МОТИВИ ПО НОХД № 294 / 2017
г. НА РСТ
Подсъдимият Г.Е.Д. ***, е предаден на съд с обвинение за това , че на 29.08.2016г.,
на територията на общ. Търговище, на път ІІ - 49, в близост до с. Бистра, общ.
Търговище, при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес Актрос“/влекач/, с рег. №РР1561ВС, с прикачено към него полуремарке „Оркадешлер дорс 1“, с рег. № РР3509ЕХ, в посока от гр. Търговище към
гр. Разград, нарушил правилата за движение по пътищата:
чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ –
не се съобразил с конкретните пътни условия – дъжд, мокра асфалтова настилка,
наклон на пътя, износени гуми на полуремаркето, липса
на товар, ограничена видимост, като избрал скорост на движение по – висока от
стойността на съобразената с тези условия скорост, която в случая е следвало да
бъде до 40 км/ч,и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно
лице, а именно: средна телесна повреда на Е.М.З. ***, изразяваща се в трайно
затрудняване движението на десния долен крайник и разстройство на здравето
временно опасно за живота, както и средна телесна повреда на Д.И.Ю. ***,
изразяваща се в трайно затрудняване движението на десния горен крайник.
Производството
е по реда на чл. 371, т. 2 и следващите
от НПК.
Обвинението като безспорно доказано се поддържа от
представителят на ТРП. Пледира се за налагане на наказание „Лишаване от свобода“ към средния
предвиден в закона размер от три години, който размер да бъде редуциран,
предвид процедурата, по която се гледа делото на осн. чл. 58а, ал. 1
от НК и намален с една трета. Така определеното наказание да бъде отложено за
изтърпяване за срок от четири години. На осн. Чл.
343г на подс. Г.Д. да бъде наложено и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години. Да се върне ВД л.а.
„Фиат Брава“ на собственика З.. Подс. Д. да бъде
осъден да заплати разноските по ДП.
Предварителното изслушване на страните е по реда на
чл. 371 т. 2 от НПК , като подсъдимият Г.Д., представляван от адвокат К., упълномощен защитник от ДП , се признава за виновен по повдигнатото
обвинение,признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
След като се запозна с представените и приети по
делото писмени доказателства, подкрепящи направените от подсъдимия
самопризнания, както и фактите изложени в обстоятелствената част на ОА, съдът прие за установено и доказано следното:
Подсъдимият Г.Е.Д., ЕГН ********** е български гражданин, с адрес:
гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ №15, вх. А, ет. 3, ап. 5, неженен, със
средно образование, неосъждан,
правоспособен водач на МПС.
На 29.08.2016г., около 16.00 часа, на
територията на общ. Търговище, подс. Г.Е.Д.
управлявал товарен автомобил – състав от ППС без товар, състоящ се от влекач
марка „Мерцедес Актрос“, с рег. №РР1561ВС, с
прикачено към него полуремарке „Оркадешлер
дорс 1“, с рег. № РР3509ЕХ. Товарният автомобил се
движел по път ІІ-49, в посока от гр. Търговище към гр. Разград. Той бил
собственост на ”Политрафик”ООД гр. Разград –
дружеството, в което подс. Д. работел като шофьор.
Времето било дъждовно, пътната настилка била мокра, видимостта била ограничена. Товарният
автомобил бил без товар, а гумите на полуремаркето
били износени. Пред него се движел друг товарен автомобил, управляван от колега
на обвиняемия – св. Ц.Ц..
Срещу тях, в обратната посока – от гр.
Разград към гр. Търговище, в собствената си лента св. И.Ю.З. управлявал своя
лек автомобил марка „Фиат Брава“, рег. №Т5365ХТ. С него –на пасажерското място
в автомобила, пътувала неговата съпруга - св. Е.М.З., а на задната седалка били
децата им – малката им дъщеря Д.З.Ю. /на 1 год./ и по – голямата им дъщеря.
В района на с. Бистра, общ. Търговище,
видимостта била ограничена заради наличието на завои и крайпътна растителност.
Това, наред с дъждовното време, мократа асфалтова настилка и наклона на пътя в
този участък налагало движението да се извършва с ниска, съобразена с тези
пътни условия скорост. След като двата товарни автомобила преминали покрай с.
Бистра, към км. 8+600, при преминаването на управлявания от св. Ц. автомобил
през десен за него завой, превозното средство поднесло и за кратко навлязло в
насрещната лента за движение. Св. Ц. успял да овладее композицията, като
предупредил подс. Д., който се движел зад него, и с
когото в този момент разговарял по телефон посредством „хендсфри“,
да внимава при преминаването през този завой. В това време св. З. управлявал
лекия автомобил „Фиат Брава“, рег. №Т5365ХТ, правомерно в собствената си пътна
лента, като скоростта, с която се движел била около 50 – 60 км/ч. Виждайки
поднасянето на движещия се срещу него товарен автомобил, св. З. намалил
скоростта на движение до около 34 км/ч. Тъй като управлявания от подс. Д. товарен автомобил се движел след този на неговия
колега и предвид наличието на завой /десен за обвиняемия и ляв за св. З./ към
този момент нямало видимост между двамата водачи. Скоростта, с която подсъдимият
управлявал товарния автомобил при навлизането в същия десен за него завой била
около 80 км/ч. Тя не била съобразена както с конкретните пътни условия - дъжд,
мокра асфалтова настилка, наклон на пътя, ограничена видимост, така и с
износените гуми на полуремаркето и факта, че то било
без товар. Именно поради високата и несъобразена скорост на движение, при
преминаването през този десен завой, подс. Д. загубил
управление върху товарния автомобил и той навлязъл в насрещната пътна
лента. В този момент автомобилът на св. З.
вече бил наближил левия за него завой, но все още той нямал видимост към ППС. Подсъдимият
вече бил загубил контрол върху превозното средство и не можел да го овладее –
след навлизането в насрещната пътна лента товарният автомобил се върнал в
своята, а после отново навлязъл в лентата за насрещно движение. При повторното
навлизане в лентата, в която се движел л.а. „Фиат Брава“, св. З. видял ППС в
своята лента и веднага намалил скоростта на своя автомобил, като почти спрял.
Движението на товарния автомобил, обаче, продължавало, макар и с по – ниска
скорост - около 50 км/ч, като настъпил челен кос удар между влекача в предната
му лява част и предната дясна част на автомобила на св. З.. Последния се
завъртял на близо 180 градуса и спрял в насрещната за него лента за движение.
Товарният автомобил деформирал лявата мантинела по посоката на движението си и напуснал пътното
платно вляво по посока на движение, като оставил спирачни следи в двете пътни
ленти.
Подс. Д. и св. Ц. отишли до автомобила на св. З., за да
видят дали има пострадали. За случая бил подаден сигнал на телефон 112 и скоро
след това на място пристигнали линейки и полицейски служители. Било установено,
че св. Е.З. и дъщеря й Д.Ю. били пострадали и те били откарани в МБАЛ –
Търговище.
Видно от заключенията на изготвените по
делото съдебно – медицински експертизи в резултат от настъпилото ПТП били
причинени телесни повреди на повече от едно лице. На пострадалата Е.З. били
причинени: луксация на дясната тазобедрена става,
причинило на пострадалата трайно затрудняване движението на десния долен крайник
със среден срок за възстановяване около 9 – 10 месеца, както и мозъчно
сътресение, причинило на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно
за живота – увреждания, които по характер и степен отговарят на средна телесна
повреда. На пострадалата Д.Ю. било причинено счупване на дясната раменна кост в
диафизарната й част с разместване на костните
фрагменти, причинило на пострадалата трайно затрудняване движението на десния й
горен крайник със среден срок за възстановяване около 4 - 5 месеца – увреждане,
представляващо средна телесна повреда, както и разкъсно
– контузна рана по челната област на главата,
причинило й временно разстройство на здравето, неопасно за живота /лека телесна
повреда/.
