РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1500
Град Пловдив, 20 юли 2015 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни през
две хиляди и петнадесетата година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.
участието на секретаря А.Р., като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 793
по описа на съда за 2015 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 от АПК във връзка с чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/.
Образувано е по жалба на С.Н.Ш., ЕГН
**********,***, чрез процесуалния си представител адв.И.А., против заповед № 18-14-678/ 05.12.2014
г. на началника на СГКК – гр. Пловдив, с която е одобрено изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Асеновград, одобрена със
заповед № 300-5-52/ 08.07.2004 г. на изп. директор на АГКК, като са внесени
нови схеми на самостоятелни обекти – гараж и складово помещение към него в
приземния етаж на жилищна сграда с КИ 00702.513.76.3.
Жалбоподателят излага подробни
съображения относно незаконосъобразността на оспорената заповед. На първо място
счита, че е заинтересовано лице по нея по силата на § 1, т.13 от ДР на ЗКИР, но
същата не му е била съобщена, поради което намира, че същата е подадена в срок
и е допустима. Твърди, че съществуващото на място разположение на обектите няма
нищо общо с предмета на изменението с процесната заповед, тъй като описаните
като самостоятелни обекти в заповедта в действителност не съществуват. Твърди
също, че предвиденото в първоначалния проект разпределение не е реализирано,
тъй като при построяването на жилищната сграда, вместо гаражите и складовите
помещения, са изпълнени стаи с различно предназначение и конфигурация от първоначалния инвестиционен
проект. На следващо място счита, че не са налице нито едно от основанията на
чл.51, ал.1 от ЗКИР за изменение на кадастралната карта и регистри –
установяване изменения в данните за обектите, след влизане в сила на КККР или
при установяване на непълноти и грешки. Няма и съставен акт за непълноти и
грешки, което също било нарушение, а също и не е предявяван за подпис такъв от
страна на жалбоподателя. Счита, че за всяко изменение на КК и КР е необходимо
съставянето на акт на непълноти и грешки, а с подписването му се цели да се
елиминират споровете относно собствеността. Посочва още, че по силата на § 1,
т.16 от ДР на Наредба № 3/ 2005 г. непълнотите или грешките са несъответствия в
данните за недвижимите имоти в КК и КР спрямо действителното състояние към
момента на одобряването й, а в конкретния случай такова несъответствие не е
установено. Моли да се отмени издадената заповед, както и да се присъдят
направените от него разноски по делото.
Ответникът по делото – началник на
СГКК-Пловдив не дава становище по жалбата.
Заинтересована страна С.Н.Ш. намира
жалбата за неоснователна. Моли да се остави в сила заповедта като правилна и
законосъобразна.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, за която процесният административен акт е
неблагоприятен. Същият е собственик в имота и съответно притежава освен
предвидените самостоятелни обекти, и общи части от сградата, в която се
предвижда нов самостоятелен обект. Жалбата е подадена в законоустановения срок,
тъй като заповедта не му е връчвана, нито е уведомяван за издаването й, което обуславя
неговия правен интерес от оспорването и допустимостта й като цяло.
Предмет на процесното оспорване е заповед
№ 18-14-678/ 05.12.2014 г. на началника на СГКК – гр. Пловдив, с която е
одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Асеновград, одобрена със заповед № 300-5-52/ 08.07.2004 г. на изп. директор на
АГКК, като са внесени нови схеми на самостоятелни обекти – гараж и складово
помещение към него в приземния етаж на жилищна сграда с КИ 00702.513.76.3.5:
площ по документ 21 кв.м., собственост на С.Н.Ш., въз основа на документ:
договор за делба № 29, том 1 от 24.04.1972 г., издаден от Районен съд –
Асеновград.
Производството е започнало по искане
на заинтересованата страна С.Ш. със заявление № 01-294299/ 27.11.2014 г.
Изготвена е обяснителна записка, според която проектът има за цел да отрази
самостоятелен обект – гараж, който се намира на първия етаж в сграда с ИД 00702.513.76.3,
като в кадастралния регистър се записва на името на С.Ш., съгласно договор за
разпределение от 24.04.1972 г. Изготвена е и скица - проект и схема на
самостоятелните обекти по етажи. Приложен е също план– разпределение на втори
етаж, партер- 1 ет. и покрив на сградата /л.22 по делото/.
Относно възраженията на жалбоподателя
за неспазване на процедурата по идаване на заповедта, съдът намира сащите за
неоснователни. Съгласно законодателната промяна на чл. 54, ал.1 от ЗКИР с ДВ бр. 49/ 2014 г. Непълнотата или грешката се допълва или
поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти, а според ал.4 на цитираната норма измененията в
кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при
отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на
службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, като
заповедта се придружава от скица-проект. С други думи в производството по
поправяне на непълноти и грешки след изменението на ЗКИР, на каквото основание
е издадена заповедта, не се изисква съставянето на акт за непълноти и грешки.
Безспорно
е обаче обстоятелството, че заповедта е следвало да се съобщи на всички
заинтересовани лица- чл.54, ал.4 ЗКИР, каквото се явява и жалбоподателят в
настоящото производство. Последното не е сторено от административният орган.
По
същество на делото осносно материалната законосъобразност на издадения
административен акт, съдът намира възраженията за основателни.
По
делото се изслуша съдебно-техническа експертиза, която след като се запозна със
събраните по делото доказателства: одобрен проект за сграда от 1972 г. на
гл.арх. на ГНС - Асеновград, одобрен екзекутивен проект от 1986 г. на гл.арх.
