Решение по адм. дело №490/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на Б. В. Л. от [населено място], ***, против Решение № 20 от 30.04.2025 г. на кмета на община Панагюрище, с което на жалбоподателя е отказан достъп до обществена информация по подадено от него Заявление № ЗДОИ-87 от 04.04.2025 г.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че отказът е постановен без да се извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес. Искането е за отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се разноски.

Ответникът – кметът на община Панагюрище, чрез адвокат Г. М., в съдебно заседание и в писмена молба излага доводи за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е образувано по Заявление № ЗДОИ-87 от 04.04.2025 г., с което Б. В. Л. е поискал по реда на ЗДОИ да му бъдат предоставени копия от всички документи, свързани с разсрочване на задължения на фирми и/или физически лица – длъжници на община Панагюрище за периода от 01.01.2013 г. до 04.04.2025 г. С Писмо изх. № ЗДОИ-87/1 от 17.04.2025 г., на основание чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ от жалбоподателя е поискано да конкретизира искането си. В отговора си от 22.04.2025 г. жалбоподателят е посочил, че иска да му бъдат предоставени заверени копия на договори, споразумения, заповеди или други административни актове, издадени от Община Панагюрище в периода от 01.01.2013 г. до 04.04.2025 г. , с които се разрешава разсрочване или отсрочване на задължения към бюджета на общината от страна на физически и/или юридически лица, включително длъжници по договори за наем или аренда на общински земи.

С Писмо изх. № ЗДОИ-87/3 от 25.04.2025 г., на основание чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ от страна на общинската администрация е поискано даване на съгласие от С. П., в качеството му на трето лице, чийто интереси са засегнати от исканата информация. Видно от предоставения отговор от 29.04.2025 г. такова съгласие е отказано.

Вследствие на това е постановен и отказът на кмета, който е отказал предоставянето на исканата информация, но едновременно с това е посочил, че за посочения период общината е сключила само едно споразумение за разсрочване на задължения. Изложил е съображения, че търсената обществена информация засяга интересите на трето лице, за което е потърсено неговото съгласие. Като правно основание е посочен чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ, като е цитиран текстът „достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация“.

В хода на съдебното производство от страна на община Панагюрище е предоставена информация че за периода 01.01.2013 г. до 04.04.2025 г. са разсрочвани задължения само за лицето С. Д. П. и съпругата му М. К. П..

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Правото да се търси и получава информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България обхваща задължението на държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, да осигуряват достъп до общественозначима информация. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДОИ задължени субекти за предоставянето на обществена информация са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗМСМА кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината, съответно същият има качеството на задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ и в този смисъл за кмета на община Панагюрище е възникнало задължение за разглеждане и произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление. В тази връзка, съдът намира че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при допуснато нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел.

Между страните няма спор че исканата информация е обществена. Съгласно легалното определение за обществена информацията, дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, това е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В контекста на тази законова дефиниция предмет на оспорения отказ е обществена информация, съхранявана от общинската администрация, чийто ръководител е кметът на общината в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Тя неоспоримо е свързана с обществения живот в Република България и предвид това, че в случая става дума за управление и разходване на обществени средства. Несъмнено начинът на изразходването на публични средства е информация, която е в състояние да формира у гражданите мнение за работата на съответната институция – в случая общината.

Според настоящия съдебен състав, необосновано административния орган е отказал предоставянето на исканата информация, понеже това засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация.

В тази насока е основателно възражението на жалбоподателя за наличието на надделяващ обществен интерес.

Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ основание за отказ за предоставяне на обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. По силата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, при отказ на засегнатото лице, органът следва да предостави информацията в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице и в противоречие с условието за надделяващ обществен интерес, предвидено в нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Анализът на последната норма налага извода, че липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес. Законът сам предвижда изключение от този общ принцип с разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, съгласно която задължението за предоставяне на информацията остава, ако е налице "надделяващ обществен интерес от разкриването й". Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на § 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ - когато исканата информация е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 от закона. Съгласно т. 6 от същата норма надделяващ обществен интерес е налице и когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а. При положение, че се иска информация за договори и споразумения, по които общината е страна, както и на заповеди или други административни актове, издадени от общинската администрация – тоест от такъв субект, а законът въвежда оборимата презумпция за наличен надделяващ обществен интерес, кметът на общината, в случая е длъжен да предостави информацията или да установи липсата на надделяващ обществен интерес. В случая липсват мотиви за липса на надделяващ интерес в отказа на кмета, върху когото лежи доказателствената тежест да обори законовата презумпция. Цитирането на текста на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ (погрешно посочена като чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ) и то само първото предложение „достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация“ не може да се приеме за достатъчна аргументация при постановяването на отказа.

Следователно, отказът на кмета се явява в противоречие с материалния закон, който като задължено лице по смисъла на закона следва да аргументира отказа си с фактически обстоятелства, които оборват презумирания от закона обществен интерес. В случая твърдения, подкрепени с релевантни факти, че надделяващ обществен интерес липсва не са изложени, т. е. в решението за отказ не е мотивирано с относимите фактически обстоятелства.

Поради изложеното, съдът приема, че Решение № 20 от 30.04.2025 г. на кмета на община Панагюрище е незаконосъобразен акт, като издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменено. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление, съобразно указаното в мотивите на решението.

Съгласно чл. 174 АПК, в този случай съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, органът следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото е основателно своевременно предявеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат заплатени от община Панагюрище в размер на 10 лева за платена държавна такса.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 20 от 30.04.2025 г. на кмета на община Панагюрище, с което на жалбоподателя е отказан достъп до обществена информация по подадено от него Заявление № ЗДОИ-87 от 04.04.2025 г..

ИЗПРАЩА преписката на органа за ново произнасяне по направеното пред него искане от Б. В. Л. за достъп до обществена информация по Заявление № ЗДОИ-87 от 04.04.2025 г., съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване по прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА община Панагюрище да заплати на Б. В. Л., сумата от 10 (десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.