Р Е Ш Е Н И Е
№ 260139
гр. Кюстендил, 04.11.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия , в
публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
АНДРЕЙ РАДЕВ
При участието на съдебният секретар-протоколист ЯНКА
АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д.№ 320/2020 год.,за да
се произнесе,взе в предвид следното:
Производството е след обезсилване на Решение №
305/10.04.2019 год. по гр.д.№ 623/2018 г.КРС.
"ОТП Факторинг България" ЕАД, вписано в Търговския
регистър към
Агенция по описванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район „Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2
(универсален правоприемник на преобразуваното
и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България" ЕООД, ЕИК ********* - заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в
Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от И. Г. Д.-М. - Изпълнителен директор
и Е. Д. К. -Прокурист, чрез пълномощника си
юрисконсулт Р.М. М., редовно упълномощена с нотариално заверено пълномощно
рег. № 12328/27.11.2014г. по описа на Маргарита Шамлиян - Нотариус с район на
действие - СРС, вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара Съдебен адрес:*** е предявило против С.Г.Г.,ЕГН ********** ***,починал в хода на процеса и
като ответинк конституирлан наследникът му-С.С.Г.,ЕГН ********** ***,иск да бъде признато
за установено по отношение на ответника съществуване на вземания на ищеца,за
които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 133/27.02.2015
год. по ч.гр.д.№ 256/2015 гоз.КРС, произтичащи от договор за стоков кредит от
15.03.2014 год.,включващи 1299.00 лв. главница,ведно със законната лихва върху
нея,считано от датата на подаване на заявлението в съда-26.02.2015 год. до
изплащане на вземането,324.59 лв. неплатена редовна лихва за периода от
16.03.2014 год. до 25.02.2015 год.,120.70 лв.-лихвена надбавка за забава за
периода от 16.04.2014 год. до 25.02.2015 год. ,а при условията на
евентуалност осъдителни искове за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 1299.00 лв. главница,ведно със
законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането и 120.00 лв.дължими такси и разноски и за същите суми
при условията на евентуалност втори осъдителен иск ,поради настъпил краен падеж
на вземането.Предмет на настоящото производство е предявеният при условията на
евентуалност втори осъдителен иск.
С отговора на ИМ особеният представител
на ответника оспорва допустимостта и основателността на предявените искове,като
се развиват съображения в насока оспорванията
КРС,след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
На 15.03.2014 год. в гр.Кюстендил между „Банка ДСК“ЕАД,от една страна като
КРЕДИТОР и С.Г.Г.,ЕГН ********** като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ,бил сключен Договор за стоков
кредит № 16312 /л.33 от гр.д.№ 623/18 г.КРС//,по силата на който КРЕДИТОРЪТ отпуснал
на кредитополучателят стоков кредит в размер на 1299.00 лв. за закупуване на
пералня марка „BOSCH“ на същата
стойност,която сума последният се задължил да върне при условията на
договора,погасителният план /л.36-37 от гр.д.№ 623/18 г.КРС/ и ОУ /л.38-40 от
гр.д.№ 623/18 г.КРС/ на 24 месечни
погасителни вноски,всяка една включваща главница и плащане по уговорената лихва
във фиксиран лихвен процент от 26.38 % годишно,ГПР-29.81 %или общо сумата от
1685.59 лв.От уведомителното писмо от КРЕДИТОРЪТ до „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ЕАД
/л.41 от гр.д.№ 623/18 г.КРС/,съдържащо и декларативна част от
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ,че е получил стоката,се установява че банката е заплатила на
доставчика на стоката същата,а кредитополучателят е получил реално същата.С
