РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Девня, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20223120200290 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от В. Г. Г., ЕГН: **********, срещу НП
№ 23 – 0000502 / 04. 07. 2022 г. на Директор РД – АА – Варна. Със същото на
жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03. 11.
1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди
лв./.
Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, с
довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения,
необоснованост. Претендира за разноски, при прекомерност на такива от
другата страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа жалбата.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Депозира писмено становище, с което оспорва жалбата.
Претендира за разноски, при прекомерност на такива от другата страна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка :
На 13. 04. 2022 г. в землището на гр. *****, обл. *****, възз. В. Г. Г.
управлявал пътно превозно средство – композиция в състав влекач с ДК№
******, с прикачено ремарке с ДК№ *******, по маршрут гр. Варна – гр.
Исперих, извършващ обществен превоз на товари. Свид. К. Н. К.чев -
служител при РД – АА – Варна преустановил движението на пътното
превозно средство, като при извършената проверка установил, че водача не
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Съставен бил
АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган
приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на
въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете
незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Съдът счита, че производството е проведено без нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените
такива, даващи основание за отмяна. АУАН е съставен от длъжностно лице
със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано
2
изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено. Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво
отразени в АУАН и НП.
Съдът намира, че е осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна не остава съмнение, че въззивникът е управлявал
пътно превозно средство, което е „всяка една манипулация и боравене с
уредите, приборите и механизмите му“, респективно притежава качеството
„водач“. Същият е извършвал обществен превоз на товари с предназначено за
това пътно превозно средство, по предварително определен маршрут.
Същевременно същият не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност. Горното съдът извежда от свидетелските показания,
както и от приложените и приети по делото писмени материали.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното
съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по
делото, от вида и последователността на неговите действия.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат изрично
регламентиран ред относно водачи на специфични пътно превозни средства
съдът счита, че формират сравнително висока обществена опасност, поради
което не може да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно
правилно в случая е ангажирана административно – наказателната
отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от
обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на
санкция.
Съдът напълно споделя приетото от актосъставител и административно
– наказващ орган, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 87, т. 2 от
Наредба № 33 от 03. 11. 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България. Следва да бъде уточнено, че съгласно
същата, водачът на автомобил за обществен превоз на товари трябва да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която е Наредба № 36 от 15. 05. 2006
г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
3
на правоспособност за управление на моторни превозни средства, на водачи
на моторни превозни средства и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания, в пар. 2 от ПЗР на която изрично е посочено, че същата е
издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Същевременно административно – наказващият орган е наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди лв./
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП. Същата предвижда такава санкция за
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Удостоверението за психологическа годност не е
сред изрично изброените в чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП документи, не се изисква
от регламент на европейските институции, от ЗАП и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, а е такъв, изискван от подзаконов
нормативен акт, но по прилагането на ЗДвП, респективно нарушение в тази
връзка подлежи на санкциониране по реда на ЗДвП.
Това становище се споделя от Административен съд – Варна, в чиято
константна практика се посочва, че приложимата в такива случаи санкционна
разпоредба се явява чл. 178 В, ал. 5 от ЗДвП. Последната предвижда
наказание „Глоба“ в размер на 500. 00 лв. /петстотин лв./ за водач, който
извършва обществен превоз без валидно удостоверение за психологическа
годност. Доколкото описаните в АУАН и НП факти, безспорно и категорично
установени в хода на производството, напълно припокриват текста на чл. 178
В, ал. 5 от ЗДвП, именно тази разпоредба следва да намери приложение. В
тази връзка съдът намира, че следва да измени атакуваното НП в тази част,
респективно приложи чл. 178 В, ал. 5 от ЗДвП, с наказание „Глоба“ в размер
на 500. 00 лв. /петстотин лв./. В подкрепа на последното е и становището на
Върховния административен съд, обективирано в тълкувателно решение.
Съдът намира наведеното от въззивника за неоснователно, поради
следното: не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
4
съществените такива, което да обуслови цялостна отмяна, като по безспорен и
категоричен начин се доказа осъщественото. Чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от
03. 11. 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България изрично визира, че „водачът на автомобил за обществен
превоз на товари ... да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност ...“, т. е. същата конкретизира в достатъчна степен субект и
задължение. Действително в текста й е посочено, че удостоверението е по
смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, но това касае конкретиката на този
документ, но не и естеството на същия, доколкото той е изрично упоменат
още в чл. 87, т. 2 от цитираната по – горе наредба. В този смисъл не се налага
връзка между чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03. 11. 1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България и чл. 152,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а още по – малко може да се приравни цитирания закон с
Наредба № 36 от 15. 05. 2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозни средства, на водачи на моторно превозни средства и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Тълкуването на
въззивника в тази насока е разширително и би довело до смесване не само на
отделни правни норми, но и отделни нормативни актове, при наличие на
конкретни такива. В тази връзка следва да се акцентира, че в
обстоятелствената част нарушението е описано в степен, позволяваща на
въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да организира
защитата си по адекватен начин. Безспорно дали конкретно лице е
психологически годно следва да бъде доказано със съответен документ,
издаден след съответни прегледи, като дали това да бъде общ такъв -
свидетелство за правоуправление или специален – удостоверение,
българският законодател изрично е уредил законодателно това. В този смисъл
липсата на изискуем съгласно българското законодателство документ няма
как да подкрепи твърдение относно психологическа годност, каквото навежда
въззивника, а още по – малко да води до извод за липса на заплаха, нещо,
което няма връзка към конкретния казус. Действително няколко дни след
установяване на нарушението – на 18. 04. 2022 г., въззивникът се е снабдил с
удостоверение за психологическа годност, но не следва да убягва от
5
вниманието на съда, че валидността на предходния му такъв документ е
изтекъл не дни, а месеци преди това – на 09. 11. 2021 г., респективно няма как
да се сподели наведеното относно „добросъвестност“. Наредба № 36 от 15.
05. 2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозни средства, на водачи
на моторно превозни средства и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания е издадена на основание чл. 152 от ЗДвП. Съгласно същата, в
частност: чл. 5 - психологическата годност се установява с психологическо
изследване, чл. 7, ал. 2 – при положително заключение от психологическото
изследване на изследваното лице се издава „Удостоверение за
психологическа годност“, чл. 8 – при извършване на дейността като водач на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари, лицата представят
удостоверение за психологическа годност. Удостоверението за
психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото
издаване. Лицата подлежат на психологическо изследване на всеки три
години след датата на издаване на предходното удостоверение за
психологическа годност. Директива 2006 / 126 / ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20. 12. 2006 г. относно свидетелства за управление
на превозни средства е транспонирана в българското законодателство със
ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ бр. 54 от 2010 г. Съгласно същата, в частност: пар. 9 -
доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства,
които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно
средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и
периодично след това. На държавите - членки следва да се позволи да налагат
медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни
средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да
се определят от срока на валидност на свидетелството, прил. 3, т. 4 и 5 -
кандидатите преминават медицински преглед преди свидетелството за
управление С да им бъде издадено за първи път и след това преминават
периодични медицински прегледи съгласно предвиденото в националното
6
законодателство. Стандартите, установени от държавите - членки за издаване
и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат
да бъдат по - строги от изложените в настоящото приложение. Анализът на
посочените по - горе норми от директивата налага извод, че общностните
норми предоставят възможност на отделните държави да уредят по свой
начин материята, свързана с контрола върху годността на водачите и при
необходимост да приемат по - строги стандарти от предвидените в
директивата. В тази връзка съдът не споделя наведените в жалбата твърдения
за несъответствие между нормите на българското и европейското
законодателство. Българският законодател изрично е предвидил наличие на
удостоверение за психологическа годност, като предвидения в тази насока
ред следва да се спазва от всеки, респективно всяко отклонение следва да се
санкционира. За пълнота следва да се акцентира, че такъв вид нарушения са
строго специфични, доколкото уреждат конкретно състояние, като
предвидения в тази насока ред осигурява гаранция не само за водача, но и за
множество участници в движението. В този смисъл такива нарушения следва
стриктно да се санкционират най – малкото с идеята за тяхното намаляване,
респективно дори и инцидентно тяхно допускане не следва да води до
ненаказаност.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от
80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.
Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
изменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23 – 0000502 / 04. 07. 2022 г. на Директор РД – АА –
Варна, с което на В. Г. Г., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03. 11.
1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
7
Република България и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди
лв./, като вместо това:
НАЛАГА на В. Г. Г., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03. 11.
1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България и на основание чл. 178 В, ал. 5 от ЗДвП
административно наказание „Глоба“ в размер на 500. 00 лв. /петстотин
лв./.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН: ********** да заплати на РД – АА – Варна
сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8