в мотивите си РС Враца е приел, че деянието е извършено от този подсъдим с пряк умисъл, като той е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е обществено опасните последици и е желаел настъпването им, нанасяйки удари с ръка в жизнено важна част от човешкото тяло.

Вината на подсъдимия е доказана по несъмнен начин, поради което ВрОС намира, че не са налице основания за отмяна на постановената присъда.

Имайки предвид посоченото по-горе, съдът не споделя становището и на защитата и на самия подсъдим, че в случая следва да бъде постановена оправдателна присъда. Участието на подсъдимия в инцидента и в причиняването на увреждането на пострадалия е установено по несъмнен начин, поради което и той следва да понесе последствията от това си поведение.

Що се касае до твърденията в жалбата за допуснати нарушения при постановяване на присъдата, съдът намира, че същите са несъстоятелни. По делото е изготвена и приета тройна съдебно-медицинска експертиза с участието на съдебни лекари и специалист по дентална медицина, от чието заключение безспорно е установено, че е налице счупване на дясно рамо на долна челюст. Наред с това, експертите са категорични, че така причиненото увреждане отговаря на медико - биологичния квалификационен признак - счупване на челюст.

Именно и поради това, настоящият състав на ВрОС приема, че атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована по отношение авторството на деянието и неговата правна квалификация.

При определяне на конкретния размер на наказанието на подсъдимия, съдът е отчел както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността му обстоятелства, като е наложил наказанието при превес на първите.

Настоящия състав на ВрОС обаче намира, че макар в случая вината на подсъдимия да е доказана по несъмнен начин, то при постановяване на присъдата не е отчетено наличието на едно изключително смекчаващо вината му обстоятелство, а именно психичното състояние, в което той се е намирал по време на конфликта, когато е нанесъл и фаталните удари.

В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият състав на ВрОС не приема в случая наличие на “физиологичен афект” в поведението на подсъдимия.

В същото време обаче, съдът намира, че макар В. да не се е намирал в състояние на “физиологичен афект”, то той е бил видимо “раздразнен” от предишно поведение на пострадалия, който многократно бил заявявал, че ще затвори заведението му.

Раздразнението на В. било породено и от факта, че въпреки тези изказвания, пострадалия отново посетил заведението му и то в късен час - около 24.00 часа.

От друга страна, това раздразнение се засилило от факта, че вместо да се извини, пострадалият му "предложил да излязат на вън и да се разберат", поради което и няма как при определяне на вида и размера на наказанието на В. да не бъде отчетено наличието на това раздразнение, което го е мотивирало да нанесе фаталните удари. Именно и затова, настоящия състав на ВрОС приема това обстоятелство като изключително смекчаващо отговорността такова, поради което и наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, като предвиденото в закона наказание "лишаване от свобода" бъде заменено с наказание "пробация"

В тази връзка следва да се отбележи, че изискването за индивидуализация на наказанието е изискване за съблюдаване мярката на използваната наказателна принуда, която следва да бъде намерена във всеки конкретен случай, за да бъде наложеното наказание справедливо, необходимо и достатъчно за постигане целите, прокламирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Настоящият съд счита, че целите на наказанието - да се въздейства предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия, да бъде същият превъзпитан към спазване на законите и добрите нрави ще бъдат постигнати и без на В. да бъде налагано наказание лишаване от свобода. Тези цели биха реализирали своята поправително-превъзпитателна функция и чрез налагането на наказанието "пробация" на подсъдимия в следните пробационни мерки:

- „задължителна регистрация по настоящ адрес”  за срок от шест месеца, с периодичност на явяване и подписване – 2 /два/ пъти седмично;

- „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от шест месеца;

При преценка на справедливостта на присъдата по отношение на размера на уважения граждански иск, въззивната инстанция намери, че правилно отчитайки характера и степента на нараняванията, както и продължителността на оздравителния процес и на претърпените болки и страдания от пострадалия, първоинстанционния съд не е уважил същият в пълен размер. Освен това решаващият състав намира, че уваженият размер на иска също е бил завишен. Безспорно в случая освен претърпените болки и страдания пострадалия е получил и стрес в следствие уплаха от станалото, но така уваженият размер на иска надвишава неимуществените му вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост. 

Имайки предвид събраните по делото доказателства, посочената разпоредба, но и съобразявайки участието на пострадалия в инцидента, настоящият състав на ВрОС намира, че претърпените от С. неимуществени вреди следва да се определят в размер на четири хиляди лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на тази сума, като в тази част присъдата следва да бъде изменена, както и да бъде определен нов размер на  държавна такса. Именно така съдът намира, че справедливо ще бъдат репарирани вредите от причиненото увреждане.

Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НПК, Врачанският окръжен съд  

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

Изменява присъда № 49/02.07.2019 год., постановена по НОХД № 133/2019 год., по описа на РС Враца в частта, в която на основание чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 54 НК, на подсъдимия И.В. е определено наказание от 1 година “лишаване от свобода”, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” НК определя на същия наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца;

Изменява присъда № 49/02.07.2019 год., постановена по НОХД № 133/2019 год. по описа на ВрРС и в частта на присъденото в полза на П.С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като намалява размера на същото от 5 000 лв. /пет хиляди лева/ на 4 000 лв. /четири хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането 16.04.2018 год. до окончателното изплащане на тази сума.

Изменява присъда № 49/02.07.2019 год., постановена по НОХД № 133/2019 год. по описа на ВрРС и в частта, в която подсъдимия В. е осъден заплати държавната такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 200 лв., като намалява размера на същата на 160 лв.

В останалата част потвърждава присъда № 49/02.07.2019 год. на РС Враца постановена по НОХД № 133/2019 год. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                  Членове: