РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, IV-В въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 18.02.2021 г. в
състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
Димитър
Ковачев
При секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 13970 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна
жалба от адвокат М.А., като особен представител на Т. С. срещу Решение
20230441/20.10.2020г. по гр.д. 52405/2019г. на СРС, 74 с-в, с което е осъден жалбоподателя
да заплати на З. „Б.И.“АД сумата от
6100,20 лева - регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“, изплатено на собственик на МПС, което било увредено при
ПТП, причинено от ответницата след употреба на алкохол.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на
решението поради неправилна преценка на събраните доказателства и неправилен
извод за настъпване на ПТП по вина на ответника. Счита, че САТЕ не доказва
механизма на ПТП, причиняване на щетите, виновно и противоправно поведение. Протокола
за ПТП не бил годно доказателство, защото не бил подписан от участниците и не
бил приподписан от свидетели. Не била доказана употребата на алкохол. Щетите не
били установени по метода „Шваке“, могли да съществуват и преди ПТП-то. Платежните
нареждания не доказвали плащане съгласно
чл. 305 от ТЗ. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
От въззиваемото дружество е постъпил отговор на
жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
След преценка на събраните доказателства във връзка с
твърденията и възраженията на страните СГС намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
СРС е сезиран с иск по чл. 500, ал. 1 от КЗ вр. с чл.
433, т. 3 от КЗ. За да е налице фактическия състав на тази норма е необходимо
да се установи валидно правоотношение по застраховка ГО между ищеца и
ответника, настъпване на ПТП по вина на водач на застрахованото МПС, употреба
на алкохол при шофиране над допустимите от ЗДвП концентрации, вреди, причинна
връзка между ПТП и вредите, плащане от застрахователя по ГО на обезщетение на
увреденото лице.
СГС намира, че са установени всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника.
От представения Протокол за ПТП, съставен от органите
на КАТ се установява, че за автомобила управляван от ответника е налице валидна
застраховка по ГО на автомобилистите при ищцовото дружество, а и оплаквания в
тази насока няма във въззивната жалба. Същият е подписан от ответника, поради
което това оплакване в жалбата е неоснователно.
От представените от СДВР – КАТ документи по преписката
е видно, че на ответницата е съставен и АУАН
и е издадено наказателно постановление, като и двата акта са връчени на
ответницата лично и няма данни по делото тя да е депозирала възражения срещу
АУАН или да е обжалвала издаденото НП. При това положение и като взе предвид
заключението на автотехническата експертиза СГС приема, че е установено по
делото, както нейното виновно поведение (управление на МПС под въздействие на
алкохол с концентрация над допустимите норми), така и причинна връзка между
нейното поведение и настъпване на ПТП и вредите. Ответницата видно от
административно наказателната преписка е извършила няколко нарушения на
правилата за движение по пътищата, като е шофирала с несъобразена скорост и под
влияние на алкохол. Употребата на алкохол е категорично доказана от химическата
експертиза направена на водачката, която се е явила (след предписание от
органите на МВР) за даване на кръвна проба. Кръвната проба е взета в деня на
ПТП, видно от подписания от ответницата протокол на л. 103 от делото.
Резултатът е експертизата (л. 104) е наличие на алкохол в кръвта с концентрация
от 1,1 промила, което много над допустимите 0,5 промила. Ответницата не е
оспорила тези доказателства.
Не е оспорена и авто-техническата експертиза. Експерта
е заявил в съдебно заседание, че и изслушания свидетел (собственик на
увреденото МПС) с показанията си потвърждава механизма на ПТП описан и в
протокола за ПТП.
Ответницата не е оспорила представените
документи-описи на щети и на необходими ремонти на л. 21-34 от делото, поради
което и СГС намира, че именно описаните в тях части и ремонти са били
необходими за възстановяване на МПС-то на невиновния водач. Видно е, че има
заключение на оторизиран сервиз за „тотална щета“ (л. 34). От документите на л.
14-20 от делото се установява каква е била средната пазарна цена на увредения
автомобил. Съпоставена със стойността за възстановяване определена от
експертизата е видно, че е налице тотална щета на МПС съгласно чл. 390, ал. 2
от КЗ.
„Шваке“ е автомобилен каталог, а не метод за установяване
на щети. Те се установяват от експертите на застрахователя при извършване оглед
и се съставят описи за тях, а стойността на увредените части и необходими
ремонти е по пазарни цени, като размерите на обезщетенията при увреждане на МПС
се определят по реда на методика, приета с Наредбата по чл. 504 КЗ по изричната
разпоредба на чл. 499, ал. 2 , изр. 2-ро.
Всички документи по административно наказателната
преписка са четливи и са подписани от ответницата, включително протокола за ПТП
и възраженията в тази насока са неоснователни.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за
недоказаност на плащане на застрахователното обезщетение от ищеца на
собственика на увредения автомобил.
Изрично в съдебното заседание на 06.10.2020г пред СРС адвокат А. е заявила, че не оспорва факта
на плащане.
Предвид гореизложеното решението следва да се
потвърди.
При този изход на делото ответницата – въззивник
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество разноски за
въззивна инстанция в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и
320,00 лева депозит за особен представител, както и в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СГС сумата
от 122,00 лева – държавна такса за въззивното дело.
Водим от
гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20230441/20.10.2020г. по гр.д.
52405/2019г. на СРС, 74 с-в, с което е осъдена Т.М. С. да заплати на З.„Б.И.“АД
сумата от 6100,20 лева регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение.
ОСЪЖДА Т.М. С. да заплати на З.„Б.И.“АД сумата от
420,00 лева – разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Т.М. С. да за плати в полза на бюджета на
съдебната власт по банковата сметка на СГС за държавни такси с IBAN: ***т 122,00
лева – държавна такса за въззивното дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.