Р Е Ш Е Н И Е
№ 260033
гр. Сливница, 01.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I състав,
в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при секретаря Ивана Петрова, като разгледа гражданско дело № 75 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„Кредитреформ България“ ЕООД, с която
против З.Л. С. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 600 лева, представляваща
непогасена главница по договор за кредит № ********** от 26.10.2016 г., сключен
с „4финанс“ ЕООД и сумата от 177,51 лева, представляваща лихва за забава за
периода 10.03.2017 г. до 07.02.2020 г.
Ищецът – „Кредитреформ България“ ЕООД, твърди, че по
силата на договор за цесия от 23.11.2018 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, е
придобил вземане на цедента срещу ответника за процесните суми. Сочи, че по
силата на договор за заем кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
паричната сума, предмет на договора, като ответникът се е задължил да върне
сумата до 25.11.2016 г., което задължение не е изпълнено от негова страна,
поради което дължи процесните суми. Сочи, че ответникът е уведомен за
прехвърлянето на вземането. Претендира осъждането на ответника да заплати в
полза на ищеца сумата от 600 лева, представляваща непогасена
главница по договор за кредит № ********** от 26.10.2016 г., сключен с
„4финанс“ ЕООД и сумата от 177,51 лева, представляваща лихва за забава за
периода 10.03.2017 г. до 07.02.2020 г. Претендира разноските
по производството.
На ответника З.Л.С. е изпратен препис
от исковата молба, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не подава
отговор на исковата молба и не взема становище във връзка с предявените искове.
Районен съд - Сливница, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240,
ал. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем. Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума.
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата. Според чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Следователно за уважаване на
предявения иск следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между „4финанс“
ЕООД, в качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на
заемополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по силата на който „4финанс“ ЕООД е предоставил на
ответника парична сума в твърдения размер; 2/ настъпила е изискуемостта за
връщане на получената в заем сума – изтичане на срока за заплащане
задължението; 3/ ответникът не е върнал заетите пари; 4/ вземането на „4финанс“
ЕООД е прехвърлено на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на
цесионер с договор за цесия и длъжникът е уведомен за това.
В тежест на ответника и при доказване на посочените
обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно представения по делото договор за кредит № **********/26.10.2016 г., сключен
между „4финанс“ ЕООД /кредитодател/ и З.Л.С. /кредитополучател/, се установява, че „4финанс“ ЕООД се е задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 600
лева, а кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му в заем сума
в срок до 25.11.2016 г. По делото е представена разписка за извършено плащане №
2000000113314275 от 26.10.2016 г. чрез системата за електронни плащания „Ипей“
АД с наредител „4финанс“
ЕООД и получател З.Л. С..
От разписката се установява, че „4финанс“ ЕООД е извършил паричен превод в полза на ответника чрез
системата „Изипей“, но по делото не се установява тази сума да е била получена
реално от ответника, доколкото в разписката липсва удостоверяване от ответника
за получаване на сумата, не се установява и заверяване на негова сметка със
същата сума. Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с
предаване на парите, предмет на договора. Доколкото това обстоятелство остана
недоказано по делото, то не е налице и една от предпоставките за уважаване на
предявения иск. Ето защо, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240,
ал. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД, следва да се отхвърли изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това
дали длъжникът е поканен да изпълни от кредитора, според чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Следователно за уважаване на предявения иск е необходимо да се установи
наличието на следните предпоставки: 1/ възникването на главен дълг; 2/
изпадането на длъжника в забава. С оглед извода на съда за недължимост на
задължението за заплащане на главница по договора за кредит, то неоснователен
се явява и акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва.
По разноските:
С оглед изхода на делото право
на разноски има само ответникът, но той не е представил доказателства за
сторени разноски.
Мотивиран от посоченото, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, ул. „Ш.П.“ № 10
против З.Л.С., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителни искове с правно основание
чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 600 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 12.02.2020 г., до изплащане на вземането,
представляваща главница по договор за кредит № ********** от
26.10.2016 г., сключен с „4финанс“ ЕООД и ответника, както и сумата от 177,51
лева, представляваща лихва за забава за периода 10.03.2017 г. до 07.02.2020 г.,
които
вземания са придобити от ищеца по силата на договор за цесия от 23.11.2018 г., сключен между „4финанс“ ЕООД /в
качеството на цедент/ и „Кредитреформ България“ ЕООД /в
качеството на цесионер/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: