РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Девня, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20243120100038 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 4 ал. 1 от ЗЗДН.
Съдът е сезиран с молба от от Б. С. Е., ЕГН: **********, чрез проц.
представител – адв. К. Д. от АК – Варна, за постановяване на мерки за защита
по реда на ЗЗДН срещу А. А. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, с когото
молителката е била във фактическо съпружеско съжителство.
Молителката твърди в молбата си, че в периода 01.11.2023 г. –
30.11.2023 г. ответникът А. й е нанасял системен побой – удари с юмруци и
различни предмети, вкл. стол, вързал я е и я изтезавал с ел. ток, като
посредством щепсел, включен в контакта и две оголени жици е пускал ток по
краката и тялото й, отправял й многократни заплахи, че ще я убие, като
повечето от актовете на насилие били извършени в присъствието на общото
им дете – С., на *** години. На 01.12.2023 г. молителката успяла да избяга
заедно с детето си в дома на сестра си в ***, от където се обадила на тел. 112
и сигнализирала за случая. Няколко дни по - късно отишла при своя близка
приятелка – свид. М. М. А., която я приютила в дома си в едно варненско
село. Моли съда да издаде заповед за защита срещу ответника, в която да
наложи мерки за защита по ЗЗДН, като бъде забранено на ответника да
приближава нея и детето й С., жилището им, местоработата й и местата им за
социални контакти и отдих за срок от 18 месеца. Моли също съдът да забрани
на ответника да осъществява с нея какъвто и да било контакт, вкл. по
телефон, ел. поща, обикновена поща или факс за същия срок от 18 месеца.
В съдебно заседание молителката се явява лично и чрез проц.
1
представител поддържа изложеното в молбата. Уточнява, че отправя искане
за защита и като майка и законен представител на малолетното си дете, което
също е жертва на домашно насилие, доколкото актовете на насилие са
извършени в негово присъствие. В хода на устните състезания моли за
положително произнасяне по исканията.
Предвид направеното уточнение на искането в първото по делото с.з.
съдът е конституирал като страна по делото детето С. б. С..
Ответникът оспорва да са осъществявани каквито и да е актове на
насилие спрямо молителката, още по – малко спрямо общото им дете.
Контролиращата страна по делото – ДСП – Вълчи дол не изпращат
представител, представят писмен доклад.
В съответствие с разпоредбата на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН молитеката е
приложила към молбата си декларация за извършеното насилие, твърдяно в
молбата.
Молителката представя и писмено доказателство – СМУ
№1512/2023 г., издадено от МБАЛ „Св. Анна – Варна“АД, удостоверяващо
установени при освидетелстването й на 05.12.2023 г. телесни наранявания по
главата и тялото й, отговарящи да са получени по време и начин, съобщен от
нея и обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и
амбулаторен лист за преглед и резултати от образно изследване и
лабораторни изследвания, проведени на 04.12.2023 г.
В с.з. молителката представя удостоверения за настоящ адрес за нея
и детето й, а ответникът представя медицинска документация,
удостоверяваща общото му здравословно състояние, които също са приети
като писмени доказателства по делото.
По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита
на по един свидетел за всяка една от страните, които ще бъдат обсъдени по –
долу.
Служебно изискани и приобщени са справки за съдимост на
страните, доказателства, че те не се водят на диспансерен учет и че спрямо
тях няма налагани мерки по ЗЗДН, справки за образувани преписки в РУ –
Сливо поле срещу ответника А. по жалби на молителката Е., доклад на ДСП -
Русе, изготвен по друг случай на домашно насилие, осъществено от ответника
спрямо дъщерята на молителката К. И. К., доклад на ДСП – Вълчи дол,
възложен от съда във връзка с процесния случай.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Правата на лицата пострадали от домашно насилие, мерките за
2
защита и реда за тяхното налагане се регламентират от Закона за защита от
домашно насилие /ЗЗДН/.
Нормата на чл. 3 т. 2 от ЗЗДН урежда защитата на всяко лице,
пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е
било във фактическо съпружеско съжителство. Доколкото между страните
няма спор, че са били в такова съжителство е налице активна и пасивна
процесуална легитимация на страните в процеса, вкл. и на детето С., предвид
нормата на чл. 2 ал. 2 от закона и твърдението за осъществено спрямо него
психическо насилие в процесния период.
Молбата на Б. Е. лично и като майка и законен представител на
детето С. е е подадена в тримесечния срок от периода, в който са
осъществени твърдените актове на домашно насилие, съгласно изискването
на чл. 10 ал.1 от ЗЗДН и към нея е приложена декларация по чл. 9 ал. 3 от
ЗЗДН, поради което е допустима.
Ангажираните от молителката доказателства – писмени и гласни
такива установяват безспорно, че спрямо нея е осъществено описаното в
молбата физическо насилие. На първо място това се установява от
представената мед. документация, удостоверяваща причинени й телесни
наранявания напълно съответстващи на начина, по който тя описва, че са й
причинени, в това число и чрез нискоамперажен ток. Допусната по нейно
искане свидетелка също установява под страх от наказателна отговорност, че
е възприела лично нараняванията по пострадалата Е., за които тя й е
разказала, че са причинени от ответника по описания в молбата начин, та
дори и с по – голяма жестокост и бруталност. Съдът кредитира напълно
показанията на тази свидетелка като обективни, незаинтересовани и
съответстващи на обективно доказателство по делото - СМУ. Индиция за
достоверност на твърдените в молбата факти е и наличието на образувана
преписка по случая в РУ на МВР – Сливо поле по жалба на молителката
срещу ответника, както и за образувано срещу ответника ДП по чл. 131 ал. 1
т. 5 от НК, осъществено спрямо нейната дъщеря Карина месец по – рано,
данни за което се съдържат и в приетия по делото социален доклад от ДСП –
Русе.
Отделно от това, в производството по ЗЗДН представената от
молителя декларация има задължителна за съда обвързваща доказателствена
сила при липсата на оборващи я доказателства. Такива от ответната страна не
са представени. За казусът ответника не проведе никакво доказване, което да
опровергае изложеното в декларация по чл. 9 от ЗЗДН, не ангажира каквито
и да било доказателства за опровергаване на изложените в молбата
твърдения, вкл. и чрез разпита на свид. Т. А., поради което съдът приема
предприетото от него оспорване на молбата за защита за неоснователно и
голословно, неподкрепено с доказателства.
След преценката и анализа на събраните по делото доказателства, за
съда се налага извод за основателност на молбата, но само досежно
3
твърдението на молителката за осъществено спрямо нея физическо насилие,
доколкото по делото не се събраха доказателства за отправени от ответника
закани с убийство спрямо молителката или нейни близки или друг акт на
психическо насилие. Данни за осъществено психическо насилие липсват дори
и в подадената от молителката декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Наличните
по делото доказателства сочат, че ответникът е проявил неконтролируемо и
агресивно по смисъла на ЗЗДН поведение спрямо молителката в сочения от
нея период и то системно, което поведение не може да бъде оправдано по
никакъв начин, вкл. и с изневери от нейна страна, дори и да е имало такива.
Упражняваното от него насилие се изразява в продължителен физически
тормоз чрез нанасяне на системен побой и нечовешко изтезание посредством
нискочестотен електрически ток. Описаното в молбата не е инцидентна
проява, а системен тормоз, вследствие на което молителката се чувства
застрашена за живота и здравето си, поради което съдът намира, че е налице
хипотезата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН.
Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че установените
действия от страна на ответника несъмнено представляват актове на
физическа домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН, осъществено
спрямо пострадалата Б. Е., налагащи нужда от защита на живота и здравето й,
което обуславя основателността на молбата за предприемане на исканите
мерки за защита по отношение на нея. Не така стоят нещата обаче по
отношение на търсената защита спрямо детето С., доколкото по делото
липсват доказателства за това, че актовете за насилие спрямо молителката са
извършвани в негово присъствие, така, както се твърди в молбата. Вярно е, че
свидетелката А. заяви пред съда, че детето й е споделило лично, че
ответникът веднъж му е ударил шамари, но подобни обстоятелства в молбата
не се твърдят. Съобщеното от нея, че детето се опитвало да помогне на майка
си при побой от страна на баща му пък е узнала от самата молителката, което
също не доказва достоверността му. Данни за осъществено насилие спрямо
детето С. по смисъла на чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН, каквото се твърди, че е
извършено от ответника не са декларирани и в документа по чл. 9 ал. 3 от
ЗЗДН, поради което съдът не може да приеме за доказани твърденията на
молителката, че повечето от актовете на насилие спрямо нея са осъществени в
присъствието на детето. Затова и в тази му част искането следва да се
отхвърли като недоказано.
За съответстващи както на вида и проявената форма на причиненото
домашно насилие, така и на степента, в която чрез насилието са причинени
физически травми на пострадалото лице, съдът намира предвидените в чл. 5
ал. 1 т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН и то за искания от молителката срок. Настоящият
състав счита, че само максималния срок от 18 месеца е подходящ и съобразен
със степента и интензитета на извършеното от ответника насилие и би дал
възможност на извършителя да преосмисли своето поведение и отношение
към молителката, както и да я защити от други актове на насилие занапред.
От данните по делото се установява, че ответникът не осъзнава укоримостта
4
на поведението си, което налага извода, че по - малък срок на меирките няма
да има възпиращо действие.
На основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН в тежест на ответника следва да
бъде възложена и дължимата държавна такса за производството в размер на
25 лева.
От страните не са отправяни искания за разноски и доказателства за
извършването им, поради което съда не присъжда такива
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 5 от
ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА А. А. А., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Б. С. Е., ЕГН:
**********.
ЗАБРАНЯВА за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от
постановяване на решението и издаване на заповедта при приспадане на срока
на действие на мерките на издадената заповед за незабавна защита на А. А.
А., ЕГН: ********** ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалата Б. С. Е., ЕГН:
********** на по – малко от 100 метра, както и на същото разстояние
жилището, в което живее пострадалото лице, местоработата й и местата й за
социални контакти и отдих.
ЗАБРАНЯВА за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от
постановяване на решението и издаване на заповедта при приспадане на срока
на действие на мерките на издадената заповед за незабавна защита на А. А.
А., ЕГН: ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с пострадалата Б. С.
Е., ЕГН: ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Б. С. Е., ЕГН: **********, като майка и
законен представител на детето С. Б. С., ЕГН: ********** за издаване на
заповед за защита на детето С. Б. С., ЕГН: **********, като недоказана.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девня,
държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11 ал. 2
от ЗЗДН.
5
УКАЗВА на А. А. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, че при липса
на представено доказателство за доброволно плащане на присъдената сума в
седемдневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще
пристъпи към принудително изпълнение на вземането чрез издаване на
изпълнителен лист, включително с присъждане на държавни такси за
служебно издадения изпълнителен лист, а при доброволно изпълнение в
указания срок държавни такси за служебно издадените изпълнителни листи
не се присъждат.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита по чл.15 ал. 8 от
ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. А. А., ЕГН: **********, с адрес: *** за
последиците по чл. 21 ал. 4 от ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед
полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчи на страните и да се
изпрати на съответното РПУ съгласно чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на
заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считано от постановяването му в
днешно с.з.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6