От заключенията на повторната съдебна автотехническа експертиза се установява, че причината за
настъпване на ПТП е била скоростта с която подс. Д. е
управлявал т. а. „Мерцедес Актрос“ непосредствено
преди възникване на ПТП - около 80 км/ч, като при избирането на тази скорост на
движение той не е съобразил конкретните пътни условия – валял е дъжд, наличие
на мокра асфалтова настилка с течаща по нея вода, наклон спускане на пътя 5.9
процента, износени гуми на полуремаркето, липса на
товар на ППС, ограничена видимост от завоите и крайпътната растителност. Тази
скорост на движение била по – висока от стойността на съобразената с тези
условия скорост, която в случая е следвало да бъде до 40 км/ч, като е
установено, че единствено тя е в причинно – следствена връзка с настъпилото
ПТП. В този смисъл, в заключението на изготвената допълнителна автотехническа експертиза е било посочено че св. З. е
действал технически правилно – движил се е със скорост, съобразена с
обстановката и при възникване на опасността намалил скоростта и почти спрял,
като той не е имал възможност да предотврати ПТП.
Била е направена и пазарна оценка на причинените
имуществени вреди по двата автомобила, които са технически неизправни
вследствие на ПТП: 45 061 лева са
вредите по т. а. „Мерцедес Актрос“, с рег. №РР1561ВС
/собственост на ”Политрафик”ООД - гр. Разград/, и 1
676 лева – по л. а. „Фиат Брава“, рег. №Т5365ХТ /собственост на св. И.З./.
При така установените факти и обстоятелства в хода на
разследването, признати от подсъдимия Д., съдът приема че по описания начин
подсъдимия Г.Е.Д. на 29.08.2016г., на територията на общ. Търговище, на път ІІ
- 49, в близост до с. Бистра, общ. Търговище, при управление на МПС – товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“/влекач/, с рег.
№РР1561ВС, с прикачено към него полуремарке „Оркадешлер дорс 1“, с рег. №
РР3509ЕХ, в посока от гр. Търговище към гр. Разград, нарушил правилата за
движение по пътищата:
чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ –
не се съобразил с конкретните пътни условия – дъжд, мокра асфалтова настилка, наклон
на пътя, износени гуми на полуремаркето, липса на
товар, ограничена видимост, като избрал скорост на движение по – висока от
стойността на съобразената с тези условия скорост, която в случая е следвало да
бъде до 40 км/ч,
и по непредпазливост причинил телесна повреда на
повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на Е.М.З. ***, изразяваща
се в трайно затрудняване движението на десния долен крайник и разстройство на
здравето временно опасно за живота, както и средна телесна повреда на Д.И.Ю. ***,
изразяваща се в трайно затрудняване движението на десния горен крайник, с което
от обективна страна е осъщекствил състава на чл. 343,
ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1 б. „б“ във вр. с чл. 3432, ал. 1 от НК във вр.
с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
От субективна страна престъплението е
извършено непредпазливо, във форма на престъпна небрежност, като подс. Д. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл и
да ги предвиди.
В съдебно
заседание подсъдимият Г.Д. се признава
за виновен по повдигнатото обвинение, като признава изцяло
фактите и обстоятелствата изложени в ОА .
Приетата за установеноа
и изложена по-горе фактическа
обстанвока се доказва по
непротиворечив и категоричен начин, от : показанията на свидетелите И.З.
/л. 32 - 34/, Е.З./л. 40 - 43/, Ц.Ц. /л. 90 - 92/, Ц.К./л. 93 - 96/, протокола
за оглед на местопроизшествие
с фотоалбум /л. 13 - 24/, заключенията
на изготвените съдебно – медицински /л. 124 – 125, л. 130 - 131/, техническа /л. 114 - 119/, повторна съдебна
автотехническа /л. 161 – 171/ и допълнителна
автотехническа /л. 180 - 184/ експертизи,
както и останалите писмени доказателства.
При постановяване на присъдата съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, направените самопризнания , като при постановяване на присъдата ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на ОА.
На основание гореизложеното, съдът призна подсъдимият Г. Е.Д. *** за виновен по повдигнатото обвинение, като му определи наказание в размер на „Две
години лишаване от свобода“. След
приложение разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, така определеното наказание бе
намалено с 1/3, като съдът наложи наказание в размер на „ Една година и четири
месеца лишаване от свобода“.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
прецени всички обстоятелства обуславящи степента на отговорността на подсъдимия
– направените самопризнания по отношение механизма и авторството на деянието, изразеното съжаление и разкаяние за стореното
,оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, семейното положение -живее
на семейни начала , като има малко дете и очаква раждането на второ дете, чистото
съдебно минало, като смекчаващи такива. Като отегчаващи, причинените значителни
имуществени вреди , които в процесния случай се явяват несъставомерни,
както и причинените , извън съставомерните средни
телесни увреждания по двете пострадали, причинените в резултат на деянието леки
телесни увреждания по Д.Ю.- разкъсно контузна рана по челната
област на главата, причинило и временно разстройство на здравето не опасно за
живота. При определяне на наказанието, съдът направи преценка, освен на
изложеното по-горе и на следните обстоятелства: не приема изразеното от
защитата на подс. Д. становище, че следва да се
вземат предвид, като смекчаващи отговорността обстоятелства факта, че освен
водача, каквото качество подсъдимия е имал, съвина
има и работодателя. От друга страна, съдът приема мотивите в защитата на подсъдимия,
че при определяне на наказанието съдът
следва да има предвид, неизпълнение на задължението на водача на ла.а. Фиат
Брава, относно поставяне на задължително детско столче в автомобила, където е
следвало да се постави детето и да бъде укрепено, като данни за изпълнение на
това задължение по ЗДвП не са установени
При така изложеното по-горе, съдът счете, че при
определяне на наказанието следва да се
имат предвид превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и
наложеното наказание е определено в посочения вид и размер.
Така наложеното наказание в размер на „Една година и
четири месеца лишаване от свобода“, при наличие на предпоставките за това,
съдът отложи за изтърпяване на срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
При определяне размера на наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС“, съдът направи
преценка, както на изложените по-горе в тяхната съвкупност смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, но така също и на това, че подс. Д.
е професионален водач на тежкотоварен автомобил. При управлението на такова
ППС, водача следва да извършва и съобразява действията си, освен с тези,
изброени във връзка с повдигнатото
обвинение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, но и с това, че е управлявал тежкотоварен автомобил
с износени гуми и без товар, чието
управление при посочените метеорологични данни, релеф, видимост би следвало да
съобрази скоростта на движението си. Не може да се приеме, че водача е
съобразил изложеното по-горе сам и в тази връзка е намалил скоростта от
първоначалните 80 км/ч . Това е сторил предвид предупреждението на колегата си,
св. Цв. Ц.,
който му е сигнализирал за опасност от занасяне и изгубване на управлението
именно поради лошите мотеорологични условия в
момента. Наред с гореизложеното, съдът направи преценка и на това, че подс. Г.Д. има
семейство, като чака и второ дете . Лишаването от право да управлява МПС за
по-дълъг от определения срок от „ Две
години“ съдът счете, че би го лишило от възможността за препитание, както лично,
така и на семейството му. При така определение срок от „Две години лишаване от
право да управлява МПС, както и определение размер на наложеното наказание ЛС,
съдът счете ще доведе до изпълнение целите на чл. 36 от НК.
Подсъдимият Г.Д. бе осъден да заплати по сметна на ОД
на МВР Търговище, сумата от 1006.88 /
хиляда и шест лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляващи разноски в ДП за вещи лица.
Съдът постанови ВД по делото – - л.а. „Фиат Брава“ с
рег. № Т5365ХТ, оставен на съхранение в ОД МВР- Търговище да се върне на
собственика И.Ю.З..
Водим от горното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: