Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 13405 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 28.09.2020г., постановено по гр. дело №
32262/2017г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, са отхвърлени предявените от Г.А.М.,
И.А.М., А.Г.М. и Л.Т.М. срещу Г.ф.активно субективно съединени искове с правно
основание чл. 557, ал. 2, б. “а” от КЗ и по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило
на 07.01.2017г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците Г.А.М.,
И.А.М., А.Г.М. и Л.Т.М., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните
изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че
липсва произнасяне на съда по отношение на първия ответника “Д.З.” АД,
включително не е изрично посочено, че застрахователното дружество е заличено
като страна в производството. Навежда доводи, че първоинстанционният съд не е
обсъдил събраните по делото доказателства. Освен това сочи, че ищците са
узнали, че причинителят на вредите е имал застраховка “Гражданска отговорност”
след подаване на отговор на исковата молба от страна на Г.ф./ГФ/. Считат, че е
допуснато процесуално нарушение, тъй като предявените искове срещу ГФ са били
отхвърлени поради наличието на валидна застраховка “Гражданска отговорност” по
отношение на водача на увреждащия автомобил, но същевременно съдът е прекратил
производството по делото срещу застрахователя, който именно носи отговорност за
претърпени вреди. По тези съображения е направено искане за обезсилване на
първоинстанционното решение поради допуснати нарушения при образуването и
воденето на делото, а в условията на евентуалност – за неговата отмяна като
неправилно.
Ответникът по жалбата Г.ф.изразява становище за
неоснователност. Поддържа, че решението на СРС е постановено при изяснена
фактическа обстановка, съобразно събраните по делото доказателства и в правилно
приложение на относимите материалноправни норми.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане активно субективно
съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП.
В исковата молба, по която е образувано производството
срещу Г.ф./ГФ/, е посочено, че ищците са претърпели неимуществени вреди в резултат
на противоправното поведение на водача на лек автомобил “Рено туинго” - К.Б.К.,
който не е собственик на управлявания от него автомобил. Именно поради това
обстоятелство ищците предявили извънсъдебна претенция пред ГФ за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди. В отговор на поканата ответникът уведомил
пострадалите лица, че отказва да изплати претендираното обезщетение, тъй като
за увреждащия лек автомобил “Рено Туинго” има сключена застраховка по риска
“Гражданска отговорност” при “Д.З.” АД въз основа на застрахователна полица със
срок на покритие от 26.10.2016г. до 26.10.2017г. Ищците считат така
постановения отказ за неоснователен, тъй като увреждащият автомобил е бил
управляван от трето лице несобственик /т.е. не от застрахованото лице/, а от
друга страна ответникът носи риска и от името на лицата, на които е дал лицензия
да извършват застрахователна и презастрахователна дейност – в случая следва да
носи отговорност от името на “Д.З.” АД.
Първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е
нередовна, поради което е дал указания за отстраняване на противоречието между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба чрез насочване на исковата
претенция срещу надлежно легитимираната в материалното правоотношение страна. В
изпълнение на тези указания ищците са предявили претенциите си срещу Г.ф.и “Д.З.”
АД в условията на пасивна солидарност. По отношение на застрахователното
дружество изрично е посочено, че се иска ангажиране на имуществената му
отговорност в качеството му на застраховател на увреждащия автомобил по риска
“Гражданска отговорност”.
“Д.З.” АД е получил на 25.04.2019г. препис от исковата
молба и е депозирал в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК отговор, в който
е релевирано възражение за недопустимост на производството поради неизпълнение
на процедурата по чл. 498 от КЗ, която считат за процесуална предпоставка за
предявяване на претенцията за обезвреда по исков ред.
С определение от 14.10.2019г. първоинстанционният съд
е прекратил производството по делото в частта по предявените срещу “Д.З.” АД
искове като недопустими поради непредявяване на застрахователна претенция преди
образуване на делото – по аргумент от нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ. Така
постановеното определение е било обжалвано пред СГС и е било потвърдено с
определение от 19.02.2020г., постановено по ч.гр.д. № 1609/2020г. по описа на
СГС.
С молба от 08.07.2020г. ищците са уведомили
първоинстанционния съд, че са предявили претенция пред “Д.З.” АД за заплащане
на обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, по която
е налице предложение за подписване на извънсъдебно споразумение за изплащане на
определените обезщетения. В молбата изрично е посочено становище, че
застрахователното дружество следва да участва като страна в производството като
се ангажира имуществената му отговорност. Липсва произнасяне на
първоинстанционния съд по молбата, нито са давани указания за конкретизиране на
искането “за ангажиране на “Д.З.” АД в производството с отговорност за
изплащане на справедливо обезщетение”.
Въз основа на изложените в исковата молба фактически
твърдения /за наличие на сключена застраховка “Гражданска отговорност” по
отношение на увреждащия автомобил/, поддържани и в уточнителните молби,
включително и в молбата от 08.07.2020г., и при съобразяване на отправения към
съда петитум за ангажиране на отговорността на Г.ф., се налага извод, че
исковата молба е нередовна. В обстоятелствената част на същата се обосновава
правен интерес от насочване на иска срещу застрахователя на причинителя на
вредите по договора за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, а като ответник в петитума на исковата молба е привлечен Г.ф..
Следва да се има предвид, че ищците не са заявили твърдения за наличието на
която и да е от изчерпателно посочените в нормата на чл. 557 от КЗ основания,
при които отговорност за претърпените при ПТП имуществени и неимуществени вреди
носи Г.ф., т.е. не е обоснована процесуалната легитимация на Г.ф.като надлежна
страна в процеса.
В случая исковата претенция е насочена срещу лице,
различно от сочената страна по материалното правоотношение. Първоинстанционният
съд не е изпълнил правомощията си по чл. 129 от ГПК за проверка на исковата
молба за редовност, включително не се е произнесъл по молбата от 08.07.2020г., а
е постановил решение при наличие на противоречие между обстоятелствената част и
петитума на същата, изразяваща се в несъответствие между процесуално
легитимирания според твърденията на ищеца ответник и конституирания такъв.
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна
процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът
следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете са
предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани
в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за
конституиране на надлежен ответник, а при неизпълнение на указанието
производството следва да бъде прекратено - ТР №1 от 30.03.2012г. по т.д.
№1/2010г. на ОСГК на ВКС. Когато нередовността на исковата молба поради
противоречие между обстоятелствената част и петитума не е била отстранена, а
делото е било разгледано и е постановено решение спрямо лице, което няма
качеството на надлежна страна, постановеното решение е недопустимо. Такова
решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало
качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице
следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред
първата инстанция. Съгласно задължителните разяснения в т. 5 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013г. по тълкувателно дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако
този порок се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили
първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания
за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово
участие.
По изложените съображения се налага извод, че
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС, който следва да изпълни правомощията си по
чл. 129 от ГПК и да даде указания на ищеца да отстрани противоречието между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба по отношение на посочените
по-горе факти. След изпълнение на указанията и конституиране на надлежния
ответник, първоинстанционният съд следва да предприеме действия по чл. 131 от ГПК и разглеждане на делото /на исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ/
в открито съдебно заседание с участието на процесуално легитимирания ответник.
Първоинстанционният съд следва да вземе предвид, че
дори при подаване на исковата молба да са съществували процесуални пречки или
да са липсвали процесуални условия за съществуването или надлежното упражняване
на правото на иск, щом преди прекратяването на производството са налице
процесуалните предпоставки за допустимо исково производство, то същото се счита
за санирано и следва да продължи. За допустимостта на иска, с оглед наличието
на процесуална пречка или липсата на положителна процесуална предпоставка за
предявяването му, съдът следи по всяко време на производството, с оглед и
възможността за санирането й в хода на същото. Изтекъл срок по чл. 496, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ в хода на исковото производство, образувано по пряк иск на пострадалото лице
срещу застрахователя на делинквента, е съобразим като саниращ допустимостта на
иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ /в този смисъл определение № 339 по ч.т.д. №
972/2019г. на ВКС, Второ ТО и определение № 60638 от 21.10.2021г. по ч.т.д. №
1947/2021г. на ВКС, Първо ТО/.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 20209129 от 28.09.2020г., постановено
по гр.д. № 32262/2017г., по описа на СРС, ГО, 144 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд и за изпълнение на правомощията му по чл. 129
от ГПК съобразно дадените указания.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.