Решение по дело №117/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба от „Топограф“ ЕООД, чрез адв. М.Ч. ***, против Мотивиран отказ по чл. 146 ЗУТ от 06.01.2023 г. на Главния архитект на община Димитровград.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт поради противоречие с материалния закон и с доказателствата по административната преписка, както и поради несъответствие с целта на закона. Фактическите констатации в него били повърхностни и погрешни и не отразявали обективната истина, а мотивите били изградени на база неправилна, обща и субективна оценка на писмените доказателства. Твърди се още, че проектът за изменение на ПУП и свързването на имота с пътната мрежа били съгласувани с всички компетентни институции, включително с ОПУ – Хасково и „Пътна полиция“ – Хасково. Част „Пътна“ – комуникационно-транспортно решение, част от подробен устройствен план- план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ), била изработена, представена и одобрена както от Общинския експертен съвет по устройство на територията към Община Димитровград, така и от Кмета на община Димитровград със Заповед № РД-06-12/06.01.2020 г., заедно с чертежите за връзка на имота с пътната инфраструктура и регулирането на движението. Впоследствие били издадени две Визи за проучване и инвестиционно проектиране на сграда с офиси, магазини и заведение за обществено хранене. Предвид влезлия в сила ПУП-ПРЗ незаконосъобразно и недопустимо се ревизирала вече приключилата процедура по одобряването му и по свързаните с това технически документации и планове. С оглед посоченото в т. 8 и т. 10 от писмо с изх. № У8-7/24.02.2014 г. на МРРБ, за проектите за организация на движението не следвало да се извършва оценка на съответствието по чл. 141, ал. 1, във вр. с чл. 142 ЗУТ като част от процедурата за одобрение на инвестиционните проекти. В случая нямало да се строи път или кръстовище, нито щели да се променят съществуващи такива, поради което отделен проект – част организация и безопасност на движението, не бил необходим. Освен това, връзката на имота с уличната мрежа нямало да бъде реализирана чрез кръстовище по смисъла на чл. 89, т. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Сигнализацията била само с пътни знаци, респ. не се образувало кръстовище при вход/изход на имота. Не била налице хипотезата на чл. 7, т. 3 от посочената наредба за одобрение на инвестиционен проект част „Пътна“. Невярно било твърдението за задължението на излизащите ППС да застанат на линията, на която бил поставен знак Б2, така че да има поле за видимост. Това, че линията на знака била указана с пунктирана линия в КТР към действащия ПУП, също не било вярно, защото тази пунктирана линия била условно обозначение за плъзгаща се врата, а не хоризонтална маркировка. Твърди се и че съгласно Кинематичния анализ превозни средства могли да навлизат безопасно навътре в имота без да паркират пред/зад и на вход/изход. Сочи се, че между имота на дружеството - жалбоподател и пътя имало тротоар с широчина около 2,50 м., общинска собственост, т.е. инвестиционното намерение не налагало промяна и не засягало въпросния път. Имотът не се допирал непосредствено към трасето на ул.„Панорамен път“, а и този път не бил републикански, а улица III клас от общинската пътна мрежа. В тази връзка неправилно било позоваването в оспорения акт на чл. 144, ал. 5 ЗУТ. В случая нямало да се изгражда пътна връзка, пътно кръстовище или да се променят съществуващи такива, тъй като имало вход/изход към УПИ, регламентиран с ПУП.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорения акт и да се върне преписката на административния орган с указания за тълкуването и прилагането на закона, както и присъждане на деловодни разноски, алтернативно – обявяване на нищожност на акта.

Ответникът по жалбата – Главен архитект на община Димитровград, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, навежда доводи за неоснователност на оспорването. Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на дружеството жалбоподател.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Искане рег. индекс УТКР-08-4578/08.12.2022 г. „Топограф“ ЕООД е поискало от Главния архитект на община Димитровград съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за обект: „Административна сграда с офиси, магазини и заведение за обществено хранене“ в УПИ II-352.142, кв. 212 по ПУП на гр. Димитровград.

С писмо рег. индекс УТКР-08-4578#1/13.12.2022 г. дружеството е уведомено, че следва да представи допълнителна документация, сред които и част „Пътна“, която да съдържа транспортно-комуникационен план (ТКП), представящ транспортния достъп до имота, както и „Схема за организация на движението“, съгласувани с ОПУ – Хасково и КАТ – Хасково.

В отговор на писмото, със заявление рег. индекс УТКР-08-4578#1/23.12.2022 г. управителят на „Топограф“ ЕООД е отказал да представи част „Пътна“, съдържаща ТКП, като е изложил съображенията си за това.

На 09.01.2023 г. Главният архитект на община Димитровград е издал Мотивиран отказ на основание чл. 146 от ЗУТ. Прието е, че разположението на предвиденото застрояване не съответства на предвижданията на ПУП и по-конкретно на комуникационно-транспортното решение (КТР), както и че не е представен инвестиционен проект в част „Пътна” и „Организация и безопасност на движението”, съгласувани с АПИ – ОПУ Хасково и органите на МВР, отдел „Пътна полиция”. В тази връзка е конкретизирано на първо място, че част от одобрения ПУП е и КТР, в което с пунктирна линия е указана позицията на знак Б2, като тя е разположена на 50-100 см от границата на ПИ *************. От приложения Кинематичен анализ е видно, че МПС навлиза в поземления имот с дължина около 470 см при влизане и е с разположено в имота със същата дължина преди излизане на улицата, като е необходимо и място за завиване към предвидените в имота паркоместа. Разстоянието на сградата от северна граница на ПИ *************е 352 см, което е по-малко от предвидената свободна площ след вход/изход в поземления имот с цел осъществяване на маневри на МПС, съобразно одобреното КТР. Освен това, с предвидените паркоместа в южната част на поземления имот е предвиден подход без необходимото място за завиване. На следващо място е посочено, че републиканският път I-5 през лятото е със силно натоварен трафик, а предвиденото кръстовище на вход/изход на УПИ II, кв. 212, в който е предвидена сграда с офис, търговски обекти и заведение за обществено хранене, представлява конфликтна точка в уличната мрежа и за осигуряването на безопасността е необходимо изработването на част „Организация и безопасност на движението”.

От данните по делото (л. 12) се установява, че на 17.01.2023 г. оспореният акт е връчен на жалбоподателя, а жалбата му срещу него е подадена в Административен съд – Хасково на 31.01.2023 г.

По делото е представено Решение № 1321 от 25.07.2019 г. на Общински съвет – Димитровград, с което се одобрява заданието и се дава разрешение за откриване на процедура за изработване на ПУП-ПРЗ на частен поземлен имот с идентификатор 21052.352.142, и е дадено предварително съгласие в проектното решение да се включи част от общински поземлен имот **************.

Видно от Заповед № РД-06-12/06.01.2020 г. на Кмета на община Димитровград, със същата са одобрени ПУП-ПР и ПУП-ПЗ на ПИ *************, с осигурен достъп чрез алея с площ 5,93 кв.м., представляваща част от общински поземлен имот **************, граничещ с републикански път 1-5 „Панорамен път”, с определени в проекта градоустройствени показатели, с отразяване, че застрояването е предвидено с ограничителни линии, отстоящи на 5 м. от южната и 3 м. от източната, западната и северната имотни граници; както и КТР за новообразувания урегулиран поземлен имот УПИ 11-142 в кв.212, с идентификатор *************по кадастралната карта на гр. Димитровград с осигурен достъп чрез алея с ширина от 6 м. и площ 5,93 кв.м., представляваща част от общински поземлен имот **************, граничещ с републикански път I-5 „Панорамен път” по кадастралната карта.

По делото са представени още част „Пътна“ – комуникационно-транспортно решение, част от ПРЗ на имот *************(л. 23) и извадка от Инвестиционен проект за обект: „Административна сграда с офиси, магазини и заведение за обществено хранене“ в УПИ II, кв. 212, ПИ *************по КККР на гр. Димитровград (л. 66), Протокол от 26.11.2019 г. на комисия от АПИ – ОПУ – Хасково (л. 21), Кинематичен анализ (л. 70-74).

Според показанията на свидетеля И.И.З. – баща на управителя на оспорващото дружество, изготвил представения по делото Кинематичен анализ, в имота можело да влезе и излезе „безконфликтно“ с лекотоварен автомобил, но не и със среднотоварен или тежкотоварен, като излизането можело да се осъществи без да се навлиза в насрещното движение от другата страна на пътното платно.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, се установява че има несъответствие на разположението на проектираната сграда по инвестиционния проект на жалбоподателя с предвижданията на ПУП с ПИ *************, в участъка на пътната връзка на УПИ II-142 с републиканска пътна мрежа – път I-5, тъй като не е съобразено КТР, с което се налагат допълнителни ограничения за разполагане на бъдещата сграда спрямо северната регулационна линия. Това е така, защото проектирането и изграждането на обекта (сградата) е в зависимост от разрешаване на пътна връзка с път от РПМ I-5, а не е спазен шестмесечният срок на протокола на ОПУ – Хасково от предварителен оглед за внасяне в ОПУ на проект КТП към ПУП за промяна предназначението на ПИ *************, като неизпълнението на това условие изключва възможността за издаване на съгласувателно становище за проект в следваща фаза – технически проект. Изяснява се, че е следвало в ОПУ - Хасково да се представят за съгласуване: КТП към ПУП, работен или технически проект, след което от там да се издаде Разрешение за специално ползване на пътища чрез изграждане на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях (РСПП). Доколкото наличието на РСПП за ПИ е условие изработване и внасяне в Община Димитровград искане за разглеждане и одобряване на инвестиционен проект, липсата му означава несъгласуване и неодобряване на проекта. Вещото лице сочи и че разстоянието на сградата от северната граница на ПИ *************е по-малко от предвидената с ПУП най-малка свободна площ в участъка вход/изход в имота, като не е достатъчно за осъществяване маневри на МПС съобразно предвиденото КТР. Измерено графично знак Б2 е поставен навътре в УПИ II-142 спрямо северната регулационна граница – на 1,0 м., което се явява допълнително ограничение към разположението на бъдещата сграда, която в участъка на графично изобразения вход/изход трябвало да бъде разположена не на 3,52 м., а на най-малко на 3,0 + 1,0 = 4,0 м. спрямо северната регулационна граница в участъка. В южната част на поземления имот проектът не доказва необходимото място за завиване на МПС. Накрая се констатира, че улица „Панорамен път“ в гр. Димитровград не е общинска улична мрежа, а е част от републиканската пътна инфраструктура (път „Стара Загора – Димитровград – Хасково”.

Съдът счита, че следва да се кредитира напълно заключението на съдебно- техническата експертиза, тъй като е компетентно, обосновано и обективно изготвено, а и не се опровергава от други доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 144, ал. 3 ЗУТ, инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл. 145, а според чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ, техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината. С оглед цитираните разпоредби и предвид факта, че в Община Димитровград е било внесено искане на съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за обект, разположен в ПИ, находящ се на територията на община Димитровград, обжалваният административен акт се явява издаден от материално, териториално и персонално компетентен орган – Главен архитект на община Димитровград.

Оспореният отказ отговаря на изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, респ. и на предвиденото в специалния закон изискване по чл. 146 ЗУТ за мотивиране на акта.

Не се констатира в производството по издаване на мотивирания отказ да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Обжалваният акт е в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗУТ предвижда отказът за одобряване на инвестиционен проект да се прави само по законосъобразност. Според чл. 145, ал. 2 ЗУТ, съгласуването на инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели.

На първо място, съдът намира за правилен извода на ответника, че инвестиционният проект на жалбоподателя не съответства на предвижданията на ПУП и това е така, защото бъдещата сграда в ПИ *************действително възпрепятства изхода на превозни средства от обекта. Видно от приложената извадка от инвестиционния проект (л. 66), разстоянието от северната стена на сградата до северната граница на ПИ е 3,52 м. От кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че това разстояние се намалява с още 1,0 м., с оглед разположението на знак Б2 навътре в УПИ (вж. т. 2 от СТЕ), което прави свободното пространство между сградата и границата на ПИ 2,22 м., а това е явно недостатъчно за завиване на влизащите и излизащи в имота превозни средства. Ето защо, дори да се приеме за достоверно твърдението в жалбата за съществуване на тротоар между имота на жалбоподателя и пътя (път I-5) с широчина около 2,50 м., позиционирането на автомобил на изхода на ПИ отново би било практически невъзможно, както с оглед средната дължина на лек автомобил – между 4,50 и 5,00 м., така и предвид предписаното от ОПУ – Хасково поставяне на знак „стоп“ (Б2) на „излизането от обекта“, който знак би се оказал някъде около средата на тротоара (по ширината му), а това би било в разрез със съответната разпоредба от чл. 16 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, и ще възпрепятства движението на пешеходците. Тук е важно да се посочи, че при одобряването на ПУП за ПИ *************и в частност на КТР, със Заповед № РД-06-12/06.01.2020 г. на Кмета на община Димитровград, не е било представено движението на превозни средства до или около предвиждащата се за изграждане сграда в ПИ, съответно този елемент от бъдещия инвестиционен проект не е бил предмет на детайлно разглеждане от кмета на община Димитровград. В този контекст, ако се допусне, че при одобряването на ПУП съдържанието на т. 3 от посочената заповед не е било съобразено с предвидените в т.2 от заповедта отстояния, от гледна точка на възможността за маневриране (завиване) на превозните средства при вход/изход на ПИ, следва да се отчете, че макар и Заповед № РД-06-12/06.01.2020 г. да представлява придобил стабилитет административен акт, тъй като не се установява същият да не е влязъл в сила, и следователно предвиденото в него следва да се спазва, то оспореният акт е издаден в хода на производство, различно от това по издаване на заповедта, а и при съгласуването и одобряването на инвестиционния проект главният архитект има задължението да следи както за съответствието на проекта с предвижданията на ПУП, така и за спазване на правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. В този смисъл, произнасянето на ответника с процесния акт не е недопустимо от гледна точка съдържанието на Заповед № РД-06-12/06.01.2020 г. на Кмета на община Димитровград. Във връзка с горното неоснователно се счита и че когато има влязъл в сила ПУП и е издадена виза за проектиране, оценката за съответствието на инвестиционния проект следва да бъде съсредоточена единствено до параметрите на тази виза. Представеният от оспорващото дружество Кинематичен анализ не дава отговор на въпроса за начина на излизане на превозните средства от имота, защото същият онагледява компютърна симулация само на влизащи в имота превозни средства. В този смисъл същият не подкрепя една от основаните тези на оспорващото дружество за „безконфликтно“ движение на превозните средства до и около сградата в ПИ. От друга страна, от кредитираното заключение на вещото лице се установява, че инвестиционният проект не доказва необходимото място за завиване на МПС, предвид вида и разположението на предвидената за засаждане растителност в имота и ширината на алеята за движение на превозни средства, която е толкова тясна, че не позволява маневриране, още по-малко разминаване на превозни средства.

Другото посочено в процесния акт фактическо основание, съдът също намира за обосноваващо издаването на процесния отказ, защото действително дружеството жалбоподател не е представило към инвестиционния си проект част „Пътна“ и „Организация на движението“. Подробните му доводи за това, че това не било необходимо, са неоснователни. В тази връзка най-напред е нужно да се отбележи, че с оглед местоположението на ПИ Главният архитект на община Димитровград е приел, че за да съгласува и одобри инвестиционния проект на дружеството следва да се представят обсъжданите части от инвестиционния проект с оглед преценката по чл. 144, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Нормата на чл. 3, ал. 1, от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (Наредба № 4 от 21.05.2001 г.) регламентира какви проектни части може да включват обхватът и съдържанието на инвестиционните проекти, в зависимост от вида, предназначението, големината и местоположението на проектираните обекти и изискванията към проектните решения, като в т. 7 е предвидена и част „Организация и безопасност на движението“. Според чл. 128 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г., част организация и безопасност на движението се изработва за транспортни обекти и за обекти с масов достъп на хора, чиято експлоатация налага изменения в установената организация на движение по улиците и пътищата, отворени за обществено ползване, а чл. 129 от същата наредба указва съдържанието на коментираната част. Предвидената за изграждане сградата в ПИ *************е с предназначение „Административна сграда с офиси, магазин и заведение за бързо хранене“, което води до безспорен извод за масов достъп на хора до този обект и с оглед местоположението на същия експлоатацията му налага изменения в установената организация на движение, респ. до необходимост от изготвяне на част „Организация и безопасност на движението“ към инвестиционния проект. Поради това без значение в случая е дали предвиденият за изграждане обект е крайпътен такъв по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата или е крайпътен обслужващ комплекс по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Закона за пътищата. Невярно е твърдението в жалбата, че част „Организация и безопасност на движението“ била съгласувана с ОПУ – Хасково и „Пътна полиция“ – Хасково. Съставеният на 26.11.2019 г. Протокол е за състоял се на тази дата предварителен оглед от представители на ОПУ – Хасково и на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково във връзка с изграждане на пътна връзка с ПИ *************, като от данните по делото не се установява през срока на валидност на протокола (6 месеца) в АПИ да е бил представен КТП. Безспорно е и че в Община Димитровград към инвестиционния проект не е била представена част „Организация и безопасност на движението“. Съответно, този протокол не може да се счита за част от инвестиционния проект и наличието му не означава, че дружеството жалбоподател е изпълнило нормативните изисквания за съгласуване и одобряване на този проект.

Макар и съдът да не приема за меродавно изложеното в т. 8 от писмо изх. № V8-7/24.02.2014 г. на Зам. министър на МРРБ, счита за нужно да посочи, че съдържанието на тази точка от писмото е неотносимо към настоящия казус, доколкото тя касае изготвянето на проекти за организация на движението за обекти извън границите на населени места, а този на оспорващото дружество несъмнено се намира в населено място. Нормата на чл. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата (понастоящем отменена, но в сила към датата издаване на обжалвания акт, съотв. и преди това) в случая е приложима.

Що се отнася до възраженията за незаконосъобразност на извода на ответника относно необходимостта от представяне към инвестиционния проект и на т.нар. част „Пътна“, съдът намира, че становището на ответника в тази насока не е неправилно. Това е така, защото с оглед разположението на ПИ и преценката за законосъобразност на инвестиционния проект, е необходимо да се изясни пред Главния архитект на община Димитровград дали за безопасното влизане и излизане в този ПИ ще се наложи засягане на пътното платно, част от което се явява и пространството между имота на оспорващото дружество и път I-5. Това пространство, макар и да е общинска собственост, се явява част от пътното платно на посочения път, поради което спазването на нормативните изисквания във връзка с неговата цялост и експлоатация е отговорност и на Главния архитект на община Димитровград по силата на чл. 144, ал. 1, т. 5 ЗУТ, доколкото съгласуването и одобряването на инвестиционен проект в случая е в неговата компетенция. Именно този административен орган трябва да съблюдава спазването на нормативните изисквания от гледна точка на евентуалното засягане на пътното платно (част, от което съгласно § 6, т. 7 от ДР на ЗДвП, е и тротоарът) на път I-5 при евентуалното влизане/излизане на превозни средства до и от ПИ *************.

Непредставянето на част „Организация и безопасност на движението“ и част „Пътна“ възпрепятства административния орган да извърши преценката за съответствие на инвестиционния проект с нормативните изисквания. Тази преценка е невъзможно да се извърши само въз основа на наличните пред главния архитект на общината данни и документи, предвид основателните опасения на ответника, че предвижданията в инвестиционния проект относно достъпа на превозни средства до обекта и относно напускането им създават риск от настъпване на пътно-транспортни произшествия и от застрашаване здравето и живота на гражданите, респ. и на посетителите на обекта.

Обжалваният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, който предвижда съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, съобразени с всички изисквания на нормативната уредба.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита оспорения административен акт за законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 300,00 лева, представляващи платено с платежно нареждане УРН 231386863547/18.05.2023 г. (л. 89) възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2023 г.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последноАПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Топограф“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ***, против Мотивиран отказ по чл. 146 ЗУТ от 06.01.2023 г. на Главния архитект на община Димитровград.

ОСЪЖДА „Топограф“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Е. Г. Г.- Главен архитект на община Димитровград, адрес: ***, сумата от 300,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: