РЕШЕНИЕ
№ 1007
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:......................
при участието на секретаря ...................
като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело №
20241110107341 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ........................ срещу
...................... с която са предявени установителни искове с правно основание
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
сумата от 662,15 лв., представляваща незаплатен остатък от регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
........................ по щета № ..................... за вреди на МПС марка .....................,
причинени при ПТП от ...................... г., настъпило на път .......................... до с.
..................... със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 20.10.2022 г., до окончателното
плащане, както и сумата от 201,76 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от ....................., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 56999/2022 г. на СРС, 119 състав.
Ищецът ........................ твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № ....................., е настъпило събитие – ..........................
в причинна връзка с което са причинени вреди на застраховано при него МПС
марка ...................... Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия л. а. марка
..................... участвал в процесното ПТП. Поддържа, че събитието е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на застрахования при
1
ответника водач, който при движение по междуградския път не спазва
дистанция от движещия се пред него автомобил и реализира процесното ПТП
с движещия се пред него автомобил марка ...................... Ищецът твърди, че по
силата на възникналото от договора за имуществена застраховка
облигационно отношение, изплатил на сервиза, извършил ремонта на
застрахованото МПС – ......................, сумата от 2296,52 лв., както и на магазин
за авточасти ................... сумата от 2964,10 лв. Сочи, че изпратил до ответника
извънсъдебна покана за заплащане на платеното обезщетение за отстраняване
на нанесените вреди на застрахованото при ищеца МПС в размер от 5275,62
лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, като с платежно нареждане от
..................... ответникът изплатил на ищеца сума в размер от 4613,47 лв., а
остатъкът от платеното от ищеца обезщетение по щета № ..................... в
размер от 662,15 лв. останало непогасено. Поддържа, че ответникът е
изпаднал в забава, с оглед което претендира заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва за сумата от 201,76 лв. за периода от
..................... Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника – ...................... с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм
на настъпване на процесното ПТП. Поддържа, че не е налице причинно-
следствена връзка между твърдените увреждания и процесното ПТП. Оспорва
характера, вида и размера на настъпилите вреди по застрахованото МПС по
имуществената застраховка при ищеца. Оспорва застрахованият при него
водач да е проявил виновно поведение, което да е станало изключителна
причина за реализиране на произшествието. Оспорва уврежданията на задна
дясна въздушна възглавница на застрахованото МПС да са настъпили в
резултат от процесното ПТП. Счита, че с изплатеното от ответника на ищеца
по извънсъдебен ред регресно вземане в размер от 4613,47 лв. е изпълнил
изцяло произтичащите от застрахователното правоотношение с виновния
водач задължения. Поддържа, че претенцията на ищеца е завишена по размер
и не отговаря на действително претърпените от страна на застрахованото лице
вреди. Оспорва като неоснователна, предвид неоснователността на главния
иск, акцесорната претенция за лихви. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди.
2
С доклада по делото съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
като безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения причинител на
вредата; настъпването на ПТП на ......................... в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществена застраховка ...................... на
застрахования при ищеца автомобил; извършеното от ищеца плащане на
сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС и на магазина, доставил
авточасти в общ размер 5260, 62 лева; предявяването и получаването на
регресната претенция на ищеца в размер 5275, 62 лева (с включени 15 лева
ликвидационни разноски) от ответника; както и наличието на извънсъдебно
плащане по регресната претенция, с което ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 4613,47 лева.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка ....................... застрахователна полица №
....................., е настъпило събитие – ПТП, на ...................... г., при което са
причинени вреди на застраховано при ищеца МПС марка ......................
От събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП №
.................. застрахователна полица № ....................., уведомление-декларация
за щета от ....................... г, опис на щетите по претенция № .....................,
опис-заключение по щета № ....................., доклад по щета № .....................,
експертиза по щета № ....................., протокол за оглед, калкулация,
възлагателно писмо, докладна-записка, от приетото и неоспорено от страните
заключение на САТЕ, от събраните по делото гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля И. Р. Т., както и при извънсъдебно признание на
ответника, направено с плащането по регресната претенция на ищеца, се
установява, че на ................. водачът на л. а. марка ...................... не спазва
дистанция от движещия се пред него автомобил и реализира ПТП с движещия
се пред него автомобил марка ....................., като с предната габаритна част на
л. а. марка ...................... реализира удар в задната габаритна част на автомобил
марка ...................... От протокола за ПТП, декларацията по щета,
заключението на САТЕ и от събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Т. се установява, че причина за настъпване
на процесното ПТП е виновното поведение на водача на л. а. марка
..................... който е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно
която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
С оглед на изложеното, неоснователни са възраженията на ответника, че
водачът на л. а. марка ...................... няма вина за процесното ПТП, което
обстоятелство се признава и извънсъдебно с извършеното от ответника
частично плащане по претенцията на ищеца.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л. а. марка
...................... са настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на МПС
марка ....................., конкретизирани в представената преписка по щета на
3
ищцовото дружество, с изключение на щетите по въздушна възглавница задно
дясно колело. От приетото заключение на САТЕ, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано, компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че посочените от застрахователя
повреди на МПС марка ..................... отговарят на описания в протокола за
ПТП и уведомлението за щетата механизъм на ПТП. Претърпените от
реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от
опис-заключение по образуваната при ищеца щета, фактури, калкулация,
опис-протокол и доклад по щета. Вещото лице е категорично, че щетите по
автомобил марка ..................... се намират в пряка и причинно - следствена
връзка с настъпилото на ...................... с изключение на въздушната
възглавница на заден десен амортисьор в задното окачване, тъй като преди
ударът да достигне до нея има други детайли по автомобила, които не са
вписани в описа като увредени.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Съгласно
трайната съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол –
решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при
съдебно предявена претенция, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната (средна пазарна) стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да
не е под минималните размери, установени в Методиката. При това
делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части (в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част),
поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската
му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б”
от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС (съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не
се взема предвид изхабяването на вещта).
С оглед изложеното при определяне на действителния размер на щетите,
4
съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на МПС
марка ..................... е за сумата от 4597, 26 лева, като вещото лице е изключило
средствата, необходими за ремонтирането на щетите, които не са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
на действителните вреди в размер 4597, 26 лева и на извършеното
застрахователно плащане в общ размер 5260, 62 лева, в случая – размерът на
действителните вреди. На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, което се потвърждава и от заключението на САТЕ, че сумата от 15 лв.,
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва
да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият
размер на дълга възлиза на 4 612, 26 лева. Безспорно между страните е, че
ответникът е заплатил сумата от 4613, 47 лева преди завеждане на настоящия
иск, с което плащане изцяло е погасил размера на дължимото регресно
вземане по платено застрахователно обезщетение, поради което искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да
се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването
на същия за процесния период.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което
искът за заплащане на лихва за забава върху главницата следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът в размер на 300 лева, от които 100 лева депозит за
възнаграждение на вещо лице, 100 лева депозит за възнаграждение на
свидетел и 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователно акционерно дружество
..................... срещу ................... ЕИК ................... по реда на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за признаване за установено, че
.................. дължи на Застрахователно акционерно дружество ........................
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56999/2022 г. на СРС, 119 състав, както
следва:
– на основание чл. 411 КЗ сумата от 662,15 лева, представляваща
5
незаплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка ..................... обективирана в
застрахователна полица № ....................., по щета № ..................... за вреди на
МПС марка ....................., причинени при ПТП от ......... ведно със законната
лихва от 20.10.2022 г., до окончателното плащане;
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 201,76 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от .....................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Застрахователно акционерно
дружество ..................... да заплати на ...................... ЕИК ................... сумата от
300 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6