Определение по дело №3803/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 496
Дата: 23 септември 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Димо Цолов
Дело: 20213110203803
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 496
гр. Варна, 23.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
като разгледа докладваното от Димо Цолов Частно наказателно дело №
20213110203803 по описа за 2021 година
Производството е образувано по депозирана по реда на чл.89б НК молба от УМБЛАЛ
„Св. Марина“ ЕАД Варна, за продължаване на постановената принудителна медицинска
мярка настаняване за принудително лечение в психо-неврологично заведение спрямо лицето
ХР. Д. Б., ЕГН **********.
В депозираната молба се посочва, че с протоколно определение №10 от 22.02.2021 г.,
постановено по ЧНД №39/2021 г. по опис на РС Свищов, лицето Х. Б. е настанено за
принудително лечение в обикновено психо-неврологично заведение - клиника по детско-
юношеска психиатрия към УМБАЛ „Света Марина" ЕАД за срок шест месеца, а в
последствие, с Определение №27 от 01.04.2021 г. по посоченото дело РС Свищов е
постановил след 06.04.2021 г. - датата на навършване на пълнолетие на Х. Б., същият да
бъде настанен за принудително лечение в мъжко отделение на Първа психиатрична клиника
към УМБАЛ „Света Марина" ЕАД.
В изпълнение на указанието на РС Свищов, след изтичане на 6-месечния срок по
чл.432, an.1 НПК болничното заведение представя мнение за необходимост от продължаване
на постановеното принудително лечение съобразно заключение по изготвена съдебно-
психиатрична експертиза.
В с. з. прокурорът изразява становище за необходимост от прилагане на
принудителна медицинска мярка спрямо освид. лице Х. Б., като предлага при декларирано
съгласие от страна на двамата родители, да се приложи мярката по чл.89, ал.1, б.“а“ НК
предаване на близките със задължение за лекуването му под наблюдение на психо-
еврологически диспансер, основно с аргумент, че в позната и близка среда под грижите и
наблюдението на родителите, появилите се едва след постъпване в мъжкото отделение на
лечебното заведение агресивни прояви, може да бъдат преодолени.
Назначеният служебен защитник също изразява становище за приложимост спрямо
освид. лице Х. Б. на по-леката принудителна медицинска мярка по чл.89, ал.1, б.“а“ НК като
изтъква същественото значение на необходимото отговорно отношение от страна на
родителите.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение
по приобщената съдебно-медицинска психиатрична експертиза, освид. Х. Б. страда от
1
заболяване Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението,
изискващо грижи и/или лечение по МКБ-10, като при проведената хоспитализация са
регистрирани агресивни физически отреагирвания към околните, които определят
поведението му, на моменти е много напрегнат и гневен по незначителен повод, липсват
критичност към заболяването и сътрудничество при приемане на поддържащата терапия,
което го прави опасен както за себе си, така и за околните. Налице са медицинските
критерии за продължаване на лечението на принудителен принцип като експертът предлага
то да се проведе в ДПБ Церова кория, обл. Велико Търново.
При проведеното изслушване на експерта, същият посочва липса на данни за
предходно проявявана агресивност преди настаняването за принудително лечение, както и
че първите агресивни прояви са регистрирани след преместването на освид. лице в мъжкото
отделение на Клиника по психиатрия, където безпричинно малтретирал по-слаби и
беззащитни пациенти и това наложило последователно преместване в самостоятелна стая и
в сектор за повишен надзор.
Видно от изявленията на двамата родители на освид. лице – Д.М. и Даниел Асенов,
всеки от тях намира състоянието на техния син за влошено след проведеното принудително
лечение, основно поради проявяваната агресия, демонстрирана и непосредствено преди
насроченото заседание чрез импулсивна агресия към присъстващия социален работник.
Всеки от двамата родители декларира готовност да поемат съвместно отговорността за
полагане на непрекъснати ежедневни грижи и контрол по лечението на освид. лице Х. Б.,
като посочват, че той има запознат със състоянието му специалист психиатър д-р Николай
Димитров, работещ към психо-неврологичен диспансер в гр. Велико Търново и в гр.
Свищов, и заявяват, че редовно ще водят освид. лице за наблюдение от психиатър.
При така установената фактическа обстановка и предвид становищата на страните,
съдът намира, че здравословното състояние на освид. лице Х. Б. налага продължаване на
принудителните медицински мерки, доколкото същият страда от заболяване умерена
умствена изостаналост, обуславящо забавен по темп мисловен процес, конкретно-образно
мислене, емоционална лабилност със склонност към дисфорични отреагирания и волева
лабилност със склонност към импулсивни отреагирания, сочещи неспособност да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си като същевременно
са налице прояви на безпричинна агресивност към други лица. Но от друга страна, като взе
предвид, че констатираните агресивни прояви датират от периода след настаняване на
принудително лечение, при преместване от детско отделение в отделение за възрастни лица,
която обстановка е коренно различна и със сигурност – значително травмираща спрямо
познатата му и близка семейна среда, съдът намира, че продължаване на лечението в
стационарните условия на тази травмираща среда, би повлияла все по-негативно върху
състоянието на освидетелствания. Поради това и като взе предвид декларираната от
родителите готовност да поемат съвместно отговорността за полагане на непрекъснати
ежедневни грижи и контрол по лечението на освид. лице Х. Б., включително и под
наблюдение на запознат със състоянието му психиатър при психо-неврологичен диспансер
по местоживеене на семейството, съдът намира за съответстваща по-леката принудителна
медицинска мярката по чл.89, ал.1, б.“а“ НК, с която следва да бъде заменена прилаганата
досега по-тежка мярка по чл.89, ал.1, б.“б“ НК.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАМЕНЯВА взетата принудителна медицинска мярка ПРИНУДИТЕЛНО
2
ЛЕКУВАНЕ В ОБИКНОВЕНО ПСИХОНЕВРОЛОГИЧНО ЗАВЕДЕНИЕ с по-лека и
ПОСТАНОВЯВА спрямо ХР. Д. Б., ЕГН **********, принудителна медицинска мярка
ПРЕДАВАНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ МУ – Д. ОГН. М., ЕГН ********** и ДАНИЕЛ Б.
АСЕНОВ, **********, С ПОЕТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ЛЕКУВАНЕТО МУ ПОД
НАБЛЮДЕНИЕ НА ПСИХО-НЕВРОЛОГИЧЕН ДИСПАНСЕР за срок ШЕСТ МЕСЕЦА, на
основание чл.91, ал.2, вр. чл.89, ал.1, б.“а“ НК, вр. чл.432, ал.1 и ал.3 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 7-дневен срок от днес пред
ОС Варна като жалбата или протеста не спират изпълнението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3