Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1093 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу „Тракия Холдинг Груп” ООД за признаване
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
106,40 лв. – главница, представляваща стойността на ел. енергия и мрежови
услуги, доставени за периода 11.06.2018 г. – 10.05.2019 г. по партида с кл. №
**********, за обект на потребление, находящ се в гр. Любимец, с ИТН: 4191203,
и 5,10 лв. – обезщетение за забава за периода 11.08.2018 г. – 30.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 01.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 231/25.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 842/2019 г. по описа на РС Свиленград.
В
исковата молба се твърди, че страните били обвързани от договор за продажба на
ел. енергия, сключен при общи условия. В изпълнение на задълженията си ищецът
доставил за периода 11.06.2018 г. – 10.05.2019 г. ел. енергия и мрежови услуги
до обекта на потребление на ответника с ИТН: 4191203, находящ се в гр. Любимец,
на стойност 106,40 лв. Тъй като ответникът не заплатил задължението си, ищецът
претендира и законна лихва за забава за периода 11.08.2018 г. – 30.06.2019 г. в
размер на 5,10 лв. Посочено е, че ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение за тези суми, което било уважено изцяло. Тъй като заповедта за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 4 ГПК предявил настоящия иск. В хода на процеса ищецът е
заявил, че ответникът бил заплатил дължимите главница, лихви и разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
приложеното ч. гр. д. № 842/2019 г. по описа на РС Свиленград се установява, че
в полза на ищеца е издадена Заповед № 231/25.07.2019 г. за изпълнение на парично
вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 106,40 лв.,
представляваща стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени
за периода 11.06.2018 г. – 10.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 01.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, 5,10 лв. –
обезщетение за забава за периода 11.08.2018 г. – 30.06.2019 г., и 75 лв. –
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да
установи, че страните са обвързани от сключен при общи условия договор за
продажба на ел. енергия, по силата на който ответникът се явява потребител на
ел. енергия, както и че е доставил на ответника ел. енергия в твърдяното
количество и на посочената стойност. При установяване на тези обстоятелства,
ответникът следва да докаже, че е заплатил стойността на консумираната ел.
енергия.
В
разглеждания случай от неоспорените от ответника писмени доказателства се
установява, че последният е потребител на ел. енергия, доставяна от ищцовото
дружество. Също така се изяснява, че за периода 11.06.2018 г. – 10.05.2019 г.
ищецът е доставил на ответника ел. енергия, чиято цена възлиза на 106,40 лв. След
образуване на исковото производство ответникът е заплатил дължимите главница,
лихва за забава и разноските в исковото и заповедното производство. Ето защо,
като взе предвид наличните писмени доказателства и процесуалното поведение на
ответника, съдът приема, че е установено
изпълнението на задължението на ищеца за доставка на твърдяното количество ел. енергия, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на
ответника, в качеството му на потребител, да заплати продажната цена на
потребената ел. енергия.
Съгласно задължителните указания на т. 9 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК в производството по чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес. По изложените по-горе съображения и като взе
предвид настъпилото в хода на исковото производство плащане, съдът намира, че
предявените искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите
от 106,40 лв. – главница, и 5,10 лв. – обезщетение за забава за периода
11.08.2018 г. – 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.07.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като ищецът е заявил, че ответникът е заплатил и
претендираните разноски в исковото и заповедното производство, то същите не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, РС
Свиленград
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Тракия Холдинг
Груп” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, търговска
база „Тракия Холдинг Груп”, искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на „Тракия Холдинг Груп” ООД, че дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД следните суми: 106,40 лв. – главница, представляваща
стойността на ел. енергия и мрежови услуги, доставени за периода 11.06.2018 г.
– 10.05.2019 г. по партида с кл. № **********, за обект на потребление, находящ
се в гр. Любимец, с ИТН: 4191203, и 5,10 лв. – обезщетение за забава за периода
11.08.2018 г. – 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.07.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
231/25.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 842/2019 г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: