Решение по дело №1134/2018 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 232
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20185140101134
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

07.05.2019

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд                           

Четвърти

Състав

На

Четвърти април

                        Година

2019

В публично заседание и следния състав:

                                                             Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

гражданско

дело номер

1134

по описа за

2018

 година.

 

Постъпила е  искова молба от Община Кърджали , в която твърди, че ответникът по молбата е наследник на Д.П.Д. - длъжник по Изп.дело №1028 на ЧСИ Р.С. с рег.№812 с район на действие Окръжен съд-Кърджали за непогасено публично общинско вземане на Община Кърджали, установено с Акт за установяване на публично общинско вземане №15/13.02.2012 г. по подадени от него декларации. Твърди се, че след смъртта на съпруга си ответницата приела наследството, като  подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх.№646/22.03.2017 г. на недвижим имот, собственост на ответницата и съпруга , който имот бил придобит с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том 6, рег.№8660, дело 1040 от 2005 г. , съставен от К.Д.-нотариус с район на действие Районен съд Кърджали, регистриран в Нотариалната камара под №020, вписан в Служба по вписванията с вх.№2749 от 17.09.2005 г. с Акт №102, том X, дело № 2244/2005 г. Сочи се, че имотът бил закупен от ответницата и съпруга ѝ и от техния син А.Д.П., който направил отказ от наследство от покойния му баща, съгласно Удостоверение от 18.11.2015 г.на Районен съд-Кърджали, което направил и другият син П.Д.П., с ЕГН **********, съгласно съдебно удостоверение на Софийски районен съд от 10.08.2015 г. , в резултат на което цялото наследство на Д.П.Д. било прието от съпругата му с всички последици от това обстоятелство, а именно да наследява и задълженията, които оставил съпруга ѝ. Към настоящия момент съгласно Удостоверение с изх.№37789/02.07.2018 г.на ЧСИ Р.С. дължимата сума по Изп.дело №1028/2012 г. била в размер на 2 411,89 лева.  Моли да бъде постановено решение, с което да бъде унищожен отказ от наследството на Д.П.Д., с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 28.07.2015г., направен от неговата съпруга И.А.Д., вписан в специалната книга при Районен съд-Кърджали под №38/11.05.2018г. по силата на Определение №465 от 11.05.2018 г. по ч.гр.дело № 740/2018 г. по описа на Районен съд-Кърджали. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържа иска и моли съда да го уважи.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника И.А.Д. чрез назначения особен представител ,  с който намира иска за  допустим , но  неоснователен, като излага съображения, че не е спорно, че предявеният иск е на разположение на ищеца - кредитор, който не може да се удовлетвори от имуществото на длъжника, като в случая е спазен и срока по чл. 56 от ЗН , но искът е неоснователен, тъй като не били събрани достатъчни доказателства относно собственото имущество на длъжника, а именно дали същото е достатъчно за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника , които са предявили вземанията си , а не само на вземанията на ищеца, като  в  настоящия случай визираното собствено имущество на ответницата включва само един недвижим имот. Сочи, че липсвали доказателства, че ищецът е единствен кредитор, както и липсвали данни и доказателства, че има образувани изпълнителни дела срещу ответницата от други лица, които също да са поискали изпълнение върху този притежаван от ответницата недвижим имот,  при което не може да бъде направена преценка относно общия размер на вземанията на всички кредитори по изпълнителни дела, при което не може да се извърши преценка дали притежаваното от ответницата имущество е достатъчно да удовлетвори вземането на ищеца. В съдебно заседание в писмена молба назначеният особен представител оспорва молбата и моли съда да я отхвърли. 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

            Установяват се изложените в исковата молба обстоятелства, че приживе съпругът на ответницата Д.Д. и ответницата И.Д. придобили недвижим имот с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том 6, рег.№ 8660, дело № 1040 от 17.09.2005 г. на  нотариус К.Д. с район на действие Районен съд Кърджали, регистриран в Нотариалната камара под №020, вписан в Служба по вписванията при РС-Кърджали с вх.№2749 от 17.09.2005 г. с Акт №102, том X, дело № 2244/2005 г., който е деклариран от ответницата и съпругът ѝ с декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх.№ **********/23.11.2005г.

С Акт за установяване на публично общинско вземане № 15/13.02.2012 г. на органа по приходите към Община Кърджали на наследодателя Д.П.Д. са установени задължения към Община Кърджали в размер на 1754,27 лв. по подадени от него декларации.  

Установява се и че ответникът И.А.Д. е наследник на Д.П.Д.,с ЕГН ********** ***, починал на 28.07.2015г., удостоверено с Акт за смърт № ***, заедно с П.Д.П. и А.Д.П., последните двама от които  направили отказ от наследството на баща им, надлежно вписан в специалните за целта книги при Районен съд под № 52/18.11.2015г. и при Софийски районен съд под № 761/10.08.2015г.

            След смъртта на наследодателя Д.Д. ответницата по молбата в качеството на негова съпруга декларирала с декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх.№646/22.03.2017 г. собствеността върху недвижимия имот, придобит по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40 от 17.09.2005г. ,посочвайки начин на придобиване : покупка и наследство. 

Видно от удостоверение изх. № 37789/02.07.2018г. по Изп.дело №1028 на ЧСИ Р.С. с рег.№812 с район на действие Окръжен съд-Кърджали, образувано с взискател Община Кърджали и въз основа на Акт за установяване на публично общинско вземане №15/13.02.2012г. към 02.07.2018г. дължимата за взискателя сума възлиза на 2411,89 лв., от които 411,43 лв. – олихвяема сума за взискателя, 253,35 лв. – лихва и 1747,11 лв. – неолихвяема сума ,от която 1636,11 лв. – сума по Акт №15/13.02.2012 г. и 111,00 лв. – платени такси от взискателя.   

  По делото е представено удостоверение за направен от ответницата по молбата И.А.Д. отказ от наследството на Д.П.Д., надлежно вписан в специалната книга при Районен съд-Кърджали под № 38/11.05.2018г. съгласно Определение №465 от 11.05.2018 г. по ч.гр.дело № 740/2018г. по описа на Районен съд-Кърджали и молба от 15.05.2018г., с която ответницата моли изпълнителните действия по образуваното изпълнително дело да бъдат прекратени, поради направения отказ от наследство.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника, като искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването на отказа, но не по-късно от три години след отказа /ал.2 на чл. 56/. Искът по чл. 56 ЗН по своя характер е конститутивен, съответстващ на потестативното право на кредитора на наследника-длъжник да иска унищожаване на извършен от него отказ от наследство в своя полза, доколкото не може да се удовлетвори от имуществата на наследника, тъй като с отказа се препятства възможността в патримониума на длъжника да постъпи имущество, което да послужи за удовлетворяване на кредитора. Унищожаването на отказа е относително - то е по отношение само на кредитора, който го е поискал и само доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска вземане. След удовлетворяване на кредитора по посоченото вземане, отказът остава действителен за останалото в наследството имущество и по отношение на непредявилите този иск кредитори и всички трети лица. Тъй като в интерес на длъжника е да установи, че кредиторът може да се удовлетвори от имуществото му, за да не бъде унищожен по отношение на него отказът му от наследство, в негова тежест е да докаже наличие на имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора въпреки отказа.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищецът има качеството на кредитор на ответницата, тъй като има изискуемо вземане към нея, произтичащо от Акт за установяване на публично общинско вземане №15/13.02.2012 г.  и образувано изп.дело № 1028/2012г по описа на ЧСИ с рег. № 812 Р.С.. С оглед на това в тежест на ответницата възниква задължението да докаже наличие на имущество за удовлетворяване на вземането на кредиторите въпреки отказа, но доказателства в тази насока не са ангажирани по делото. Предвид горното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Установи се , че ответницата се е отказала от наследството на починалия си съпруг, но преди това е декларирала, че е единствен собственик по покупка и наследство на припадащата ѝ се идеална част от наследствен имот, придобит с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том 6, рег.№ 8660, дело № 1040 от 2005 г. след отказа на децата на наследодателя Д.Д. - П.Д.П. и А.Д.П. от наследството на баща им. Наследството, оставено от наследодателя е прието от ответницата с деклариране от нейна страна собствеността върху припадащата ѝ се идеална част от недвижимия имот, собственост на съпруга ѝ. Ето защо, с извършения впоследствие отказ от наследството същата безспорно уврежда интересите на ищеца, който е нейн кредитор в качеството ѝ на наследник на длъжника и който в законовия срок е поискал унищожаване на направения от ответницата отказ от наследство. Относно спорния факт - има ли възможност ответницата с останалото си имущество да удовлетвори вземанията на кредитора си ищец, се явява доказан в производството. Фактът на невъзможност кредиторът да се удовлетвори от имуществото на длъжника  - наследник е установен с оглед дългия период от повече от шест години, считано от образуване на изпълнителното дело.

С оглед на горното, искът с правно основание чл. 56, ал.1 от ЗН се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

При този изход на делото, ищецът има право на направените по делото разноски в размер на 96,48 лв., 398,83 лв. – заплатено възнаграждение за особен представител, както и на основание чл.78,ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв., общо, 795,31 лв.   

Водим от изложеното, съдът

 

                                                      Р  Е  Ш  И  :

 

 

УНИЩОЖАВА на основание чл. 56 от ЗН в полза на Община Кърджали , с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление : ***, вписания в особената книга при РС-Кърджали под № 38/11.05.2018г. съгласно определение № 465/11.05.2018г., постановено по ч.гр.д. № 740/2018г. по описа на РС-Кърджали,  ОТКАЗ на И.А.Д., с ЕГН ********** ***2, ОТ НАСЛЕДСТВОТО на покойния ѝ съпруг Д.П.Д., с ЕГН **********, б.ж. на гр.Кърджали, починал на 28.07.2015г., удостоверено с Акт за смърт № ***.

 

ОСЪЖДА И.А.Д., с ЕГН ********** ***2 да заплати  на Община Кърджали , с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление : *** направените по делото разноски в размер на 795,31 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                

                                                                          Съдия: