Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Ловеч,
12.03.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ХРИСТОВ
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора ……………., като разгледа
докладваното от съдия Христов адм.д.№ 94/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Административното
дело е образувано по жалба на „Петрол“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Ловеч, ул. „Търговска“ № 12, представлявано заедно от
изпълнителните директори Г.Т. и М.Д., чрез пълномощника им адвокат К.А. от САК,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11397 от
01.02.2023 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на
НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект - бензиностанция
4420, находяща се в с.Микре, община Угърчин, местност „Дончевското“,
стопанисвана от „Петрол“ АД и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет)
дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В
жалбата се сочи, че оспореното решение е нищожно като издадено от некомпетентен
орган. Навеждат се и доводи за неговата незаконосъобразност. Оспорващото
дружество счита, че процесното решение е издадено при нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален
закон и неговата цел – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Излагат се аргументи, че наложената ПАМ не изпълнява предвидената в чл. 22
от ЗАНН превантивна функция, както и че органите по приходите не са извършили
анализ на всички налични данни във връзка с доставката на горивата. Според
оспорващия, при извършената проверка не е установено задължението за
отпечатване на дневни финансови отчети да не е изпълнявано в проверявания
търговски обект, като от отпечатания за 06.12.2022 г. дневен финансов отчет за
извършените през съответния ден продажби на горива и други стоки могат да бъдат
установени наличните количества горива. Развиват се и аргументи по отношение на
липсата на изложени от органа мотиви досежно продължителността на определения
срок, за който е наложена ПАМ. В заключение се иска прогласяване на нищожността
на обжалваната заповед, алтернативно – отмяната му като незаконосъобразно.
В съдебно заседание оспорващият „Петрол“ АД се
представляват от адв. Р.К. ***, който поддържа жалбата на заявените в нея основания
и моли за отмяна на оспорения акт, като развива доводи по същество и претендира
сторените по делото разноски съгласно приложен списък. В допълнително
представени писмени бележки излага подробни аргументи по съществото на спора.
Ответникът
– началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП се представлява от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата, развива доводи по същество и претендира
разноски съобразно представен списък. В допълнително представени писмени
бележки излага подробни съображения по съществото на правния спор.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на административното производство е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11397/01.02.2023 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ – В. Търново, дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството-жалбоподател е
наложена ПАМ – „запечатване на търговски обект“ – бензиностанция 4420, находящ
се в с. Микре, община Угърчин, местност „Дончевското“ и е забранен достъпа до
него за срок от 10 (десет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
Обжалваната
заповед е издадена след извършена на 09.01.2023 г. от служители на Главна
дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, съвместно със служители от БИМ,
проверка на търговски обект – бензиностанция 4420, находящ се в с. Микре,
община Угърчин, местност „Дончевското“, стопанисвана от „Петрол“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 12.
В хода на проверката от органите по приходите е установено, че в обекта се
предлагат за продажба винетни стикери, пакетирани захарни изделия,
безалкохолни и топли напитки, бира, тютюневи изделия, аксесоари и консумативи
за МПС. Установено било и че в обекта се извършват и продажби на следните
горива: бензин А95Н, дизел Pro Force и дизел Green Force. В
обекта имало налични два броя бензиноколонки с по 4
(четири) броя пистолети на всяка бензиноколонка.
Наличен е и високодебитен пистолет. Установено било и наличие на ПОС-терминално
устройство.
При
проверката е констатирано още, че от служителите на БИМ са извършени
необходимия брой проточвалия на горива от всеки едни наличен пистолет в обекта,
след което горивото е върнато в резервоарите и е отпечатан ДФО ведно със
справка наличности на горива и справка тотални броячи. Осъществен е контакт със
служител от НАП относно сверяване на постъпилите данни в сървъра на НАП с
данните, отпечатани от ДФО. Не били установени разлики в данните.
Установено
било още, че в обекта е инсталирана ЕСФП, с подробно описани в протокола от
извършената проверка индивидуализиращи я данни. Видно от протокола за
извършената проверка (ПИП) сер. АА № 0105664 от 09.01.2023 г. (л. 18-19), при
проверката са представени свидетелство за регистрация на ЕСФП, паспорт
на ЕСФП, договор за абонаментно сервизно обслужване, сключен с „Техникъл
сървисис съпорт“ ЕООД, валиден до 01.08.2023 г., калибровъчни таблици –
валидни, документи за последните получени две доставки, блок-схема от
11.10.2022 г., на която са извършени корекции. Изготвена е нова блок-схема и
същата е одобрена и заверена от служители на НАП, БИМ, представител на
задълженото лице (ЗЛ) и сервизната фирма, обслужваща ЕСФП.
Видно
от приложения опис на паричните средства в касата към момента на проверката /л.19-гръб/,
не са установени разлики между фактическата наличност от парични средства в
касата и разпечатаната касова наличност от фискалното устройство (ФУ).
В
хода на проверката служителите на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП и БИМ приели за установено, че има разлики между получените количества
горива по документи и количествата горива, постъпили в резервоарите за
съхранение и отчетени от нивомерната измервателна система в обекта, както
следва: На 06.12.2022 г. е получена доставка на 1001,00 литра дизелово гориво
при 15 градуса по АДД № **********/06.12.2022 г. с УКН № 0000000007375353, но
постъпилото и отчетено количество през наличната в обекта нивомерна
измервателна система (НИС) е 2288,02 литра при 15 градуса, видно от
представените документи, отпечатани от ЕСФП (документална и нивомерна доставка)
и направена справка в информационните масиви на НАП. Проверяващият екип приел,
че е налице разлика между полученото количество гориво по документ и
постъпилото и отчетено чрез НИС количество в размер на 1287,02 литра. Приели
също, че на 06.12.2022 г. е получена доставка на 7054,00 литра дизелово гориво
при 15 градуса по АДД № **********/06.12.2022 г. с УКН № 0000000007375353, но
постъпилото и отчетено количество през наличната в обекта нивомерна
измервателна система (НИС) е 7297,65 литра при 15 градуса, видно от
представените документи, отпечатани от ЕСФП (документална и нивомерна доставка)
и направена справка в информационните масиви на НАП. Проверяващият екип приел,
че е налице разлика между полученото количество гориво по документ и
постъпилото и отчетено чрез НИС количество в размер на 243,65 литра.
За
установените факти и обстоятелства са съставени протоколи за извършена проверка
сер. АА № 0105664/09.01.2023 г. (л. 18-19), протокол обр. Кд 73 сер. АА №
1684614/19.01.2023 г. (л. 44) и протокол обр. Кд 73 сер. АА № 1684615/19.01.2023
г. (л. 52).
С
писмо от 18.01.2023 г. (л. 45 и следв.) оспорващото дружество е изпратило до
приходната администрация становище от „Техникъл сървисис съпорт“ ЕООД,
осъществяващо абонаментно сервизно обслужване на ЕСФП, в което
са изложени обяснения относно констатираните разминавания в количествата на
горивата; акцизен данъчен документ; декларация за съответствие на качеството на
течните горива; приемо-предавателен протокол, експедиционна бележка и системни
бонове относно процесните доставки (л.48-гръб – 51).
По
повод приетото за установено нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, с оспорваната по
настоящото съдебно производство заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП е наложил ПАМ по отношение на „Петрол“ АД - запечатване
на търговски обект и забрана за достъпа до него за срок от 10 дни.
Налагането
на ПАМ органът мотивирал с необходимостта от предотвратяване на административни
нарушения и вредните последици от тях.
Продължителността на запечатване на обекта от 10 дни органът формално мотивирал с вида
на търговския обект - бензиностанция с работно време - от 7:00 ч. до 19:00 ч.
от понеделник до неделя, предлаганите стоки, изключително големия
търговски интерес към течните горива като стока, постоянната клиентела на
обекта и потенциална възможност за реализиране на големи обороти. Посочено било
още, че при определяне на срока е съобразен принципът на съразмерност, като
срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на системни
незаконосъобразни практики в търговския обект, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане дейността от търговеца, промяна в
начина на осъществяване на дейността по зареждане на резервоарите в обекта.
Заповедта
е връчена на упълномощен представител на дружеството на 06.02.2023 г., видно от
разписката към нея (л. 16), а жалбата е изпратено до ответника на 17.02.2023 година - видно от
пощенското клеймо на л. 12 от делото.
Като
писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорената заповед, представени са и
допълнителни такива.
По
делото са разпитани трима свидетели. От показанията на св. О.Ц. – служител във
фирма „Техникъл сървисис съпорт“, заминаваща се с поддръжка на техническите
средства за измерване и фискалните системи на обектите на „Петрол“ АД, се
установява, че принципът на действие на нивомерната система най-общо
представлява измерване нивото на горивото в резервоара. В него се пуска сонда.
