№ 18786
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20241110172881 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Т******”
ЕАД против М. Х. Д. и В. И. Д. с ЕГН: ********** осъдителни искове по чл.
155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката вр. чл. 79, ал. 1, предл. ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за суми, общо в размер на 703.07лв., от които 521.26лв. -
главница, претендирана като стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м,05.2022г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба 09.12.2024 г. до окончателното изплащане,
158.43лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 19.11.2024г., както и
сума за дялово разпределение за периода м.01.2022г. - м.04.2024г. в размер на
17.82лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба 09.12.2024 г. до окончателното изплащане; 9.56лв. - мораторна
лихва за периода от 01.08.2023г. до 19.11.2024г.
От страна на ответниците исковете се оспорват с възражение за
плащане, което се твърди да е извършено на 09.07.2025 г.
От страна на ищеца в съдебно заседание изрично е заявено, че са
останали неплатени съдебни разноски за 400 лв. държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер (100 лв.)
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Извършеното в хода на производството плащане, което ищецът
признава, представлява факт, настъпил в хода на процеса, който подлежи на
съобразяване на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като обуславя отхвърляне на
1
исковете.
Съдебните разноски са в тежест на ответниците по аргумент от чл. 78,
ал. 2 ГПК, тъй като плащането на процесните задължения е извършено както
след подаване на исковата молба, така и след изтичане на предвидения в
Общите условия срок за плащане на задълженията към топлофикационното
дружество, което поведение на ответниците е станало причина за образуване
на съдебното производство. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва, че
евентуалната липса на информация в ползваното от ответниците мобилно
приложение е без правно значение относно срока за плащане на задълженията
и направеното в тази връзка възражение на ответниците, че в приложението не
е имало информация за тези задължения, и че за тях са узнали едва от исковата
молба не са основание за отпадане на последиците на забавата от гледна точка
на съдебните разноски.
Неоснователно е и възражението на ответниците срещу определената
от съда държавна такса (в размер на 400 лв. – с оглед уточнението, че се
претендира разделна отговорност на ответниците, и предявени против всеки
от ответниците по 4 иска). Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК, по водене на делото се
събират държавни такси върху цената на иска. Така и съгласно чл. 1 от
Тарифата за държавните такси по ГПК, по исковите моли се събира такса 4 на
сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Поради това и тъй като
по делото са били предявени по четири иска против всеки от ответниците, за
всеки от тях е определена държавна такса. Така цитираното правило е
различно от предвиденото за заповедното производство събиране на държавна
такса, която според чл. 12 от Тарифата подлежи на събиране върху интереса
(а не върху цената на иска, както е за исковото производство). Следователно
общият паричен интерес не е критерий за определяне на държавната такса по
исковите производства и поради това направеното в тази връзка възражение
на ответниците е неоснователно.
По тези съображения ответниците следва да заплатят на ищеца
съдебни разноски, от които: държавна такса в размер на 400 лв., както и
юрисконсултското възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал.
8 ГПК („В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ“) и се определя от съда в максимално
допустимия минимален размер – 100 лв. Или общо дължими за разноски са
2
500 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т******” ЕАД с ЕИК
8********************* против М. Х. Д. и В. И. Д. с ЕГН: **********
осъдителни искове по чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката вр.
чл. 79, ал. 1, предл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за суми, общо в размер на 703.07лв.,
от които 521.26лв. - главница, претендирана като стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м,05.2022г. до м.04.2024г. ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба 09.12.2024 г. до
окончателното изплащане, 158.43лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 19.11.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.01.2022г. - м.04.2024г. в размер на 17.82лв.- главница, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба 09.12.2024 г. до
окончателното изплащане; 9.56лв. - мораторна лихва за периода от
01.08.2023г. до 19.11.2024г.
ОСЪЖДА М. Х. Д. и В. И. Д. с ЕГН: ********** да заплатят,
разделно – при равни дялове, на „Т******” ЕАД с ЕИК
8********************* сумата 500 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3