Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Павликени, 28.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Ирена Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Катина Минева АНД № 227 по описа на съда за 2017
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.А.К., с ЕГН **********
срещу наказателно постановление №5-ЗОБ/2017 от ***2017 година на началник РУ- П., с което на основание чл. 212 ЗОБВВПИ
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева
(петстотин лева) за нарушение на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ.
В депозираната жалба са обективирани съображения, касателно неправилността и
незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление, претендират се
нарушения на материалния и процесуалния закон с изложение на аргументи в твърдените
насоки, както и приложението на чл. 28 ЗАНН.
В проведеното
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържат
жалбата си с оглед изложените в нея съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление, моли то да бъде отменено като неоснователно, тъй
като твърди, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
становище по фактите и приложимия по делото закон.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и
изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и
чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се
явява основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят К.А.К.
притежавал на законно основание пистолет *** 9х18, № ****, както и 2 броя пълнители
патрони калибър 9х18, имал издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно
оръжие със серия ВТ № ***, което било със срок на
валидност до 10.04.2017 г.
На ****2017г. починала съпругата му А.Г.К., като след нейната
смърт К. бил емоционално разстроен.
На 28.02.2017г. К. постъпил
в МОБАЛ „***” АД- *** в отделение по очни болести, където претърпял хирургична интервенция на
дясното око, бил изписан на 02.03.2017г.
На 10.04.2017г. К.К. посетил РУ П. с всички
необходими документи за продължаване срока на разрешението му за носене и
употреба на огнестрелно оръжие. Свидетелят Е.И.-***, отговарящ за служба КОС
ползвала годишен отпуск за периода от 03.04.2017г. до 13.004.2017г. вкл., по
време на който трябвало да бъде замествана от свидетеля Е.Б.-***, но за периода
10.04,2017г.- 13.04.2017г. последният също ползвал годишен отпуск. Поради
посочените обстоятелства на 10.04.2017г. в РУ П. нямало служител, които да обслужва граждани в служба КОС, поради което при
отиването му К. бил отпратен от оперативния дежурен свидетеля И.И., тъй като нямало служител който да приеме документите на
К. за подновяване на разрешителното му за носене и употреба на огнестрелно
оръжие. След справка свидетелят И. установил, че на 18.04.2017г. ще има
служител от съответната служба, който да приеме документите отнасящи се до
служба КОС, поради което указал на жалбоподателя К. да посети сградата на РУ П. именно на 18.04.2017г.- първия работен ден след
великденските празници през 2017 г.
На 18.04.2017 г. К.А.К.
се явил в сградата на РУ П., служба КОС, когато свидетелят Е.И.,
след като прегледала подготвените от К. документи установила, че разрешение за
носене и употреба на огнестрелно оръжие със серия ВТ № *** е със срок на валидност до 10.04.2017 г., респективно, че разрешението на К.
е с изтекъл срок на валидност към момента. За случая била уведомена Районна
прокуратура П. Било образувано БП № ***/2017 по
описа на РУ П., пр. пр. № **/2017г. по описа на ПРП, за престъпление по чл. 339, ал.1 НК. С Постановление от 26.04.2017г. БП № ***/2017 по описа на РУ П., пр. пр. № ***/2017г. по описа на ПРП било прекратено на основание чл.
24, ал.1, т.1 НК.
С предавателно-приемателен
протокол на 18.04.2017г. К. предал по надлежния ред на мл. полицейски инспектор
КОС към РУ П. Е.И. пистолет *** 9х18, № ****, както и 2 броя пълнители
патрони калибър 9х18, както и разрешение за носене и употреба на огнестрелно
оръжие със серия ВТ № ***.
Свидетелят П.П. на 22.05.2017г. съставил на жалбоподателя К. АУАН № ***/***2017 г в село ***, община ***. С акт за установяване на административно нарушение № ***/***2017 г., съставен от П. и в присъствието на свидетеля
Р.И.С. е констатирано, че лицето К.А.К. ***, видно от предаватлено-приемателен
протокол рег. № ***/18.04.2017г. по описа на РУ П. не е направило необходимото за подаване на заявление по образец в
едномесечен срок преди изтичане на срока по чл. 84, ал.2 ЗОБВВПИ на
разрешително серия ВТ № ***, за носене и употреба на ООБ, на
разрешителното за съхранение и/или носене и употреба на ООБ. Отразено е, че са
иззети като доказателства предаватлено-приемателен протокол рег. № ***/18.04.2017г. и копие на разрешително с. ВТ № ***, за носене и употреба на ООБ.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата
на чл. 87, ал1. ЗОБВВПИ, както и че К. няма възражения по АУАН след
запознаването му с неговото съдържание, като след съставянето му препис от него
е връчен на жалбоподателя на същата дата.
Въз основа на
горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 5-ЗОБ/2017
г. от ***2017 година на началник РУ- П. И. Г. И., с което на основание чл. 212 ЗОБВВПИ жалбоподателят К.А.К. е
санкциониран за извършено нарушение по чл. 87, ал.1 ЗОБВВПИ, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева (петстотин лева).
Препис от същото е
връчен лично на въззивника на 26.06.2017 г., видно от инкорпорираната в
санкционния акт разписка като жалбата, инициирала производството пред
настоящата въззивна съдебна инстанция е депозирана в ОД на МВР- В. Т., РУ П. на 28.06.2017 г. с вх. № ****.
Видно от заповед №
8121з-595/26.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи началниците на
районни управления в ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления
по ЗОБВВПИ.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите П.П., Р.С., Е.И., Е.Б. и И.И. обясненията на жалбоподателя и приетите по делото на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства – материалите съдържащи се в БП № **/2017 по описа на РУ П., пр. пр. № ***/2017г. по описа на ПРП, АУАН № ***/***2017 г., разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие със серия ВТ № ***, валидно до 10.04.2017 г., предаватлено-
риемателен протокол рег. ***/18.04.2017г., постановление от 26.04.2017г. на
ПРП, заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, заявление
за отпуск с рег. № ***/31.03.2017г., разрешение № ***/02.05.2017г., удостоверение № ***/2017г. от 10.04.2017г. на Районна прокуратура П.,
удостоверение за годност на оръжие от 10.04.2017г., медицинско удостоверение от
10.04.2017г., медицинско удостоверение за извършен психиатричен преглед от
10.04.2017г., свидетелство за съдимост рег. № *** от 10.04.2017г. и разписка № *** от
10.04.2017г.
Показанията на
разпитаните свидетели П.П., Р.С., Е.И., Е.Б. и И.И., както и обясненията на жалбоподателя съдът кредитира
като единни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с приложените по
делото писмени доказателства, а това обстоятелство обезпредметява
тяхното отделно обсъждане. Събраните по делото писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат
правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на
жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление /арг. чл.
84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и
сезираща.
В настоящия случай АУАН
и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите
на тяхната компетентност, но въпреки това същите не могат да доведат до
законосъобразното възникване и ангажиране на административнонаказателната
отговорност на въззивника К. поради допуснати
съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, довели до
ограничаване правото му на защита, както и поради неправилно приложение на
материалния закон.
Процесният АУАН е съставен за това, че лицето К.А.К. ***, видно от предаватлено-приемателен протокол рег. № ***/18.04.2017г. по описа на РУ П. не е направило необходимото за подаване на заявление по образец в
едномесечен срок преди изтичане на срока по чл. 84, ал.2 ЗОБВВПИ на
разрешително серия ВТ № ***, за носене и употреба на ООБ, на
разрешителното за съхранение и/или носене и употреба на ООБ. От така описаните
обстоятелства в АУАН съдебният състав установява, че в него не е посочена дата
на извършване на претендираното нарушение, като е посочено, че нарушението е
извършено в град П., а всъщност то е извършено в
село ***, община ***. В последствие наказващият орган също не е посочил дата, на която според
него е осъществено претендираното деяние, както и не е конкретизирал мястото на
извършване на нарушението, независимо от останала идентичността на словесното
описание на обвинението с тази описана в АУАН. Както в
АУАН, така и в наказателното постановление е посочено, че „към дата 18.04.2017г.“ тоест посочена е дата на установяване на
нарушението, нито от актосъставителя, нито от АНО
обаче е посочена датата на извършване на нарушението (дата от която започва
бездействието), която в конкретния случай е 10.03.2017 г. – петък, присъствен
ден след изтичането на срока, в който жалбоподателят е трябвало да действа. Датата
и конкретизацията на мястото на извършване на нарушението представлява
съществени елементи при формулиране на административното обвинение и същите
следва да бъде отразени еднозначно и в съответствие с действителното фактическо
положение както в съставения АУАН /арг. чл. 42, т. 3 ЗАНН/, така и в издаденото наказателно постановление /арг.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/. Визираните
задължителни реквизити фиксират не само рамките на предмета на доказване, но и
параметрите на реципрочната функция по осъществяване правото на защита от
наказаното лице, поради което е недопустимо същите да се извличат по
тълкувателен път. Датата е меродавна и
при изчисляването на давността, визирана в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, където
са предвидени различни срокове за ангажиране на отговорността на физическите,
юридическите лица и ЕТ по административен ред /в конкретния случай ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението/.
Констатираният
процесуален порок е неотстраним в съдебната фаза на административнонаказателното
производство, имайки предвид, че жалбоподателят е санкциониран за различни от
вменените му с акта фактически положения по отношение на мястото на извършване
на нарушението, които не съответстват на обективната действителност, а това
неминуемо е накърнило гарантираното му от закона право на защита. Следва да се
отбележи, че в ЗАНН не е уреден институт за изменение на обвинението, поради
което административните органи не разполагат с подобни правомощия. Всяко
отклонение от рамките на повдигнатото с акта обвинение представлява съществено
процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Времето на извършване на административното нарушение
е определящо и за приложимия материален и процесуален закон.
На следващо място
следва да бъде отбелязано обстоятелството, че според съда не е налице и
нарушение на материалния закон. В конкретния случай липсва състав на нарушение
по чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ, за каквото е санкциониран К., тъй като на 18.04.2017г.
дата на която е установено, че е изтекло разрешителното му, поради отпращането
му на 10.04.2017г, тъй като липсвал служител компетентен да приеме документите
му в РУ П., е след изтичането на срока на разрешително
серия ВТ № *** със срок до 10.04.2017 г., последвало
е и връщане на оръжието и боеприпасите. Нормата на чл. 87, ал.1 ЗОБВВПИ
предвижда субективно право и законоустановен срок за упражняването му, а не
задължение за това. В случая след като е бил отпратен на 10.04.2017г, и после
посещавайки сградата на РУ П. К. едва на 18.04.2017г. когато е и
предал по надлежния ред оръжието и боеприпасите си, жалбоподателят не е
предприел действия касателно подновяване на разрешителното му за съхранение и
носене на огнестрелно оръжие, тъй като същото е било вече изтекло на
10.04.2017г. Бездействието от страна на лицето след изтичането на срока на
предходно издадено разрешително за съхранение и носене на оръжие не съставлява
нарушение на сочената от АНО норма и не обосновава налагането на съответната за
такова нарушение санкция. Налагането на административно наказание, без да е
налице съставът на съответното административно нарушение към 18.04.2017г., е в
противоречие с принципа на законоустановеност на
основанията за ангажиране на административнонаказателна
отговорност. Ето защо този съдебен състав е на
мнение, че при липса на изпълнително деяние по чл. 87, ал.1 ЗОББВПИ,
наказателното постановление е издадено в нарушение на закона.
Доколкото според
съда са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на
съществените и е налице липса на състав на административно нарушение, то безпредметно е в процесния случай обсъждането
на предпоставките за приложение на чл.
28 ЗАНН, с каквото
искане е
сезиран съдът в жалбата.
Така протеклата
фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административното нарушение и по налагане на административно
наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до липсата на адекватно организирана защита от страна на жалбоподателя, а това предпоставя цялостната
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Ето защо, съдът
намира, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено изцяло.
Така
мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН,
Районен съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 5-ЗОБ/2017г. от
***2017 година на началник РУ- П. И. Г. И., с което на основание чл. 212 ЗОБВВПИ на жалбоподателя К.А.К., с ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева (петстотин
лева) за нарушение на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ като
незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд– Велико Търново, на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
Й.П.