ОПРЕДЕЛЕНИЕ
15.06.2021г.,
гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
разгледа докладваното
от съдия Димитрова и. адм. дело № 1147 по
описа на съда за 2020 година.
Производството е по реда на чл.256 във връзка с чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по повод подадена от П.Т.З.
*** искова молба, наименувана“жалба“, с която се оспорва по реда на чл. 256 от АПК бездействие на Председателя на Комисията за защита от дискриминация, по задължението произтичащо от чл.15а, ал.2 от ЗДОИ, да
публикува на интернет страницата на КЗД в секция – „Достъп до информация“
нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20,
ал.2 от същия закон.
Исковата молба е предмет на разглеждане пред настоящия съд, след
окончателното разрешаване на спора за подсъдност между АССГ и АдмС-Хасково,
разрешен с Определение № 79 от
05.01.2021г. по адм. дело № 12544 по описа на ВАС за 2020г.
В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнил вмененото му със закон задължение по чл.15а,
ал.2 от ЗДОИ, като никъде не било посочено, че за предоставянето на достъп до
повторно използване на информация не се дължи заплащане на такса, тоест не било указано, че
повторният достъп е безплатен. Информацията от сайта за формите на достъп бил
непълен, защото не давал информация за възможните видове технически носители, на които можела да бъде предоставена, както и цените
за тях. Безспорно било, че КЗД бил държавен орган на бюджетна издръжка и бил
адресат по смисъла на чл.3, ал.1 и чл.15а, ал.2 от ЗДОИ.
По изложените съображения се моли за постановяване на съдебен акт, с който
се осъди административният орган да изпълни своето задължение , като публикува на основание чл.15а, ал.2 на сайта на поверената му институция информация за нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по
чл.20, ал.2 от ЗДОИ. Претендират се разноски, съгласно приложен списък.
С допълнително постъпила молба вх. №
3366 от 25.05.2021г. при Административен
съд, гр.Хасково, се представят копие от писмо изх. № 44-00-3887 от 23.12.2020г.
на Председателя на КЗД и
извлечение от електронният сайт на Комисията за защита от дискриминация. Същите документи, но във вид на заверен
препис са представени от
ищеца с молба вх. № 296 от
06.01.2021г. при висящността на спора пред АССГ.
Съдът намира, че подадената искова
молба следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено, по следните
съображения:
Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган е уредена
в разпоредбите на чл.256 от АПК.
Предметът на защитата касае дължими
по силата на закона фактически действия,
които произтичат пряко от правна норма, без извършването им да е
опосредено от допълнително волеизявление.
Нормата на чл. 256, ал. 1 от АПК изрично предвижда при оспорване бездействието на административния орган да се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, предвид което приложение в случая намира и разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК, според която оспорването се оставя без разглеждане и образуваното производство се прекратява, когато оспорващия няма правен интерес.
Общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 от АПК, съгласно която право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения, също намира приложение и в производството по оспорване на бездействия.
Производството по реда на Глава петнадесета, Раздел II от АПК дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. Процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и в двете хипотези на чл. 256 от АПК (съответно ал. 1 и ал. 2), е наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи или законни интереси на оспорващия, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие.
Посоченото условие условия, като предпоставка за допустимост на оспорването, в случая не е налице.
Правният интерес,
съгласно съдебната теория и трайната съдебна практика на касационната
инстанция, вкл. най-новата такава изразена в Определение №15889 от 19.12.2018г.
на ВАС по адм. дело 12283/2016г. IV отд., Определение №9197 от 17.06.2019г. на ВАС по адм.
дело № 1151/2018г. III
отд., е предпоставка за допустимост на иска, но в исковите производства по реда
на чл.256 от АПК, интересът е налице винаги, когато ищецът твърди, че притежава
изискуемо притезание срещу административният орган, който не е изпълнил
задължението си.
От изявленията на ищеца обективирани в молба
вх. № 3366/22.05.2021г. при АдмС-Хасково, респ. и в молба вх. №
296/06.01.2021г. при АССГ е видно, че същият счита оспорването си за
изначално недопустимо, поради липса на предмет на оспорване, като изрично е посочил, че ответникът е изпълнил
задълженията си към дата 15.12.2020г.(на която
дата е депозирана исковата молба в
АдмС-Хасково),
поради което и оставя съдът да прецени
дали да прекрати производството на основание чл. 159, т.4 от АПК, без да
е необходимо сезирането на ответника, какъвто все още не бил конституиран от
съда.
Следователно ищецът
сам твърди, че за него още към датата на депозиране на исковата молба в
съда не е съществувал правен интерес от
оспорване, тъй като към този момент Председателят на комисията за защита от
дискриминация вече е бил изпълнил задълженията си по чл.15а, ал.2 от ЗДОИ и не
е било налице твърдяното в ИМ бездействие.
Последното е видно и от
публикуваната на електронният сайт на Комисията за защита от дискриминация,
който е публично достъпен на адрес: https://www.kzd-nondiscrimination.com/layout/index.php/dostap-do-obstestvena-informacia
Заповед № 111/15.12.2021г. на Председателя на КЗД, в която изрично е посочено
че информацията за повторно използване
се предоставя безплатно.
При липса на правен интерес у ищеца П.Т.З. предявеното от същия оспорване се явява недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Доколкото жалбата е изначално подадена като недопустима, не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 2 от АПК и подателят на жалбата няма право на направените по делото разноски при прекратяване на производството.
Водим от горното и на основание чл.256,ал.1, вр. с чл.159 т.1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от П.Т.З. *** искова молба, наименувана“жалба“, с
която се оспорва по реда на чл. 256 от АПК бездействие на Председателя на
Комисията за защита от дискриминация, по задължението произтичащо от чл.15,а, ал.2 от ЗДОИ, да
публикува на интернет страницата на КЗД в секция – „Достъп до информация“
нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20,
ал.2 от същия закон.
ПРЕКРАТЯВА производството по и. адм. д. № 1147/2020г. по описа на Административен съд -
Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Т.З. за присъждане разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: