Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 130 10.06.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На първи юни две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Даринка Димитрова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №426/2020 г.
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от Община Разград, с която е предявен иск срещу Б.Н.Г., М.З.И., И.З.И. и Г.З.И. за
установяване, че учреденото на
наследодателя на ответниците право на строеж върху имот – частна
общинска собственост парцел II -250 в кв.16 с площ 1020 кв.м., по плана на с.У. с административен
адрес ул.”***”, №** е погасено по давност в полза на ищеца като собственик на
терена поради неупражняването му от ответника в продължение на пет години.
Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Сочи, че правото
на строеж е отстъпено през 1986 г. върху държавен имот, че същият е станал
общинска собственост на основание пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС през 1999 г., че
правото на строеж не е реализирано от приобретателя му, както в петгодишния
срок, така и към датата на подаване на исковата молба, това право е тежест,
която не позволява на Община Р. да упражнява правата си на собственик в пълен
обем.
Ответниците
признават иска и искат за им бъдат присъдени съдебните разноски на осн. чл.78,
ал.2 от ГПК.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: С молба от 15.12.1986 г. наследодателят на ответниците З. И. Г. е поискал
от Председателя на ИК на Общински народен съвет гр.Разград да му отстъпи право
на строеж върху държавен парцел. Със заповед №1627/19.12.1986 г. председателя
на ОНС Разград е наредил да се отстъпи право на строеж върху държавно дворно
място от 1020 кв.м., находящо се в кв.16, пар II, пл. 250 по регулационния план на с.У. за сумата 3060
лв. На 25.12.1986 г. е сключен договор
за отстъпено право на строеж върху държавна земя, с който на З. И. Г. е
отстъпено правото на строеж върху горепосоченото дворно място. В договора е
записано, че сумата 3060 лв., представляваща цената на правото на стоеж е
внесена от купувача по съответната
банкова сметка *** „ДСКаса“. В т.5 от договора изрично е записано, че ако
приобретателят на правото на строеж не
застрои парцела в 5-годишен срок от отстъпване правото на строеж, правото на
строеж може да се отнеме с решение на председателя на ОНС Разград. Този договор
е отразен и в разписния лист на с.У.
На
основание чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост и пар.42 от ПЗР
на ЗИД на ЗОС за парцел II-250 по ПУП в
кв.16 на с.У., одобрен със заповеди №1172/1985 г. и №1296/1994 г. е съставен
акт за частна общинска собственост №463 от 20.01.2009 г.
На
04.05.2005 г. З. И. Г. е починал и е оставил като свои законни наследници
ответниците Б.Н.Г., М.З.И., И.З.И. и Г.З.И..
Със
заповед №1305/28.10.2013 г. кмета на
Община Р. е определил комисия, на която е поставил задача да извърши проверка
на място в редица поземлени имоти –
частна общинска собственост, сред които и процесния и да изготви констативни
протоколи за реализираното строителство. В констативен протокол от 11.11.2013
г. същата комисия е отразила, че в парцел II-250 по ПУП в
кв.16 на с.У. е построена селскостопанска постройка – визуално и имотът е
ограден. Видно от справка с изх.№11-04-124/25.02.2020 г. ответниците като наследници на З. И. Г. не са
подавали искане за издаване на разрешение за строеж за изграждане на сграда в
процесния имот.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е основателен. Разпоредбата на чл.67 от Закона за
собствеността урежда погасяването на правото на строеж, ако същото не бъде
упражнено в продължение на пет години. По отношение на процесния имот правото
на собственост принадлежи на Община Р. на осн. Пар.42, от ПЗР на ЗИД на ЗОС
след отделянето на общинската собственост от държавната, тъй като това е
парцел, който е отреден за жилищно
строителство. В случая не се спори между страните, че петгодишния срок за построяване на сградата е
изтекъл и ответниците не са построили построили същата. Следователно към датата
на предявяване на иска, Община Р. е титуляр на правото на собственост, без
същото да е обременено с ограничено право на строеж.
По отношение на претенцията за
заплащане на направените по делото разноски, съдът намира, че по делото не е
установено с поведението си ответниците да са дали повод за завеждане на делото. Тъй като с отговора
на исковата молба те са признали основателността на иска, а разпоредбата на
чл.67 от Закона за собствеността не изисква задължително да бъде проведена
съдебна процедура, за да бъде установено вече настъпилото по силата на закона
погасяването на право на строеж, в съотвествие с разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК съдът намира, че следва разноските по делото да се възложат върху ищеца,
като Община Р. следва да заплати на ответниците направените от тях разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Б.Н.Г.,ЕГН
********** ***, М.З.И., ЕГН ********** ***, И.З.И., ********** *** и Г.З.И., ********** ***, че учреденото с
договор от 25.12.1986 г., сключен между техния наследодател З. И. Г. и Общински
народен съвет Разград право на строеж
върху имот – частна общинска собственост, актуван с Акт за общинска
собственост №463 от 20.01.2009 г. с номер 250 /двеста и петдесет/, за който е
отреден парцел II /второ римско/ в кв.16
/квартал шестнадесет/ с площ 1020 кв.м. /хиляда и двадесет квадратни метра/ по
плана на село У., община Р. с административен адрес ул.“***“, №*** с граници:
улица, парцел III-250, река, парцел I-277, е погасено на основание чл.67 от Закона за собствеността поради
неупражняването му в срока до 25.12.1991 г.
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК
*********, представлявана от Д. Б. – кмет, с административен адрес гр.Р.,
бул.“***“, №*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.Г.,ЕГН ********** ***, М.З.И., ЕГН **********
***, И.З.И., ********** *** и Г.З.И., ********** *** сумата 250 лв.
/двеста и петдесет лева/ за направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: