№ 433
гр. Пазарджик, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500466 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №159/17.06.2022г., постановено по гр.д.№1124/2022г. по
описа на РС- Велинград са отхвърлени исковете по чл.124 от ГПК и чл.537,
ал.2 от ГПК, на И. И. А., ЕГН ********** и А. И. А., ЕГН ********** и
двамата от сС.П., ул.“Ч. №32, против А. С. Д., ЕГН ********** от сС.П., ул.
„Ч. №34, да се признае за установено че ищците са собственици на
недвижимия имот: Сграда №501.297.2 на 1 етаж, Масивна, Хангар, гараж, с
площ от 21кв.м., застроена върху ДВОРНО МЯСТО, находящо се в сС.П.,
общ.Велинград, обл.Пазарджик, цялото състоящо се от 1035кв.м.,
представляващо парцел III, отреден за имот пл.№297 в квартал 13 по
регулационния план на сС.П., при съседи: от две страни улици, М.И.Б. и С.
Н.Д., както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен НА за
собственост върху недвижим имот /констативен/ №20, том I, рег.№386, дело
№49 от 18.02.1999г., на който ответникът А. С. Д. ЕГН ********** основава
правото си на собственост върху същия недвижим имот Сграда с №501.297.2,
представляващ гараж с площ от 21кв.м, като неоснователни.
Осъдени са И. И. А., ЕГН ********** и А. И. А., ЕГН ********** и
1
двамата от сС.П. ул.“Ч. № 32, да заплатят на А. С. Д., ЕГН ********** от
сС.П., ул.„Ч. №34, сумата от 500лв., разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. И. А. и А. И. А.,
чрез пълномощника им адв. Д..
Твърди се в същата, че първоинстанционно решение е неправилно и
незаконосъобразно. В тази връзка се счита, че първоинстанционният съд не е
взел предвид и не е анА.зирал целия приложен по делото доказателствен
материал, поради което е постановил неправилно и необосновано решение.
Счита се, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон,
като е постановил съдебен акт, който противоречи на трайно установената и
задължителна съдебна практика.
Визира се, че първоинстанционният съд изобщо не е взел предвид
разпоредбата на чл.92 от Закон за собствеността, поради което и
постановеното от него решение е в нарушение на задължителното тълкуване
на чл.92 от ЗС, направено от Върховния съд, съгласно което
словосъчетанието “установено друго” в разпоредбата на чл.92 от ЗС има
предвид учредяването на вещно право на строеж в полза на лице, което не е
собственик на земята, като това не включва случаи като настоящия, в който
пристройката е построена само с издадено в полза на ответника разрешение за
строеж, без последният да притежава правото на собственост или вещното
право на строеж върху мястото.
Счита се, че е недопустимо ответникът да придобие по давност
помощна постройка- навес, която е пристроена към самостоятелен обект
собственост на ищците.
Твърди се, че процесният навес /гараж/ не представлява самостоятелен
обект на собственост, а е принадлежност и като такава следва собствеността
на главната вещ, съгласно разпоредбата на чл. 98 от ЗС.
Счита, че за да се приеме, че ответникът е собственик на процесния
гараж, то същия е следвало да докаже пълно и главно придобивното
основание на претендиралото от него право на собственост върху процесния
имот, а именно да докаже по несъмнен начин, че правото му на собственост е
придобито чрез правна сделка, по давност или по друг начин по смисъла на
чл.77 от ЗС.
Приема се, че в настоящият случай, ответникът не доказал по никакъв
2
начин да е придобил правото на собственост върху процесния гараж, нито
чрез правна сделка, нито чрез оригинерен способ за придобиване на право на
собственост. В проведеното първоинстанционно производство, ответникът не
установил и не е доказал по никакъв начин, нито че притежава собственост
върху земята, върху която е изграден, гаражът, нито че в негова полза е
учредено вещно право на строеж.
Твърди се, че в първоинстанционното производство, ответникът не
доказал никакъв начин, че в негова полза надлежно е учредено право на
строеж по реда на чл.63 от ЗС, или правото на собственост е придобито
посредством правна сделка или по давност.
Приема се, че ако първоинстанционният съд правилно е бил възприел
фактите по делото е щял да установи, че ответникът не доказва нА.чието на
нито едно от горните основания за придобиване на собствеността върху
процесния гараж.
Счита се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и на друго
основание, а именно, че първоинстанционният съд се е позовал и е
постановил обжалваното решение единствено и само на едно писмено
доказателство- Декларация по чл.56 ЗТСУ от 08.03.1996 г., приложена от
ответника към отговора на исковата молба, което от една страна е
незаконосъобразно, а от друга страна декларацията е с невярно съдържание.
Визира се, че в проведеното първоинстанционно производство, съдът не
възприел по никакъв начин и игнорирал изцяло направеното оспорване на
верността на съдържанието на горната декларация.
Счита се, че ако първоинстанционният съд е бил възприел направеното
оспорване щял да установи по несъмнен начин, че Декларацията от
08.03.1996г. е с невярно съдържание, тъй като майката на ответника- У.А.Д.
изобщо не е наследник по закон, нито на друго основание на Й.А.С., с ЕГН
**********- б.ж. на сС.П., починал на 03.06.1987г., който е бил собственик на
целият процесен недвижим имот. Твърди се, че това се доказва и от
приложеното по делото Удостоверение за наследници изх.№62/08.03.2022г.
на Й.А.С..
Ако беше преценил правилно горните писмени доказателства,
първоинстанционият съд несъмнено е щял да установи, че доказателствената
стойност на процесната Декларация следва да бъде ценена внимателно и с
3
оглед на останА.те приложени по делото писмени доказателства, което
първоинстанционният съд не е сторил. Нещо повече, районният съд изобщо
не е взел предвид, че в Декларацията от 08.03.1996г., не само че е посочена
неправилно майката на ответника У. А. Д. като наследник на Й.А.С., но и не
са вписани всички съсобственици на процесния недвижим имот, а именно З.
И. А., И. И. А. и А. И. А..
Счита се, че първоинстанционният съд е пренебрегнал изцяло
приложените писмени доказателства.
Приема се, че в случай, че са били разгледани и анА.зирани
приложените писмени доказателства, първоинстанционният съд е щял да
установи, че представената по делото нотариално заверената декларация, с
дата 08.03.1996г., е вписана в Службата по вписванията при РС- Велинград
под вх.№76, А-7, т.1, НД 157, едва на дата 10.02.1999г., т.е. вписването на
декларацията е станало след датата, на която ищците И. И. А. и А. И. А. са
придобили в режим на СИО 3/4 ид.части от процесния недвижим имот, на
основание на вещно-прехвърлителна сделка, обективирана в Нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим имот №11, том V, дело №2392 от
28.10.1997г.
Твърди се, че от представеното по делото Удостоверение за сключен
граждански брак от 05.10.2001г., за което е съставен акт за граждански брак
от 10.05.1992г. се установява, че по време на извършване на покупко-
продажбата, обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот №11, том V, дело №2392 от 28.10.1997г., И. И. А. се е
намирал в граждански брак с А. И. А., поради което от тази дата- от
28.10.1997г. до настоящия момент, закупените от ишеца И. И. А. 3/4 ид.части
от процесния недвижим имот се намират в режим на съпружеска
имуществена общност. Приема се, че този факт също не е отчетен от РС-
Велинград в обжалваното решение.
Визира се, че от представената по делото скица №19/20.05.2021г. се
установява, че като собственици на земята и построените върху нея четири
сгради- масивна жилищна сграда с площ от 98кв.м., гараж с площ от 21кв.м.,
гараж с площ от 30 кв.метра и паянтова селскостопанска сграда с площ от
11кв.м. е вписано лицето И. И. А./настоящият ищец/.
Приема се от изложеното, че следва извод, че процедурата по ЗТСУ за
4
учредяване на право на строеж на гараж върху процесния имот, която е
започнала с подписване на нотариално заверената декларация от 08.03.1996г.
не е била довършена, тъй като вписването на декларацията в нотариалните
книги е станало в един по- късен момент, едва на 10.02.1999г., когато вече
съсобственик в процесния имот по силата на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №11, том V, дело №2392 от 28.10.1997г. е била и
съпругата на ищеца И. И. А.- А. И. А..
Визира се, че ответникът не е представил писмени доказателства, които
да доказват по несъмнен начин, че А. И. А., в качеството й на съсобственик на
процесния недвижим имот е дала съгласие и е подписала нотариално заверена
декларация за построяването на гараж от ответника А. С. Д..
Приема се, че ако съдът е бил разгледал горните писмени доказателства
и е бил приложил правилно материалния закон, същият е щял да установи, че
подписаната декларацията не е учредила право на строеж, както и че за да
може един съсобственик или трето лице да придобие изключително право на
собственост по отношение на построеното от него в съсобствен имот,
останА.те съсобственици на терена трябва да му отстъпят своето право чрез
учредяване на суперфиция (чл.63, ал.1 ЗС). В противен случай ще намери
приложение института на приращението по чл.92 ЗС.
Моли се да се има предвид, облекчената процедура по учредяване на
право на строеж е въведена с приемането на разпоредбата на чл.56, ал.2, т.2 от
ЗТСУ (Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973г., в сила от 1.06.1973 г. и отм., бр. 1 от
2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001г.).
Счита се, че ако първоинстанционният съд е бил приложил правилно
материалния закон е щял да установи, че твърдението на ответника, че му е
учредено ограничено вещно право на строеж по силата на представената по
делото нотариално заверена декларация е останало недоказано, тъй като не
самото заверяване на декларацията, а вписването й в нотариалните книги
завършва процедурата по учреденото с нотариално заверената декларация
право на строеж.
Предвид горното се приема, че следва извод, че по силата на
приращението, на основание чл.92 ЗС, собствениците на земята ищците И. И.
А. и А. И. А. са собственици и на постройките и насажденията върху нея
/включително на процесния гараж от 21кв.м./, тъй като в случая не е
5
установено друго. Нещо повече, с оглед разпоредбата на чл.92 от ЗС, поради
факта, че ищците са собственици на целият процесен недвижим имот, то
същите се явяват и собственици на всички постройки в него, при положение,
че друго никога не е било уговаряно между ищците и ответника.
Моли се да се има предвид, че ответникът А. С. Д. е племенник на И. И.
А., поради което страните по настоящото дело се намират в трета степен на
родство по съребрена линия, от което следва, че в случая правото на строеж е
следвало да бъде учредено с нотариален акт, а не с декларация по чл.56, ал.2,
т.2 от ЗТСУ.
С оглед на това, на основание чл.92 от ЗС независимо, че за гаража е
издадено разрешение за строеж на ответника, той не е станал негов
собственик и гаража е станал собственост на собствениците на земята.
Твърди се, че в случая, основанието, посочено от ответника, че му е
било учредено право на строеж по силата на нотариално заверената
декларация не може да се възприеме защото, правото на строеж е могло да се
учреди, съгласно разпоредбата на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ с нотариално
заверено заявление до съответните специА.зирани органи на общинската
администрация, вписано и в нотариалните книги. Именно вписването в
нотариалните книги завършва процедурата по учреденото с нотариално
заверена декларация право на строеж. В случая, вписването в нотариалните
книги на декларацията е станало на 10.02.1999г., когато вече съсобственик в
процесния имот по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №11, том V, дело № 2392 от 28.10.1997г., освен ищеца И. И.
А. е била и неговата съпругата А. И. А., за която не са представени от
ответника доказателства да е подписвала нотариално заверена декларация за
даване на съгласие за построяване на процесния гараж.
Следователно, процедурата по ЗТСУ за учредяване на право на строеж
на гараж върху процесния имот започнала със подписване на нотариално
заверена декларация от 08.03.1996г. не е била довършена, тъй като
вписването на декларацията в нотариалните книги е станало в един по- късен
момент, едва на 10.02.1999г., когато вече съсобственик в процесния имот ио
силата на Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №11, том
V, дело №2392 от 28.10.1997г. е била и съпругата на ищеца И. И. А.- А. И. А..
Твърди се, че в случая, другият съсобственик в дворното място- ищцата А. И.
6
А. не е давала съгласие и не подписвала нотариално заверена декларация за
съгласие за построяването на гараж от страна на ответника А. С. Д..
Нещо повече, в настоящият случай учредяването на правото на строеж
на ответника е следвало да стане във Формата на нотариален акт по чл.18
ЗЗД.
Цитира се разпоредбата на чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ/отм./ съгласно която,
суперфиция може да бъде учредена не само с нотариален акт, но и чрез
нотариално заверено волеизявление/декларация/ до общинската
администрация между- съпругът (съпругата), роднините на собственика по
права линия неограничено, а по съребрена линия- до втора степен
включително, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в
нотариално заверено заявление до съответните специА.зирани органи на
общинската администрация, вписано и в нотариалните книги; по силата на
така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на
строителя. В случая се твърди, че ищецът И. И. А. е роднина по съребрена
линия с ответника А. С. Д. от трета степен, тъй като ответника е син на
доведената сестра на ищеца У. А. Д. т.е. касае се за роднинска връзка на чичо
и племенник. Разпоредбата на чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ/отм,/ определя, че правото
на строеж може да се учреди на роднина по съребрена линия до втора степен
включително. Поради факта, че ищеца и ответника се явяват роднини по
съребрена линия от трета степен, правото на строеж е следвало да бъде
учредено във формата на нотариален акт и в случая подписаната
декларацията от 08.03.1996г. не е учредила право на строеж на ответника А.
С. Д..
Счита се, че първоинстанционният съд, изобщо не е мотивирал
становището си, че ответникът е придобил процесния недвижим имот и на
основание на давностно владение. Съдът, неправилно и в противоречие на
събраните по делото доказателства е възприел, че ответникът е добросъвестен
владелец, на основание на учредената му с декларация от 08.03.1996г.
суперфиция на гараж. Показанията на разпитаните по делото свидетели на
ищеца са доказА., че ответника се е възползвал от добросъвестното
поведение на ищците, които са му разрешили да изгради навес за гараж, за да
паркира автомобила си в собствения им недвижим имот, без да подозират, че
същият се опитва да присвои собствеността върху въпросният гараж.
7
Счита се, че съгласно трайно установената съдебна практика, за да се
докаже по несъмнен начин, че ответникът е придобил по давност процесния
имот, то следва да бъдат доказани от него пълно и главно всички елементи от
придобивката давност на владението, а именно същото да притежава
характеристиките: явно, необезпокоявано и непрекъснато, като съгласно
трайно установената съдебна практика, явно, необезпокоявано и
непрекъснато се тълкуват по следния начин:
Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че
ответникът не е доказал по никакъв начин владението му да е било явно,
непрекъснато и необезпокоявано, поради което се счита, че по своята същност
владението на ответника за себе си, изобщо не е започнало.
Счита се, че първоинстанционният съд абсолютно неправилно и
необосновано не е взел предвид и не е зачел доказателствената стойност на
показанията на водените от свидетели, като се е обосновал единствено и само
с факта, че последните се намират в роднински връзки с доверителите ми. В
тази насока се сочи, че районният съд е дал вяра единствено и само на
свидетелските показания на водения от ответника свидетел- У. А. Д. която е
майка на ответника, поради което същата е заинтересована от изхода на
процеса.
Искането е да се отмени изцяло обжалваното първоинстанционно
решение и се постановите решение, с което се уважат предявените искове по
чл.124 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК, като на основание чл.124 ГПК се признаете за
установено по отношение на ответника А. С. Д. че ищците И. И. А. и А. И. А.,
са собственици на процесния недвижим имот, а именно: Сграда №501.297.2-
1/един/ етаж, Масивна, Хангар, гараж, с площ от 21кв.м., застроена върху
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в сС.П., Община Велинград, област
Пазарджик, цялото състоящо се от 1035кв.м., представляващо парцел III
/трети/, отреден за имот пл.№297, в квартал 13 по регулационния план на
сС.П., при съседи; от две страни улици, М.И.Б. и С. Н.Д., на основание чл.92
от Закона за собствеността и собственост върху процесното дворно място и
на основание чл.537, ал.2 от ГПК се отмени Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот /констативен/ №20, том I, peг.№386, дело №49 от
18.02.1999г., на който ответникът А. С. Д. основава правото си на собственост
върху процесния недвижим имот.
8
Претендират се разноски за първата и за въззивната инстанция.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- А. С. Д.. В
същият се приема, че подадената жалба е неоснователна, а обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, тъй като не противоречи на
материалния и процесуалния закон, мотивирано е и е съобразено със
събрания по делото доказателствен материал.
Твърди се, че жалбата е формална, като и на трите основания за отмяна
на решението, описани в нея, първоинстанционният съд подробно е разяснил
мотивите си за прилагането на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ и чл.92 от ЗС, за
оспорената Декларация от 08.03.1996г., която освен заключението на
съдебно- графологическата експертиза е съобразено и с разпитите на
свидетелите по делото, които категорично потвърждават нейната
автентичност и волята на страните.
Визира се, че вписването на декларацията в крайна сметка е завършено,
а съгласието за построяването на гаража е дадено от собствениците на имота
в момента на подписване на тази декларация според тогава действащите
разпоредби.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се
потвърди обжалваното решение на РС- Велинград.
Моли се за присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателите А. И. А. и И. И. А., редовно
призовани не се явяват. За същите се явява адв.Д., редовно упълномощен. От
страна на последният се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да
се отмени решението на РС- Велинград и се постанови ново решение по
същество, с което се уважат предявените искове на доверителите му. Моли се
за присъждане на сторените пред първата и втора инстанция разноски.
Ответникът по жалбата- А. С. Д., редовно призован не се явяват. Не се
явява и процесуалния му представител адв.А.. От последния е постъпило
писмено становище с което се приема, че подадената въззивна жалба е
допустима, но е неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно, не противоречи на материалния и процесуалния
закон, мотивирано и е съобразено със събрания по делото доказателствен
материал. Моли се за присъждане на разноски направени пред въззивната
9
инстанция.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на ищците И. И. А. и А. И. А., чрез адв.Д., против А. С. Д..
Твърди се от страна на ищецът, че баща му Й.А.С., б.ж. на сС.П.,
починал на 03.06.1987г. е бил собственик на ДВОРНО МЯСТО, находящо се
в сС.П., общ.Велинград, цялото състоящо се от 1035кв.м. и представляващо
парцел III, отреден за имот пл.№297 в квартал 13 по регулационния план на
сС.П., при съседи: от две страни улици, М.И.Б. и С. Н.Д., ведно с построените
върху същия парцел сгради. След смъртта на Й.А.С., ЕГН **********- б.ж. на
сС.П., негови наследници били единствено и само: ищецът И. И. А.- негов син
и съпругата му З. И. А., ЕГН **********. б.ж. на сС.П.. Майката на ищеца- З.
И. А. от друг мъж имала дъщеря У. А. Д. с ЕГН **********, като последната
не била осиновена или припозната от бащата на ищеца- Й.А.С., поради което
и не се явявала негов наследник по закон. Доведената сестра на ищеца- У.А.Д.
с ЕГН ********** имала син, а именно ответникът по настоящото дело- А. С.
Д., който се явявал внук на майката на ищеца З. И. А.. След смъртта на
Й.А.С., с ЕГН **********, починал на 03.06.1987г., с Нотариален акт за право
на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №139, том
VIII, дело 2339 от 21.10.1997г. и по силата на наследствено правоприемство и
давностно владение, ищецът И. И. А., заедно с майка му З. И. А., били
признати за собственици на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в сС.П., общ.Велинград, обл.Пазарджик, цялото състоящо се от
1035кв.м., представляващо парцел III, отреден за имот пл.№297, в квартал 13
по регулационния план на сС.П., при съседи: от две страни улици, М.И.Б. и
С. Незир Д., ведно е построената върху същия парцел полумасивна жилищна
сграда- къща на 90кв.м., състояща се от два етажа и таван, при следните
квоти: 3/4ид.част за З. И. А. и 1/4ид.част за ищеца И. И. А..
Твърди се, че с НА за покупко- продажба на недвижим имот №11, том
V, дело №2392 от 28.10.1997г., майката на ищеца З. И. А., с ЕГН **********
продала на сина си И. И. А., с ЕГН ********** придобитите от нея
3/4ид.части от имота, вследствие на което ищецът станал изключителен
10
собственик на описания по- горе недвижим имот.
По време на извършване на покупко-продажбата, обективирана в НА
№11 от 28.10.1997г., ищецът се намирал в граждански брак със съпругата му
А. И. А., ЕГН **********. Поради което към настоящия момент се приема, че
закупените от ищеца 3/4ид.ч. от описания по- горе недвижим имот се намират
в режим на съпружеска имуществена общност.
Твърди се, че около 10 години след смъртта на бащата на ищеца-
Й.А.С., починал на 03.06.1987г., ответникът А. Д. помолил ищците, като
собственици на процесния имот, да му разрешат да построи със свои средства,
навес пристройка: до съществуващия в имота масивен гараж, за да може да
паркира колата си, тъй като нямал свой покрит гараж. Предвид факта, че
ответникът бил внук на майката на ищеца, между ищците и ответника се е
постигнала устна договорка, съгласно която ищците са се съгласили
ответникът да построи с негови средства в тяхна полза, желаната от него
пристройка към техния гараж в собствения им недвижим имот, за да има
място къде да паркира колата си. В замяна, ищците се съгласили, че няма да
му взимат наемна цена за това, че ще ползва част от имота им. След устното
съгласие между ищците и ответника А. С. Д., последният изградил
полумасивна постройка, като използвайки калканната стена на гаража на
ищците иззидал тухлени стени от две страни на гаража на ищците, а отпред
сложил дървена врата и го покрил с дървена конструкция без бетонна плоча,
тъй като договорка между страните била за временна постройка. Така
годините си минавА., докато в началото на месец ноември 2021г. в процесния
имот, собственост на ищците дошъл работник от „Водоснабдяване,
канА.зация и териториален водоинжинеринг“ ЕООД- Велинград, който им
заявил, че трябва да дадат съгласието си в качеството им на собственици на
земята, за да бъде захранен с вода и канал гаража собственост на А. С. Д..
След разговор с ответникът А. С. Д. последният представил на ищците
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот /констативен/ №20, том
I, рег.№386. дело №49 от 18.02.1999г., като им заявил, че въз основа на този
документ за собственост, той е собственик на изградения от него гараж в
имота на ищците.
Ищците възразяват срещу направените констатации на Нотариус Г.Х. с
рег.№156, обективирани в Нотариален акт за собственост върху недвижим
11
имот /констативен/ №20. том I. рег.№386, дело №49 от 18.02.1999г., като
считат същите за незаконосъобразни и неоснователни. Въз основа на горния
констативен нотариален акт ответникът претендирал, че е собственик на
процесната сграда №501.297.2- 1 етаж. Масивна, Хангар, депо, гараж, с площ
от 21кв.м. построена върху недвижимия имот, собственост на ищците, а
именно: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в сС.П.. Община Велинград, Област
Пазарджик, цялото състоящо се от 1035кв.м., представляващо парцел УПИ
III- 297 в квартал 13 по РП на сС.П..
Твърди се, че за ищците било необяснимо по какъв начин е съставен
горният констативен нотариален акт, тъй като никога последните не са
подписвА. цитираната в същия Декларация по чл.56, ал.2 от ЗТСУ /отм./,
нито са подписвА. каквито и да било документи, с които документално да са
дА. съгласието си в полза на ответника, за построяването на негов собствен
гараж върху техния имот. Всъщност направената между ищците и ответника
уговорка била устна, поради което твърдят, че никога ищците не са подписвА.
документи по отношение на изграждането от ответника на гараж в собствения
им недвижим имот. Нещо повече, уговорката им е била ответникът да
построи процесния гараж, с негови средства, но в полза на ищците, като в
замяна последните нямало да имат претенции да им бъде заплащана месечна
наемна цена за ползването на имота им от ответника.
Счита се, че на основание на чл.92 от Закон за собствеността, поради
факта ищците да са собственици на процесния недвижим имот, то същите са
собственици и на всички постройки в него, при положение, че друго никога
не е било уговаряно между тях и ответника. В подкрепа на горното се визира
и Скица №19/20.05.2021г. на процесния имот пл.№297, издадена от Община
Велинград, Кметство сС.П., съгласно която ищците по силата на НА за право
на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка
№139/21.10.1997г. и НА за покупко- продажба на недвижим имот №11 от
28.10.1997г., са собственици на описания недвижим имот, ведно с
построените в него 4 /четири/ броя сгради, а именно: №501.297.1- 1 етаж.
Масивна, Жилищна сграда- еднофамилна, 98кв.м.; №501.297.2- 1 етаж,
Масивна, Хангар, депо, гараж, 21кв.м.; № 501.297.3- 1 етаж, Масивна, Хангар,
депо гараж, 30кв.м. и № 501.297.4- 1 етаж, Паянтова селскостопанска сграда,
11кв.м. От приложеното Удостоверение за данъчна оценка изх.№**********
от 05.08.2021г. било видно, че посочените по- горе 4 /четири/ броя сгради са
12
декларирани от ищецът И. И. А., като последният заплаща за всяка от тях,
включително и за процесния гараж с площ от 21кв.м., дължимия данък сгради
и данък за битови отпадъци.
Счита се, че въпреки, че до настоящия момент ответникът А. С. Д. е
ползвал процесния гараж построен върху недвижимия имот собственост на
ищците, то същият не е владял тази сграда /гараж/- за себе си, а за ищците-
съгласно постигнатата между тях уговорка, а именно гаражът да бъде
изграден със средства на ответника, като в замяна на това последният с
нямало да заплаща на доверителите ми наемна месечна цена за това е ползвал
имота им. Ответникът никога не бил демонстрирал явно и недвусмислено
намерение да свои процесния гараж за себе си и не бил извършвал действия, с
които да отрича правото на собственост на ищците, както и никога достъпът
на ищците до процесния гараж не е бил ограничаван.
Искането е да се постанови решение с което, да се признае за
установено че ищците са собственици на недвижимия имот: Сграда
№501.297.2 на 1 етаж, Масивна, Хангар, гараж, с площ от 21кв.м., застроена
върху ДВОРНО МЯСТО, находящо се в сС.П., общ.Велинград,
обл.Пазарджик, цялото състоящо се от 1035кв.м., представляващо парцел III,
отреден за имот пл.№297, в квартал 13 по регулационния план на сС.П., при
съседи: от две страни улици, М.И.Б. и С. Незир Д..
Иска се, след уважаване на предявения положителен установителен иск,
на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот /констативен/ №20, том I, рег.№386, дело
№49 от 18.02.1999г., на който ответникът А. С. Д., с ЕГН **********
основава правото си на собственост върху процесния недвижим имот.
Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответникът А. С. Д.. В него се сочи, че искът е недопустим относно втория
ищец- А. И. А.. По същество се приема, че предявения иск е неоснователен. В
тази връзка се твърди, че ответникът А. С. Д. е внук на З. И. А., която от своя
страна е майка на ищеца И. И. А.. Тъй, като майката на ответника- У. А. Д. е
дъщеря на З. И. А. от друг мъж, а не от тогавашния съсобственик на
процесния имот- Й.А.С., починал на 03.06.1987г., ответника не е негов пряк
наследник. При смъртта си, С. бил в състояние на граждански брак със З. И.
13
А., която е и майка на ищеца И. А., на което основание и двамата- майка и син
са наследници на процесния имот, като З. А. притежавала 3/4ид.ч. от него, а
ищеца 1/4ид.ч. От своя страна, З. А. прехвърлила нейните идеални части на
ищеца през 1997г. без процесния гараж. Година по- рано, през 1996г., З. А. и
ищеца И. А. подписА. декларация пред Кмета на сС.П., с която дА. съгласие
на ответника да си построи гараж в парцела, като всички документи да бъдат
издавани на негово име. Със съгласието на собствениците по това време на
имота, на ответника били дадени строително разрешение и строителна линия,
изготвен бил проект за гараж, издадена била и скица в която изрично било
упоменато, че гаража ще се запише на името на А. С. Д., платени от него.
След което законно ответникът си бил построил гараж с негови средства.
Уговорката между ищеца И. А., майка му и баба на ответника- З. и ответника
А. С. Д. била ответника да си построи гараж за него в имота. Затова и първите
двама доброволно били подписА. описаната по-горе декларация. На
18.02.1999г., въз основа на всичките тези документи, без никой да възрази
или оспорва това негово право, ответника се е снабдил с оспорвания от ищеца
нотариален акт. И така повече от 22 години, до подаване на настоящия иск,
ответника владеел гаража. При което иска, дори и на основание давностното
владение, на което се позовава, бил неоснователен.
Искането е да се отхвърли предявения иск по чл.124, ал.1, с който се
иска признаването на гараж в сС.П., с №501.297.2 и с площ от 21кв.м. за
собственост на ищците, както и на иска по чл.537, ал.2 от ГПК, с който се
иска отмяна на нотариалния акт за собственост на недвижим имот №20, том І,
рег.№386, дело №949 от 1999г., като неоснователни.
Относно възражението на ответника за недопустимост на иска по
отношение на втория ищец, първоинстанционния съд е приел, че на първо
място този ищец, който е А. И. А., твърди да е съсобственик в дворното място
в което е построен гаража предмет на исковете. Като такъв е материално
правно легитимиран да търси защита на правото си на собственост. На
следващо място е констатирано, че ответника не и посочил на какво основава
твърдението си за недопустимост на иска предявен от този ищец. При тези
съображения, правилно районният съд е оставил това възражение без
уважение, като неоснователно.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за
14
установено следното:
Няма спор по делото, че ищецът И. Ю. А. е наследник на баща си
Й.А.С., б.ж. на сС.П., починал на 03.06.1987г., който е бил собственик на
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в сС.П., общ.Велинград, цялото състоящо се
от 1035кв.м. и представляващо парцел III, отреден за имот пл.№297 в квартал
13 по регулационния план на сС.П.. Страните не спорят и по обстоятелството,
че наследник по закон на същия Й.А.С., наред с ищеца е и съпругата му З. И.
А.. Не спорно и, че ответника А. С. Д., тъй като е син на З. И. А. от друг мъж,
не е наследник на Й. С.. В този смисъл е и Удостоверение за наследници
№62/08.03.2022г.
Не е спорно между страните, а в този аспект са и представени
документи за собственост, че по силата на Констативен НА
№139/21.10.1997г. на Нотариус Г. Ш. са признати за собственици на имота-
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в сС.П., общ.Велинград, цялото състоящо се
от 1035кв.м. и представляващо парцел III, отреден за имот пл.№297 в квартал
13 по регулационния план на сС.П., съответно З. И. А. на 3/4ид.части от него
и ищеца И. И. А. на 1/4ид.част.
По силата на Нотариален акт №11/29.10.1997г. за покупко- продажба на
недвижим имот ищеца И. И. А. е станал собственик на целия имот, тъй като
съсобственика З. И. А.- негова майка, му е продала своите 3/4ид.части от
същия имот.
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, ищецът И. И. А.
е сключил граждански брака с А. И. А. на 10.05.1992г. Т.е. към момента на
извършената сделка с НА №11/29.10.1997г. за покупко-продажба на
недвижим имот, двамата ищци са имА. сключен брак и придобита от тях по
силата на тази сделка собственост е станала СИО.
От Констативен НА №20/18.02.1999г. се установява, че ответника А. С.
Д. е признат за собственик на на следния имот: Гараж, застроен на 24кв.м.,
построен върху парцел III, имот пл.№297 от кв.13 по плана на сС.П..
Видно от Скица №19/20.05.2021г. издадена от общ.Велинград се
установява, че процесния имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в сС.П.,
общ.Велинград е с площ от 1035кв.м. и представлява парцел III, отреден за
имот пл.№297, в квартал 13 по регулационния план на сС.П..
Установява се от Декларация от 08.03.1996г., че ищеца И. И. А., заедно
15
със майка си З. И. А. и нейната дъщеря У. А. Д., като наследници на Й. С. и
съсобственици на земята, са дА. съгласието си ответника А. С. Д. да построи
гараж за лека кола в УПИ III- 297 в кв.13 по плана на сС.П.. Тази декларация е
подписана в присъствието на кмета на сС.П., което обстоятелство е
удостоверено с неговия подписи и печата на кметството.
Въз основа на въпросната декларация е издадено Скица №
143/11.10.1995г., в която е дадено разрешение за проектиране на гараж по
защрихованото петно, с дата на разрешението 26.02.1996г.
Ответникът е изготвил проект за гараж, който е одобрен на 23.03.1996г.
Въз основа на одобрения проект е издадено на ответника А. С. Д.,
Строително разрешение №1/26.03.1996г. за строителство на Гараж в УПИ III-
297 в кв.13 по плана на сС.П.. С Протокол №1/26.03.1996г. е дадена и
строителна линия и ниво за изграждането на този Гараж.
Ищците са оспорили истинността на Декларация от 08.03.1996г. за
съгласие за строителство на гараж, като са твърдели, че подписите в нея не са
изпълнени от лицата З. И. А. и ищеца И. И. А..
Във връзка с това оспорване е открито производство по оспорване на
документ и е назначена съдебно- графологична експертиза, като са разпитани
и свидетели.
Видно от заключението по съдебно- графологична експертиза
изготвено от в.л.М.С. се установява, че Подписа от името на З. И. А. най-
вероятно е изпълнен от това лице, както и Подписа от името на И. И. А. е
изпълнен от това лице, при съвпадение на общи и частни признаци. Според
разясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание, по отношение на
подписа на З. И. А., не може да бъде даден категоричен извод, тъй като
сравнителния материал е само един изпълнен подпис, няма данни за това
БДС, а има несъвпадение при изписване на буквата „и“, тъй като единия път е
изписана печатно, а другия ръкописно. На поради съвпадение в признаците в
останА.те букви, вещото лице счита, че подписа е идентичен.
В показанията си св.И. С.Б. визира данни в насока, че при него е
отишъл ответника Д. и му казал, че са споразумели с майка му, баба му и
вуйчо му, че му отстъпват място за гараж. Свидетелят съставил Декларация
за съгласие и отишъл в дома на бабата на А. Д., тъй като тя била неподвижна.
Обяснил й и тя казала, че това е по нейна инициатива и се подписала в
16
декларацията пред свидетеля. Пред него се подписал и ищеца И. И. А.. После
той заверил декларацията, като Кмет на сС.П.. Свидетелят твърди също, че
тогава всички са били в нормални отношения, изготвената и подписана
декларация през 1996г. била по тяхно желание и тяхна воля, а и докато е бил
кмет никой не се жалвал.
В показанията си св.У. А. Д.- сестра на ищеца и майка на ответника
сочи, че тя и ищеца И. са брат и сестра, като имат една майка, но са от
различни бащи. Когато сина й А. направил гараж, нейната майка дала имот за
да си направи такъв. Когато Кмета Б. дошъл при тях в дома, понеже го
извикА. поради неподвижност на майка им, всички се подписА. пред него,
подписа ли се и тримата- И., З. и У.. По този начин дА. съгласие и тримата-
И., З. и тя- У. да направи сина й гараж.
Св.М.И.Ш.- първи братовчед по сватовство на ответника в показанията
си сочи, че познава ответника от 1990г., когато се оженил за братовчедка му.
Познава и ищците от поне 20 години. Ответникът имал спор със своите трима
братя, с които живеел в една къща, тъй като искал да направи пристройка на
тази къща и гараж, но те не му разрешили. Тогава ищецът И. му разрешил да
си направи гараж за колата. Първо ответникът си направил гараж от дъски, но
след това същия гараж го направил от тухли. Гаражът го построил А. и в този
гараж ответника си държал колата. Ищците го ползвА. от време на време,
като ищецът си бил вкарвал в него гъби, когато ответника го е нямало, а бил в
Англия, което станало преди 4-5 години. Свидетелят твърди да знае, че имота
е на ищците, а гаража на ответника, но не знаел ответника да има документи
за този гараж.
В показанията си св.С. М.А. твърди, че познава страните и знае, че този
гараж, ответникът построил още преди да почине майката на ищеца И.- З. А..
Знаели, след като е говорил с майка му и баща му, че са му разрешили на
ответника А. да си построи гараж в този имот. Гаражът е собственост на А. и
И. е влизал там, като са били в добри отношения, преди да се скарат. Този
гараж не е ползван от никой другиго, освен А...
При тези данни въззивният съд от правна страна приема следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
17
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квА.фикация на предявения иск, като такъв по чл.124 от
ГПК, съгласно който, всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това.
В конкретният казус, районния съд, правилно е приел, че за да бъде
уважен предявения положителен установителен иск за собственост, ищците
следва да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са станА.
собственици на процесния имота Гараж, посторен в УПИ III- 297 в кв.13 по
плана на сС.П., по приращение като собственици на земята.
Едни от спорните моменти по съществото на спора е фактът, на какво
основание, ответникът А. Д. е построил процесния гараж. В този аспект
следва да се посочи, че от възприетите от районния съд писмени
доказателства, респективно гласни такива категорично се установява, че на
него е учредено право да построи гараж в имота на Дворно място,
представляващо УПИ III- 297 в кв.13 по плана на сС.П. от съсобствениците,
на земята към датата 08.03.1996г.
От тази декларация с посочена посочената по- горе дата, безспорно се
установява, че наследниците на Й.А.С.- починал, собственици по разписен
лист на парц.ІІІ-297, кв.133 по плана на сС.П., З. И. А., И. И. А. и У. А. Д. като
наследници на Й. С. с подписа си, са дА. съгласие на внук им А. С. Д., да
построи гараж за лек кола в горепосочения парцел и всички необходими
документи, да бъдат издадени на негово име. Не е опорочаващо в случая
обстоятелството, че в тази декларация вписана и У. А. Д.. Това така, тъй като
последната, като майка на ответника е дъщеря на З. И. А. от друг мъж, а не от
тогавашния собственик на процесния имот- Й.А.С., починал на 03.06.1987г.
Не се спори, че при смъртта си, С. е бил в състояние на граждански брак със
18
З. И. А., която е майка на ищеца И. А., на което основание след смъртта на С.,
същите като наследници на последния притежават от процесното дворно
място ¾- за майката и ¼ за сина. Факт е, че с Нотариален акт за покупко-
продажба от 22.10.1997г., З. И. А. е продала на сина си И. И. А. своите
3/4ид.част от дворното място. Именно към този момент, съпругата на
последния вече се явява съсобственик, но не и към датата когато е подписана
въпросната декларация от 1996г.
Категорично е установено от заключението на съдебно- графологичната
експертиза, че именно З. И. А., И. И. А. са се подписА. на тази декларация.
В относимост на тези констатации са и показанията на св.Б., който към
това време е бил кмет на сС.П., който е категоричен, че след като е изготвена
декларацията и отишъл дома на бабата- З. А., която се е подписала пред него.
Съответно, ищецът И. също се е подписал в негово присъствие. Не по-
различни са и показанията на св.У. Д., която коментира, че подписите на тази
декларация са подписани всички пред кмета.
Категорично е установено, че на база тази Декларация, на ответникът са
издадени скица с виза за проектиране, одобрен е проект за гараж и са
издадени Строително разрешение и Протокол за строителна линия и ниво,
което е основание за извод, че процесния гараж е законна постройка. Също
така се констатира от показанията на св.Д., А. И Ш., които не са
противоречиви относно обстоятелството, че именно ответника е построил
гаража, за който са му издадени горните строителни книжа и разрешения. Без
значение се явяват първоначалните констатации, че въпросния гараж от
ответника е бил построен с дървен материал. Не се спори, че впоследствие
такъв гараж е изпълнен съгласно даденото разрешение, по което не се
навеждат и възражения, като такъв съществува и към момента, т.е. същия е
законен.
Действително следва да се приема, че съгласно разпоредбата на чл.56,
ал. 2, т.2 ЗТСУ е въведена особена форма за строеж в чужд имот тогава,
когато съответният обект се изгражда от близки роднини на собственика.
Предпоставките за прилагането на закона следва да бъдат обобщени в двете
насоки: първо, че със съгласието на собственика в неговия имот строителство
могат да извършват съпругът, роднините по права възходяща и низходяща
линия и роднините по съребрена линия до втора степен включително и второ-
19
че съгласието на собственика е трябвало да бъде изразено в нотариално
заверено заявление до службата при съответния народен съвет, което да е
било вписано в нотариалните книги. Нотариалното заверено заявление заедно
с вписването в нотариалните книги представлява необходимата и
задължителна форма. НА.чността й е било необходимо условие за
действителността на волеизявлението. Факт е, че вписването на процесната
декларация в нотариалните книги е реА.зирано на 10.02.1999г., към която
дата, двамата ищци вече са пълноценни собственици на дворното място.
Независимо от тази констатация следва да се приеме, че независимо, че
ищците са собственици на земята- дворното място- за втория ищец от 1997г. в
което е построен гаража на ответника, те не могат да се ползват от
разпоредбата на чл.92 от ЗС, тъй като тя касае само незаконно построени
сгради в имот. Въпросният гараж не е такъв, тъй като има необходимите за
това издадени документи и е изпълнен съгласно законовите изисквания, за
което бяха изложени съображения по- горе.
В тази насока следва да се посочи, че няма как да се игнорира
обстоятелството, че гаражът е построен от страна на ответникът преди да
почине майката на ищецът И. А.- З. А. през 2000г. В този смисъл са
показанията на св.А. който коментира, че А. е направил гаража преди да
почине майка му /в случая майката на И./. „Гаражът е собственост на А. и И.
влизаше там, те си бяха в добри отношения. Този гараж не е ползван от никой
друг, освен от А..“. Не по- различни са констатациите на св.Ш., който
коментира „че това нещо го прави повече от 15 години.“. В относимост на
тези показания с данните излагани и от св.Д., а именно: „Остави и на мен,
майка ми- /З./ място да направи А. един гараж. А.то си ползва гаража и си
плаща данъци толкова години.“.
Всички тези данни сочат, че ответникът е придобил процесния гараж по
давност, тъй като не са нА.це данни за противопоставяне от други лица.
Както е и прието правилно от първоинстанционния съд, на собственика на
една постройка не е необходимо да манифестира пред никого намерение за
своенето й, тъй като е собственик. Подобно намерение е характерно
единствено за несобственик, който иска да стане собственик на чужд имот. По
делото няма данни, а не се и твърди ищците те да са демонстрирА. намерение
за своене на същия гаража, пред ответника или пред някой друг.
20
При тези съображения, след като се установяват доказателства
доказващи, че ответникът е собственик на процесния гараж, то
установителния иск за собственост на ищците по чл.124, ал.1 ГПК е
неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен от страна на
първоинстанционния съд.
С оглед неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и
обусловения от него иск по чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на НА за
собственост върху недвижим имот /констативен/ № 20, том I. рег.№386, дело
№49 от 18.02.1999г., по силата на който ответникът А. С. Д. основава правото
си на собственост върху процесния недвижим имот Гараж и като такъв същия
правилно е отхвърлен.
При тези съображения по съществото на спора, даващи основание да не
се приемат, като основателни възраженията изложени във въззивната жалба,
то последната, като неоснователна следва да се остави без уважение, а
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да се потвърди.
С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателите следва да се
присъдят направените от страна на въззиваемата страна разноски пред
настоящата инстанция в размер на 300лв.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №159/17.06.2022г., постановено по гр.д.
№1124/2021г. по описа на РС- Велинград.
ОСЪЖДА И. И. А., с ЕГН ********** и А. И. А., ЕГН ********** и
двамата от сС.П. ул.“Ч. № 32, да ЗАПЛАТЯТ на А. С. Д., с ЕГН **********
от сС.П., ул.„Ч. №34, сумата от 300лв., разноски пред въззивната инстанция-
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
21
2._______________________
22