РЕШЕНИЕ
№ 10173
гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110124473 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, срещу Ц. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес /адрес/, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД с искане съдът да се произнесе с решение,
с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500,00 лв.,
представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 10840475
от 04.08.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 28, 30 лв., представляваща договорна лихва за периода от 04.09.2023г.
до 08.11.2023г., както и неустойка в размер на 9,30 лв. за периода от 05.09.2023 г. до
23.11.2023 г.
Ищецът твърди, че на 04.08.2023 г. между страните бил сключен договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 10840475 по реда на чл. 6 ЗПФУР. Поддържа, че
договорът бил оформен съгласно изискванията на общите условия, ЗЕДЕУУ и ЗПФУР.
Навежда довод, че на ответника била предоставена сумата от 500,00 лв., като
кредитополучателят се задължил да върне същата на 2 вноски за периода 04.09.2023 г. –
04.10.2023 г., при размер на първата вноска от 264,15 лв. и на последната вноска от 264,15
лв. Съобразно условията на договора кредитополучателят дължал заплащането и на
договорна лихва, която за периода от 04.09.2023 г. до 08.11.2023 г. възлизала в размер на
28,30 лв., при установен годишен лихвен процент от 45,00%. Поддържа, че ответникът
допуснал просрочие, тъй като не изпълнил задълженията си за погасяване на кредита в
договорените срокове, поради което на 17.11.2023 г. изпратил чрез електронно съобщение
покана за доброволно изпълнение до ответника. По изложеното и предвид издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК на ответника, ищецът навежда за него да е налице правен интерес от
предявяване на исковете, чрез които отправя искане към съда да бъде поставено решение, с
което спрямо ответника да бъдат приети за установени вземанията на ищеца, произтичащи
1
от процесния договор за кредит. Претендира разноски в заповедното и настоящото
производство.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор
от ответника чрез назначения му особен представител. Счита предявените искове за
неоснователни. Твърди още, че липсва валидно подписване на договора. Оспорва
твърдението на ищеца, че соченият договор е подписан от ответника с електронен подпис и
е породил действие, поради нарушение на изискванията на чл. 13, ал.3 от ЗЕДЕУУ. Счита,
клаузата, придаваща на обикновения подпис стойността на саморъчен за недействителна и
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Твърди още, че липсвала валидно изразена воля
от ответника за сключване на договора. Оспорва създаването, регистрирането и
използването на посочената в исковата молба електронна поща от ответника. Намира
исковите претенции за заплащане на договорна лихва и неустойка за забава с идентични
функции. Счита, клаузата за неустойка в противоречие с добрите нрави, добросъвестността и
неравноправна съгласно чл. 143 ЗЗП. Иска от съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното ч.гр.д. № 1679/2024г., по описа на Софийски районен съд, 154 състав
се установява, че по подадено от /фирма/, ЕИК ********* заявление е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2870 по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за
сумата от 500,00 лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва,
считано от 23.11.2023 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното погасяване на дълга; 28,30 лева, представляваща дължима
договорна лихва за периода от 04.09.2023 г. до 08.11.2023 г.; 9,30 лева, представляваща
неустойка за забава за периода 05.09.2023г. до 23.11.2023г.; 25,00 лева - държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, като връчителят е установил,
че длъжникът не живее на регистрираните в ГРАО адреси. С оглед на това и на основание
чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, съдът с Разпореждане № 50328/04.04.2024 г. е указал на заявителя
възможността за предявяване на иск за установяване на вземанията, съответно на основание
чл. 422 ГПК в указания срок, /фирма/ е предявил настоящите искове.
По ч.гр.д. № 1679/2024г., по описа на Софийски районен съд, 154 състав, както и в
настоящото производство, е представен Договор за потребителски кредит №
10840475/04.08.2023г., сключен между /фирма/, ЕИК ********* – кредитор, и Ц. Н. Г., ЕГН
********** - кредитополучател, съгласно който кредиторът предоставя на
кредитополучателя паричен заем в размер на 500,00 лева и краен срок за изплащане на
задължението – 04.10.2023г., при годишен фиксиран лихвен процент от 45,00 % и ГПР –
55,56%, като общата дължима сума по кредита е 528,30 лева. Съгласно приложение № 1 към
договора, представляващо погасителен план, заемната сума трябва да бъде върната на две
погасителни вноски от по 264,15 лева всяка, включващи главница и лихва като падежната
дата е 4-то число на месеца, респ. падежа на втората и последна вноска е 04.10.2023г.
Съгласно Приложение № 2 към договора, неподписано от страните, съдържащо информация
за погасителен план на допълнителни услуги (такси) следва да бъдат направени 2
погасителни вноски по договор за поръчителство, всяка от по 62,50 лева, или общо 125,00
лева с падеж 4-то число на месеца, т.е. падежа на последната вноска е на 04.10.2023г.
Представени и приети са и общи условия на /фирма/ за предоставяне на
потребителски кредити от разстояние (Бързи кредити), съгласно които в графа „електронен
подпис“ е уговорено, че в отношенията между страните правната сила на електронния
подпис или усъвършенствания електронен подпис е равностойна на саморъчен. Съгласно чл.
143 от общите условия, при забавено плащане по договора за кредит, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на законната лихва върху просрочената сума.
По делото като писмено доказателство е представен неподписан договор за
поръчителство от 04.08.2023г. между /фирма/ - кредитор, /фирма/ – гарант, и Ц. Н. Г. –
кредитополучател, съгласно който гарантът се задължава при условията на договора, срещу
2
възнаграждение да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на задълженията на
кредитополучателя. Чл. 2 на договора предвижда възнаграждение на гаранта е в размер на
125,00 лева, което по искане на кредитополучателя следва да бъде заплащано разсрочено,
съгласно Приложение № 2.
С декларация за потвърждение на създаден потребителски профил, върху която
липсва подписът на ответника, е изписано, че Ц. Н. Г. декларира, че е създал потребителски
профил, за който използва електронната си поща с адрес *********** като потребител на
електронната платформа **********
Представено е заявление за кредит от Ц. Н. Г., подписано с електронен подпис, с дата
04.08.2023г., с което и поискано отпускане на заем в размер на 500,00 лева, при 2 месечни
вноски, като е посочено, че общата дължимата сума за връщане е 528,30 лева, а при наличие
на гарант – 653,30 лева, с лихвен процент от 45,00 %, както и ответникът се е съгласил в т.6
и е възложил на дружеството /фирма/ да му бъде гарант за договора за кредит.
От стандартния европейски формуляр, представен като писмено доказателство, се
установява, че кредиторът /фирма/, с кредитен посредник /фирма/, отпуска 500,00 лева
потребителски кредит, със срок на договора – до 04.10.2023г., като ответникът следва да
заплати сумата от 528,30 лева на две вноски, при лихва в общ размер 28,30 лева, при вноски
по погасителен план от 264,15 лева на 04.09.2023г. и 264,15 лева на 04.10.2023г. Посочено е,
че фиксирания лихвен процент е в размер на 45,00 %, при ГПР 55,56 %, изчислен при
допускания, че договорът е валиден за посочения в него срок, като всяка от страните
изпълнява точно и в срок задълженията си и лихвения процент остане фиксиран.
Приложена е покана за доброволно изпълнение от ищеца, адресирана до ответника Ц.
Г. от 08.11.2023г., подписана с КЕП от изпълнителния директор на ищцовото дружество и
изпратена по имейл, ведно със справка за дължими суми по договора в общ размер на 662,12
лева, включващи главница, лихва и такси. От представените по делото доказателства не се
установява дали и кога поканата е получена от ответника, а единствено, че на 17.11.2023г. е
изплатено на имейл адрес *********
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Пред съда по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 86 и чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да проведе
пълно и главно доказване на следните предпоставки: 1) наличието на валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за кредит № 10840475 от
04.08.2023 г., сключен между него и ответника от разстояние при спазване на изискванията
на ЗПК и ЗПФУР, по силата на което 2) е изпълнил задълженията си за предоставяне на
заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане; 3)
настъпване на падежа на задължението; наличието на уговорка за надбавка лихва; 4)
размера на претендираните суми, както и 5) наличието на валидно неустоечно съглашение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение, възражението си за нищожност на уговорените лихви и
неустойка, евентуално – изпълнение на задълженията си по договора в уговорените срокове.
Претендираното от ищеца вземане произтича от твърдения за сключен между
страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто съобразно
разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация
от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
3
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за
комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на
сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното
поле на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори
за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на
потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.
1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.
293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Законът за електронния
документ и електронния подпис (в действащата редакция към м. 08.2023 г., като към
настоящия момент същият е с изменено заглавие – Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги).
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По смисъла на закона
"финансова услуга" съставлява всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а
"средство за комуникация от разстояние" - всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и потребителя. Съгласно чл. 5, ал. 9 от ЗПК при този начин на
сключване на договора кредиторът е длъжен да предостави посочената в ал. 1
преддоговорната информация на потребителя чрез изпращане на стандартният европейски
формуляр съгласно приложение № 2 към закона. В случай че договорът за предоставяне на
потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на
средство за комуникация от разстояние по смисъла ЗПФУР, което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител,
както и в случаите по ал. 10 - при използването на телефон като средство за комуникация
или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът предоставя
преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 (стандартният европейски
формуляр съгласно приложение № 2) незабавно след сключването на договора за
потребителски кредит.
В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение,
в заповедното производство, приложено към настоящото дело, към които препраща ищеца,
са представени неподписани документи – договор за кредит от 04.08.2023 г., ведно с общи
условия и приложения, както и подписано с електронен подпис заявление за кредит.
Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. №
868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕУУ). Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията
(чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство,
като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и
квалифициран. Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит,
представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ носител с
възможност да бъде възпроизведено, т.е. твърденият за попълнен електронен формуляр за
отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представлява електронен
документ. Характер на електронен документ има и сключеният между страните договор за
кредит, за който се твърди, че е генериран при спазване на нормативната уредба в областта
на електронните документи. Ищецът твърди, че електронната заявка, попълнена от
ответника съдържат усъвършенстван електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2
4
ЗЕДЕУУ, който да е положен от ответната страна. От представените доказателства, съдът
приеме, че електронната заявка е подписана с обикновен електронен подпис. Законът
придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен, като съгласно общите условия, в графа „електронен
подпис“ е уговорено, че в отношенията между страните правната сила на електронния
подпис или усъвършенствания електронен подпис е равностойна на саморъчен. В случай, че
посочените предпоставки са налице, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Въпреки това, от
събраните по делото доказателства не може да се установи, че между страните изрично е
уговорено електронния подпис да има равностойността на саморъчен, поради факта, че
липсва съгласие на ответника с приложените по делото общи условия, където е уредено.
Допълнително, в графа „Общи условия“ от приложените общи условия на ********** е
уредено, че същите са задължителни за лицата, които са ги подписали. Пред съда обаче
ищецът не е доказал, че същите са подписани от потребителя и че той е запознат с тях.
Съгласно представените доказателства, сключването на договора е следвало да се
осъществи чрез кредитен посредник, който има задължението по чл. 38 ОУ „да отпечата на
хартиен носител и предостави на потребителя за подпис следните документи, но не само:
декларация за съгласие за обработване на лични данни; образец на двете страни на личната
карта на потребителя, като в този случай освен подпис потребителят следва да напише
саморъчно текст „Вярно с оригинала“.“ В хода на исковото производство са представени
подписан от ответника на всяка страница Договор за потребителски кредит №
10840475/04.08.2023г., както и Погасителен план, съгласие за обработване на личните данни
и копие на личната карта на ответника, в което същият е изписал саморъчно „вярно с
оригинала. С оглед на това съдът приема, че между страните е налице подписан договор за
заем. Въпреки това, единствено подписаният договор не определя наличието на валидно
облигационно отношение. По дефиниция договорът за заем е реален договор, която правна
характеристика определя, че при получаване на сумата, предмет на договора за паричен
заем, тази двустранна сделка се счита за сключена и е породила правните последици, към
които са били насочени волеизявленията на страните. При преценка на целия събран по
делото доказателствен материал, съдът по никакъв начин не може да се приеме за доказано
получаването на процесната парична сума от ответника, доколкото липсва разписка или друг
документ, който да установява това разместване на средства, в случая получаване на
заемната сума от ответника. Поради предходното, искът следва да бъде отхвърлен,
доколкото ищецът не доказа да е изпълнил задълженията си за предоставяне на заемната
сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски само ответника съгласно чл. 78, ал.3 ГПК.
Ответникът е представляван от назначен от съда особен представител, поради което същият
не е сторил разноски. С оглед на това, разноски не следва да бъдат възлагани в тежест на
ищеца.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422 ГПК от /фирма/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, срещу Ц. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес /адрес/, представляван от особен представител адв. И. Е. Г., САК, със
съдебен адрес: /адрес/, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за присъждане на сумата от 500,00 лв.,
5
представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 10840475
от 04.08.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 23.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 28,30 лв., представляваща договорна лихва за периода от 04.09.2023г.
до 08.11.2023г., както и неустойка в размер на 9,30 лв. за периода от 05.09.2023 г. до
23.11.2023 г.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6