№ 38
гр. Варна, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900198 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:04 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът „Ново Финанс“ ООД , представляван от управителя Б.П.,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът М. ХР. АТ. , редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Вещото лице В. Н. В., редовно призован, не се явява.
Вещото лице Р. Д. Х., редовно призована, не се явява.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 26325/17.12.2021 г.,
изходяща от ищеца чрез процесуален представител, в която е отправено
искане да бъде отложено делото за друга дата, предвид служебната заетост на
адвокат Т., като към молбата са приложени писмени доказателства за
удостоверяване на служебната ѝ заетост за днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ, докладва постъпили молби с вх. № 26324/17.12.2021 г.,
изходяща от ищеца чрез представляващия по закон, в която е отправено
искане да бъде отложено производството по делото, от една страна
служебната заетост на адвокат Т., а от друга страна се твърди, че
представител на дружеството или представляващият по закон, лично не са в
състояние да се явят, тъй като са препятствани по лични причини. Също така
е изразено становище, че страната не желае да ангажира друг адвокат.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 1052/17.01.2022 г. от
1
ответника чрез процесуален представител – адв. А.Г., в която е отправено
искане да бъде даден ход на делото в отсъствие на ответника и неговия
процесуален представител, предвид служебната заетост на адв. Г. пред
Окръжен съд – Велико Търново, като към молбата е приложено доказателство
удостоверяващо твърдяната заетост на адв. Г..
По хода на делото СЪДЪТ намира, че искането за отлагане на
производството по делото, отправено от ищцовата страна и процесуалният
представител, не следва да бъде уважавано, по следните съображения:
Отлагане на производството по делото според действащият
процесуален закона се допуска когато, както страната така и нейният
процесуален представител не са в състояние да се явят, като следва да бъдат
приложени надлежни доказателства за удостоверяване невъзможността да се
явят в днешно съдебно заседание, както страната така и процесуалният
представител. В конкретния случай такива надлежни доказателства са
представени само от процесуалния представител на ищеца – адв. Т., като към
молбата изходяща от дружеството, надлежни доказателства удостоверяващи
невъзможността да се яви представителя по закон на дружеството или друг
представител, не са налице.
С оглед лисата на надлежни доказателства удостоверяващи че, както
страната, така и процесуалният представител не са в състояние да се явят в
съдебно заседание по уважителни причини, СЪДЪТ намира, че не са
изпълнени предпоставките на чл. 142, ал. 2 от ГПК и съответно отправените
искания от ищеца и процесуалния му представител за отлагане на
производството по делото, не следва да бъдат уважавани.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за отлагане на производството
по делото на ищеца и неговият процесуален представител, обективирани в
молби с вх. № № 26324/17.12.2021 г., 26325/17.12.2021 г.
С оглед липсата на процесуални пречки, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
2
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1601 от 01.12.2021 година:
Предявени от ищеца „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК ********* са
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 и сл. ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът М. ХР. АТ., ЕГН
**********, дължи: - сумата 72000.00 лв., неплатена главница, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 31.08.2020 г. до
изплащането; - сумата 9160.00 лв., възнаградителна лихва за периода
11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн. чл. 2.2, б. „ж“ и „з“; - сумата 18360.00
лв., наказателна лихва за периода 11.12.2019 г. – 1 27.07.2020 г. , на осн. чл.
2.6 и чл. 2.8; - сумата 43200.00 лв., договорна неустойка, на осн. чл. 2.7, -
сумата 100.00 лв., законна лихва върху главницата, за периода 27.07.2020 г.
(прекратяване на договора) – 31.07.2020 г.; всички дължими по силата на
Договор за заем № 261-ВН-11.10.2018 г./11.10.2018 г. ; - сумата 3000.00 лв.,
неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда – 31.08.2020 г. до изплащането ; - сумата 381.67 лв.,
възнаградителна лихва, за периода 11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн. чл.
2.2, б. „ж“ и б. „з“; - сумата 765.00 лв., наказателна лихва за периода
11.12.2019 г. – 27.07.2020 г., на осн. чл. 2.6 и чл. 2.8; - сумата 1800.00 лв.,
договорна неустойка на осн. чл. 2.7; - сумата 4.17 лв., законна лихва върху
главницата за периода 27.07.2020 г. (прекратяване на договора) – 31.07.2020
г., дължими по силата на Договор за заем № 258- ВН-10.10.2018
г./10.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 10661/2020 г., на ВРС, XII с.
Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени два договора за
заем съответно от 10.10.2018 г. за сумата 3000.00 лв. и от 11.10.2018 г. - за
сумата 72000.00 лв. Сочи, че по договорите бил уговорен фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 20 % като длъжникът следвало да заплаща по
погасителен план към договора само дължимата лихва под формата на
месечни вноски, а предоставената в заем главница била дължима при
изтичане на уговорения срок на договорите. Поради неизпълнение на
задълженията по договорите и заплащане от ответника само на първите 14 бр.
3
вноски за дължима лихва по двата договора сочи, че е упражнил правото си
на едностранно прекратяване с покани връчени лично на длъжника, считано
от 27.07.2020 г. като се твърдят останали неплатени задължения. Така по
договорите дължими били предоставените в заем главници, дължима била
още възнаградителната лихва върху главницата в размер на 20 % годишно и
наказателна лихва за забава в размер на 5 %, месечно, начислявана върху
предоставената в заем сума, за период с начална дата падежа на всяка
неплатена месечна вноска до датата на прекратяването. Уточнява, че за
периода на извънредното положение, както и два месеца след това
13.03.2020г. – 14.07.2020 г. наказателна лихва не е била начислявана. Излага
още, че по двата договора се дължи и неустойка в размер на 60% от
предоставените в заем суми. Претендира се и законна лихва върху главниците
за периода от прекратяването на договорите 27.07.2020 г. - 31.07.2020 г.
В границите на срока по чл. 267 ГПК, ответникът М.А., депозира
писмен отговор, в който счита иска за неоснователен. Релевира възражение за
неспазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не била налице яснота относно
задълженията за законна, договорна и наказателни лихви. Отделно сочи, че се
кумулира неустойка в размер на 60 % от заемната сума с наказателна лихва в
размер на 5 % върху непогасената заемна сума. Сочи, че тези при тези
уговорки и при дължима договорна лихва в размер на 20 %, се достига до
неоснователно обогатяване на ищеца. Още сочи, че са налице нарушения на
чл. 11, т. 20, т. 26 и ал. 2 ЗПК, както и противоречия на разпоредбите на чл.
143, ал. 1 и ал. 2, т. 5, 10 и 19 ЗЗП. Сочи, че след като се твърди от ищец, че
договорите са прекратени, то връщане на главниците следвало да бъде
търсено по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Оспорва предсрочната
изискуемост като твърди, че подписите положени от името на ответника в
представените 2 бр. разписки от 27.07.2020 г. не са изпълнени от лицето М.А..
Твърди, че подписите и почеркът на А. са пренесени от други документи.
Сочи, че съобразно чл. 6 от ЗМДВИП, до два месеца след отмяна на
извънредното положение задълженията не могат да бъдат обявявани за
предсрочно изискуеми и договорите не могат да бъдат разваляни поради
неизпълнение. Твърди, че ответникът е заплатил гаранционна вноска в размер
на 14400.00 лв. съобр. пар. 4 от р. Предварителна информация, на 12.10.2018
г., както и на 18.10.2018 г., сумата 600.00 лв., гаранционна вноска по договор
за 2 заем на 3000.00 лв. На 11.11.2019 г. е заплатил още сумата 1250.00 лв. и
4
на 27.02.2020 г., сумата 1250.00 лв. Уточнява, че от последните суми 1200.00
лв. се отнасят по единия договор, 50.00 лв. по другия договор. Всички тези
суми не ставало ясно как са били отразени от ищеца. Оспорва подписите
положени от името на ответника на всяка страница в представените договори
за заем от 10.10.2018 г. и 11.10.2018 г., погасителните планове към тях,
предварителни договори за заем – 2 бр. от 27.09.2018 г., европейски
информационен формуляр – 2 бр., примерен погасителен план – 2 бр. и
твърди, че те не принадлежат на ответника.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, в която излага, че спрямо процесните договори приложение
намира Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители, а не Закона
за потребителския кредит. Сочи, че дружеството е регистрирано като
финансова институция по чл. 3, ал. 2 ЗКИ. На ответника е предоставена
информация относно параметрите на двата договора още на 27.09.2018 г., т.е.
14 дни преди сключването им. Излага, че уговорките в сключените договори,
впоследствие обективирани в договора за ипотека са индивидуално
уговорени и сочи съдебна практика по въпроса кога една клауза се счита за
индивидуално уговорена. Отделно сочи, че в двата договора за заем
ответникът е удостоверил, че са му предоставени и е бил запознат със
стандартен европейски формуляр и ОУ и е уведомен за всички клаузи от
договорите, както и с правото му на отказ от договора и последиците от това.
Още сочи, че сумата от 3000.00 лв., по Договора от 10.10.2018 г. е
предоставена в брой при подписване на договора, а сумата от 72000.00 лв. по
Договора от 11.10.2018 г. е преведена по банкова сметка на ответника, с което
задълженията му били изпълнени. Твърди, че уговорения фиксиран лихвен
процент от 20 % е ясно и недвусмислено посочен и по размер не противоречи
на чл. 29, ал. 9 ЗКНИП, където е предвиден максимален размер до 50% на
ГПР. Уговореният лихвен процент и по двата договора бил разпределен в
месечните вноски по заемите и се дължал до 11-то число на месеца като по
Договора от 11.10.2018 г. размерът на месечната вноска бил 1200.00 лв., а не
както първоначално било посочено. Уточнява, че дължимите гаранционни
вноски и по двата договора служели да обезпечат изплащането на сумите по
кредита през първите дванадесет месеца от действието им и не
представлявали предплатени лихви. Излага, че внесените от ответника
гаранционни суми и по двата договора са били отнесени за погасяване на
5
първите 12 вноски по договорите като ответникът е заплатил на датата на
падежа 11.11.2019 г. 13-та вноска и по двата договора, а 14-та вноска и по
двата договора е заплатена от него със закъснение на 27.02.2020 г. Счита, че
претендираната наказателна лихва в размер на 5 % месечно от заемната сума,
уговорена в чл. 2.6 от Договорите, не противоречи на добрите нрави. По
отношение на уговорената неустойка при прекратяване на договора, в размер
на 60 % от заетата сума, сочи че това вземане е уговорено изрично в
договорите, начислява се върху неплатената част от главницата, не дублира
друго вземане по договорите и е в съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 3
и 4 от ЗКНИП. Твърди, че всички оспорени от ответника документи са
подписани от него и ще се ползва от тях.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор, в който поддържа изложеното в отговора становище
по исковете и релевираните възражения. Репликира изложеното в
допълнителната искова молба от ищеца.
Съдът указва на страните, че на доказване подлежат следните
обстоятелства:
- ищецът - наличието на валидни правоотношения с ответника по
процесните договори, настъпване на основанията за обявяване на
предсрочната им изискуемост и прекратяване действието на договорите към
16.10.2020г.; реалното предоставяне на сумите по договорите на длъжника;
основанието и размера на претендираните суми по двата договора и
съответствието им с добрите нрави и обичайната търговска практика по
подобен 3 вид договори, запознаване на длъжника с ОУ към договора за заем
и наличието на индивидуално договаряне на клаузите по двата договора.
- ответникът - възраженията си срещу исковете, вкл. неавтентичността
на оспорените документи, носещи неговия подпис. Всяка от страните следва
да установи обстоятелствата, на които основава твърденията и възраженията
си и черпи изгодни правни последици
СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и
допустимост
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
6
с исковата молба документи, както следва: Копие от Договор за наем № 261–
ВН– 11.10.2018 г.; Копие от Платежно нареждане от 12.10.2018 г.; Копие от
Платежно нареждане от 18.10.2018 г.; Копие от Платежно нареждане от
12.10.2018 г.; Копие от Платежно нареждане от 12.10.2018 г.; Копие от
Договор за наем № 258 – ВН – 10.10.2018 г.; Копие от Погасителен план от
10.10.2018 г.; Копие от Разписка от 10.10.201/8 г. Копие от Стандартен
европейски формуляр за представяне на информация за потребителски
кредити за 72 000.00 лева; Копие от Стандартен европейски формуляр за
представяне на информация за потребителски кредити за 3 000.00 лева; Копие
от Договор за заем предварителен от 17.09.2018 г.; Копие от Погасителен
план, Примерен; Копие от Договор за заем предварителен от 07.09.2018 г.;
Справка за дължимите лихви и неустойки по договор за заем № 261–ВН–
11.10.2018 г. към 31.07.2020г.– 2 броя; Изчисляване на лихви; Копие от
Уведомително писмо с изх. № 64/27.07.2020 г.; Копие от Разписка от
27.07.2020 г.; Копие от Уведомително писмо с изх. № 65/27.07.2020 г.; Копие
от Разписка от 27.07.2020г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с отговора на исковата молба документи, както следва: Копие от Платежно
нареждане; Копие от Кредитно авизо от 18/10/2012 г.; Копие от Вносна
бележка; Копие от Вносна бележка от 20/02/07; Копие от Вносна бележка от
19/11/11.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 801/13.01.2022 г., изходяща
от процесуалния представител на ищеца, с която са представени оригинали на
оспорени от ответника по реда на чл. 193 от ГПК писмени доказателства и за
което е открито производство с определението по чл. 374 от ГПК.
СЪДЪТ намира, че представените оригинали на оспорените документи,
следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото, доколкото са във
връзка с вменено на ищеца задължение при откриване на производство по
реда на чл. 193 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с молба с вх. № 801/13.01.2022 г. документи, както следва: Разписка от
27.07.2020 г. относно получаване на Уведомително писмо изх. № 64/
7
27.07.2020г.; Разписка от 27.07.2020 г. относно получаване на Уведомително
писмо изх. № 65/27.07.2020 г.; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, съставен за М. ХР.
АТ., в общ размер на 72 000.00 лева – 5 листа; Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
съставен за М. ХР. АТ., в общ размер на 3 000.00 лева– 6 листа; Договор за
заем предварителен, ведно с Погасителен план примерен от 27.09.2018 г. за
сумата от 3 000.00 лева – 4 листа; Договор за заем предварителен, ведно с
Погасителен план примерен от 27.09.2018 г. за сумата от 72 000.00 лева – 5
листа; Договор за заем № 261 – ВН – 11.10.2018 г. за сумата от 72 000.00 лева,
ведно с Погасителен план – 5 листа; Договор за заем № 261 – ВН – 11.10.2018
г. за сумата от 3 000.00 лева, ведно с Погасителен план – 5 листа.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. №1082/17.01.2022 г.,
изходяща от вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза – Р.Х., в
която вещото лице моли за даване възможност да бъде изготвена съдебно –
счетоводната експертиза, предвид невъзможността да изготви такава за
днешно съдебно заседание, с оглед късното уведомяване извършено на
17.01.2022 г.
Във връзка с така докладваната молба от вещото лице, СЪДЪТ
констатира, че към датата на днешно съдебно заседание, не е изготвена и
съдебно – почерковата експертиза, допусната по искане на ответната страна, в
границите на откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК.
От една страна липсата на изготвени заключения по допуснатите
експертизи, налага отлагане на производството по делото, с оглед
изслушването им в отрито съдебно заседание и надлежното им приемане.
От друга страна, СЪДЪТ констатира, че причината за невъзможността
вещите лица да дадат заключение по поставените им задачи, се корени в
поведението на ищеца,, който след като е бил уведомен за задължението си да
представи оригинали на оспорени документи и да заплати депозит за съдебно
– счетоводна експертиза, назначена по негово искане на 07.12.2021 г., е
изпълнил вменените му задължения, едва с докладваната в днешно съдебно
заседание молба от 13.01.2022 г. или близо месец и половина след като е бил
уведомен за вмените му задължения на посочената по – горе дата 07.12.2021
г.
8
Поради неизпълнението на тези задължения от страна на ищеца,
единствената причина производството да бъде отложено в днешното съдебно
заседание е невъзможността на съда да изслуша и приеме заключенията на
двете вещи лица.
По делото не са налице данни неизпълнението на вменените
задължения от страна на ищеца, да се дължи на уважителни причини, поради
което СЪДЪТ намира, че ищецът с поведението си неоснователно причинява
отлагане на делото, поради което същият следва да понесе санкцията на
чл.92а във вр. чл. 91, ал. 2 от ГПК, а именно глоба в размер на 100.00 /сто/
лева.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НАЛАГА ГЛОБА на „Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Варна, ул. Иван Страцимир № 2,
управлявано и представлявано от Б.П., в размер на 100.00 /сто/ лева, на
основание чл. 92а във вр. чл. 91, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на ищцовата страна, че срещу наложената глоба може да
бъде подадена молба за отмяната , по реда на чл. 92 от ГПК, в едноседмичен
срок считано от днес.
СЪДЪТ, с оглед необходимостта от събиране на допуснатите
специални знания, за изясняване предмета на производството
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане за 02.03.2022 година от 10:00 часа, за която дата и час, страните
се считат за редовно уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице В. Н. В..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Р. Д. Х..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
10:22часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9
10