РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Перник, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500019 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от С. В. Р., чрез
адвокат А. Ц., срещу решение № 1045 / 15. 10. 2022г., постановено по гр. д. №
3500 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените отрицателни установителни искове на същия по
чл. 439 ГПК, срещу „Топлофикация - Перник“ АД, че ищецът не дължи на
ответника принудително изпълнение, поради погасяване по давност на сумата
1005,09лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01. 10. 2013
– 30. 04. 2014г., за които сума е издаден изпълнителен лист от ***г. по ч. гр.
д. № 6824 / 2015г. на Пернишкия районен съд. както и е осъден същия да
заплати на дружеството сумата 124лв. разноски за производството.
Доводите, които се развиват във въззивната жалба са, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като процесната сума е
погасена по давност. Навежда доводи, че Пернишкия районен съд неправилно
1
е преценил кои действия прекъсват теченето на погасителната давност и от
кой момент и кои не я прекъсват. Като се позовава на съдебна практика, моли
обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде уважен предявения
отрицателни установителен исков. Моли да му се присъдят направените
разноски във въззивното и в първоинстанционното производство. Поддържа
жалбата и в съдебно заседание чрез адвокат Ц..
Насрещната страна „Топлофикация Перник“ АД гр. Перник, чрез не е
депозирала писмен отговор. За съдебно заседание е депозирала писмена
молба, чрез юрисконсулт М.. С нея оспорва въззивната жалрба като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Пернишкият районен съд, за да отхвърли искова претенция по чл. 439
ГПК е приел, че процесното вземане не е погасено, поради неизтичане на 5
годишна давност.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявения установителен иск.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на
насрещната страна, както и събраните по делото доказателства, Пернишкият
окръжен съд намира следното :
Със заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, от ***г., постановена по ч. гр. д. № 06824 / 2015г. по описа на
Пернишкия районен съд, е разпоредено длъжникът П. А. Т. да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД, сумата 1005,09лв., представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01. 05. 2013г. до 30. 04. 2014г.,
включително, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15. 10. 2015г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 25лв. държавна такса и
сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият въззивен съдебен състав на Пернишкия окръжен съд в
своята практика винаги е приемал, че вземането установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, се погасява с изтичането на общата 5 годишна
давност, поради което изцяло възприема съображенията на Пернишкия
районен съд в тази насока. Следва да добави, че в същия смисъл е и по -
новата практика на ВКС – Решение № 3 от 04. 02. 2022г. по гр. д. № 1722 /
2021г., IV г. о.
Въз основа на тази заповед за изпълнение е бил издаден изпълнителен
лист на ***г. за присъдените суми. По делото няма доказателства, на коя
дата е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на коя датата е
влязла в сила, поради което съдът приема, че това е датата, на която е издаден
изпълнителния лист – ***г. Въз основа на този изпълнителен лист и молба от
„Топлофикация Перник АД от 23. 02. 2016г. е било образувано изпълнително
дело № 20167530400388 / 2016г. по описа на ЧСИ С. Б.. С молбата
взискателят „Топлофикация Перник“ АД е посочил какви конкретни
изпълнителни действия иска да се извършат, в това число запор върху
банкови сметки на длъжника и запор върху трудовото възнаграждения на
длъжника. Следователно с подаването на тази молба на 23. 02. 2015г. е спряла
да тече погасителната давност до този момент. По силата на тълкуването,
дадено с ППВС № 3 / 18. 11. 1980г., погасителната давност не е текла до 26.
3
06. 2015г., когато е постановено ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013г. на ВКС,
ОСГТК, с т.10, изр. второ от което е обявено за загубило сила Постановление
№ 3/1980г. на Пленума на ВС. От 26. 06. 2015г. е започнала да тече нова
погасителна давност по отношение на вземането.
Същата обаче е била прекъсвана отново с всяко предприето изпълнително
действие: на *** г. с налагането на запор върху лекия автомобил на длъжника,
с подаването на молба с вх. № 7688 / 04. 04. 2018 г. от взискателя, с която е
поискано налаганаето на запор върху трудово възнаграждение, приравнанено
на него, пенсия или банкови сметки на длъжника, както и на *** г., с
налагането на запор върху вземанията на С. Р. по изп.д. № 212/2018 г. по
описа на ЧСИ Е. Д.. Исковата молба е предявена на 14. 06. 2022г. Но дори
изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане
в отделно дело няма значение за прекъсването на давността.
Действително образуването на изпълнителна дело не е предприемане на
принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва
предявяването на изпълнителния лист за изпълнение. Следователно не е
изтекла общата 5 годишна погасителна давност за вземането.
За периода от *** г., когато е бил наложен запор върху лекия автомобил
на длъжника до подаването на молба с вх. № 7688 / 04. 04. 2018 г. от
взискателя, с която е поискано налаганаето на запор върху трудово
възнаграждение, приравнанено на него, пенсия или банкови сметки на
длъжника, е изтекъл 2 годишен период поради което и на основание чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство е било перемирано. Това обаче
не влияе по никакъв начин на горните изводи, че вземането не е погасено,
поради неизтичане на общата 5 годишна погасителна давност, тъй като
перемирането на изпълнителното дело не води до погасяване на материалното
право Дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на
новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността.
Образуването на изпълнително дело не е предприемане на принудително
изпълнение, а канцеларско действие, което следва предявяването на
изпълнителния лист за изпълнение. В този смисъл са разясненията, дадени в
Решение № 37 от 24. 02. 2021г., постановено по гр. д. № 1747/2020г., IV г.о.
на ВКС.
След като крайните изводи на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези
4
на Пернишкия районен съд, които настоящата съдебна инстанция изцяло
възприема по реда на чл. 272 от ГПК, то обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода по делото жалбоподателят К. П. Г. следва да бъде осъден
да заплати на дружеството сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1045 / 15. 10. 2022г., постановено по гр. д. №
3500 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд
Осъжда С. В. Р., от ***, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : ***, сумата 100лв.
юрисконсултско възнаграждение в производството пред Пернишкия окръжен
съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5