Р Е Ш
Е Н И Е
№ 882
гр.Бургас, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, V–ти наказателен състав,
в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Райна Жекова,
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 1415 по описа на БРС за 2020.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на ЕТ „В.–П. Т.“ с ЕИК ...
със седалище в гр.Б., чрез представляващия П. К. Т., против наказателно
постановление № 1664-F519283/16.12.2019г., издадено от заместник директора на
ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4,
т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица.
С жалбата се навеждат
доводи за това, че въпреки, че не е подадена навреме декларацията е имало
причини –посещение за преглед пред ТЕЛК от страна на представляващия едноличния
търговец и здравословни проблеми с упълномощеното от представляващия лице.
Счита, че закъснение в рамките на 13 дни за подаване на декларация образец 6
представлява маловажен случай.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
адвокат. Поддържа се жалбата. Сочат се нови гласни и писмени доказателства. Не
се претендират разноски.
За административнонаказващият
орган, се явява юрисконсулт, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата и моли
за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Претендира ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното по искане на съда известие за доставяне (л.8) НП е връчено на жалбоподателя на 17.03.2020г., а жалбата е депозирана на 24.03.2020г. Въпреки, че същата е наименувана „възражение“, но по своята същност представлява жалба срещу издаденото НП, поради което и правилно административнонаказващият орган я е приел за такава и е администрирал преписката в съда по компетентност. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Подадена е пред материално и териториално компетентен съд. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
Жалбоподателят
едноличен търговец като осигурител по смисъла на чл.5 ал..4 от КСО е следвало да
подава декларации образец 1 и 6 в ТД на НАП –Бургас.
На 08.09.2019 г. жалбоподателят, в
качеството на осигуряващо лице, е подал декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас
за месец ЮЛИ 2019г с КЕП. Декларацията била приета под № 02000193297520 от
служителя – И.В. Същата констатирала, че задълженото лице е трябвало да подаде
въпросната декларация до 25.08.2019г., а го е сторило на 08.09.2019г. – т.е.
извън законоустановения срок. Свидетелят В. преценила, че с бездействието си
жалбоподателят е осъществил административно нарушение, поради което и
пристъпила към съставяне на АУАН за нарушение по чл. 5, ал.4, т.2 КСО. За целта
на същата дата -27.09.2019г, изпратила до ЕТ покана за явяване и съставяне на
акт (лист 10 от делото) и била получена по електронен път (лист 11 от делото). На
25.10.2019 г в ТД на НАП се явило представляващо търговеца лице с пълномощно на
лист 12 от делото и в негово присъствие и в присъствието на свидетеля С.С.
актосътавителят В. съставил срещу в ЕТ „В. –П. Т.“ с ЕИК ... със седалище в гр.Бургас, кв.Л., акт
за установяване на административно нарушение. В него правната квалификация на
нарушението е по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО
вр.чл. 2 ал.1 вр.чл.3 ал.1 т.2 от Наредба Н-8/29.12.2005 г на МФ. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили
писмени възражения (лист 14 от делото).
След връчване на АУАН
административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта и като взел
предвид направените писмени възражения по акта, на 16.12.2019г пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени
и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО и във връзка с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/2005г. от
29.12.2005г. на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на жалбоподателя „имуществена
санкция” в размер на 500 (петстотин) лева.
В хода на съдебното следствие по молба на представителя
на жалбоподателя беше разпитано лице в качеството на свидетел Теменуга Карчева
–представляващ едноличния търговец и негов счетоводител (пълномощно на лист 12
от делото). От показанията на свидетеля Карчева явства, че през лятото на 2019 г.
в продължение на три месеца същата имала здравословни проблеми и била в тежко
състояние. През месец юли и началото на месец август представляващия ЕТ е следвало
да се яви на преглед за издаване решение при ТЕЛК (лист 34 от делото).
Пропуснала да подаде декларациите образец 1 и 6 и след като свидетелят Карчева установила
този пропуск на 08.09.2019 г. сторила това с нейния КЕП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от
компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.(лист 16 и 18 от делото). От формална страна
са спазени реквизитите на акта и НП по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И двата акта са
съставени в сроковете на чл.34 ЗАНН.
В конкретния случай Декларация Образец 6 за
месец ЮЛИ 2019г. е била подадена от жалбоподателя на 08.09.2019г., вместо в
срока до 25.08.2019г. Нарушението е
на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към
първия работен ден, след датата следваща последния срок 25.08.2019г., а именно 08.09.2019г., т.е. закъснението е с 13
дни.
Съдът счита, че деянието
съставлява и "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а"
от ЗАНН.
Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката
на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита,
че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93,
т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28,
б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното
и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките
на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
В конкретния случай няма данни
жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и
съдът приема, че това е негова първа противоправна проява. Освен това се сочи явяване на комисия на ТЕЛК
и снабдяване с решение, което е отнело от времето на жалбоподателката да подаде
в срок декларацията образец 6 в ТД на НАП-Бургас. Упълномощеното от
жалбоподател лице свидетелят К. също е имала в този период проблеми от
здравословен характер и това е отвлякло вниманието й и не подала в срок декларация
образец 6.
Горните обстоятелства, характеризиращи
деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите
нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност
на случая на административно нарушение. Изрично в този смисъл е и съдебната
практика, обективирана в Решение № 1553 от 4.10.2016 г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д.
№ 1206/2016 г.
Всичко горепосочено сочи, че в
конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана
незаконосъобразно, поради което и подадена жалба следва да се уважи.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
1664-F519283/16.12.2019 г., издадено от заместник директора на ТД на
НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на ЕТ „В. –П. Т.“ с ЕИК ... със седалище в гр.Б., е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.