нотариална покана рег.№ 816,том 1,акт 10/16.02.2015 год. на Нотариус Боян
Алексов с рег.№ 325 при НК-София/л.44 от гр.д.№ 623/18 г.КРС/, банката
известила длъжника,че обявява целият си кредит за предсрочно изискуем,поради
неизпълнение на задължението му да погасява в срок задължеинята
си.Поканата,съобразно отбелязването върху същата е получена от адресата на
17.02.2015 год.Съгласно извлечението от сметката,обслужваща договора /л.45 от
гр.д.№ 623/18 г.КРС / към 26.02.2015 год. длъжникът имал общо задължение по
кедита в размер на 1764.29 лв.,включващо главница от 1299.00 лв. ,неплатена
редовна лихва от 324.59 лв.,лихвена надбавка за забава за периада от 16.03.2014
год. до 25.02.2015 год. в размер на 20.70 лв. и дължими такси и разноски от
120.00 лв.Няма доказателства за това за какви конкретно такси и разноски е
сумата от 120.00 лв.На 26.02.2015 год. кредиторът депозирал пред КРС заявление
вх.№ 4068 за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,по което било
образувано ч.гр.д.№ 256/2015 г.КРС/приложено в цялост към настоящото/,по което
съдът издал разпореждане № 979/27.02.2015 год.за незабавно изпълнение,Заповед №
133 /27.02.2015 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
и изпълнителен лист на 27.02.2015 год./л.46 от гр.д.№ 62382018 г.КРС/.Видно от договор
за покупко-продажба на вземания от 16.05.2016 год.,скльючен между Кредитора и
ищеца и приложение № 1/л.9-25 от гр.д.№ 623/18 г.КРС/,от същият е,че вземането
си по договора за стоков кредит кредиторът прехвърлил възмездно на ищеца.С
изрично писено изявление /л.26 от гр.д.№ 623/18 г.КРС /банката потвърдила пред
ищеца за сключената цесия и с пълномощно /л.27 от гр.д.№ 623/18 г.КРС
/упълномощила изрично ищеца да уведомява от нейно име длъжниците й за сторените
възмездни прехвъряния на вземанията й против тях.Няма доказателства изготвеното
във връзка с упълномощаването писмо / л. 28 от гр.д.№ 623/18 г.КРС / от
ищцовото дружество до ответника да е станало достояние на последният преди
депозиране на ИМ.
Видно от удостоверение изх.№ 3222/26.02.2020 год./л.62
от заповедното производство/ по изп.д.№ 20187430400007 на ЧСИ Елица Христова с
рег.№ 743 на Камарата на ЧСИ се установява,че изпълнителното дело е образувано
на основание молбата на ищеца на основание издаденият в заповедното
производство изп.лист,като по делото от запор на 23.04.2019 год. е получена
сума в размер на 250.00 лв.,а от съобщенията на горният ЧСИ в заповедното
производство и това,че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
15.02.2018 год.,като същият на 16.02.2018 год. е депозирал възражение за
недължимост на сумите .
Вещото лице Маргарита Васева в експ.з-ние вх.№
23471/10.10.2018 год./л.86-90 от гр.д.№ 623/18 г.КРС / заключава,че длъжникът
не е сторил никакви плащания по кредита си и към датата на предявяване на иска
дължи сума в размер на 1762.29 лв.,включваща главница от 1299.00 лв.,редовна
лихва от 324.59 лв.,лихва за забава от 20.70 лв. и разходи за изискуем кредит
от 120.00-сто и двадесет лева.
На основание на установеното съдът счита,че
предявеният при условията на евентуалност втори осъдителен иск е процесуално
допустим,по същество неоснователен,поради което ще се отхвърли.Мотивите са следните.
Доказателствата по делото установиха възникването на валидно облигационно
отношение между „Банка ДСК“ЕАД като кредитор и първоначалният ответник С.Г. ,като длъжник, по силата на сключения
между тях Договор за стоков кредит № 16312
от 15.03.2014 год., който има характера на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9,ал.1 и 3 ЗПК .
Възникналото между страните облигаторно правоотношение се регулира от
действалия към момента на сключване на договора – 15.03.2014 г., материален
закон, а именно Законът за
потребителския кредит..
По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява
формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК);
реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването
на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за
предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК;
едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на
договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на
съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за
заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума – в същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в
тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи
лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Процесният договор за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е стойността на предоставения за
усвояване стоков кредит,равна на стойността на стоката,която длъжникът желаел
да закупи, годишният процент на разходите, лихвеният процент по кредитът,
условията за издължаване на кредита от потребителя. Договорът е сключен след
представяне на стандартен европейски формуляр за условията на договора,поради
което съдът счита,че при сключване на кредита не е било допуснато нарушение на
някоя от горните разпоредби.
Договорен е фиксиран лихвен процент на годишна основа от 26.38 % , при
което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на лихвата.
Договорено е също и задължението на ищеца ежемесечно да снабдява
кредитополучателя с извлечение за състоянието на договора и за задълженията по
усвоените кредити.
В погасителният план към договора е посочен общият размер на дължимата за
срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по
кредита, поради което може да се осъществи и съответна проверка дали посоченият
лихвен процент отговаря на действително прилагания от
кредитодателя.Неоснователни са възраженията на ответникът,че не е получил
стоката,за която е бил финансиран от „Банка ДСК“ЕАД-представените доказателства
опровергават това му твърдение.
В представеното като доказателство уведомително писмо /л.41 от гр.д.№ 623/18 г.КРС/ се съдържа и декларативна част от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ,че
е получил стоката,а заплащането на цената на същата се установи от
представеният дубликат на фактура.При това положение кредиторът е изправна
страна в правоотношението, а ответникът
неизправна,защото същият не представя доказателства,че е плащал в срок и точно
задълженията си,което се установява и от експертното заключение на в.л.
Васева.Крайният срок за връщане на кредита е настъпил на 15.04.2016 год.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда
своите правни последици.
Ищецът основава претенцията си освен на заемното правоотношение и на такова
по цесия.Според нормата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане само ако законът, договорът или
естеството на същото позволяват това, а в случая специалният чл.
26, ал. 1 ЗПК /Кредиторът
може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице
само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност/ не е позволявал на Кредитора „Банка ДСК“ЕАД да
цедира на ищеца вземането си по договора,ако липсва изрична уговорка,а
процесният не съдържа такава.Действително в чл.16 на ОУ,които по силата на
чл.12 от договора са негова неразделна част,предвижда такава възможност,но
поради противоречие с чл.298,ал.3 ТЗ и чл.16,ал.2 ЗЗД не може да намери
приложение.Извън изложеното съдът счита и че самата разпоредба на чл.16 от ОУ е
нищожна по смисъла на чл.143,т.15 от ЗЗП /редакция към 15.03.2014 г./,приложима
по силата на чл.24 ЗПК.Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
и уговорката, която дава възможност на кредитора без съгласието на длъжника да
прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до
намаляване гаранциите за потребителя.Съответното приложение на тази норма
определя като неравноправна всяка клауза, която предвижда възможност за
кредитора да цедира без съгласието на потребителя само вземанията си по договора за
кредит,но не и задълженията си по
него,т.е цесията променя само кредитора ,поради което длъжник на задълженията
по същия договор си остава цедента, както и заместването в дълг по чл. 102 ЗЗД
променя само длъжника по договора, но не и предмета/правата и задълженията на
страните по него), то се налага изводът, че "гаранциите за
потребителя", до намаляване на които може да доведе според същата норма
клауза за цесия в потребителския договор за кредит, без съгласието на
потребителя, не са тези на стоките или услугите по смисъла на раздел II, Глава V
ЗЗП, защото кредитът не е стока, нито услуга в тесния смисъл на
думата, нито имат общо с обективната страна на същия договор, предмет на
създаденото с него правоотношение.Гаранциите посочени в чл. 143, т. 15 ЗЗП
/редакция към 15.03.2014 /касаят при съответното му приложение в случая само
субективната му страна - кредитора/търговеца, с който потребителят е избрал да
сключи този договор.Заместването на кредитора с друг без съгласието на длъжника при цесията може да доведе до намаляване на гаранциите за
последният, защото не той, а кредиторът му е икономически по-силната страна в
правоотношението, която може да прилага и нелоялни търговски практики, а целта
на ЗЗП и ЗПК е да защитават по-слабата страна в същото и от такива практики, а
тази страна несъмнено е потребителят -длъжник (чл. 1 ЗЗП
и чл. 2 ЗПК).
Поради това законът не само дава право на последния да избере кой да му бъде
кредитор, още преди сключването на договора за кредит (защото последният по
дефиниция изисква и неговото съгласие, за да се създаде тази правна връзка
между тях - чл. 8, ал. 1 ЗЗД),но
и като определя като неравноправна и
всяка клауза в такъв договор, която предвижда възможност, без негово съгласие,
да бъде заменен с друг този избран вече от него кредитор (чл. 143, т. 15 ЗЗП
и чл.
26, ал. 1 ЗПК). Поради това не може да се приеме, че длъжникът не
може да избира кой да му бъде кредитор по договора за потребителски кредит, и
то при положение, че не само нормите на цялата Глава II от
специалния ЗПК предвиждат именно с тази цел, правила за предоставяне
на същия на преддоговорна информация, именно за да избере с кой точно кредитор
след това да сключи такъв договор (чл. 5, ал. 1 ЗПК).
Но и императивната норма на чл.
26, ал. 1 ЗПК не позволява на избраният вече кредитор да се замества
с/цедира на друг вземанията си по същия договор, ако последният не предвижда
такава възможност/клауза/, която пък нормата на чл. 143, т. 15 ЗЗП,
във вр. с чл. 24 ЗПК
обявява за неравноправна, ако позволява това да става без съгласието на
длъжника. Поради това, независимо че общата норма на чл. 99 ЗЗД
не изисква такова съгласие за цесията, специалните норми на чл. 143, т. 15 ЗЗП
и чл.
26, ал. 1 ЗПК го изискват при договорите за потребителски кредит.
Не би могло да бъде и иначе. Не само защото нормите на чл. 143-148 ЗЗП
(към което приложение препраща чл. 24 ЗПК)
въвеждат само разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО (§ 13а, т. 9 от ДР
на ЗЗП), а в тях не се третират въобще въпросите за гаранциите на
стоките или услугите, които са предмет на съвсем друга Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои
аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции,
разпоредбите на която са въведени в друг раздел II на Глава
V от ЗЗП (§ 13а, т. 9 от ДР
на ЗЗП), но не към тяхното приложение препраща специалната норма на чл. 24 ЗПК,
а само към приложение на чл. 143-148 ЗЗП,
а не и на останалите разпоредби на ЗЗП (чл. 24 ЗПК).
Но и защото, чл. 24 ЗПК
препраща към съответно (доколкото е съвместимо с естеството му) приложение на
чл. чл. 143-148 ЗЗП
при договорите за потребителски кредит (в този смисъл и Р 144-2017-II т. о.). А
след като е така и кредитът не е стока, нито услуга в тесния смисъл на думата,
не би могло да се приеме, че "гаранциите за потребителя", до
намаляване на които може да доведе според съответното приложение на чл. 143, т. 15 ЗЗП
прехвърлянето без негово съгласие само на вземанията (но не и на задълженията)
по такъв договор, очевидно не са "гаранциите на стоките" по смисъла
на ЗЗП. Аргумент в тази насока е и практиката на ВКС, според която,
неравноправна клауза в потребителски договор е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, независимо дали има за предмет или постига някой от изброените
след това в чл. 143, т. 1-18 ЗЗП
конкретни резултати (Р 237-2017-I т. о.). В този смисъл, неравноправна следва
да бъде според съответното приложение на чл. 143, т. 15 ЗЗП
всяка клауза в договора за потребителски кредит, която предвижда възможност за
кредитора да прехвърли правата си (а не и задълженията си) по него на трето
лице, без съгласието на потребителя, независимо дали това може да доведе до
намаляване на гаранциите за потребителя.
Следва да се отбележи и това,че в договора не е предвидена равноправна
възможност/клауза, която да предвижда възможност за длъжника-ответник да се
замества в дълга си по същия договор с всяко трето лице, което избере, без да
иска съгласието на кредитора за това (което иначе чл. 102 ЗЗД
изисква в договор за такова заместване, именно защото и за кредитора не е все
едно кой му е длъжник – избраното от него или друго лице, което е възможно и да
е неплатежоспособно).
Поради изложеното ищецът не е титуляр по вземането ,произтичащо от
договораза потребителски кредит и искът като неоснователен ще се отхвърли.
Въпреки горното за яснота на изложението съдът счита,че следва да отбележи
и следното във връзка с възраженията на ответника,сторени с отговора на ИМ.
По силата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви. Тази промяна настъпва със сключването на договора за цесия, но
за да породи действие прехвърлянето спрямо длъжника, то следва да му бъде
съобщено (арг. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Законът вменява в задължение на стария кредитор да уведоми
длъжника, но съгласно трайната съдебна практика, той може да упълномощи друго
лице, вкл. новия кредитор, да извърши уведомяването, като това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.Съгласно
трайно установената съдебна практика изходящото от цедента уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,какъвто е и
настоящият казус, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр.
1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. С оглед на горното неоснователно се явява възражението, че
ответникът не е уведомен за извършената
цесия по надлежния начин.Към исковата молба е приложено уведомление за
извършената цесия от цедента, чрез цесионера като негов пълномощник, и същото е
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея по реда на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК.
Вън и независимо от изложеното за
чл.26,ал.1 ЗПК ответникът не дължи и претендираната сума от 120.00 лв. за
дължими такси и разноски.Цитираната по –горе разпоредба на чл.11 от договора
препраща към действаща тарифа на банката-кредитор,каквато не се представи като
доказателство по делото, но е именована
такси и разноски,като не се представят и доказателства реално да са сторени
такива.Да се разсъждава по въпросът дали такава клауза е евентуално нищожна
,като противоречаща на ЗПК е безпредметно .Поради изложеното сумата от 120.00
лв.,претендирана като такси и разноски не се дължи от ответникът.
Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване на вземането по
давност.Крайната падежна дата е 15.04.2016 год.,от която до 27.03.2018
год.,когато са предявени исковете, давностният срок за погасяване на
главницата,който е общият петгодишен, не е изтекъл.
Конституираният като ответник в процеса на мястото на починалия в хода му
първоначален такъв ,принципно би отговарял като единствен наследник за задълженията на наследодателят си по реда
на чл.60,ал.1 от Закон за наследството,тъй като се събраха доказателства ,че е
приел същото,като няма такива това да е сторено по реда на чл.60,ал.2 ЗН.
Съобразявайки
изхода на спора съдът ще възложи сторените от ответника разноски в тежест на
ищеца.По делото първоначалният ответник е бил представляван от адв.Е.Й. *** при
усл.на чл.38 ЗА,като представителят претендира присъждане на
разноските.Разноски по делото се дължат по един иск,този предявен
при условията на евентуалност и предмет на настоящото решение,а не по всеки един от останалите,производството
по които бе прекратено,съответно решението по първият
осъдителен иск обезсилено.Предмет на
делото са предявените при условията на
евентуалност втори осъдителни искове за две суми-1299.00 лв. главница и 120.00
лв. такси и разноски,при което на осн.чл.2,ал.5 във вр. с
чл.7,ал.2,т.1 и 2 от Наредба №
1/2004 год. на Висш Адвокатски Съвет за минималните размери на адвокатските
възднаграждения на адв.Й. се следва възнаграждение в размер на 320.93 лв. по
иска за главница и 300.00 лв. по иска за таксите и разноските.Но освен тези
суми на осн.чл.7,ал.9 от горната следва допълнително да се присъди и сумата от
200.00 лв.,тъй като при първото гледане на делото проведените открити съдебни
заседания са четири,или обобщено следващото се възнаграждение е в размер на
820.93 лв. за процесуалното представителство по делото в производството по
гр.д.№ 623/2018 год.КРС.Решението по това дело е обжалвано от адв.Й.,вкл. и с
осъществено процесуално представителство,поради което на същият на
осн.чл.2,ал.4 от горната наредба се следва и възнаграждение от 620.93
лв.,съобразно цената на двата иска,решението по които се обжалва.При новото
разглеждане на делото новоконституираният ответник е представляван от адв.Й.
отново при усл.на чл.38,ал.2 от ЗАдвокатурата,поради което му се следва
възнаграждение от 620.93 лв. за двата иска и 100.00 лв. за третото проведено
открито съдебно заседание,или общо сумата от 720.93 лв.В полза на ответникът С.С.Г.,като
универсален правоприемник на ответникът С.Г.,съдът ще присъди и платените от
последният суми за
държавна такса по въззивната жалба
против решение № 305/10.04.2019 год. по
гр.д.№ 623/2018 г.КРС /50.98 лв./ и
15.00 лв. по частната жалба против определение № 777/11.06.2019 год.по същото
дело.
Водим от горното и на осн.чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.430,1ал.1 ТЗ,чл.99,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район
„Оборище", бул. "Княз Александър
Дондуков" № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг
България" ЕООД, ЕИК ********* - заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в
Търговския регистър под № 20121115101316,съдебен адрес:***,против
С.Г.Г.,ЕГН ********** ***.2020 год.,на
негово място конституиран наследникът му С.С.Г.,ЕГН ********** ***,искове да бъде осъден да му заплати сумата от
1299.00 лв./хиляда двеста деветдесет и девет/лева,представляваща главница по
сключеният на 15.03.2014 год. в гр.Кюстендил между „Банка ДСК“ЕАД,от една страна като КРЕДИТОР и С.Г.Г.,ЕГН ********** като
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ,Договор за стоков
кредит № 16312,както и за сумата от 120.00-сто и двадесет лева,представляваща
дължащи се на осн.чл.11 от договора такси и разноски.
ОСЪЖДА "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище",
бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2,ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.С.Й.,ЕГН **********
***,на осн.чл.38,ал.2 от Закон за Адвокатурата,сумата от 1441.86 /хиляда
четиристотин и четиредесет и един лева и осемдесет и шест
стотинки/лв.,представляваща възнаграждение за осъщественото от същия
процесуално представителство на ответникът С.Г.Г.,ЕГН
**********,починал на 09.03.2020 год., по гр.д.№623/2018 год.КРС и в.гр.д.№
423/2019 год.КОС.
ОСЪЖДА "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище",
бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.С.Й.,ЕГН **********,служебен
адрес-***, на осн.чл.38,ал.2 от Закон за Адвокатурата,сумата от
720.93/седемстотин и двадесет и деветдесет и три/лв.,представляваща
възнаграждение за осъщественото от същия процесуално представителство на С.С.Г.,ЕГН ********** ***/2020 год.КРС.
ОСЪЖДА "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на
управление: гр. София 1000, район „Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2,ДА
ЗАПЛАТИ на С.С.Г.,ЕГН ********** ***,в
качеството му на наследник на С.Г.Г.,ЕГН
**********,починал на 09.03.2020 год., сумата от 65.98 /шестдесет и пет и
деветдесет и осем/лв.,представляваща сторените по делото разноски за държавна такса по въззивната жалба против решение
№ 305/10.04.2019 год. по гр.д.№ 623/2018 г.КРС и по частната
жалба против определение № 777/11.06.2019 год.по същото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на препис,а в частта му за разноските,имащо характер на определение- в
7-дневен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: