Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На шести
август две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 3687 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на жалба на И.Й.И. против
Наказателно Постановление №
19-0819-003317/ 25.06.2019г. на Началника на сектор ПП ОД МВР-Варна, с което
на И.Й.И. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата си И.
сочи, че оспорваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен
орган, доколкото липсвали доказателства за делегиране на права за съставяне на
АУАН и НП от съответните длъжностни лица. По същество се твърди, че не по
преписката не е имало доказателства,че именно И. е управлявал МПС, а дори
напротив били събрани гласни доказателства в обратния смисъл. Моли се за цялостна
отмяна на издаденото НП, в това число поради маловажност, в условията на
евентуалност за намаляване на размера на приложимата санкция до законоустановения минимум.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощения си процесуален представител
моли да бъде отменено наказателното постановление по изложените в жалбата
съображения.
Въззиваемата
страна, редовно призована се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт,
който посочва, че от разпитаните в хода на проведеното въззивно
производство свидетели се установило по безспорен начин авторството на
нарушението, поради което и процесното наказателно
постановление следвало да се потвърди. Пледира в полза на АНО да се присъдят и
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 24.03.2019г. в гр.Варна на бул.
Осми приморски полк, на кръстовището с бул. „Васил Левски“ жалбоподателя И.
управлявал л.а „Понтияк Вайб“
с ДК №В 8195РТ, собственост на „Ник Строй 2009“ ЕООД и поради движение с
несъобразена скорост блъска спрелия пред него лек автомобил „Опел“ с ДК №
В7275ВН, управляван от св. Джолов, на който инцидент
свидетели станали Д.П., и Р.Т..
След като бил реализиран сблъсъка жалбоподателят продължил движението на
автомобила си в посока към Червения площад, като бил последван от автомобила на
св. П. и Т., които проследили автомобила докато преустанови движението си в
забранената улица до офис на „Варчев“, където
свидетелите свалили от автомобила водача И. и придружаващото го лице от мъжки
пол, след което сигнализирали на органите на реда.
За
посоченото, а именно че не е спрял и установил последиците от МПС на жалбоподателя бил издаден бил АУАН, а
впоследствие въз основа на акта за установяване на административно наказание,
било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата по
административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът кредитира показанията на свид. П. и свид. Т. като безпротиворечиви, логични и съответни на показанията на актосъставителя М., още повече, че нито един от тези двама
свидетели на практика няма интерес да излага пред съда недостоверна фактическа
обстановка.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група в сектор ПП при ОД МВР-Варна, съгласно заповед № I-8121з
-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че АНО е изпълнил
задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на
нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил
възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по
преписката не са били направени такива.
Разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП предвижда, че всеки
водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието.
В конкретния случай, по категоричен начин от показанията на разпитаните
свидетели –очевидци се установи, че жалбоподателят И. не само, че е управлявал процесното МПС на 24.03.2019г., но и без определена причина
е станал причина за настъпването на произшествие, като след това вместо да
спре, е продължил движението на автомобила си в посока Червеният площад.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка състава на съда намира, че безспорно е
установено жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение по чл. 123,
ал.1, т.1 ЗДвП.
В конкретния случай в
АУАН и НП нарушението е пълно и точно описано с думи, което изключва неяснотата
относно вмененото нарушение, което да обуславя невъзможност на засегнатия
субект да организира защитата си, така както се твърди в жалбата.
В АУАН и в НП са
описани достатъчно конкретно извършеното противоправно деяние от обективна
страна, механизмът му на осъществяване, времето и мястото на извършването му и
неговото авторство.
Настоящият съдебен
състав намира, че в случая правилно и законосъобразно АНО е наложил административни
наказания глоба над минималния предвиден за извършеното нарушение размер от 100.
00 лева, и лишаване от право в размер на три месеца, като при индивидуализиране
на вида и размера на наказанието съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН, е отчел
степента на обществена опасност на нарушителя към момента на извършване на
нарушението, която следва да бъде определена като висока предвид факта, че
жалбоподателят не е съобразил поведението си като водач на МПС, като очевидно
стремежът му е бил да избегне закономерно следващата му се по закон отговорност.
В настоящия случай
се касае за нарушение със значителни по своята тежест последици, особено като
се вземе под внимание неприемливото поведение на жалбоподателя, поради което
факторът незначителност на вредните последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид,
поради което не са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изхода на
делото, предвид направеното искане, и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството по
делото протече в няколко съдебни заседания, в рамките на част от които юрисконсултът
е участвал лично и непосредствено, предвид което и макар същото да не се отличава с фактическа или правна
сложност, съдът намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на сумата
от 100лева.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0819-003317/ 25.06.2019г. на Началника на сектор
ПП ОД МВР-Варна, с което на И.Й.И. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА И.Й.И., с ЕГН ********** да
заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава
12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: