Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4096 28.10.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, втори граждански състав, в публично заседание
на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14791 по описа на съда за 2018 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 6, пар. 1
от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи от К. Д. Г. с
ЕГН: **********, чрез пълномощника му – адв. Н.М. със съдебен адрес *** против
Административен съд гр. Варна, с адрес за призоваване гр. Варна, ул. „Никола
Вапцаров“ № 3А, Районен съд гр. Варна с адрес за призоваване гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 57, Върховен касационен съд с адрес за призоваване гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 и Върховен административен съд с адрес за призоваване
гр. София, бул. „Александър Стамболийски № 18 за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5001 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинено в следствие на нарушеното му
право на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.07.20117г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди,
че е лице, претърпяло неимуществени вреди вследствие нарушение на правото му на
разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС.
Твърди, че
административното дело, по което бил страна е с начален момент - 03.09.2012г. и
приключило на 31.07.2017г., като продължителността му била 4 години, 10 месеца
и 28 дни.
Ищецът твърди,
че на 03.09.2012г. подал в Административен съд – Варна жалба, с която поискал
отмяна на принудителна административна мярка „преместване на паркирано ППС“ и
осъждане на ответника – „Тет – 61“ ЕООД
да заплати сумата от 56 лева за репатриране и паркинг на МПС – то, като
обезщетение за претърпени имуществени вреди. Въз основа на същото било
образувано адм. дело № 3348/2012г. по описа на Административен съд – Варна.
След
осъществена размяна на книжа с ответника, съдът прекратил производството по
делото и изпратил същото по подсъдност на РС – Варна, където делото било
образувано под № 13734/2012г. Производството приключило с Решение №
5603/09.12.2013г., с което искът бил уважен, но по жалба на ответника било
образувано в.гр.д. № 447/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Твърди се в
исковата молба, че с Решение № 738/16.05.2014г. съдът обезсилил Решението на РС
– Варна по съображения, че се е произнесъл по спор, който не му е подсъден и
делото било върнато за повдигане на спор за подсъдност между РС –Варна и
Административен съд –Варна. С Определение от 04.06.2014г. в изпълнение на
указанията на горната инстанция РС – Варна повдигнал спор за подсъдност и
делото било изпратено по компетентност на ВКС, където на 12.06.2014г. било
образувано ч.гр.д. № 30/2014г. по описа на Върховния касационен съд. С
Определение № 61/10.12.2014г. ВКС определил, че компетентен да се произнесе по
иска на ищеца е Административен съд-Варна и делото било изпратено там. С
Решение № 1550/08.07.2015г., постановено по адм.д. № 3348/2012г. по описа на
Административен съд – Варна била обявена за нищожна наложената принудителна
административна мярка „преместване на ППС“ и искането за присъждане на разноски
на ищеца било оставено без уважение. Ищецът обжалвал цитирания съдебен акт в
частта му относно разноските и с Определение № 2740/10.08.2015г. съдът оставил
без разглеждане молбата му в едната част, а в друга – без движение с указание
за внасяне на държавна такса. Срещу
Решението постъпила и жалба от ответната страна – А. Й., която също била
оставена без движение. Въз основа на същите било образувано в последствие
адм.д. № 9697/2015г. по описа на ВАС. По същото постъпило искане от съда,
постановил обжалвания акт за изпращането му обратно на АС – Варна с цел
администриране на частната касационна жалба на ищеца. Така делото било изпратено обратно в АС
–Варна и след администриране на касационната частна жалба, на 05.11.2015г.
делото отново било изпратено на ВАС за продължаване на съдопроизводствените
действия. С Решение № 8046/30.06.2016г. Върховният административен съд оставил
в сила съдебния акт на АС-Варна и върнал на същия съд делото за разглеждане на
искането на ищеца за изменение на Решението в частта му относно разноските. С
Определение № 2009/28.07.2016г., постановено по адм.д. № 3348/2012г.
Административен съд –Варна оставил това искане без уважение, като по жалба на
ищеца делото било изпратено отново във
ВАС, където било образувано ч.адм.д. № 10811/2016г. и с определение от
10.10.2016г. съдът оставил в сила обжалваното определение на долустоящата
инстанция.
Твърди се в
исковата молба, че след връщане на делото в АС – Варна, било постановено
разпореждане, с което същото отново е изпратено по компетентност на ВАС за
преценка дали са налице основание за поправка на очевидна фактическа грешка
досежно името на ответната страна, а ВАС от своя страна също върнал делото на
долустоящия съд за преценка на същия въпрос относно очевидна фактическа грешка
в постановения от този съд съдебен акт. Във връзка с тези действия, ищецът също
подал на 19.12.2016г. молба за допускане
поправка на очевидна фактическа грешка в Решението на АС-Варна и след
администрирането й било постановено Решение, с което молбата била отхвърлена и
срещу същото ищецът подал жалба. Въз
основа на нея делото за пореден път било изпратено във ВАС, където било
образувано адм.д. № 2647/2017г. и с окончателно Решение №10137/31.07.2017г.
съдебния акт на долната инстанция бил оставен в сила.
Поради
забавеното правосъдие ищецът подал заявление съгласно ЗСВ, въз основа което се
развила административна процедура за обезщетяване на претърпените от него вреди
и в рамките на същата се извършила проверка от Специализирано звено на
инспектората към Висшия съдебен съвет. Твърди се, че бил съставен констативен
протокол от 10.10.2017г., с който се установило, че правото на ищеца на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок било нарушено и с писмо изх. №
191/17 от 24.11.2017г. ******* на правосъдието чрез оправомощен от него представляващ
определил, че за претърпените от Г. вреди му се дължи обезщетение в размер на
800 лева. Ищецът не приел така предложеното му споразумение, по съображения,че
определеното му обезщетение е несправедливо и не кореспондира с претърпените от
него неимуществени вреди по време на продължилото 4 години, 10 месеца и 28 дни
съдебно производство, който значително надхвърлял разумния срок за водене на
административно дело със сходен предмет, още повече, че същото не се отличавало с фактическа и правна сложност.
Ищецът твърди,
че прекомерната продължителност на административното дело се дължи на
неправомерното поведение на ответните съдилища. В тази връзка счита, че при
разглеждане на делото първия ответник – АС – Варна е допринесъл за забавата,
като е прекратил производството и изпратил същото на РС – Варна. Този съд от
своя страна е приел за разглеждане и разрешил спор, който не му е подсъден, с
което е допринесъл за забавяне на производството, още повече, че решението било
обезсилено в последствие. При разглеждане на делото от ответния ВКС за забавата
на производството допринесло постановяване на определение, с което бил разрешен
спора за подсъдност приблизително 6 месеца след образуването му. При
разглеждане на делото от ВАС ищецът счита, че е допусната забава, тъй като
несвоевременно било насрочено първото съдебно заседание, а разглеждането на
делото продължило 4 месеца и 25 дни.
Ищецът твърди,
че от действията на ответниците и разглеждането на административното дело, по
което бил страна в неразумно продължителен срок е претърпял множество неимуществени вреди и конкретно:
тъй като бил юрист по образование очакванията му за развитието на
административното дело били по – високи и поради изострената му чувствителност
относно законосъобразното развитие на обществените отношения бил под постоянен
стрес и очакване от изхода на производството, а отлагането във времето му
донесло още по-интензивни притеснения. Стигнало се до там да загуби вяра в
ефективността на правосъдната система. Изпитвал раздразнение и безизходица от
това, че не можел своевременно да получи защита, обземали го душевен дискомфорт
и тревожни мисли. Ищецът акцентира и на факта,че през целия период на водене на
делото влагал усилия да организира защитата си, пътувал до гр. В. и обратно.
Въз основа на гореизложените твърдения ищецът е сезирал съда с искане да осъди
ответните съдилища солидарно да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди
от разглеждане и решаване на делото в неразумен срок в размер на 5001 лева,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението -31.07.2017г.
до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените разноски и
определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на процесуалния му представител.
Претендира и заплащане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна Върховен касационен съд на Р.
България, чрез ******* е подал писмен отговор, в който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Ответникът счита, че Върховната
касационна инстанция няма принос в забавянето на производството, още повече, че
единствените извършени от този ответник действия се състоят в определяне на
компетентния да разгледа спора съд, което не съставлява произнасяне по
съществото на казуса. Отделно от това счита,че следва да се отчете високата
натовареност на ВКС и факта, че частното гр. дело е образувано на прага на
съдебната ваканция, което е оказало влияние върху продължителността на
произнасянето. Оспорва се алтернативно размера на претенцията, като ответникът
счита, че не са конкретизирани в достатъчна степен търпените от ищеца вреди,
извън бланкетно позоваване на известни
промени в емоционалното му състояние, което е пречка справедливо да се определи
размера на тяхното овъзмездяване. Моли въз основа на гореизложените съображения
за отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
От ответната страна – Административен съд – Варна, чрез ********– Т. К. е
постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Счита, че докато процесното дело се е намирало в поверения му
съдебен орган, всички действия по разглеждането и решаването му са извършвани
своевременно и в този смисъл не е налице забавено правосъдие, а ако е налице
забава, то същата се дължи на процесуалното поведение на страните, които са
решили да упражнят свои законодателно регламентирани права. Твърди, че реално в
Административен съд – Варна производството е продължило от 12.12.2014г. до
19.06.2015г. и всички процесуални действия от образуване на делото до
постановяване на крайния съдебен акт са постановени в законоустановените
срокове, а решението е оставено в сила. След 19.06.2015г. производството е
продължило единствено поради упражняване от жалбоподателя на правата му да иска
изменение на решението в частта за разноските, да подаде касационна жалба, да
поиска издаването на изпълнителен лист и не зависят от ответната страна. С
постановяване на съдебно решение по съществото на спора, изцяло е уважен иска
на ищеца, а всички действия извършени след тази дата – 19.06.2015г. са
обусловени от жалби и молби на самия ищец и макар допълнително да са удължили
срока на приключване на производството, т.е на влизане в сила на постановения
съдебен акт, то същите не могат да се вменят на ответника Административен съд –
Варна. Въз основа на гореизложените твърдения ответника Административен съд –
Варна моли за отхвърляне на предявения иск по отношение на него, а в условията
на евентуалност счита размера на претендираното обезщетение за прекомерен.
От ответника Върховен административен съд, представляван от председателя,
чрез процесуалния му представител – М. С. също е постъпил писмен отговор, в
който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Счита на
първо място, че ответните съдилища не носят солидарна отговорност за
претендираното от ищеца обезщетение. На следващо място се сочи в отговора, че
единственото производство, развило се пред ВАС е това по адм. Дело №
9697/2015г. и същото е приключило в рамките на седем месеца, който срок не
изпълва критерия „забавено правосъдие”, а е напълно разумен и съобразен с
фактическата и правна сложност на казуса. Акцентира на факта, че голяма част от
времевия период до приключване на спора по същество касае разглеждане на
въпроса за разноските, който от своя страна не е част от главния спор и има
акцесорен характер, поради което и следва да се изключи от общата продължителност
на делото.Същите аргументи са относими според ответника и към развилото се
производство за поправка на очевидна фактическа грешка, Оспорва и размера на
исковата претенция ,като счита същата за прекомерно завишена и недоказана.
Претендира присъждане на направените разноски, в това число и възнаграждение за
юрисконсулт.
От ответната страна – Районен съд – Варна, чрез *** ****** - ********на съда – ********е постъпил писмен
отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи
се в отговора, че РС –Варна е разгледал иска на ищеца, поради изпращане на
делото по подсъдност и не би се произнесъл по спора в друга хипотеза. Твърди се
също, че исковата молба, с която е бил сезиран е нередовна и трикратно е
оставяна без движение, което неминуемо е забавило производството, но поради
процесуалното поведение на самия ищец. Самото дело пред този ответник е
приключило в рамките на едно съдебно заседание, с Решение, поставено
своевременно. Въз основа на гореизложените съображения моли за отхвърляне на
иска спрямо РС – Варна, а в условията на евентуалност счита, че претендирания
размер на обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на заложения в чл.
52 от ЗЗД критерии за справедливост.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото са приложени заверени копия на документи по адм.д. № 9697/2015г.
по описа на Върховния административен съд, адм.д. № 10811/2016г. по описа на
Върховния административен съд, адм.д. № 2647/2017г. по описа на Върховния
административен съд, както и незаверени копия на документи по адм.д. №
3348/2012г. по описа на Административен съд – Варна, гр.д. № 13734/2012г. по
описа на Районен съд –Варна, в.гр.д. №
447/2014г. по описа на Окръжен съд –Варна и ч.гр.д. № 30/2014г. по описа на
Върховния касационен съд, непосредствено свързани с предмета на настоящото
производство.
Приложено е и копие на преписката, образувана в Министерство на Правосъдието
по реда на Глава Трета А от ЗСВ, от която е видно, че при извършената от
Инспектората към ВСС проверка е установено, че общият срок на движение на
адм.д. № 3348/2012г. е приблизително 4 години и 11 месеца на две съдебни
инстанции. Обоснован е извод, че правото на ищеца на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок е нарушено, с оглед на което на основание чл. 60е, ал. 2
от ЗСВ е определено обезщетение в размер на 800 лева, като предложеното
споразумение не е прието от ищеца, с което процедурата по ЗСВ е изчерпана
/горното се установява и от приложеното на л. 84 от делото писмо от
Министерство на правосъдието/.
Приети са като писмени доказателства още диплома за завършено висше
образование на ищеца, пълномощни и съдебна кореспонденция във връзка с
изискване на приложените в последствия дела, от продължителността на които
ищецът претендира неимуществени вреди.
От приложените по делото доказателства
и преписката по Заявление №РС-332/07.08.2017г., завършила с цитирания
по-горе Констативен протокол от 10.10.2017г. безспорно се установява, че общата
продължителност на инициираното от ищеца дело е около 4 години и 11 месеца,
считано от подаване на жалбата му в АС-Варна до приключването с влязло в сила
съдебно решение на 31.07.2017г. По категоричен начин от доказателствената
съвкупност по делото се установява нарушение на правото на ищеца на разглеждане
и решаване на делото му в разумен срок, поради което и процесуалните действия
на ответните съдилища не следва да се подлагат на самостоятелен анализ от настоящия
съдебен състав. Именно в този смисъл са
и констатациите от извършената проверка от ИВСС, отразени в приобщения по
делото Констативен протокол от 10.10.2017г.
Установява се от приетите писмени доказателства също, че на ищеца е
предложено споразумение за получаване на обезщетение за нарушение на правото му
на разглеждане и решаване на процесното дело в разумен срок в размер на 800
лева, което същия не е приел и с това е изчерпана процедурата по ЗСВ, което
предпоставя допустимост на настоящия иск по реда на чл. 2б от ЗОДОВ.
Следователно основния спорен между страните въпрос, който следва да се
прецени от съда касае размера на дължимото на ищеца обезщетение за реално
претърпените от него неимуществени вреди.
За установяване на твърденията си относно претърпените неимуществени вреди
ищецът ангажира гласни доказателства посредством показанията на св.С.
Т./обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 07.03.2019г./
От показанията на същия се установява, че познава ищеца К. Г. от близо 12
години и редовно общува с него. Знаел за воденото от него дело във Варна, като
през 2012г. неправомерно му репатрирали колата в комплекс **** ******, срещу
което той подал жалба. Ищецът бил **** на свободна практика, изцяло отдаден на
правото. Вярвал силно в справедливостта и очаквал бърза и адекватна защита от
съдебната система. Изразходвал много енергия в този процес, който продължил
повече от четири години и бил изключително огорчен от дългия период, през който
нямал решение на казуса. Това му коствало много притеснения, ангажименти и
разходи за пътувания. Бил разочарован от функционирането на съдебната система и
не можел да проумее как едно обикновено производство може да се проточи толкова
години.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Т., който съставляват първичен
източник на информация и коресподнират с всички събрани в хода на
производството писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Правната квалификация на предявения
иск е по чл.
2б от ЗОДОВ, който предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, съгласно чл. 6 параграф 1 от Конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (КЗПЧОС). Съгласно цитираният текст от КЗПЧОС всяко
лице, при решаването на правен спор относно негови граждански права и
задължения, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със
закона.
В конкретния случай е била изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета А от
ЗСВ, което е задължителна предпоставка за предявяване на иска според нормата на
чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ и претенцията на
ищеца се явява процесуално допустима, а той- активно легитимиран субект да
търси съответната защита на правата си.
Преценката относно времетраенето на
едно разследване и съобразяването му с изискване за разумен срок е свързана с
точното определяне на периода на продължителност на производството, каквото е
първото изискване на чл. 2 б ал. 2 от ЗОДОВ. В настоящия случай безспорно
продължителността на производството – около четири години и 11 месеца надхвърля
значително разумния срок за разглеждане и решаване на делото, като се има
предвид и характера на производството /обжалваме на ПАМ, при липса на
усложнения от фактическа и правна страна/, което съставлява нарушение на
правото на ищеца регламентирано и в
КЗПЧОС. За констатираното забавено правосъдие следва да се ангажира солидарната
отговорност на ответните съдилища –Административен съд –Варна, Районен съд
–Варна, Върховния касационен съд и Върховния административен съд, тъй като процесът
съставлява сложен и единен фактически състав, който включва процесуални
действия на всяка инстанция и не позволява изолираното им обсъждане и оценка.
Ето защо не се споделят изложените от някои от ответните страни съображения, че
отговорността им е индивидуална, а приносът им към вредоносния резултат –
незначителен. Всеки процес, независимо от неговия правен характер –
административен, граждански или наказателен е единен и приключва с
постановяване на влязъл в сила краен съдебен акт. Процесуалните действия и
актове на отделните съдебни инстанции са част от този процес и не могат да се
разглеждат изолирано. Не се установи от доказателствата по делото ищецът да е
допринесъл за забавеното разглеждане и приключване на делото, доколкото
добросъвестно е упражнявал свои процесуални права, от което не би следвало да
търпи вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, в конкретния случай –от нарушаване на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Обезщетението
следва да се определи от съда съобразно критериите на чл. 52 от ЗЗД по
справедливост.
Съдът, като взе предвид характера на
увреждането, неговата степен и интензитет в контекста на събраните гласни
доказателства, факта, че увреденото лице е практикуващ юрист, което неминуемо
повишава интензитета на моралните вреди и икономическата обстановка в страна,
счита, че следва за претърпените от ищеца неимуществени вреди да определи обезщетение
в размер на 2000 лева, заплащането на което следва да се понесе солидарно от
ответните съдилища и същото е дължимо ведно със законната лихва считано от
31.07.2017г. /влизане в сила на
решението на последната инстанция по спора/ до окончателното изплащане.
За разликата над определения размер на обезщетението от 2000 лева до пълния
претендиран размер от 5001 лева искът ще се отхвърли, като недоказан по размер.
В конкретния казус не се установиха вреди извън обичайните, свързани с
неудобството от продължителността на процеса, които да обуславят присъждане на
обезщетение в по-висок размер.
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът съразмерно с
уважената част от иска. Внесената от него държавна такса му се дължи изцяло /в
размер на 10 лева/, както и внесената такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца-
адв. Н.М. следва да се определи възнаграждение в размер на 370 лева изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения върху уважения размер на иска, като заплащането му следва да се
възложи в тежест на ответните страни.
Не се установи ответните страни да са направили разноски в настоящото
производство, а адвокатско, респективно - юрисконсултско възнаграждение не се
дължи, доколкото същите са органи на съдебната власт, представлявани от
административни ръководители, които са юристи.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Административен съд гр. Варна, с адрес за призоваване гр. Варна, ул.
„Никола Вапцаров“ № 3А, Районен съд гр. Варна с адрес за призоваване гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 57, Върховен касационен съд с адрес за призоваване
гр. София, бул. „Витоша“ № 2 и Върховен административен съд с адрес за
призоваване гр. София, бул. „Александър Стамболийски № 18 солидарно
да заплатят на ищеца К. Д. Г. с ЕГН: **********, представляван от
пълномощника му – адв. Н.М. със съдебен адрес *** сумата от 2000 лева /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие
нарушение на правото му на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.2017г. до окончателното
изплащане, като за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер
от 5001 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като недоказан по размер.
ОСЪЖДА Административен съд гр. Варна, с адрес за призоваване гр. Варна, ул.
„Никола Вапцаров“ № 3А, Районен съд гр. Варна с адрес за призоваване гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 57, Върховен касационен съд с адрес за призоваване
гр. София, бул. „Витоша“ № 2 и Върховен административен съд с адрес за
призоваване гр. София, бул. „Александър Стамболийски № 18 да заплатят на ищеца К. Д. Г. с ЕГН:
**********, представляван от пълномощника му – адв. Н.М. със съдебен адрес ***
сумата от 15 лева /петнадесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Административен съд гр. Варна, с адрес за призоваване гр. Варна, ул.
„Никола Вапцаров“ № 3А, Районен съд гр. Варна с адрес за призоваване гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 57, Върховен касационен съд с адрес за призоваване
гр. София, бул. „Витоша“ № 2 и Върховен административен съд с адрес за
призоваване гр. София, бул. „Александър Стамболийски № 18 да заплатят на адвокат Н.П.М. от САК с ЕГН:
**********, с адрес на упражняване на дейността в гр. София, ж.к. „Дианабад”,
ул. „Апостол Карамитев” № 2, вх. А, ет. 2 сумата от 370 лева /триста и седемдесет лева/, представляваща определено от
съда възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия: /п/ /Диляна
Славова/
Вярно с оригинала!
Д. К.