на ГНС – Асеновград и схемите за
нанасяне на нов самостоятелен обект в сграда, ситуационен план на първия етаж
на сградата, както и извадка от КР на недвижимите имоти, след извършен оглед и
замерване на място, установява следното:
При
огледа не е установена скорошна намеса в размерите и конфигурацията на
помещенията чрез преграждане или премахване на стени. Според вещото лице видимо
сегашното положение съществува от много години. Вещото лице открива разлика в
размерите на обекта, като в схемата за нанасяне на самостоятелен обект в
сграда, той е показан с по-големи размери на едно от помещенията, включени в
него, като заема и част от площта на помещение № 2, посочена на скицата на
заключението. Вещото лице е установила, че на място няма изградена преградна
стена, по линията, показваща северозападната граница на новия самостоятелен
обект. Вещото лице посочва, че заснетите пмещения с № 4, 5 и 6 по чертежа към
заключението съществуват на място с налични материални границии отговорят на
границите на самостоятелния обект с ИД 00702.513.76.3.5 в схемата за неговото
нанасяне. Така на практика разликата между схемата, изготвена във
връзка с процесната заповед, и заснемането на съществуващите помещения на
място, е в северозападната граница на този СОС. Тази граница е показана в
схемата през средата на едно от съществуващите помещения, означени под №2 от
заключението, където стена в дейстителност няма /означено с пунктир/.
Експертизата
е установила и несъответствие между графичната схема за нанасяне на СОС – 36,68
кв.м и дадената квадратура за този обект в процесната заповед – 21 кв.м.
Установено е също, че с процесната заповед не се предвижда нанасяне на складово
помещение, а само на гараж. Склад има в одобрения проект от 1972 г., даден като
съседен на помещение № 1 от графичната част. В екзекутивния проект от 1986 г.
стената, която оформя този склад /по проекта от 1972 г./ се намира вътре в
помещение № 2 от графичната част на
заключението, като в одобрения екзекутив от 1986 г. тази стена е зачертана и
фактически премахването й отразява обособяването на помещение № 2, като склада
от проекта от 1972 г. се премахва. Според заключението на в.л. на място и в
екзекутивния строеж няма обособено складово помещение до помещение № 1 така,
както е било предвидено в плана от 1972 г. По пунктира, образуван от помещения
№ 1, 4,5, 6 и част от № 2 на скицата на вещото лице е посочен обособеният с
процесната заповед самостоятелен обект в сграда.
По делото се изслуша и св. В.П.Г.,
от чиито показания става ясно евентуално някакво ползване на спорното помещение
№ 2 от заинтересованата страна С.Ш., които обстоятелства обаче не касаят
настоящия спор, а евентуална претенция за право на собственост. Същите не са и
не могат да бъдат предмет на настоящото производство. От заявеното от св. Г.
става ясно, че действително от централния вход по посока партерния етаж на
сградата - втората врата в дясно представлява склад. Т.е. разположението е
точно такова, каквото е по проекта от 1986 г. и съобразно заключението на
вещото лице.
Съдът дава вяра на изготвеното
заключение като компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните. От
представените доказателстава се установява, че през 1986 г. с екзекутивен
проект е извършено изменене - корекция на одобрения на проект от 1972 г./заверка
на гл.арх. с мокър печат/, за което по делото се представи оригиналът на същото
с извършената корекция. Съдът извърши сравнение на оригинала на екзекутивния
проект и завереното копие, което приложи по делото – л.44. Съгласно представеното
изменение от 1986 г. на предвиденото помещение за склад, източно от
обозначеното като „гараж“ помещение, намиращо се в северозападната част на сградата,
е премахната стената, като е предвидено израждането на ново, по-голямо
помещение, образувано от този склад и част от коридора на приземния етаж.
Целта на кадастралната карта е да
представи действителното съществуващо положение, тя представлява „снимка“, проекция на съществуващото в имота
положение на обектите. В случая действителното положение не отговаря на
извършеното изменение с процесната заповед както като площ, така и като вид и
брой изградени обекти, предвид представените документи за строителството на
приземния етаж. От огледа на място вещото лице установява, че в тази част на
имота не са извършвани дълго време строителни дейности и това състояние на
имота видимо съществува от много отдавна, поради което съдът према, че няма
основание за изменението на влязлата в сила КККР.
Налице е съществено разминаване
между декларираното от молителя в искането за изменение и възприето от органа с
действителното фактическо положение в имота. С други думи не е налице непълнота
или грешка по смисъла на чл.54, ал.1 ЗКИР, поради което административният орган
не е имал основание за издаване на процесната заповед.
От жалбоподателя се претендират разноски, които предвид
изхода от делото следва да се присдят на същия. Констатираха се такива в размер
на 10 лв –държавна такса, 120 лв. депозит за вещо лице и 480 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 610 лв., представляващи разноски
за производството.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед № 18-14-678/ 05.12.2014 г. на началника на
СГКК – гр. Пловдив, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Асеновград, одобрена със заповед № 300-5-52/
08.07.2004 г. на изп. директор на АГКК, като са внесени нови схеми на
самостоятелни обекти – гараж и складово помещение към него в приземния етаж на
жилищна сграда с КИ 00702.513.76.3.
ОСЪЖДА Служба по
геодезия, картография и кадастър – Пловдив да заплати на С.Н.Ш., ЕГН **********,***, сумата от 610/шестотин и десет/ лева,
представляващи сторени разноски за производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/