№ 74
гр. Пловдив, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20255000500081 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№1566/15.01.2025г. от Б.С.О. "У.Б.", чрез
пълномощника адв.Г. П., против Решение №1297 от 08.11.2024г., постановено
по гр.дело №2454/2023г. по описа на Окръжен съд-П., с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя против „Б.****“ЕООД иск за сумата от 104
500лв. – получени приходи от отдаване под наем на 23 паркоместа за периода
01.11.2018г.- 31.07.2021г. и за сумата от 12 100лв. – получени приходи от
отдаване под наем на 10 паркоместа за периода 01.08.2021г.-31.07.2022г.,
които паркоместа са обособени в северната и западната част на ПИ
№********** по КККР на с.Б., общ.А., с площ от 2115кв.м. Изложени са
конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение като
необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства, въз
основа на чийто анализ жалбоподателят счита да са установени
собственическите му права върху процесния имот. Претендира се за отмяна на
решението и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „Б.****“ЕООД е депозирала чрез пълномощника
адв.Х. М. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
1
неоснователност, основаващи се на даказателствената тежест и събраните
доказателства, в подкрепа на приетото с обжалваното решение, за чието
потвърждаване претендира, както и за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок ,изхожда от
легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на
въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно ,същото е и
допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част
и петитум допустим предмет на иска.
Предмет на въззивно разглеждане е искова претенция от Б.С.О. "У.Б."
против „Б.****“ЕООД за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумите
,както следва : 104 500,00 лева ,представляваща получени приходи от ищеца
от отдаване под наем на 23 паркоместа за периода 01.11.2018г. - 31.07.2021г.
,както и сумата от 12 100,00 лева ,представляваща получени приходи от
отдаване под наем на 10 паркоместа за периода 01.08.2021г. - 31.07.2022г.
Ищецът е твърдял да е собственик на основание давностно владение на
недвижим имот ,представляващ ПИ с идентификатор №********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., общ.А., с площ от 2115
кв.м., трайно предназначение - земеделска територия, начин на трайно
ползване - за второстепенна улица, при граници имоти с номера: **********,
**********, ***********, ***********, ***********, **********,
*********, *********** ,за което се легитимира с констативен нотариален акт
№*, т.*, д. № **** от 01.11.2018г. на нотариус С.К..Позовал се е и на
разпоредбата на чл.2 ал.5 от ЗКИР ,твърдейки ,че посоченият имот е нанесен в
КККР и записан като собствен на ищеца.Твърдял е ответникът да е ползвал
без основание и без никакви облигационни отношения по между им част от
описания имот като през периода 01.11.2018г. - 31.07.2021г. е ползвал 23
паркоместа чрез отдаването им под наем, обособени в северната и западната
част на ПИ №********** с приблизителна площ от 287.5 кв.м., а през
периода 01.08.2021г. - 31.07.2022г.е ползвал 10 паркоместа чрез отдаването им
под наем, обособени в северната част на имота с приблизителна площ от 12.5
кв.м.Настоявал е като собственик на терена да е собственик и да му се дължат
гражданските плодове, събрани от имота, които в случая са паричните
средства, събрани от отдаването на паркоместата под наем на трети лица за
посочените периоди. При тези твърдения е предявил разглежданата тук
искова претенция.
Ответникът,от своя страна, е оспорил предявения иск по основание и
размер. Оспорил е правото на собственост досежно имота в лицето на ищеца
2
като е настоявал същият да е държавна собственост и като такава да не може
да се придобива по давност. Оспорил е твърдението да е ползвал
паркоместата през периода от 01.08.2021г. до настоящия момент с
възражението, че през това време процесните паркоместа са се ползвали от
друго юридическо лице - „Ч. Б.“ООД. За другия исков период ответникът е
признал да е държал част от имота с площ около 1410 кв.м., върху която са
обособени процесните паркоместа като е посочил ,че основанието за това е
Разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на
търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях №13-О- И/02.12.2010г. и
№5-О-Е/03.05.2011г., като последното било безсрочно. Въз основа на тези
разрешения след проектиране и съгласуване ответникът бил получил
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Паркоместа“№** от
12.04.2011г. Оспорил е констативния нотариален акт, на който се позовава
ищеца като е посочил ,че за издаването му е послужило съдебно решение по
в.гр.д. №2350/2016г. по описа на Окръжен съд П., с което не е признато право
на собственост, а решението на първа инстанция е обезсилено и
производството е прекратено. По тези съображения е поддържал искане
предявеният иск да бъде отхвърлен..
Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е отхвърлил иска като е
приел ищецът да не е доказал да е собственик на процесния имот ,което го
лишава от възможността да претендира гражданските плодове ,реализирани
от същия. За да стигне до този извод е приел,че представеният като
доказателство за правото на собственост на ищеца констативен нотариален
акт ,издаден въз основа на документ ,доколкото същият е оспорен от
ответника ,не легитимира ищеца като собственик ,тъй като документът ,въз
основа на който е издаден акта опровергава констатациите на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост.По нататък е посочил ,че
представеният констативен нотариален акт не установява имотът да е
придобит по давност доколкото същият не е съставен по реда на
обстоятелствената проверка като посочването на разпоредбата на чл.79 от ЗС
само по себе си не е достатъчно да се приеме обратното .Отбелязъл е и ,че
записът в кадастралния регистър на имота като собствен на ищеца няма
правопораждащ ефект и не променя извода ищецът да не е собственик на
същия.
Недоволен от това решение е останал ищеца ,който го обжалва
,настоявайки да е собственик на процесния имот като счита за доказани
твърденията ,въведени с исковата молба.Едновременно с това счита съдът
неправилно да не е зачел доказателствената сила на констативния нотариален
акт ,който е бил оспорен от ответника ,но последният не бил оборил
удостовереното с акта право на собственост.
Претендираното пред съда субективно материално право от ищеца е
правото му като собственик на вещта – в случая недвижим имот ,да получи
плодовете от нея ,включително гражданските ,каквито се явяват получените
наеми от безспорно отдаваните под наем на трети лица паркоместа
3
,разположени върху имота.
Ищецът е считал да е собственик по давност на имот с идентификатор
№********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б.,
общ.А., с площ от 2115 кв.м., трайно предназначение - земеделска територия,
начин на трайно ползване - за второстепенна улица, при граници имоти с
номера: **********, **********, ***********, ***********, ***********,
**********, *********, ***********,върху част от който са разположени
паркоместата ,отдавани под наем от ответника на трети лица ,за което се
легитимира с констативен нотариален акт№ 3 /01.11.2028г. ,издаден от
Нотариус С.К. въз основа на документ ,както и на основание чл.79 от ЗС,
който нот .акт е представен по делото.Веднага следва да се каже ,че
позоваването на разпоредбата на чл. 79 от ЗС ,само по себе си,не съставлява
констатация от страна на нотариуса досежно принадлежността на правото на
собственост в лицето на ищеца на основание изтекла в негова полза
придобивна давност.Тази констатация нотариусът извършва на база
обстоятелствена проверка чрез разпит на трима свидетели – чл.537 ал.2 от
ГПК ,какъвто настоящият случай не е . В случая издаденият констативен
нотариален акт е въз основа на документ – чл. 537 ал.1 от ГПК ,който
документ е влязло в сила съдебно решение № 12436/20.10.2017 г.
,постановено по в.гр.д.2350/2016 г. по описа на ОС-П.. Ответникът е оспорил
този нотариален акт ,в подкрепа на което оспорване е представил и решение
№ 1246/20.10.2017 г. ,постановено по в.гр.д.2350/2016 г. по описа на ОС-П.. С
това решение ,влязло в сила на 25.09.2018 г. като недопуснато до касация ,е
обезсилено решение на АРС ,постановено по гр.д. 1170/2015г. в частта ,в която
е признато за установено по отношение на Община А. и „Б.**** „ЕООД ,че
Б.С.О. "У.Б.-Б.м." не е собственик на поземлен имот № 02974.12.31 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., общ.А. и е прекратено
производството по делото поради липса на правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск. Актът на съда , с който е прекратено
производството по иска на настоящия ответник против настоящия ищец , с
който е желаел да отрече правото на собственост на последния досежно
процесния имот поради липса на правен интерес от този иск по никакъв начин
не формира сила на присъдено нещо досежно принадлежността на правото на
собственост в лицето на ответника по отрицателния установителен иск,
поради и което следва да се приеме ,че констатациите на нотариуса
последният да е носител на удостовереното с акта право са опровергани,а
от тук е опроверган и легитимиращият ефект на констативния нотариален акт,
на който ищецът се позовава.Неоснователно е позоваването от страна на
ищеца на данните в кадастъра ,където процесният имот е записан като негов
собствен ,доколкото разпоредбата на чл.2 ал.5 от ЗКИР действително урежда
оборима презумпция данните в същия да са доказателство за обстоятелството
, за които се отнасят ,но данните по ал.2 т.1 от казаната разпоредба– данни за
правото на собственост върху недвижимите имоти ,съставляват такова
доказателства само при положение ,че източникът на тези данни има
4
доказателствено значение. В случая удостоверение № 25 -200048/31.07.2024г.
,издадено от АГКК установява процесният имот със заповед № 300-5-
67/08.11.2004г. на ИД на АГКК да е отразен като собствен на ищеца без обаче
документ на собственост,при което положение, при липса на източник на
данни за принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, то
това записване не съставлява доказателство за това обстоятелство.
Гореизложеното налага извода по делото да остана неустановена
активната материално правна легитимация на ищеца като носител на правото
на собственост досежно процесния недвижим имот и на релевираното от него
основание ,поради което реализираните от този имот граждански плодове не
му се дължат и следователно така предявеният иск се явява неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
Първноистанционният окръжен съд е стигнал да същите изводи и като е
постановил решение, с което е отхвърлил предявения от ищеца против
ответника иск е постановил правилно решение ,което следва да се потвърди.
С оглед на този резултат на въззиваемата страна се дължат разноски в
размер на заплатеното адвокатско възнаграждение,което ,предвид
направеното от адв.П. възражение за прекомерност съдът счита ,че следва да
редуцира на 5 000 лв. ,колкото е адвокатското възнаграждение ,заплатено от
страната ,направила възражението като тук съдът отечете фактическата и
правна сложност на делото на етап въззивно производство, приключило в едно
съдебно заседание и без събиране на нови доказателства.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1297 от 08.11.2024г., постановено по
гр.дело №2454/2023г. по описа на Окръжен съд-П..
ОСЪЖДА Б.С.О. "У.Б.", ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: с.Б., общ.А. да заплати на „Б.****“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес: гр.П., ул.“* я." №**, ет.*, офис * сумата от 5 000 лв.
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6