№ 133
гр. Велико Търново, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500012 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 351 ГПК.
Предмет на подадената от СТ. Н. Ч. с ЕГН **********, чрез пълномощика
му адв. П.С. - СТАК, въззивна жалба, е Решение № 1260/05.11.2021г. по гр.д.
№ 2679/2020г. по описа на РС- Велико Търново, XVII състав, в частта му, с
която първоинстанционният съд на основание чл.30, ал.3 ЗС вр. чл.346 ГПК, е
присъдил в полза на Н. Н. П. с ЕГН **********, сумата от 426,00 лв.
/четиристотин двадесет и шест лева/, представляваща припадащата се и
дължима от въззивника такса смет и данък сгради за периода 02.07.2012г.-
02.11.2015 г., както присъдената на основание чл.31, ал.2 ЗС вр. чл.346 ГПК,
сума в размер на 530,00 лв. /петстотин и тридесет лева/, представляваща
обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствените с въззивника
общо два недвижими имота, за периода 04.12.2020г.-05.04.2021г., както и в
частта му, с която първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователни и недоказани предявените от въззивника претенции с правно
основание чл.12, ал.2 ЗН вр. чл.346 ГПК, за извършени подобрения приживе
на наследодателите, на обща стойност от 40 598,00 лв. /четиридесет хиляди
петстотин деветдесет и осем лева/, в съсобствените му с въззиваемата общо
два недвижими имота:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
***************** /***********/ по КККР на град Велико Търново,
находящ се в град Велико Търново, ул. "********" No 32, на втори етаж,
представляващ жилище - апартамент, състоящ се от две стаи, хол, кухня,
1
баня, тоалетна и антре, при съседи: на същия етаж - имот с идентификатор
********, под обекта - идентификатор ******** и над обекта -
идентификатор ********, заедно с прилежащите изба No 5 /пет/, таванско
помещение No 8 /осем/ и 1/8 ид.ч. от общите части на сградата с
идентификатор ******** и съответното право на строеж, върху поземлен
имот с идентификатор ********;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ No ********/********/, в квартал ********
/********/, находящ се в село Плаково, Община Велико Търново, с площ 1
180.00 кв.м. /хиляда сто и осемдесет квадратни метра/, с неуредени
регулационни отношения и неприложена улична регулация, за които е
отреден УПИ II -********, в квартал ******** по плана на село Плаково,
Община Велико Търново, при граници: североизток - улица, запад - ПИ 221 и
ПИ 220, юг - ПИ 224 и югоизток - ПИ 223, заедно с построените в имота къща
и стопански сгради.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна в посочените части на постановеното
първоинстанционно решение, поради неправилност. Във въззивната жалба са
изложени съображения за неправилност на осъществения от страна на
първоинстанционния съд, доказателствен анализ, обусловил приемането по
същество на фактически и правни изводи, различни от действителното
фактическо и правно положение между страните. Поддържа се, че е налице
основателност на предявената претенция за извършени подобрения и в двата
съсобствени недвижими имоти от страна на въззивника, като са налице
твърдения, че в хода на първоинстанционното производство въззиваемата не
е оспорила изрично факта, че подобренията били извършени от въззивника и
именно поради тази причина доказателства относно този факт в рамките на
първоинстанционното производство не са събирани. Допълва се, че
претенцията за подобрения се явява основателна и доказана в предявения от
въззивника размер, което се установява с експертното заключение по
назначената съдебно-техническа и оценителна експертиза.
Препис от жалбата е връчен на другата страна на 10.12.2021г., която в
законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, чрез своя
пълномощник и процесуален представител - адв. А.Ч. - ВТАК, е подала
писмен отговор, като последният отговаря на изискванията, предвидени в
чл.263, ал.1, изр.2 ГПК, и в тази връзка се явява процесуално допустим и
редовен.
Въззиваемата страна излага съображения за допустимост, но
неоснователност на подадената въззивна жалба, като счита, че
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде изцяло потвърден като
правилен. Счита така подадената въззивна жалба за бланкетна, като
поддържа, че в същата липсва изложение досежно твърдяната
необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Изразява становище за
неоснователност на отправеното от въззивника доказателствено искане.
В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно
заседание - страните, чрез своите процесуални представители, поддържат
2
изцяло доводите си, изложени във въззивната жалба, съответно в отговора на
въззивната жалба. Въззиваемата страна отправя искане за присъждане на
сторените пред настоящата съдебна инстанция, разноски.
По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея,
съображения, както и с оглед становищата на страните, заявени в хода на
проведеното открито съдебно заседание, настоящата съдебна инстанция
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните в настоящото производство - СТ. Н. Ч. и Н. Н. П., придобиват по
силата на наследствено правоприемство от наследодателите - Н. С. Ч.,
починал на 27.08.2020г. и С. П. Ч.а, починала на 30.08.2017г., процесните два
недвижими имоти, подробно описани по- горе, като правата им на
съсобственици са, както следва - по една втора от правото на собственост
върху недвижимите имоти за всеки един от тях. С Решение №
213/19.02.2021г. по гр.д. № 2679/2020г. по описа на РС- Велико Търново,
XVII състав, първоинстанционният съд е допуснал делба на процесните два
недвижими имоти, между двамата съделители, при квоти по една втора от
правото на собственост за всеки един от тях. С молба с вх. №
5872/13.04.2021г., съделителката и въззиваема страна в настоящото
производство е предявила сметни претенции по см. на чл.346 ГПК, които
сметни претенции са с правно основание чл.30, ал.3 ЗС по отношение на
заплатените от въззиваемата данък сгради и такси смет и за двата процесни
недвижими имоти, както и с правно основание чл.31, ал.2 ЗС - обезщетение за
лишаване от правото й на ползване на съсобствените вещи, съобразно
предназначението им, за периода 05.11.2020г. - 05.04.2021г. С протоколно
определение от открито съдебно заседание от 15.04.2021г.,
първоинстанционният съд е допуснал до разглеждане горните претенции във
втората фаза на производството по съдебна делба. В рамките на същото
открито съдебно заседание, както е видно от водения съдебен протокол,
въззиваемата, чрез своя надлежно упълномощен процесуален представител е
направила възражение относно твърденията на въззивника, че същият е
извършил подобрение в материално - битовите условия в двата недвижими
имоти, приживе на наследодателите, като вследствие на извършените
“подобрения”, тяхната стойност е увеличена /претенция по см. на чл.12, ал.2
ЗН/. В съответствие с направеното възражение, първоинстанционният съд,
разпределяйки кои факти и обстоятелства подлежат на установяване във
връзка с предявените и допуснати претенции във втората фаза на делбеното
производство, е възложил в тежест на въззивника установяването на
твърдяните от него за извършени с негови средства, “подобрения” на
материално-битовите условия в двата недвижими имоти. В тази връзка следва
да се отбележи, че възраженията посочени във въззивната жалба, че липсва
изрично оспорване от страна на въззиваемата на твърденията на въззивника
досежно горните обстоятелства, респ. осъществено от страна на
първоинстанционния съд изрично указване, че същите твърдения подлежат на
доказване от страна на въззивника, са изцяло неоснователни.
На първо място, по отношение на основателността на претенциите на
въззиваемата по с правно основание чл.30, ал.3 ЗС /касаещи заплатените от
3
въззиваемата суми за данък сгради и такси смет и за двата процесни
недвижими имоти/, настоящата съдебна инстанция счита, че същите се явяват
изцяло основателни и доказани. Въззиваемата е представила писмени
доказателства - приходна квитанция със съответна дата и номер, издадена от
компетентната данъчна администрация, за заплатени от нейна страна, местни
данъци и такси за целия недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, за
няколко годишен период /2012-2015г./. С направените плащания,
въззиваемата е погасила и тежестите, следващи се и на другия съсобственик -
въззивникът в настоящото производство, като последният на основание
притежаваната 1/2 идеална част от правото на собственост върху същия
недвижим имот, е следвало да участва, съобразно дела си, в заплащане на
дължимите местни данъци и такси за имота.
На следващо място, основателна и доказана се явява и претенцията с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС - обезщетение за лишаване от правото на ползване на
съсобствените вещи, съобразно предназначението им, за периода
04.12.2020г. - 05.04.2021г. Първоинстанционният съд правилно е счел същата
претенция за основателна, давайки изцяло вяра на показанията на разпитаната
в хода на производството, св. М. И. Неоснователни се явяват възраженията,
изложени в подадената въззивна жалба, касаещи именно доказателствената
стойност на тези показания, във връзка с обстоятелството, че същите
възпроизвеждат непосредствените впечатления на свидетелката за период,
предхождащ процесния. Макар и същата, в показанията си да споделя факти
и обстоятелства, които е възприела и към един хронологически по-ранен от
периода, който обхваща настоящата претенция /към момента, когато
наследодателите са били още живи/, това по никакъв начин не възпрепятства
установяването на факта, че въззиваемата е била лишена от правото на
ползване, съобразно квотата й в правото на собственост по отношение и на
двата недвижими имоти, напротив. Свидетелските показания установяват, че
дори приживе на двамата наследодатели, въззиваемата е нямала пряк достъп
до имотите - не е разполагала със свой ключ, посредством който да е имала
фактическата възможност да си осигури най-малкото достъп по имотите, като
в настоящата хипотеза дори не може да става дума за използване на имотите
съгласно тяхното предназначение. От свидетелските показания става ясно, че
и към периода, за който е предявена настоящата претенция, въззиваемата
продължава да няма ключ, респ. достъп до имотите.
Правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е определил
дължимият размер на претенцията за обезщетение от лишаване правото на
ползване, като е съобразил заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза относно стойностите на средния пазарен наем за процесния
период, съобразено с особеностите на всеки един от двата недвижими имоти.
Правилно първоинстанционният съд е определил и началната дата, от която
е настъпила дължимостта на претендираното обезщетение за лишаване от
правото на ползване, а именно от 04.12.2020г. - датата, на която се счита, че е
достигнало изявлението на съсобственика /въззиваемата/, лишен от правото
да ползва имотите, съобразно с частта от правото си на собственост върху тях,
до другия съсобственик /въззивникът/, лишил го неправомерно от това
4
следващо му се право, а именно с редовното връчване на преписа от исковата
молба, с която всъщност е отправена и поканата за заплащане на процесното
обезщетение.
Правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е съобразил
представените писмени доказателства, а именно удостоверение със съответен
номер от 14.04.2021г., издадено от служба “Пожарна безопасност и защита на
населението” при МВР - гр. Велико Търново, съгласно което единият от
процесните два съсобствени на съделителите и страни по настоящото
производство, недвижим имот, находящ се в с. Плаково, е изгорял към дата
16.01.2021г., като кредитирайки това писмено доказателство,
първоинстанционният съд правилно е определил дължимия размер на
обезщетението за лишаване от правото на ползване, тъй като след посочената
дата 16.01.2021г., фактически процесният недвижим имот не е можело да
бъде използван съгласно предназначението си, т.к. правилно съдът е
отхвърлил част от претенцията, съобразявайки горепосоченото обстоятелство,
което е настъпило в течение на периода, за който се претендира заплащане на
обезщетение в полза на въззиваемата.
По отношение на претенцията на въззивника относно сторените от него
“подобрения” в материално-битовите условия в двата недвижими имота,
приживе на наследодателите, за настоящата съдебна инстанция, с оглед
неоснователността на възраженията, посочени във въззивната жалба, касаещи
включването на тези твърдения на въззивника в предмета на доказване по
делото, с оглед събраните по делото доказателства, се формира единствено
възможния правен извод за неоснователност на тези претенции. Въззивникът
е представил два броя “списъци” /л.54 и л.55 от делото/, в които са описани
по “пера”, в т.ч. с посочени стойности в лева за всяко отделно, твърдяните за
извършени в имотите, “подобрения”. От тези своеобразни “списъци”, както и
от представените като писмени доказателства пред първоинстанционния съд -
Приемно - предавателен протокол за извършени СМР към 27.08.2003г. по
изграждането на отоплителна инсталация, където като крайна сума е
посочена такава в размер на 1068,67 лв., както и приходен касов ордер от
18.04.2016г. за сумата от 4300 лв., не се доказва по безспорен начин
фактическият състав на чл.12, ал.2 ЗН, поради обстоятелството, че дори да се
приеме, че от същите писмени доказателства би могло да се установи, че
такива разходи все пак са били сторени, то вложените средства, т.к.
“увеличението на наследството”, имайки се предвид процесните два
недвижими имоти, като обекти от наследствената маса /което увеличение в
тяхната пазарна стойност е констатирано в приобщеното по делото
заключение по назначената СТЕ/, не се установява по безспорен начин, че е
настъпило именно чрез влагането на средства, собствени на въззивника, още
повече, че приживе на наследодателите, същият със своето семейство е живял
с тях и са поделяли едно домакинство. С оглед на гореизложеното се налага
изводът, че постановеното първоинстационно решение в обжалваните му
части следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по същество на правния спор, както и предвид изричното
отправеното от процесуалния представител на въззиваемата страна, искане за
5
присъждане на сторените в производството пред настоящата съдебна
инстанция, разноски, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. /триста лева/, заплатени от въззиваемата страна в брой при
подписването на договора за правна защита и съдействие, настоящата съдебна
инстанция счита, че на основание чл. 78, ал.2 ГПК, следва да присъди същите
в полза на въззиваемата.
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
1260/05.11.2021г. по гр.д. № 2679/2020г. по описа на РС- Велико Търново,
XVII състав, в частта му, с която първоинстанционният съд на основание
чл.30, ал.3 ЗС вр. чл.346 ГПК, е присъдил в полза на Н. Н. П. с ЕГН
**********, сумата от 426,00 лв. /четиристотин двадесет и шест лева/,
представляваща припадащата се и дължима от въззивника такса смет и данък
сгради за периода 02.07.2012г.-02.11.2015 г., както присъдената на основание
чл.31, ал.2 ЗС вр. чл.346 ГПК, сума в размер на 530,00 лв. /петстотин и
тридесет лева/, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването
на съсобствените с въззивника общо два недвижими имота, за периода
04.12.2020г.-05.04.2021г., както и в частта му, с която първоинстанционният
съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от въззивника
-СТ. Н. Ч. с ЕГН **********, претенции с правно основание чл.12, ал.2 ЗН вр.
чл.346 ГПК, за извършени подобрения приживе на наследодателите, на обща
стойност от 40 598,00 лв. /четиридесет хиляди петстотин деветдесет и осем
лева/, в съсобствените му с въззиваемата общо два недвижими имота:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
***************** /***********/ по КККР на град Велико Търново,
находящ се в град Велико Търново, ул. "********" No 32, на втори етаж,
представляващ жилище - апартамент, състоящ се от две стаи, хол, кухня,
баня, тоалетна и антре, при съседи: на същия етаж - имот с идентификатор
********, под обекта - идентификатор ******** и над обекта -
идентификатор ********, заедно с прилежащите изба No 5 /пет/, таванско
помещение No 8 /осем/ и 1/8 ид.ч. от общите части на сградата с
идентификатор ******** и съответното право на строеж, върху поземлен
имот с идентификатор ********;
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ No ********/********/, в квартал ********
/********/, находящ се в село Плаково, Община Велико Търново, с площ 1
180.00 кв.м. /хиляда сто и осемдесет квадратни метра/, с неуредени
регулационни отношения и неприложена улична регулация, за които е
отреден УПИ II -********, в квартал ******** по плана на село Плаково,
Община Велико Търново, при граници: североизток - улица, запад - ПИ 221 и
ПИ 220, юг - ПИ 224 и югоизток - ПИ 223, заедно с построените в имота къща
и стопански сгради.
6
ОСЪЖДА СТ. Н. Ч. с ЕГН **********, основание чл.78, ал.2 ГПК, да
заплати на Н. Н. П. с ЕГН **********, сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и
представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република
България, чрез Окръжен съд - Велико Търново, при наличието на
предпоставките за допустимост по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и при
основанията, посочени в чл.281, т.1-3 ГПК.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7