О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№________________
гр. Варна,15.05.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
С. ЦАНКОВА
като разгледа докладваното
от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№840 по описа за 2020г. на
ВОС, съобрази:
Производството по делото е образувано по
въззивни жалба, подадена от адв. С.К., преупълномощена от адв. С.
Димова, действаща като особен представител на Д.В.Д. срещу решение №
436/31.01.2020г., постановено по гражданско дело № 10070 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Варна, в часттите, с които са уважени
предявените от В.Д., действаща със съгласието на своята майка и законен
представител искове с правно основание чл.143 СК и чл.149 СК и въззивникът е осъден да й месечна заплаща месечна издръжка
за разликата над 152,50лв. до присъдения размер от 250лв. и издръжка за минало
време на основание чл.149 СК за разликата над 1605лв. до присъдения размер от
3000лв.
В жалбата се излага, че решението в обжалваната
част е неправилно и необосновано, по подробно изложени в жалбата доводи и
съображения Излага се, че първоинстанционния съд е
достигнал до неправилни и необосновани изводи досежно
възможностите на въззивника да заплаща издръжка за
детето в посочените размери. Твърди се, че въззивникът
не разполага с възможност да заплаща издръжка в определения с решението размер,
тъй като не упражнява труд по трудово правоотношение, не е регистриран като
едноличен търговец и не притежава дружествени дялове от търговски дружества. По
делото не са представени доказателства, от които да се установява, че той се е
установил да живее и работи във Великобритания и полага там труд, поради което
са необосновани изводите, че е във възможностите му да получава минимален доход
в размер на 1 453,28 евро. Независимо, че притежава два недвижими имота,
същият не може да ги ползва и реализира доходи от тях, поради заазеното право на ползване върху имотите от прехвърлителя. Твърди се, че въззивникът
има задължения към две финансови институции. Моли за отмяна на решението в
обжалваните части и отхвърляне на иска с правно основание чл.143 СК за
разликата над 152,50лв. и с правно основание чл.149 СК за разликата над 1605лв.
като неоснователни.
В срока по чл.263 ГПК В.Д. ДухневаСветослава
Илиева Станчева е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Страните не са направили доказателствени
искания.
Съдебният
състав, както съобрази разпоредбата на член
266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото
основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност
не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от
страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в
подкрепа или опровержение на правнорелевантните
факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При
проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на
тази императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е
въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или
за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно размера на издръжката за непълнолетно дете, при
разрешаване на който, съдът следва да съобрази неговия интерес.
Доколкото във въззивната жалба не са твърдят новонастъпили обстоятелства и при разглеждане на делото са
събрани доказателства, установяващи размера на средствата, необходими за
издръжката на детето и за доходите и материалните възможности на двамата
родители, съдът намира, че при въззивното разглеждане
на делото не следва да се събират нови доказателства.
С оглед гореизложеното и на основание член 267
от Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.06. 2020 година от 10,30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.