Нивомерната система постоянно пуска импулси с определена честота, които
срещайки поплавъка се получава резонанс, който от своя страна може да бъде
резонанс на тока или резонанс на напрежението, зависи какво са заложили
производителите. Тогава се отчита времето, за което импулсът, който е пуснат,
стига до поплавъка и по зададените в нивомерната система параметри се отчита
това ниво, височина и се показва функцията, която е заложена в нивомерната
система, и показва на това ниво колко количество гориво има в резервоара.
Свидетелят
пояснява още, че при доставка на гориво Diesel Green се получава физически
процес, в който нивомерната система е отчела едно ниво, което не е реално, и
това ниво тя го възприема като начало на доставката. Когато операторът пусне
горивото, то пада върху повърхността в течността на резервоара и в началния
момент се получава нещо като яма, тъй като точно в този момент нивомерната
система е засякла по-ниското ниво, защото тази яма е увлякла при датчика на
сондата. Той е потънал на това ниво, нивомерната система го е регистрирала и в
същото време фискалната система се обръща към нивомерната система и иска данни.
За да се получи това са необходими две условия: първо, точно в този момент
фискалната система да иска данни от нивомерната система и затова тя е засякла
като начало на доставката това ниско показание. Има съвпадение на двата
момента. Фискалната система не иска постоянно, но през пет-осем секунди се
обръща към нивомера и иска данни, и точно в този момент, когато нивомерът е отчел,
поплавъкът е попаднал най-ниско, от този момент нататък започва да отчита
доставката. Преди този процес се пуска отчет горива, като в този отчет горива
се дават показанията на тоталните броячи на колонките, всичко заредено до този
момент и обема на горивото в резервоарите. Тогава е отчетено реалното
показание, реалното ниво и реалния обем на горивото.
Според
свидетеля, преди доставката задължително винаги се блокират колонки, блокират
се продажби, не се пуска доставка, прави се т.н. отчет горива, който показва
моментното състояние на горивата в резервоарите и показанията на електронните
броячи на колонките. Когато операторът на цистерната пусне, отваря напълно крана
изведнъж, цялата течност се влива в резервоара и прави тази яма, увлича
поплавъка и тогава засича. Точно в този момент фискалната система се обръща към
нивомера и иска данни, и нивомерът изпраща точно в този момент, когато е
потънал поплавъкът, данни към нивомерната система и тя засича ниското ниво.
Когато
целият процес приключи, отново всичко се блокира, когато спре доставката се
пуска отново отчет горива. Пак се показват електронните броячи колко са и
отново се показва нивото на горивото в резервоара след доставката. Когато се
сравнят показанията на втория отчет горива с показанията на първия отчет
горива, и като се направи изваждане от по-високото на по-ниското, се получава
почти същото количество, което е по хартиения документ на доставчика. Може да
има разлика 2-3-5 литра.
Св.
Ц. посочва също, че резервоарът е херметически затворен и няма как да се окаже
някакво механично въздействие или каквото и да е на поплавъка. Излага, че
такава яма се получава винаги, когато се пусне пълният дебит изведнъж, както и
че са предупредили хората на обектите и доставчиците да не пускат изведнъж
крана, тъй като трябва да се отварят
по-плавно.
Според
свидетеля, във всички подземни резервоари, по-старите, така е направена
системата, че нивомерната система, сондата, която се пуска, е близо.
Резервоарът може да е голям, но люкът отгоре, на който са наслагани всички
тръби и нивомерни тръби, контролни отвори, не е много голям и затова няма начин
да се избегне да е на по-голямо разстояние тръбата от сондата. Почти навсякъде
във всички резервоари е така, това е конструктивно направено. Това не може да
се коригира, дори и да се смени резервоарът, ако люкът е със същия диаметър пак
няма да се получи голямо разстояние.
Свидетелят
Х.Д. – ст. инспектор по приходите в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел
„Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново, извършила съвместно със служители
на БИМ процесната проверка на бензиностанцията на „Петрол“ АД, находяща се в с.
Микре. Според свидетелката, в книгата за дневните финансови отчети трябва да се
съхраняват документите за доставка за деня, в който е получено горивото и
съответно трябва всеки ден, в който има регистрирани продажби, да се разпечатва
дневник „Финансов отчет“ със записи от финансовата памет, който отчет съответно
се прикрепя за деня към книгата за дневните финансови отчети. Сочи още, че по
отношение на доставките също следва да се разпечатва служебен бон, който се
прикрепя. Излага, че от данните, приложени към книгата за дневните финансови
отчети служителите на бензиностанцията имат възможност визуално да забележат, че има
разлика. Пояснява, че в момента, в който горивото постъпва и се отчита
нивомерната система, излиза служебен бон. Това е нивомерната доставка. След
като бъде отчетена тази нивомерна доставка, служителят, който е оправомощен да
извършва този вид дейност трябва да въведе в деня документално самата доставка.
И когато въведе количеството по документи и съответно види нивомера каква
стойност, количество отчита, ще забележи разликата. Според св. Д., в този
случай, той трябва да уведоми по някакъв начин сервизната фирма да излезе със
становище на какво се дължи това нещо, тази разлика.
Св.
К.К. – управител на проверяваната бензиностанция сочи, че е предположил, че
честото спиране на тока на
бензиностанцията е причината за загубата на връзката с НАП. Твърди, че сервизната
фирма е уведомена за проблем във връзка с тази проверка, като от страна на
фирмата не са извършвани ремонти. Обяснението на техниците било, че разликата,
която се получава е вследствие това, че като се пусне горивото от шофьорите
по-силно се получава тази разлика. Свидетелят излага, че за воденето на книгата
за дневните финансови отчети отговаря служителят, който е на смяна в момента,
като дневният финансов отчет се описва и се прикачва. След него автоматично
излиза отчет за горивата и също се закачва. При доставка на гориво излиза служебен
бон, който се прикрепва към тази книга, като след доставката излиза „успешно
изпратена справка към НАП“. Сочи още, че преди самата доставка изважда отчет на
наличността на горивата и се вижда каква е. След доставката се изчаква 10-15
минути да се успокои резервоарът и се вади отново и се засича. По предходния
отчет се вижда какво количество е постъпило и трябва да отговаря на разпечатката
от бензиновоза. Сравняват данните, като за въпросната доставка твърди, че също
е сравнил както е по разпечатката от
бензиновоз. Св. К. заявява, че шофьорът, който извършва доставката на гориво,
пуска горивото от цистерната и той контролира крановете и служителят на
бензиностанцията няма достъп до крановете на цистерната. Единствено трябва да
свърже правилно маркуча и да сложи правилната фуния, за да няма смесване на
горивата.
Съдът
кредитира свидетелските показания, доколкото същите са логични и последователни
и съответстват на събраните по делото доказателства, при съобразяване, че
всички свидетели са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Въз
основа на така събраните и анализирани доказателства и приетото от фактическа
страна и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл.146 от АПК, съдът
достигна до следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Със заповед
№ ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 56) изпълнителният директор на НАП е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.
186 от ЗДДС. Обжалваната заповед за налагане на принудителна административна
мярка е издадена от Любослав И. – началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, като в нея изрично е посочена оправомощаващата Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Следователно,
оспорваната в настоящото производство ЗНПАМ е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146,
т. 1 от АПК. Предвид това, съдът намира за неоснователни изложените в жалбата
доводи, че обжалваната заповед е нищожна поради липса на компетентност.
Процесната заповед формално
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, фактически и правни основания,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и
срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган.
При издаването на Заповед № 11397
от 01.02.2023 г. са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя. На стр. 4 от процесната заповед (л. 14-гръб от делото) е
разпоредено запечатването да се извърши на 21.02.2023 г. в 11:00 часа.
Същевременно, на стр. 6 от ЗНПАМ (л. 15-гръб от делото) е разпоредено
запечатването да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта. С
оглед предвидената възможност за обжалване на ЗНПАМ, влизането в сила на
заповедта не е бъдещо сигурно събитие. Безспорно, така посочените два момента
на извършване на запечатването не съвпадат, тъй като органът не е допуснал
предварително изпълнение на заповедта по реда на чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, както
и поради факта, че няма как да се определи с точност конкретната дата на
влизането ѝ в сила поради правото за оспорване на същата, което в случая
е упражнено. С оглед на това е фактически невъзможно да се посочи конкретна
дата на запечатване на търговския обект. Отделно, посочените в процесната
заповед два момента на извършване на запечатването създават противоречие в
изразената воля на административния орган.
Яснотата и прецизността на органа при определяне на момента на
запечатване се дължи на още по-голямо основание и предвид обстоятелството, че
съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, лицето по отношение на което
е наложена ПАМ, е длъжно да отстрани наличните стоки, намиращи се в обекта, по
отношение на който е забранен достъпа вследствие наложеното запечатване. Противоречивото
разпореждане относно момента на запечатването е ограничило както възможността
на лицето, спрямо което мярката се прилага да узнае какво му се вменява да
изпълни и следва ли да инициира отстраняване на стоките от запечатания обект и
кога, така и препятства проверката за съответствие на приложението на мярката
по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС с целта на закона и с принципа за съразмерност.
Горното представлява и
своеобразно нарушение на изискването за форма, доколкото липсва ясна
разпоредителна част досежно изпълнението на задължението по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Заповедта не съответства и на
материалноправните разпоредби и целта на закона, като съображенията за това са
следните:
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „г“, във вр. с ал. 3, във вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС, законодателят е
предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на
предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „г“ от ЗДДС са формулирани така: Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В нормата на
чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано
лице по ЗДДС, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект,
с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по
дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива.
В изпълнение на предоставеното му
от чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал
наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите. Това е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и според разпоредбата на чл.
3, ал. 3, във вр. с ал.2 от същата, всяко лице, което извършва продажби на
течни горива чрез средства за измерване на разход, в т. ч. и чрез ЕСФП,
работеща в режим на самообслужване, е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да
се направи извод, че при установено по съответния ред непредаване на НАП по
установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за
извършените продажби, дължащо се на неспазване на реда или начина за
предаването на такива, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за
достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с
оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне
на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност,
което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“.
Принудителната административна
мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се
извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“
от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а
именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя.
В тежест на административния
орган обаче е да обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено
нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и
необходимостта от налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай, видно от
събраните по делото доказателства, извършването на нарушението, за което е
приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин.
Изложените твърдения, че в
проверяваната бензиностанция на „Петрол“ АД не се предават актуални данни,
които дават възможност за определяне на наличните количествата горива,
съхранявани в резервоарите за съхранение в обекта не кореспондират с
направените от проверяващите констатации, че в обекта е въведена в експлоатация
ЕСФП, с одобрена нивомерна система. Липсват констатации да няма изградена
дистанционна връзка с НАП.
По делото като доказателства са
приети становище от „Техникъл сървисис съпорт“ ЕООД, осъществяващо абонаментно
сервизно обслужване на ЕСФП, в което са изложени обяснения относно
констатираните разминавания в количествата на горивата (л.46-гръб – 47).
От показанията на св. К. и св. Ц.
по отношение на процеса на постъпването на горивата се установява липса на
противоправно поведение от страна на дружеството. Според св. Ц., когато
операторът на цистерната пусне горивото, отваря напълно крана изведнъж, цялата
течност се влива в резервоара и увлича поплавъка, който засича. Точно в този
момент, когато е потънал поплавъкът, нивомерът изпраща данни към нивомерната
система и тя засича ниското ниво.
От становището на сервизната
фирма „Техникъл сървисис съпорт“ (л. 46-гръб – 47) е видно, че несъответствието
между действително приетото в резервоара и отчетеното от нивомерната система
количество е следствие от моментна аномалия в работата на нивомерната система.
Поради конструктивна особеност на резервоара поплавъкът на сондата е попаднал
под струята вливащо се гориво или е бил потопен по-дълбоко. Това механично
въздействие е довело до моментното потъване на поплавъка, в следствие на което
нивомерната система е отчела по-ниско начално ниво на горивото, без то
действително да е такова. Така след края на вливането нивомерната система е
отчела, че е влято по-голямо количество гориво от действително приетото.
Данъчните служители не са
установили на какво се дължи предаването на неверни данни в НАП, поради което
не следва автоматично да се отхвърля довода на оспорващия, че това най-вероятно
се дължи на сочената моментна аномалия в работата на нивомерната система. От
събраните по делото доказателства се установява, че първоначалното изпращане на
данни за по-ниско ниво на горивото в резервоара в началото на доставката е
инцидентно и се дължи на техническа особеност, а не е налице умишлена намеса от
страна на „Петрол“ АД.
От страна на „Петрол“ АД е
изпълнено предвиденото задължение да използва ЕСФП от одобрен тип, надлежно
регистрирана в НАП по предвидения за това ред. Липсва констатация, че не е
изпълнявано ежедневно задължението за отпечатване на дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната система. Липсва констатация да не се предават
данни по изградената дистанционна връзка с НАП.
Следователно причините за
разминаването в подадените към НАП данни от АДД и НИС за 06.12.2022 г. са
обективни. Очевидно е, че в разглеждания казус се касае за възникнал технически
проблем с нивомерната система на резервоара, довел до погрешното отчитане на
полученото гориво, за който задълженото лице не може да бъде държано отговорно.
Не е установено по безспорен начин недобросъвестно поведение на търговеца, а
разминаването в данните не се дължи на бездействие на дружеството или поради
неизпълнение на задълженията за въвеждане на данни за доставени горива.
От друга страна, от събраните по
делото доказателства става ясно, че дружеството е издавало дневни и месечни
отчети, чието наличие е установено по време на проверката и представлява
индиция, че служителите на дружеството стриктно са изпълнявали задълженията си,
произтичащи от данъчното законодателство, като не са имали представа за
неточното отчитане. При това положение не може да се приеме за безспорно
установено, че жалбоподателят е нарушил реда или начина за подаване на
изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е
установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения
акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи причината, поради която са
подадени неверни данни, както и дали тази причина е свързана с пропуски в
създадената организация в търговския обект или на независещ от човешкия фактор
технически проблем, респективно дали неподаването на данни се е дължало на
неспазване реда или начина на подаване на такива.
Релевантно в случая е, че
административният орган не е доказал наличието на целенасочено неправомерно
поведение на дружеството при предаването на неточни данни от НИС за зареденото
количество гориво в резервоарите на обекта, водещо като резултат до
организиране на дейност в отклонение от данъчното облагане.
Събраните по делото писмени и
гласни доказателства опровергават отразеното в протокола на извършена проверка
неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за
издаване на принудителната административна мярка, не е сторил това, поради
което издадената от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС се явява
постановена при липса на материалноправните предпоставки за това.
Принудителна административна
мярка се налага в определените от закона случаи, при констатирано извършено
нарушение. По своята правна същност, съгласно нормата на чл.22 от ЗАНН,
принудителната административна мярка няма санкционен характер, а има за цел
предотвратяване и преустановяване на нарушения и вредните последици от тях. По силата
на чл.186, ал.1, т.1, б.„г“ от ЗДДС мярката се налага с преустановителна и
превантивна цел, а именно да се преустанови извършването на конкретно
административно нарушение и да се предотврати последващото му извършване.
Административният орган не е
доказал наличието на целенасочено неправомерно поведение на дружеството при
предаването на неточни данни в НАП за наличното количество дизел на обекта.
Същият извод следва и от подробното становище на „Техникъл сървисис съпорт“ (л.
46-гръб – 47), осъществяващо техническата поддръжка на системите на
бензиностанцията.
В този смисъл е и следва да бъде
посочена многобройната и последователна съдебна практика, а именно : Решение №
6618 от 03.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13135/2019 г., VIII о., Решение №
6409 от 14.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 800/2023 г., I о., Решение № 4819 от
19.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 29/2022 г., VIII о., Решение № 2488 от
23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8894/2020 г., VIII о., Решение № 6618 от
03.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13135/2019 г., VIII о., Решение № 5740 от
12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 827/2021 г., I о., Решение № 12648 от
13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5324/2021 г., VIII о., Решение № 4382 от
10.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7799/2021 г., VIII о.
На следващо място, при издаване
на оспорената заповед е нарушен и принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. От съдържанието на заповедта е видно, че съображенията на административния
орган за продължителността на мярката са изцяло бланкетни. Определеният
10-дневен срок не е обоснован с никакви конкретни факти и обстоятелства от
търговската дейност на „Петрол“ АД. Съображенията за вида на обекта,
значителния интерес към течните горива и изводите за потенциална възможност за
реализиране на значителни обороти са изцяло хипотетични. Изложени са общи
доводи за вида на засегнатите от нарушението обществени отношения, както и за
възможната вреда за фиска, които биха били относими към всяко нарушение от вида
на процесното, както и към всяка продължителност на срока на действие на
запечатването.
Недоказан е изводът на административния
орган, че създадената организация в търговския обект няма за цел и не води до
изпълнение на установените правни регламенти, както и за наличието на
обосновано предположение, че една от целите на търговеца е отклонение от
данъчно облагане. При липсата на констатации за други нарушения по ЗДДС,
извършени от дружеството, както и с оглед установеното още в хода на
проверката, че НАП разполага с данните по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, необосновано
е прието в заповедта, че дружеството цели отклонение от данъчно облагане,
съответно определеният срок за запечатване на обекта от 10 дни се явява
прекомерен и не съответства на относимите в случая обстоятелства.
Съразмерността на мярката,
преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси,
е нарушена. В мотивите на Тълкувателно
решение № 2 от 22.03.2011 г., по тълкувателно дело № 6/2010 г. на Върховния
административен съд, по т. 9 от ВАС е отбелязано, че налаганите ограничителни
мерки (принудителни административни мерки) по съображения за защита на държавен
или обществен интерес трябва да са съответни на степента на опасност, която
конкретните обстоятелства от личното поведение на лицето разкриват. Т. е.
засягането на субективното право трябва да е само в необходимата и достатъчна степен,
за да преодолее осъществяваната реална, актуална и достатъчно сериозна заплаха
за обществения интерес. Мерките трябва да бъдат такива, че защитавайки
императивния обществен интерес, да засягат в най-малка степен правата на
частното лице. В случая констатираното неправомерно поведение на дружеството
нито сочи на системност на неизпълнение на задължения във връзка с отчетността,
нито е установено да накърнява реда и правната сигурност на данъчното
документиране и отчитане движението на паричните средства, нито да затруднява
дейността на органите по приходите и да създава усложнения в отношенията между
данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга. Още
повече, че както беше вече посочено, разликата между количествата гориво преди
и след доставката съответства на количеството гориво въведено по документ, видно
от отчетите на л.48-гръб – 51 от делото. Затова и приложената ПАМ се явява
несъразмерна, несправедлива и нецелесъобразна в конкретния случай.
Принудителната мярка по чл. 186 от ЗДДС се
прилага с цел превенция срещу извършване на последващи нарушения на закона,
както и постигане на правилно отчитане на дейността на търговеца. В случая
обаче не са изложени конкретни мотиви и не са ангажирани доказателства за
необходимостта от запечатване на обекта именно за 10-дневен срок. За
отстраняване на причините за твърдяното нарушение е бил достатъчен само 1 ден
от датата на проверката, поради което необосновано се явява посочването в
заповедта, че определеният срок за запечатване е необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане дейността от търговеца. Доводите
за засягане на фиска и обществения интерес не са доказани, тъй като не е
установено неотчитане на приходи или други конкретни вредни последици за
държавния бюджет, които да обосноват такава продължителност на срока на
действие на ПАМ. Същевременно административният орган не е посочил и анализирал
данни за оборота на обекта.
В този контекст, налагането на
процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно
нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е
довършено към момента на констатирането му от приходните органи, а причините за
него са своевременно отстранени още преди издаването на заповедта. Прилагането
на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните
последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и
генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. Допуснатото
нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС засяга надлежното
упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 от АПК, съответствието
на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 от ЗАНН и
принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава и на това самостоятелно
основание незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.
В подкрепа на горния извод е и
константната практика на ВАС – напр. Решение № 9293/20.10.2022 г. по адм. д. №
11848/2021 г., I о., Решение № 2273 от 10.03.2022 г. на ВАС по адм. д. №
5626/2021 г., VIII о., Решение № 14717/27.11.2020 г. по адм. д. № 9427/2020 г.,
I о., Решение № 7796/18.06.2020 г. по адм. д. № 2008/2020 г., I о.
Предвид изложеното, съдът
счита, че жалбата е основателна, а оспореният административен акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за производството, съобразно
приложения списък на лист 84 от делото в размер на 50,00 лева, които са
доказани и своевременно поискани, представляващи внесена държавна такса за
образуване на делото (л.64).
Ето защо, на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, във връзка с § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл.2, ал.2, във връзка с ал.1
от Закона за Националната агенция за приходите, следва да се осъди
Национална агенция за приходите, в качеството ѝ на юридическо лице, в
чиято структура е административният орган, който е издал обжалвания акт, да
заплати на „Петрол“ АД сумата от 50,00 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 11397 от 01.02.2023 г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при Централно управление на НАП, с която е постановено
запечатване на търговски обект - бензиностанция 4420, находяща се в с.Микре,
община Угърчин, местност „Дончевското“, стопанисвана от „Петрол“ АД и забрана
за достъп до него за срок от 10 (десет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.„г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
гр.София, да заплати на Петрол“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Ловеч, ул. „Търговска“ № 12, сумата от 50,00 /петдесет/ лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
Препис от
решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :