РЕШЕНИЕ
№223
гр. Враца,06.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 08.06.2021г., осми
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия Василева
КАН дело № 79 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на постъпила касационна жалба от И.К.А. ***, предявена чрез
пълномощника му *Кр.Т. против РЕШЕНИЕ №260112/23.12.2020г. , постановено по анд
№1153 по описа за 2020г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено издаденото против него от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Враца Наказателно
постановление №20-0967-001351/20.07.2020г. за налагане на административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от
ЗДвП за нарушение на чл.25 ал.1 от същия закон.
В жалбата като касационно основание, обуславящо неправилност на оспореното решение, се сочи нарушение на материалния закон. Твърди се, че неоснователно въззивният съд е приел, че касаторът е извършил вмененото му нарушение, без да
се съобрази с обстоятелството, че на деянието му е дадена грешна правна квалификация, което е
отчел като несъществено нарушение. Заявява се, че неправилната квалификация
на твърдяното за осъществено деяние на
нарушителя винаги е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава
правото му на защита. Иска се отмяната на решението и
постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното
постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.
Участващият в касационното производство
прокурор дава заключение за неоснователност
на жалбата и прави искане за нейното отхвърляне. Заявява, че първостепенният съд е изяснил фактическата
обстановка, като законосъобразно е приел, че дадената правна квалификация на
деянието е правилна, тъй като кореспондира със събраните по делото
доказателства.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, против съдебен акт, подлежащ на
оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,същата е неоснователна
по следните съображения:
При постановяване на съдебния си
акт въззивният съд е проявил процесуална активност, като е
събрал относими към спора писмени и гласни доказателства. Правилно е
възприел АУАН и НП като издадени от
компетентните органи, при спазване на
сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържащи задължителните реквизити . В мотивите към постановеното от него
решение е обсъдил възраженията,
направени от жалбодателя във въззивната му жалба и в съдебно заседание и се е
мотивирал защо ги преценява като неоснователни. Действително, в съдебното
производство АУАН не се ползва с материална доказателствена сила, а изложените
в него факти и обстоятелства следва да бъдат доказани от административно-наказващия
орган, но той е сторил това чрез
събраните по делото гласни доказателства,
снимков материал на електронен носител и съставеният протокол за ПТП, които не са
опровергани от настоящия касатор. Безспорно, контролните органи, разпитани като
свидетели пред въззивната инстанция, не са очевидци на пътнотранспортното
произшествие, но те установяват, че са
заварили превозните средства така, както са били разположени след удара. Касаторът
се е възползвал от предоставеното му право да възрази против съставения против
него АУАН, а от текста на възражението му може да се направи и извода, че
възразява и против изготвения протокол за ПТП, в който е отразено, че той е
виновен поради неправилна преценка на
пътната обстановка при извършване на маневра „завой на дясно“. Преди да
постанови оспореното пред съда НП, АНО е провел допълнително разследване, като
е снел обяснения от контролните органи, разследвали произшествието и се е
запознал с изготвените снимки на
превозните средства, участващи в него и
спирачния път на моториста. Логичен е изводът на АНО, че с оглед
пространствените параметри на камиона и маневрата, която е следвало да
извърши – навлизане в крайпътен имот, същата е започнала от лявата лента
на пътното платно, което не е забранено
от правилата за движение, но водачът е следвало предварително да се убеди, че с
тези си действия няма да попречи на останалите участници в движението.
Установените следи от спирачния път на мотора опровергават твърденията на санкционирания водач, че мотористът се е
намирал почти до банкета, крайно вдясно от него, поради което той е нарушителят
на правилата за движение. Първостепенният съд е анализирал всички събрани
доказателства и възражения на жалбодателя и се е аргументирал защо ги приема за неоснователни, като тези
изводи се възприемат напълно от касационната инстанция. Изводите на съда за правната
квалификация на нарушението кореспондират с установените факти и обстоятелства, като правилно е
прието, че осъщественото от водача
изпълнително деяние следва да се подведе
именно към посочената правна
норма на чл.25 ал.1 от ЗДвП, като несвързването й с разпоредбата на чл.35 от
същия закон, не е нарушило правата на
наказаното лице и то е разбирало точно в какво се изразява
административнонаказателното обвинение. Приложената санкционна норма е
съответна на извършеното нарушение. Като е приел оспореното пред него НП за
законосъобразно и го е потвърдил, въззивният съд е постановил правилен съдебен
акт.
При служебна проверка на решението
относно неговата валидност, допустимост и материална законосъобразност,
касационният състав не намира основания
извън посочените в касационната жалба, които да сочат на отмяната му. Съдебният
акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.
При така изложените съображения
касационната инстанция намира, че оспореното решение следва да бъде оставено в
сила, а жалбата против него следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.221 ал.2 от АПК
Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ
№260112/23.12.2020г., постановено по анд №1153/2020г. по описа на
Районен съд Враца, с което е потвърдено НП №20-0967-001351/ 20.07.2020г.
на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Враца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.