№ 160
гр. София , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503610 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.07.2020г по гр.д. № 12152/2018г СГС, ГО, І-6 състав е уважил
частично предявения иск от А. Д. Д. против Столична Община, като е осъдил СО да
заплати сумата от 20 000лв- обезщетение за неимуществени вреди от травматични
увреждания, настъпили в резултат на стъпване в непочистена шахта, намираща се под
нивото на бул. Цар Борис ІІІ №124, локално платно посока Княжево на 24.05.2018г в
гр.София, на осн. чл.49 от ЗЗД. СГС е отхвърлил иска за сумата над 20 000лв до 30
000лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от
спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС не е обжалвано в неговата отхвърлителна част.
Решението на СГС по делото се обжалва с въззивна жалба от ответника СО, в
осъдителната част, с оплакване за допуснати нарушения на процесуалия и
материалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, СГС е отменил искана
от СО и допусната техническа експертиза по молба на ищеца и е допуснал свидетел на
ищеца , с което се ограничава състезателното начало между страните в исковия процес.
1
Поддържа, че съдът е кредитирал свидетелските показания по делото като не е
съобразил, че са в противоречие с изслушаната СМЕ и не е изложил мотиви във връзка
с тези противоречия. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по направеното
възражение за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата. Поддържа, че
съдът е нарушил чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение е несправедливо завишено.
Моли първоинстнационното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен ,
еветуално размера на определеното обезщетение да бъде намален.
Въззиваемата страна А.Д. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба изцяло като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът се представлява от юрк. К. и юрк.Д., които поддържат
въззивната жалба на СО.Поддържат,че предявеният иск е недоказан по основание и
размер и молят решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният
иск да бъде изцяло отхвърлен, евенутално – присъденото обезщетение да бъде
намалено по размер. Претендират разноски по делото, за които представят списък по
чл.80 от ГПК. Правят възражения за прекомерност на авокатското възнаграждение,
заплатено от въззиваемата.
Въззивникът СО депозира писмени бележки по делото, в които поддържа
оплакванията си от въззивната жалба. Поддържа, че правото му на защита е било
ограничено при събиране на доказателствата по делото, че по делото не е доказан
деликта и че на ищцата не се дължи обезщетение за неимуществени вреди.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК-т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба.
2
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за
заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от обективни и присъщи качества
на една вещ- общински път , а причинени вследствие неправилната експлоатация на
вещта, което е довело до увреждането на ищеца, в която хипотеза отговорността на
нейния собственик е по чл.45, съответно 49 от ЗЗД- за виновно бездействие за
отстраняването на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта.
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищцата
вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът
е възложил работа . Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението
на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958г отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за
вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна,
обезпечителна и се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от
лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
По делото се установява безпротиворечиво от събраните свидетелски показания и
от медицинската документация , че на 24.05.2018г ищцата е паднала, след като е
стъпила на неравност- вдлъбнато място в асфалта,представляващо вкопана под нивото
на улицата шахта, в рамките на Община София, от което е претърпяла счупване на пета
ходилна кост, лечението на която травма й е причинило болки и страдания, чиято
компенсация се търси.
Фактът на падането на ищцата на посочената дата и място се установява от
разпита на свид. Н., която е очевидец на случилото се, както и от медицинската
документация по делото. Свидетелката категорично установява, че на посочената дата
на кръстовището на Красно село ищцата е паднала след като е стъпала в шахта,
вдлъбната под нивото на пътното платно. Според свидетелката шахтата представлявала
дупка, около 10см под нивото на пътя, пълна с боклуци. Информация за
съществуването и местоположението на тази вдлъбната шахна дава и свид. Ч.. И
двамата свидетели безпротиворечиво установяват, че шахтата е била вдлъбната,
необезопасена, пълна с боклуци и затруднявала както пресичането на улицата от
пешеходци, така и движението на шофьори. Свид. Ч. установява, че след направен
ремонт шахтата отново е вдлъбната в асфалта.
От така събраните свидетелски показания безпротиворечиво се установява къде е
настъпил инцидента с ищцата, както и съществуването на процесната вдлъбната, пълна
с боклуци шахта. Свидетелите установяват състоянието на асфалта в района на
процесното кръстовище, от което съдът следва да направи изводи за ангажираността на
3
ответната СО по поддръжка на улиците и спирките в състояние безопасно за жителите
и гостуващите в гр. София.
Неоснователно е оплакването на въззивника, поддържано във въззивната жалба ,
както и в писмените бележки по делото, че СГС е ограничил правото на защита на
страната като е отменил свое определение за назначаване на СТЕ. В определението си
по чл.267 от ГПК настоящият съдебе състав е изяснил, че първоинстанционният съд е
отменил своето определение за назначаване на СТЕ поради твърдението на ищеца, че
шахтата не съществува в първоначалния си вид поради разкопаване на улицата. Тези
твърдения на ищеца не се оспорват от ответника и в първото о.с.з. на 21.07.2020г СО
не изразява несъгласие нито в твърдяното обстоятелство, че улицата е в ремонт, нито
оспорва отмяната на СТЕ, нито заявява доказателствени искания за заместване на
отменената СТЕ. В това о.с.з. ответникът заявява, че няма доказателствени искания.
Ето защо оплакването на въззивника за допуснати процесуални нарушения от съда,
ограничаващи правото му на защита са неоснователни. Съдът е отменил допуснатата
СТЕ поради невъзможност да даде отговор на поставените въпроси и ответникът не е
имал доказателствени искания за установяване на фактите, за които е била допусната
експертизата. Ако има неустановен факт , благоприятен за ищеца , това се дължи на
процесуалната пасивност на ответната страна, а не на процесуални нарушения на
първоинстанционния съдебен състав.
С оглед гореизложеното въззивният състав приема, че по делото е
безпротиворечиво установено съществуването и местонахождението на процесната
вдлъбната шахта, както и факта , че ищцата е паднала, стъпвайки в тази вдлъбната в
асфалта дупка.
Неоснователно е оплакването на въззивника за това, че инцидентът не е
установен категорично като механизъм, както и че е налично съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата. Механизмът на увреждането е установен от свидетел
– очевидец свид. Н. и се подкрепя от изслушаната СМЕ. Изслушаната СМЕ , подкрепя
твърдяния механизъм на настъпване на увреждането на ищцата като възможен и в
съвкупност с изслущаните свидетелски показания обосновава изводи за механизма на
увреждането на ищцата. Ето защо съдебният състав приема като безпротиворечив
извода, че ищцата е паднала на слизане от тротоара, предприемайки пресичане на
пътното платно, поради встъпване в шахта, дълбоко вдлъбната в асфалта на улицата,
вследствие което е претърпяла физически и психологични травми.
Съдът намира , че са налице основанията за ангажиране на отговорността на СО
за бездействие на нейни служители по поддържането на общинските тротоари ,
съответно за вреди причинени от това бездействие.
4
Този извод съдът приема като съобразява,че общинските пътища, улици и
булеварди са общинска собственост /чл. 8, ал. 3 от ЗП/, като изграждането, ремонтът и
поддържането им е задължение на общината /чл. 31 ЗП/. В случая инцидентът е станал
улица в София, представляваща част от общинската инфраструктура и ответната СО
има задължение да я поддържа целогодишно във вид, в който да може да се ползва по
предназначението си. Това задължение на СО произтича и от чл.48,т.2, б.”а” от ППЗП,
вменяваща на съответната община организацията по поддръжката на общинските
пътища. В случая се установява, че ищцата е паднала пресичайки бул. Цар Борис III
като е стъпила в шахта, вдлъбната в асфалта и пълна с боклуци, която шахта
представлява част от пътното платно и от горепосочените разпоредби следва, че
поддръжката на тази част от пътното платно, като част от общинската инфраструктура
е задължение на ответната СО. От установения механизъм на увреждане , а и от
свидетелските показания следва , че пътното платно на посоченото място не е било
поддържано във вид, в който да позволява на безопасното му ползване от пешеходци и
водачи на МПС , от което в частност е пострадала ищцата и което е основание да се
ангажира деликтната отговорност на ответника.
От обстоятелството, че на пътното платно са налични неравности, вдълбани
шахти п,редставляващи дупки с боклуци и затрудняващи движението на хора и
автомобили налага изводът, че длъжностни лица на служба при ответника не са
изпълнили задължението да поддържат в изправност общинската инфраструктура .
Общината, като юридическо лице имащо задължение да осъществява правни действия
чрез натоварени от нея лица, отговоря за причинените от тези лица вреди при или по
повод изпълнението на възложената им работа, включително в случаите, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди . В случая натоварените
лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на пътното
платно в годно – безопасно за ползващите го състояние и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана
деликтната отговорност на възложителя – Столична Община за обезщетяване на
вредите.
От всичко изложено се установява, че вследствие падането си, причинено от
стъпване в вдлъбната шахта ищцата е претърпяла увреждане –счупване на пета
ходилна кост на дясното стъпало. Причинната връзка между бездействието на
служителите на общината и увреждането на ищцата се установява от приетата
неоспорена СМЕ. Във връзка с лечението си ищцата е претърпяла болки и страдания,
установени от изслушаната СМЕ и от свидетеля Н..
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за вреди на деликтно основание се явява доказан по основание.
5
По отношение на размера на дължимото се обезщетение-
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
По делото се установява, че към момента на инцидента ищцата е била на
62години.
Установява се, че вследствие на падането си ищцата е получила счупване пета
ходилна кост. Извършена е мануална репозиция и е поставена гипсова имобилицазия
за период от 30 дни. Според вещото лице, изготвило СМЕ за период от 30 дни ищцата
е имала болеви синдром, после е имала необходимост от рехабилитация за около 2
месеца. Според вещото лице възстановителния период е около 2-3 месеца и по делото
няма доказателства за възникнали услажнения. След извършен преглед на ищцата
вещото лице дава заключение за възстановена работоспособност на ищцата.
Свид. Н., приятелка на ищцата , установява, че първоначално ищцата изпитала
силна болка. Установява , че и понастоящем ищцата пие обезболяващи, тъй като я
било травмирания крак. Свидетелката установява,че ищцата има нужда от помощ в
ежедневието си , придвижва се трудно и бързо се изморява.
Свидетелските показания за търпените понастоящем вреди от ищцата са общи и
частично в противоречие с другите доказателства по делото. По делото няма
доказателства, че и понастоящем ищцата ходи с помощно средство, а и вещото лице,
изготвило СМЕ дава заключение за пълно възстановяване на ищцата от травмата. Ето
защо в тази част показанията на свид. Н., като противоречащи на други доказателства
по делото не следва да се кредитират. В останалата си част показанията на
свидетелката могат да се ползват като доказателство по делото, доколкото са логични,
представляват факти, възприети от свидетелката като очевидец и не се опровергават от
доказателства по делото.
Според настоящият съседебн състав обстоятелството , че ищцата продължава да
пие обезболяващи не е в противоречие с установеното от СМЕ възстановяване на
същата. Това, че същата е работоспособна не изключва изпитването на болки при
натоварване, промяна на времето в пострадалия крайник.
Предвид изложеното – доказания като обективен факт на претърпяна травма-
счупване на ходилна кост, като съобрази изпитваните по-интензивни болки за период
от около месец, продължителността на възстановителния период- около 3 месеца,
болките при рехабилитацията , първоначалната нужда от помощ в ежедневието,
поради имобилизирания крак, проявяващия се и понастоящем болеви синдром, но и
като взе предвид настъпилото физическо възстановяване на ищцата , съдът приема, че
6
по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени
вреди възлиза на сума от 20 000лв. При определяне размера на обезщетението съдът
следва да съобрази доказаните вреди на ищцата, времето на тяхното настъпване- 2018г
, както и икономическото положение в страната, така че обезщетението да не обогати
неоснователно получаващото го лице.
Ответникът във въззивната жалба направил възражение за съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата .
Възражението е неоснователно. Мястото на пресичане на ищцата би имало
значение, ако същата е претърпяла травма вследствие ПТП. Тогава може да се изследва
правомерността на поведението на ищцата като пешеходец и причинната връзка с
настъпилия удар от автомобил. В случая няма значение къде ищцата е пресичала, ако е
претърпяла травма от неравности на пътната настилка. Направеното възражение за
съпричиняване не е в причинна връзка със състава на процесния деликт, поради което
същото следва да бъде оставено без уважение.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Решението на СГС, ІГО, 6 състав
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има само въззиваемата страна. Същата
претендира разноски и доказва направени такива в размер на 1 000лв- заплатен
адвокатски хонорар, като заплащането е удостоверено в представения договор за
правна помощ. Възивникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2 от
НМРАВ при обжалваем интерес от 20 000лв минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 1130лв или претендираното по настоящото дело от
въззиваемата страна не е прекомерно. Сумата следва да се възложи върху въззивника.
Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4587 от 29.07.2020г, постановено по гр.д. №
12152/2018г по описа на Софийския градски съд, ГО, І-6 състав, изцяло.
ОСЪЖДА Столична община, ул. Московска №33 да заплати на А. Д. Д. с ЕГН
********** сумата от 1 000лв- разноски по делото, заплатени за адвокатска защита, на
осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК
7
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8