РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330108899 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Йеттел България” ЕАД против Ч. Л. И., с която са
предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми:
1. 42.99 лева /четиридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/ - главница за
незаплатени начислени абонаментни такси и ползвани съобщителни услуги, за периода
15.01.2020 г. – 14.04.2020 г. по Договор за мобилни услуги № ***, изменен с Допълнително
споразумение № ***, за номер ***;
2. 5.20 лева /пет лева и двадесет стотинки/ - главница за незаплатени начислени такси
и ползвани съобщителни услуги за периода 15.01.2020 г. – 14.04.2020 г. по Договор за
мобилни услуги № ***, изменен с Допълнително споразумение № ***, за номер ***;
3. 25.69 лева /двадесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/ - главница за
незаплатени начислени абонаментни такси и ползвани съобщителни услуги, за периода
15.01.2020 г. – 14.04.2020 г. по Договор за мобилни услуги № ***, за номер ***;
4. 20.59 лева /двадесет лева и петдесет и девет стотинки/ - главница за незаплатени
начислени абонаментни такси и ползвани съобщителни услуги, за периода 15.01.2020 г. –
14.04.2020 г. по Договор за мобилни услуги № ***, за номер ***;
5. 39.82 лева /тридесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ - главница за
незаплатени начислени абонаментни такси и ползвани съобщителни услуги, за периода
15.01.2020 г. – 14.04.2020 г. по Договор за мобилни услуги № ***, за номер ***;
6. 29.97 лева /двадесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ - незаплатени
текущи лизингови вноски по договор за лизинг от ***, за периода от 15.01.2020 г. -
14.04.2020 г., с който се предоставя за ползване мобилен телефонен апарат Nokia 2.1 Dual
Blue Copper;
1
7. 39.96 лева /тридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ - предсрочно
изискуеми лизингови вноски, дължими за периода 15.04.2020 г. – 03.08.2020 г. по договор за
лизинг от ***;
8. 35.97 лева /тридесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/ - незаплатени
текущи лизингови вноски по договор за лизинг от ***, за периода от 15.01.2020 г. -
14.04.2020 г., с който се предоставя за ползване мобилен телефонен апарат Huawei Y5 2019
Dual Black;
9. 179.85 лева /сто седемдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ - предсрочно
изискуеми лизингови вноски, дължими за периода 15.04.2020 г. – 15.06.2021 г. по договор за
лизинг от ***;
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 10.02.2022 г. до окончателното им погасяване, за които вземания е
издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1944/2022 г. по описа на ПРС.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Предявени са и осъдителни искове за присъждане на следните суми:
1. 62.46 лева - дължими неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ***, изменен с Допълнително споразумение № ***, за номер ***;
2. 45.84 лева - дължими неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ***, за номер ***;
3. 41.20 лева - дължими неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ***, за номер ***;
4. 118.07 лева - дължими неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ***, за номер ***
ведно със законната лихва върху вземанията считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.06.2022 г. За тези вземания е отказано издаване на Заповед по
чл.410 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1944/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжникa по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
По същество
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на
посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил
изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, съдържанието на
правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на същите, че договорът за мобилни
услуги е прекратен по вина на абоната, че в договора са предвидени претендираните
2
неустойки, настъпване на предпоставките за тяхната дължимост, размер. Ответникът следва
да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горните предпоставки
от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си.
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът претендира посочените по-горе суми въз основа на сключени с ответника
Договори Ответникът не е оспорил, че е сключил процесните договори, рпиложени към
исковата молба и които носят подписа на ответника, поради което съдът приема, че са
сключени посочените договори.
Ответникът не е оспорил дължимостта на претендираните суми.
Наред с това следва да се посочи, че дължимостта на месечната абонаментна такса не е
обвързано от ползването на мобилни услуги, тя се дължи независимо дали се ползват или не
мобилните услуги.
В тежест на ответника е докаже плащане на претендираните суми, като същият не е
провел доказване в тази насока, поради което исковете като доказан по основание и размер
ще се уважат изцяло.
По осъдителните искове за неустойка:
От ищеца се претендира сума в размер на 62.46 лева - дължими неустойки за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***, изменен с Допълнително
споразумение № ***, за номер ***, 45.84 лева - дължими неустойки за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***, за номер ***, 41.20 лева - дължими
неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***, за номер *** и
118.07 лева - дължими неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги № ***, за номер ***
В Договорите е предвидено, че при прекратяване на услугите, предоставени от ищеца
по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички
месечни абонаментни такси от датата на прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, но не повече от трикратния им размер, както и да възстанови
отстъпките от месечните абонаменти и да за плати същите за оставащия срок от договора.
На първо място ищецът не доказа, че посочените договори са прекратени по вина или
инициатива на потребителя, въпреки изрично указаната в тази насока доказателствена
тежест.
В чл.55 от ОУ /л.23 от заповедното дело/ към договорите е предвидена възможност
на мобилния оператор да прекрати едностранно договора за мобилни услуги с потребителя
при неизпълнение на задълженията по него от последния, като го уведоми писмено по някои
от способите, предвидени в чл. 51 от ОУ.
Ищецът не доказа да е изпращал уведомление до ответника, по предвидените в ОУ
начин, с което да е настъпило прекратяване на договора преди изтичане на срока на същия.
На следващо място с оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка,
размерът й и условията, при които тя се дължи, съдът счита, че същата противоречи на чл.
143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП и се явява нищожна. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП неравноправна е клауза в потребителски договор, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от
съответното неизпълнение. В случая съдът приема, че процесната неустойка не е
съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора. Това е така, доколкото
неустойката, уговорена в полза на ищеца се съизмерва с пропуснати по самия договор
месечни абонаментни такси за услуга, която не е предоставена и не е ползвана от
3
потребителя и за която няма пречка да бъде предоставена на други абонати, доколкото след
прекратяването на договора операторът си възстановява възможността да предлага същите
услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти, което изрично е предвидил в т.
19д от Общите условия. Наред с това неустойката, предвид начина по който тя е уговорена,
предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да
изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца, при това
най-високия размер за съответния план, а не договорения такъв, без операторът реално да
предоставя мобилни услуги за същия период. Уговорката за неустойка в процесните
договори е неясна и в противоречие на изискването на чл. 147, ал.1 ЗЗП, тъй като не е ясно
посочено и по разбираем начин нито с каква част от ползвана отстъпка се завишава
неустойката , нито какъв е размерът на отстъпката дали тя се дължи със задна дата и от
началото на сключване на договора и дали се дължи отстъпката и за оставащия срок на
договора и ако се дължи за оставащия срок на договора защо се дължи като не се ползва
услугата, съответно и отстъпката. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на по-
силната икономически страна, за да определи какъв би бил размерът на дължимата
неустойка, която евентуално ще дължи при отказ от договора, и дали този размер не би бил
необосновано завишен с оглед евентуалните вреди за оператор. Освен това се претендират
две неустойки за едно и също неизпълнение – веднъж тройния размер на абонаментните
такси с най- висок размер за съответния план и разликата между най- високия и най –
ниския месечен абонамент при наличие на отстъпки в договора.
С оглед изложеното исковете за неустойка, като неоснователни ще се отхвърлят.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство: 15.27 лева – държавна
такса и 219.91 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение или общо 235.18 лева, които ще се
присъдят изцяло, доколкото същите са съобразени с отхвърлената част от заявлението за
неустойките.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 25 лева – платена
държавна такса и 360 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.9/ или общо 385 лева, от
които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете ще се присъди
сума в размер на 235.18 лева.
Ответникът не доказа направата на разноски.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ч. Л. И., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ НА „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6 сумата в размер на 42.99 лева /четиридесет и два лева и деветдесет и
девет стотинки/ - главница за незаплатени начислени абонаментни такси и ползвани
съобщителни услуги, за периода 15.01.2020 г. – 14.04.2020 г. по Договор за мобилни услуги
№ ***, изменен с Допълнително споразумение № ***, за номер ***, 5.20 лева /пет лева и
двадесет стотинки/ - главница за незаплатени начислени такси и ползвани съобщителни
услуги за периода 15.01.2020 г. – 14.04.2020 г. по Договор за мобилни услуги № ***,
изменен с Допълнително споразумение № ***, за номер ***, 25.69 лева /двадесет и пет лева
и шестдесет и девет стотинки/ - главница за незаплатени начислени абонаментни такси и
ползвани съобщителни услуги, за периода 15.01.2020 г. – 14.04.2020 г. по Договор за
мобилни услуги № ***, за номер ***, 20.59 лева /двадесет лева и петдесет и девет стотинки/
4
- главница за незаплатени начислени абонаментни такси и ползвани съобщителни услуги, за
периода 15.01.2020 г. – 14.04.2020 г. по Договор за мобилни услуги № ***, за номер ***,
39.82 лева /тридесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ - главница за незаплатени
начислени абонаментни такси и ползвани съобщителни услуги, за периода 15.01.2020 г. –
14.04.2020 г. по Договор за мобилни услуги № ***, за номер ***, 29.97 лева /двадесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки/ - незаплатени текущи лизингови вноски по
договор за лизинг от 03.09.2018 г., за периода от 15.01.2020 г. - 14.04.2020 г., с който се
предоставя за ползване мобилен телефонен апарат Nokia 2.1 Dual Blue Copper, 39.96 лева
/тридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ - предсрочно изискуеми лизингови
вноски, дължими за периода 15.04.2020 г. – 03.08.2020 г. по договор за лизинг от ***, 35.97
лева /тридесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/ - незаплатени текущи лизингови
вноски по договор за лизинг от ***, за периода от 15.01.2020 г. - 14.04.2020 г., с който се
предоставя за ползване мобилен телефонен апарат Huawei Y5 2019 Dual Black и 179.85 лева
/сто седемдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ - предсрочно изискуеми лизингови
вноски, дължими за периода 15.04.2020 г. – 15.06.2021 г. по договор за лизинг от ***, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
10.02.2022 г. до окончателното им погасяване, за които вземания е издадена Заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1944/2022 г. по описа на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 срещу Ч. Л. И., ЕГН **********, с
адрес: *** осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 62.46 лева - дължими
неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***, изменен с
Допълнително споразумение № ***, за номер ***, 45.84 лева - дължими неустойки за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***, за номер ***, 41.20 лева -
дължими неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***, за
номер *** и 118.07 лева - дължими неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ***, за номер ***, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ч. Л. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Йеттел
България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6
сумата в размер на 235.18 лева – разноски по ч.гр.д. № 1944/2022 г. по описа на ПРС и
сумата в размер на 235.18 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5